КОСТЮМЪТ ПРЕЗ РОМАНТИЗМА, ВИКТОРИАНСТВОТО И
СТИЛ АРТ НУВО (БЕЛ ЕПОК)

1. Романтизъм 1815-1840

След 1815 г. роклите на жените стават все по-натруфени и декорирани, като полите ставащ пищни, а талията на роклята слиза до реалната талия на женската фигура. Полите са многослойни, подплатени с твърди фусти. През този период жените отново играят по-скромна роля в обществото, отново на тях се гледа като „слабия” пол и често са описвани като деликатни, крехки и декоративни. Интелектуалците и хората на изкуството от движението на Романтизма оценят емоциите и чувствата. Жените, които са смятани за по-емоционални стават музи на творците. А някои от тях като Елизабет Барет Браунинг и Мери Шели постигат признания като изтъкнати творци. Жените са поставени върху морален пиедестал, на тях се гледа като на пазители на семейството и обществото, и възпитатели на децата. Това морално издигане на жените ще накара много мъже и жени да смятат, че жените заслужават по-широка роля в обществения живот. Въпреки новите идеи и новите гледните точки, роклите отразяват представите за жените като слаби и декоративни. Наклонените рамене, пищните ръкави внушават слабо тяло и наподобяващия пеперуда силует – декоративно качество. По-късно през тази период външния вид става по-омекотен и скромен.

На фигури 1 и 2 са представени дамски рокли в стил Романтизъм.

Видео ресурси на тема „Романтизъм“

http://youtu.be/HJIwoueotWc
http://youtu.be/nYZR2uaI_88


Фигура 1. Стил Романтизъм


Фигура 2. Стил Романтизъм

2. Ранно Викторианство 1840-1870

Младата кралица Виктория се качва на трона през 1837 г. и ръководи Англия до 1901 г. през годините на възход на Британската империя. През този период тя става щастливо омъжена майка на 9 деца и символизира идеала за жена за нейната възраст – скромна, посветена на семейството и службата, и пазител на морала. Нейният вкус в облеклото е влиятелен, съответства на нейните качества и на качествата на нейното време. Силуетът на роклята по това време се характеризира с изключително пищни дълги поли, напълно покриващи долната част на тялото. Полите стават толкова огромни през късните 50те години, че се е налагало да бъдат поддържани с обръчи, тъй като многото тежки слоеве на фустите не можели да дадат желания ефект. Горната част на роклите и раменете са тесни, и акцента върху слабия силует на горната част на тялото и тънката талия се засилва още повече от обемните поли. През 40те и 50те години са носени дълбоки шапки тип боне, които са скривали лицето и шията, лицето е ставало видно само ако жената погледне директно събеседника си. С изключение на вечерното облекло, дрехите покривали всяка част от тялото с изключение на лицето. Точно в този период се появяват и първите протести срещу ограничаващото облекло. Реформата в облеклото се свързва с грижата за опазване на здравето и благополучието на жените, което включва движението за правото на глас на жените и въздържателното движение. Ограничителните модерни дрехи на деня са разглеждани като нездравословни и ограничаващи действията на жените. Като алтернатива на тези дрехи е представен костюм със свободни панталони, заимствани от традиционния турски женски костюм. Този костюм е познат като Блумерс (Bloomers), понеже неговата популярност се свързва с Амелия Денкс Блумер, активист и редактор. Този костюм не приема широка популярност, но постепенно се приема от младите момичета и жените, които се занимават с физическа активност и образование. През 60те години полите станали по-пищни, а шапките по-малки. Предпочитани били геометричните орнаменти и райираните платове. В края на периода, дългите поли стават асиметрични, като обема им е изтласкан в задната част.

Всичко това предшествало големите промени в модата. През този период е изобретена шевната машина и това води до революция в производството на облекло. През средата на 50те години шевните машини се появяват и в частните домове и повишават дяла на домашното производство на облекло. Това нововъведение също прави възможно израстването на шевната индустрия, производството на облекло “готово за носене”. Чарлз Фредерик Уърт се установява в Париж през този период и става първия истински котюриер – той е първия, който създава мода, а не просто следва инструкциите на богатите клиенти.

Фигури 3 и 4 представят костюми от Ранното Викторианство.

Фигура 3. Ранно Викторианство

Фигура 4. Ранно Викторианство

3. Чарлз Фредерик Уърт - първият дизайнер

Модните критици отдавна спорят кой е първият дизайнер в света. Някои посочват кралските шивачи, други се връщат при началото и отчитат приноса на Адам и Ева. Професионалният поглед върху този въпрос обаче показва само един отговор - Чарлз Фредерик Уърт.

