Костюмът след Втората Световна война
1. Кристиан Диор, Стил New Look 1946-1957 г.
След трудностите на войната, войниците се връщат към кариерата си и се женят, а от жените се очаква да загърбят техните военни кариери и да станат домакини и майки. Отново, с новото възвръщане на семейния уют, дамския гардероб се променя към по-женствен вид. Идва желанието за отдаване на жадуван лукс, след годините на лишения и военни дажби.
Френския дизайнер Кристиан Диор усещайки духа на времето задоволява естетическите потребности – тези следвоенни модни стремежи и възражда френската модна индустрия с представянето на стила Ню Лук през 1946 г., извършвайки огромна модна промяна, предизвиквайки сензация и изстрелвайки Диор на върха на славата давайки му напълно заслуженото определение „крал на модата“.. Ню лук е с къси вталени жакети със закръглени тесни рамене, подчертана тънка талия, по-дълги широки разкроени поли, т. нар. силует „Цвете“. Всичко това е гарнирано с шапки, ръкавици до лакътя, копринени цветя, бижута, панделки, и обувки с тънък висок ток. В много случаи облеклото напомня ранното Викторианство или периода Бел Епок.
Широката разскроена пола, закачливо наклонената шапка, дръзка походка – когато този женски силует се появява, е самата женственост, истинска алегория на Париж – непокорна палавница, обвеяна от безгрижна забрава, създание със сладострастни форми, шеметна смес от лудост, елегантност и изисканост.
В последствие Диор представя и дълги тесни поли, които дават на фигурата разкриващ силует за разлика от 80-те години на 19 век.
След Ню Лук Диор твори колекции в различни линии и силуети - зиг-заг, Н-образен (1954 г.), А-образен (1955 г.), Y-образен (1955 г.) и пр. Това е вярно, но е вярно също така, че модата, лансирана от Диор (с някои изключения) винаги е гравитирала и интерпретирала първоначалния стил на "ню лук".
Истината е, че Ню Лук е разделил света на модата на две: от една страна са дизайнерите революционери и от другата – дизайнерите еволюционисти. Кристиан Диор е от поколението на основателите и е последният от трите „носещи стълба“ на модния свят.
Първият е Чарл (наречен от французите Шарл) Фредерик Уърт, който в края на 19 век извоюва свободата на модния дизайнер, освобождавайки го от подчиненото положение на доставчик на кралския двор.
Вторият е Пол Поаре, който със своя свободен дух, смелост и творческа свобода създава мода, свързана и изразяваща артистичната модерност на неговото време.
В редицата на мъжете моделиери, успели да наложат общественото признание на своята професия, и редом до жените моделиери, задоволили се просто да развиват модата, Кристиан Диор по право заема „кралският трон“, защото е издигнал модата до най-висшата степен на съвършенството. Перифразирайки Виктор Юго, може да се каже „Кристиан Диор е най-великият моделиер, уви!“, защото истинският смисъл и стойност на званието „творец“ (с което днес се кичат толкова много „правачи на дрехи“) несъмнено се корени в утвърдения от него престиж и авторитет на тази професия, на която той се е отдал като на свещено призвание.
Фигура 1 представя Кристиан Диор с един от неговите модели, а фигура 2 показва великия творец с негови ескизи. На фигура 3 е представен модел на Диор в стил Ню Лук от 1947 година. Фигура 4.1 представя отново модел в стил Ню Лук, а фигура 4.2 представя ескизът на Кристиан Диор, по който е изработен модела от фигура 4.1. Най-вероятно моделът от фигура 4 е единичен с този от фигура 3. На фигура 5.1 е показана фотография от представяне на колекция на Диор в стил Ню Лук в Атина през 1950 г. Фигура 5.2 показва модел на Кристиан Диор в стил Ню Лук от изложба, посветена на историята на костюма и модата в музей Бенаки, Атина, 2010 г. Фигура 6 показва вечерни рокли на Диор в стил Ню Лук. Вечерни рокли на Кристиан Диор от 1950 и 1954 години са показани съответно на фигури 7 и 8. Фигура 9 представя модел на Диор от 1951 г. Диор е слагал имена на всички модели. Фигура 10 показва рокля Довима от 1955 г.