Уърт се ражда през 1825 в Линкълншър, Англия. Още 12-годишен започва като продавач на галантерия в Лондон. Осем години предлага на англичанките красиви рокли, шапки и шалове. По-късно признава, че именно тази работа му е дала най-големия урок по мода. Научил е кои линии на дрехите стоят най-добре на жените, кои материи са удачни и кои не, и най-важното - какво харесват платежоспособните дами.

През 1845 Уърт заминава за Париж. Първата му работа е същата - продавач. След пет години събира достатъчно средства, за да открие ателие в един от най-престижните магазини в центъра на френската столица. През 1858, подкрепен от шведския търговец Ото Боберг, Уърт отваря свой бутик. Скоро англичанинът става любим дизайнер на императрица Евгения. Тя получава атрактивен и богат гардероб, той - невиждана популярност. Благодарение на придворната си слава Уърт лансира широко своите идеи за дрехи - роклята-туника, бюстието с висока талия и полите с декор от драпирани къси фусти са само част от нововъведенията на дизайнера. С тях той отхвърля непрактичните и тежки кринолини, стегнатите корсети и дългите фусти.

Начинът на работа на англичанина е класически - той измисля модела, клиентките му избират материите. А последните, разбира се, са от най-фините и луксозни тъкани, които се намирали през онези години. Така се създава формулата на модерния “от котюр” (висшата мода) в Париж - не просто шев и кройка по поръчка на капризните парижанки, а реализирани дизайнерски модели. При Уърт започнали да се обличат най-известните жени по онова време - актрисите Сара Бернар и Елеонора Дузе, както и повечето придворни дами в Европа.

След смъртта на дизайнера през 1895 модната къща поемат синовете му Гастон и Жан-Филип. Три поколения Уърт се изнизват, преди къщата да стане собственост на Пакен през 1953.

Има и една малка подробност - в много от модните енциклопедии, писани от френски автори, Чарлз Уърт най-често стои в уводните думи. Наричат го първият “кутюриер” (шивач на висша мода), но не и дизайнер. За такъв по-често се сочи Пол Поаре. Логично, той е французин. Но фактите поставят в началото на съвременната мода англичанина Уърт.

Нововъведенията на Чарлз Фредерик Уърт :

  1. Въвежда скицирането на модела за онагледяване преди ушиването му;
  2. Създател на „от котюр“ - висшата мода, както е споменато по-горе;
  3. Създател на „прет-а-порте“ – облеклото готово за носене. Досеща се, че моделите „от котър“, които проектира могат да бъдат направени от не толкова скъпи материи и с по-малко декоративни детайли и елементи, и също така произведени в няколко бройки. Създавайки серийното производство на облекло, моделите му се разпространяват не само във висшата класа , но стават достъпни и за дами от не толкова заможни слоеве на населението, и следователно вече може да се говори за зараждане на модни тенденции .
  4. Уърт лансира за пръв път и модните дефилета със живи манекени.

Фигура 5. Модел на Чарлз Уърт

Фигура 6. Модел на Чарлз Уърт

Фигура 7. Модел на Чарлз Уърт

Фигура 8.1. Модел на Чарлз Уърт, 1872 г.

Фигура 8.2. Модел на Чарлз Уърт, 1872 г.


Фигура 9. Рокля на Чарлз Уърт, 1875-76 г.


Фигура 10. Фигура 9. Рокля на Чарлз Уърт, 1882 г


Фигура 11. Модели на Чарлз Уърт, 1887 г. и модна къща „Уърт“, 1892 г.


Фигура 12.1. Модел на Чарлз Уърт, 1888 г.


Фигура 12.2. Модел на Чарлз Уърт, 1888 г.


Фигура 13. Модел на Чарлз Уърт, 1888 г.


Фигура 14.1. Модел на Чарлз Уърт, 1889 г.


Фигура 14.2. Модел на Чарлз Уърт, 1889 г.

4. Късно Викторианство 1870-1890

След смъртта на нейния съпруг през 1861 г., Виктория се уединява и въпреки, че е дълбоко уважавана глава на великата империя, тя не влияе толкова директно върху модата. В модата влизат мрачни цветове, което се обяснява с това, че Британския двор е в траур. Черното вече не е само цвят а траур, но става и моден цвят. Формата на роклите се променя драстично. След десетилетия на пищни обемни поли, се появява нов силует. Въпреки появата на новия силуета, тялото отново остава изцяло покрито. Силно вталената горна част на роклята остава на мода, докато полите са тясни отпред и целия им обем на полите е изместен в задната им част. Главна черта на модата през тази период е акцентирането върху задната част на костюма. Задната част на полата е повдигната между талията и ханша с помощта на турнюр. Турнюрът е възглавничка с пълнеж от конски косъм, която служи за подложка на разкроените, силно надиплени или драпирани в задната си част поли. Турнюрът остава на мода през 70те и 80те години на 19 век. Постоянни характеристики за целия период са роклите с тесен силует и акцент върху задната част. Нововъведенията в дамското облекло са оприличени като нескромни, тъй като те показват и дори преувеличават женските форми, но от друга страна това е твърде ограничаващ стил, тъй като със силно пристегнати корсети. Това е период в който все повече жени започват, освен с домашните задължения, да се занимават и с обществена дейност. Движенията за правата на жените (избирателно право, защита на работещите жени, реформа в облеклото) набират все по-висока скорост. Разкриването на женското тяло и протеста срещу ограничаващите облекла отразяват променящите се времена. Към досегашните дейности, вършени от жени – работата във фабрика за по-бедните жени, с пишеща или шевна машина, се появяват и нови възможности за работа за жени от средната класа, носещи по-високи доходи. Тъй като досега модерните облекла ограничават движенията на тялото, се налагат промени в облеклото, които да отразят новите реалности в живота.

Модели на рокли от Късното Викторианство са представени на фигури 15 и 16.

Видео ресурси на тема „Викторианство“

http://youtu.be/SvU5o14aJ_Q
http://youtu.be/p0tP21GZKZU
http://youtu.be/ioJbMx9qzAY
http://youtu.be/YEU7krqkpq8
http://youtu.be/Al57XL7w3UI
http://youtu.be/QDZ4xX7JSos
http://youtu.be/WY9UmXYMgiI


Фигура 15. Късно Викторианство, 80те години на 19 век


Фигура 16. Късно Викторианство. Сватбена рокля, 1878 г.

5. Арт Нуво (Бел Епок) 1890-1911

Характерният за стила Арт Нуво силует, особено този от 90те години на 19 век напомня на силуета от ранния период на Романтизма. Обемните ръкави тип „овчи крак” и силно разкроените поли са подобни на тези от романтичния период. Силуетът „пясъчен часовник”, изправената стойка, твърдата яка и високите рамене внушават по-сериозен и твърд образ, отколкото силуета с наклонени рамене „декоративна пеперуда” от 20те и 30те години на 19 век. Нараства броя на неомъжените жени, които сега работят в магазини и офиси, а домакините често се занимават с дейности свързани с църквата или друга доброволна обществена работа. Жените започват да се появяват на публични места - в ресторантите и дори и на плажа. Специализираното облекло за активен спорт се появява още в 60те години на 19 век, но през 90-те години на 19 век с появата на велосипеда, все повече жени започват да носят панталони. Вталеният костюм от две части с пола, със сако, подобно по кройка на мъжкото сако, е вече част от гардероба на всяка жена. През периода се засилва уклона към орнаменторика в костюма. Стила на орнаменториката в модата през този период съответства на орнаментите в другите декоративни изкуства. След 1900 г., силуетът се измества към т.нар. „S” форма – нов вид втален силует, характеризираш се с изпъкнал бюст и подчертаване на ханша в задната част. Препоръчван е от реформаторите като по-здравословна алтернатива на „пясъчния часовник”. Носят се рокли от меки прозрачни материи в комбинация с дантела, а също и рокли от бяла памучна дантела. Плавните линии, меките материи и цветовете съответстват на стил Арт Новю и в интериора и в архитектурата. Роклите от меки материи са носени до края на периода и напомнят „класическия” стил на революционния период, век по-рано. Като цяло облеклото става все по-удобно, следствие от разширяващия се социален живот на жената.

На фигура 17-22 са представени костюми в стил Арт Нуво.

На фигури 23-32 са показани модели на Модна къща Уърт в стил Арт Нуво.

Видео ресурси на тема „Арт Нуво“

http://youtu.be/lNB3UroPdb0
http://youtu.be/FKgTY0zaDRU
http://youtu.be/1SmmDh5Slqk

Фигура 17. Стил Арт Нуво. Силует пясъчен часовник

Фигура 18. Стил Арт Нуво. Ръкави тип „агнешко краче“

Фигура 19. Стил Арт Нуво

Фигура 20. Стил Арт Нуво. S образен силует


Фигура 21. Арт Нову, 1901 г.


Фигура 22. Елизабет Дрексел, 1905


Фигура 23. Модел на Модна къща Уърт1 1894 г.