Модели на Кристиан Диор в Метрополитън Мюзеум, Ню Йорк:
Фигура 1. Кристиан Диор с един от неговите модели
Фигура 2. Кристиан Диор с негови ескизи
Фигура 3. Кристиан Диор. Стил Ню Лук, 1947 г.
Фигура 4.1. Кристиан Диор. Стил Ню Лук
Фигура 4.2. Ескиз на Кристиан Диор на модела от фигура 3.1
Фигура 5.1. Представяне на колекция на Диор в стил Ню Лук в Атина, 1950 г.
Фигура 5.2. модел на Диор в стил Ню Лук в музей Бенаки, Атина
Фигура 6. Вечерни рокли на Диор в стил Ню Лук
Фигура 7. Вечерна рокля на Диор, 1950 г.
Фигура 8. Вечерна рокля на Диор, 1954 г.
Фигура 9. Кристиан Диор, 1951 г.
Фигура 10. Вечерна рокля на Диор от 1955 г.
2. 50-те години и началото на 60-те години на 20 век
50-те години на 20 век безспорно са белязани от творчеството на Кристиан Диор и от неговия наследник Ив Сен Лоран. Други влиятелни дизайнери през този период са Живанши, Клеър МакКардел, Бони Кашин. Бляскавите образи, налагани от медиите и модните дизайнери продължават да характеризират идеалът за женска красота. Сред идеалите за модерни дами през периода са Одри Хепбърн и Жаклин Кенеди.
3. Ив Сен Лоран след 1955 г.
През 1957 г. Диор умира внезапно и на негово място начело в неговата модна империя застава 21 годишният му асистент Ив Сен Лоран, определян за най-революционният дизайнер на 20 век. Сен Лоран започва самостоятелна кариера през 1961 година, когато се ражда марката Ив Сен Лоран. Наричан „геният сред моделиерите“ той създава нови стандарти в облеклото като премахва подплънките и ограниченията. Лоран въвежда серия от нововъведения в силуета, което го утвърждава като главен законодател в модата за години напред. Той експериментира с по-малко вталени облекла, използвайки материали, които му позволяват да скулптурира форми, които отстоят по-далеч от тялото. Като цяло силуетът е много по-свободен от когато и да е било. Въвежда късата рокля с висока талия, правия и трапецовидния силует. С ефирните си творения Ив Сен Лоран върна на жените свободата на движение, което бе крайно ограничено от стила Ню Лук на Кристиан Диор. Елегантните гънки на цветните ориенталски модели на Ив Сен Лоран се считат за неповторими и досега. Дизайнерът въвежда черния цвят като ежедневен и преоткрива костюма с панталон като основен в гардероба на жените. Смокингите за жени (1966 г.), якетата тип „сафари“ (1967 г.) и ботушите полагат началото на андрогенната тенденция в модата.
Видеоматериали за Ив Сен Лоран:
За Ив Сен Лоран по случай 60та му годишнина – „От игла до конец“, Любомир Стойков:
http://vbox7.com/play:b26330e70ehttp://vbox7.com/play:bdcff6eacd
Yves Saint Laurent Forever (1936 – 2008) – Retroprective 1962 – 2002 – „Чаровната диктаторка“, Любомир Стойков, TV7, България:
http://youtu.be/Oyx5ppshjewhttp://youtu.be/zZX8bILLRSs
http://youtu.be/hvg6ioC9_CI
Yves Saint Laurent Documentary - "5 avenue Marceau, 75116 Paris":
http://youtu.be/cOfg9HmHNqMhttp://youtu.be/3-iJnPIAjqQ
http://youtu.be/tOPMDJRgHkc
http://youtu.be/Wloi0FKrUfg
http://youtu.be/S4pXjdI0NOg
http://youtu.be/NTiaVN1Hip0
http://youtu.be/rc_fjBhkj40
http://youtu.be/baXEDvqK3u0
http://youtu.be/XuPKm1DPWi8
На фигура 11 е показана фотография на Ив Сен Лоран с музата му Катрин Деньов. Фигура 12 показва творецът в работна обстановка в негова модна къща през 1986 г. Вечерна рокля на Лоран от 1970 г. е представена на фигура 13. Фигура 14 представа коктейлна рокля на Ив Сен Лоран от 1992 година, а фигура 15 – дамски смокинг от 1966 г.
Великият Ив Сен Лоран превръща изкуството в мода. Той почти директно претворява в облекла известни произведения на Ван Гог, Веласкес, Гойя, Мондриан, Пикасо, Матис, Пруст, Кокто – фигури 16-18.
Фигура 11. Ив Сен Лоран с музата си Катрин Деньов
Фигура 12. Ив Сен Лоран в модната си къща 1986 г.
Фигура 13. Ив Сен Лоран. Вечерна рокля, 1970 г.
Фигура 14. Ив Сен Лоран, Коктейлна рокля, 1992 г.
Фигура 15. Ив Сен Лоран. Дамски смокинг, 1966 г.
Фигура 16. Модели на Ив Сен Лоран,
чрез които той превръща изкуството в мода
Фигура 17. Една от най-известните творби на Питър Мондриан и претворяването й в дамска рокля от Ив Сен Лоран
Фигура 18. Едни от най-известните творби на Винсент Ван Гог и претворяването им в модели дамски сака от Ив Сен Лоран
Модели на Ив Сен Лоран в Метрополитън Мюзеум, Ню Йорк:
4. Живанши
Аристократичният дизайнер Живанши е символ на изчистен шик, една елегантност без превзетост
Юбер дьо Живанши създава собственото си ателие през 1952 г. Неговите творения се отличават с изчистени линии и са ушити от обикновени памучни тъкани. Тези елегантни модели веднага привличат вниманието на звезди като Грейс Кели и Жаклин Кенеди. Друга млада актриса също е увлечена по моделите на френския дизайнер. Одри Хепбърн става най-известната муза на твореца, а носейки моделите му на екрана, помага на малката да се сдобие със световна известност – от ефирната копринена рокля в „Сабрина“ до прилепналата до тялото копринена пола и удобния костюм за пътуване.
Живанши се смята за виртуоз на малката черна рокля (фигура 19), никога не се отказва от своите ясни, изчистени линии, и постепенно започва да работи и с ярки цветове – розово, кралско синьо, жълто, яркочервено.
5. 60-те и 70-те години на 20 век
Това е период, доминиран от младостта и от експлозията на политически и социални революции, които разрушават съществуващото общество и водят до дълбоки промени за всички. Движението за граждански права, войната във Виетнам и Феминисткото движение доминират над общественото мнение. Следвоенната генерация, позната като "baby boomers" (идва от бум на бебета, англ.) постъпва в колежите и университетите. Големият им брой, тяхната възраст е доминиращ демографски фактор във всеки период след втората световна война и периода – края на 60те и началото на 70те години носи характера на младостта – експерименти, революции и иновации. Естествено, това се отразява върху облеклото. Миниполата става най-типичният символ за 60те години. Създателка на министила е британската модната дизайнерка Мери Куонт, чието творчество е ориентирано към по-младите. Редом до името на Мери Коунт стои и името на Андре Куреж – френски моден дизайнер, символ на дръзкия и младежски стил, на футуризма в модата. Според някои изследователи на модата двамата Мери Куонт и Андре Куреж са изобетатели и популяризатори на министила. Реалната революция в облеклото става на улицата, защото първоначално новите тенденции се появяват там, а не се диктуват от дизайнерите. По онова време Карнаби стрийт се налага като улица на алтернативната мода, вдъхновена от поп и рок звезди като „Битълс“, „Дъ Ху“, Ролинг Стоунс“ и др.
Модното разнообразие е значително. Стиловете варират от „космическия” поглед на Андре Куреж, Пако Рабан и Пиер Карден, елегантен стил при Ив Сен Лоран, етнически, колоритен, повлиян от хипитата и др. В края на периода, дължината е всякаква – от средата на бедрата до пода. Това е период на много нововъведения, които се добавят към речника на модата. Носенето на миниполи води до изобретяването на чорапогащника. Ботушите стават част от модния гардероб. Жените започват да носят панталони дори за официални случаи. Винилът, трикото и синтетичните влакна стават материали за модно облекло.