Фигура 24. Модел на Модна къща Уърт, 1893-1900 г.


Фигура 25. Модел на Модна къща Уърт, 1898-1900 г.


Фигура 26. Модел на Модна къща Уърт, 1896 г.


Фигура 27. Модел на Модна къща Уърт, сватбена рокля, 1898 г.


Фигура 28. Модел на Модна къща Уърт, 1898 г.


Фигура 29. Модел на Модна къща Уърт, 1898-99 г.


Фигура 30. Модел на Модна къща Уърт, 1898-1900 г.


Фигура 31. Модел на Модна къща Уърт, 1900-05 г.


Фигура 32. Модел на Модна къща Уърт, 1908 г.

6. Пол Поаре

“Облякох моята епоха”, възкликва през 1930 в автобиографията си пионерът на модерната мода Пол Поаре и никой не му възразява. Французинът е олицетворение на твърдението, че модата се нуждае от диктатори. След него ролята на дизайнера добива днешния си смисъл - диктуване и налагане на тенденции. Защото в началото на ХХ век майсторите на шева и кройката са прости изпълнители. Да бъде диктатор се осмелява един от тях - Пол Поаре. Вместо да изпълнява безропотно желанията на капризните парижанки, той упорито им налага своите идеи.

Пол Поаре е роден през 1879 в Париж в семейството на галантеристи и влиза в модния бранш донякъде по наследство. Собствен салон - голямата мечта на Пол - е осъществена през 1903 благодарение на майка му, предоставила всичките си спестявания от 50 000 франка. Заслуги има и още една жена - актрисата Режан, звездата на Париж през онези години. Освен че е най-вярната клиентка на дизайнера, тя е и неговата най-голяма реклама.

Моделите на Поаре са семпли, изчистени и елегантни - коренно различни от тромавите корсети и кринолини, притискали женското тяло десетилетия наред. Поаре пръв от европейските дизайнери въвежда в модата кимоното, за което е боготворен от самата Айседора Дънкан. Лансира също тюрбани и шалвари, използва много ориенталски мотиви, вплетени по оригинален начин в европейската стилистика. Негова е идеята и за полата в стил гейша, освобождаваща ханша и бедрата, но пристягаща глезените. Но основното му откритие е дамският сутиен в днешния му вид.

Модели на Поаре са представени на фигури 33 и 34.


Фигура 33. Късно Арт Нуво. Модели на Пол Поаре, 1908 г.


Фигура 34. Късно Арт Нуво. Модели на Пол Поаре, 1908 г.

Костюмът от 20те до 40те години на 19ти век в дигиталния архив на Института на костюма, Киото, Япония:
http://www.kci.or.jp/archives/digital_archives/collection_1820s-1840s_e.html

Костюмът на 50те и 60те години на 19ти век в дигиталния архив на Института на костюма, Киото, Япония:
http://www.kci.or.jp/archives/digital_archives/collection_1850s-1860s_e.html

Костюмът на 70те и 80те години на 19ти век в дигиталния архив на Института на костюма, Киото, Япония:
http://www.kci.or.jp/archives/digital_archives/collection_1870s-1880s_e.html

Костюмът на 90те години на 19ти век в дигиталния архив на Института на костюма, Киото, Япония:
http://www.kci.or.jp/archives/digital_archives/collection_1890s_e.html

Костюмът в първото десетилетие на 20ти век в дигиталния архив на Института на костюма, Киото, Япония:
http://www.kci.or.jp/archives/digital_archives/collection_1900s_e.html

Източници

1. Николова Йорданка. Диктаторът Пол Поаре. http://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2002/04/13/214800_diktatorut_pol_poare/

2. Николова Йорданка. Чарлз Фредерик Уърт - първият дизайнер. http://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2002/01/05/213016_charlz_frederik_uurt_-_purviiat_dizainer/

3. Charles Frederick Worth (1825–1895) and The House of Worth. http://www.metmuseum.org/toah/hd/wrth/hd_wrth.htm

4. High Victoriana. http://highvictoriana.tumblr.com/page/56

5. Jirousek Charlotte. Art, Design and Visual Thinking. 1995. http://char.txa.cornell.edu/

6. Laver James. Costume and Fashion. A Concise History. London, Thames and Hudson world of art, 2010.

7. Weston Thomas Pauline. The Romantic Era 1825-1845 Fashion History. http://www.fashion-era.com/romantic_era.htm#Romantic%20Era%201825-1835

8. 1900s in fashion. http://wikipedia.com

9. The Kyoto Costume Institute. Fashion from the 18th to 20h Century. Cologne, Germany, Taschen, 2004.