Фигура 19. Малка черна рокля на Живанши
6. Пиер Карден
Милитаристични роботоподобни модели (фигура 20), създадени от винил, пластмаса и метал, графични символи и сателитни чинии за шапки дават израз на мечтите за пътешествия в космоса, характерни за това десетилетие. Блейзерите без яка на „Битълс“ са създадени от Пиер Карден и типичните асиметрични ципове от онази епоха.
Фигура 20. Модели на Пиер Карден
7. Валентино
Валентино открива ателие в Рим през 1959 г. и представя първата си колекция скоро след това в Палацо Пити във Флоренция. С прочути клиентки като Елизабет Тейлър и Жаклин Кенеди, която носи сватбена рокля от Валентино, когато се омъжва за Аристотел Онасис, творенията на дизайнера бързо се превръщат в символ на изключителната елегантност.
Запазените му марки са „драматичното“ червено (фигури 21 и 22) и сложната бродерия от перли и пайети. Вечерните рокли се отличават с изящни женствени силуети и разкошни елементи като например щраусови пера и дълги шлейфове от шифон. Комбинациите от бяло и черно присъстват във всяка колекция, както и характерните сандали с блестящи камъни.
Модели на Валентино от 60те и 70те години на 20 век са представени на фигури 23 и 24.
Фигура 21. Валентино сред модели в червено
Фигура 22. Модели на Валентино
Фигура 23. Модели на Валентино от 60те и 70те години на 20 век
Фигура 24. Рокля на Валентино, 1967 г.
Модата на 40те години на 20ти век в дигиталния архив на Института на костюма, Киото, Япония:
http://www.kci.or.jp/archives/digital_archives/collection_1940s_e.html
Модата на 50те години на 20ти век в дигиталния архив на Института на костюма, Киото, Япония:
http://www.kci.or.jp/archives/digital_archives/collection_1950s_e.html
Модата на 60те години на 20ти век в дигиталния архив на Института на костюма, Киото, Япония:
http://www.kci.or.jp/archives/digital_archives/collection_1960s_e.html
Модата на 70те години на 20ти век в дигиталния архив на Института на костюма, Киото, Япония:
http://www.kci.or.jp/archives/digital_archives/collection_1970s_e.html
Източници
1. Бенаим Лоранс. Ив Сен Лоран. Биография. София, Колибри, 2011.
2. Йонас Силвия. Модата. Марки. Дизайнери. Стилове. Пловдив, Хермес, 2010.
3. Паракини Джан Луиджи. В света на „Прада“. София, Колибри, 2013.
4. Пошна Мари-Франс. Кристиан Диор. Биография. София, Рива, 2013.
5. Стойков Любомир. Кристиан Диор: Ултимативният романтизъм на новата външност. Fashion Lifestyle Magazine, брой 20, Март 2009.
http://www.fashion-lifestyle.bg/designers_broi20
6. Юбер дьо Живанши - Елементарната частица.
http://thevogger.blogspot.com/2011/09/blog-post.html
7. Christian Dior. The Power of Magic. Australia, Powerhouse Publishing, 1994.
8. Dior’s ring of petals: ‘Flower women’
http://awhitecarousel.com/2010/diors-ring-of-petals-flower-women/
9. Jirousek Charlotte. Art, Design and Visual Thinking. 1995.
http://char.txa.cornell.edu/
10. Johnson Michael. Christian Dior and the New Look.
http://clothing-apparel.knoji.com/christian-dior-and-the-new-look/
11. Jones Terry and Rushton Susie (Eds.). Fashion Now. Colgne, Germany, Taschen, 2006.
12. Laver James. Costume and Fashion. A Concise History. London, Thames and Hudson world of art, 2010.
13. Mendes Valerie, de la Haye Amy. Fashion since 1900. London, Thames and Hudson world of art, 2010.
14. O’Hara Callan Georgina. The Thames & Hudson Dictionary of Fashion and Fashion Designers. London, Thames and Hudson world of art, 2008.
15. Style.
https://style.com
16. The Kyoto Costume Institute. Fashion from the 18th to 20h Century. Cologne, Germany, Taschen, 2004.
17. Valentino Garavani Museum.
http://www.valentinogaravanimuseum.com/
18. Vogue.
http://vogue.co.uk
