Елински костюм

Поне две са основанията за възхищението, което и днес предизвикват древногръцките произведения на изкуството, елинските идеали, които намират практическо потвърждение и в характера на облеклото. Тези основания са свободолюбието и хармоничността. Стремежът към свобода и хармония е обвързан и с политическото устройство на древногръцката държава – това интересно съжителство между робство и демокрация. Гърците са със силно развито обществено чувство, с подчертана активност в народните събрания, спортните тържества, военни действия.

1. Костюм

Свободолюбието и хармоничността имат отношение към начина на обличане в Древна Елада. Красотата на хармонията и прелестта на простотата намират своето чудно решение чрез изкуството на драперията, умението да се подреждат гънките, да се конструира тяхната игра и довежда до съвършенство пластиката им. Основно дрехите биват три типа: химатион, пеплос и хитон.

Основен тип облекло е хитонът, дреха носена в Древна Елада от мъжете и жените през времето от Архаични период (около 750-500 г. пр. Хр.) до края на Елинистичния период (323-30 г. пр. Хр.). Хитонът представлявал правоъгълно парче плат. Той се драпирал от носещия го по различни начини около тялото и се прикрепвал върху раменете с декоративни игли – фибули, а около талията се пристягал с колан във вид на шнур. Излишният плат се повдигал над колана. Жените винаги носели хитона с дължина до горната част на ходилата. През Архаичния период мъжете в Елада носели дълги хитони. След това с изключение на кочияшите, слугите и възрастните хора, носели хитони с дължина до коленете. Хитони с драпировка тип ръкави носели актьорите и слугите. Моделите на драпировка и цветовете варирали с времето и зависели от господстващи стил, естетическия идеал и статуса на носещия хитона.

Основните стилове при хитоните са два – дорийски и йонийски. Дорийският хитон е с по-строга и по-семпла форма, с мека плавна драпировка. Прикрепва се с декоративни игли при раменете – по една на рамо и шнур около талията. Йонийският е с по-голяма широчина и по-голям брой декоративни игли в горната част, позволяващи по-интензивна драпировка и образуване на ръкави. Шнурът, който, освен фибулите, служи за прикрепване на хитона обикновено обхващал не само талията, но и се прекръстосвал над гордите. По-рано възникналият е дорийския хитон. Изработвал се е основно от вълна. По-късно възникналия йонийски хитон се е изработвал основно от лен.

Пеплосът е женско облекло. Направен е от две парчета плат, закопчавал се на двете рамене с декоративни игли и се спускал над талията. Жената може ла да използва като пеплос по-дълго парче от хитона като го спуска над хитона. Шнурът, който пристягал талията можел да преминава над пеплоса и да го пристяга едновременно с хитона, а можел да преминава и под пеплоса.

Химатионът е горната дреха и представлява парче вълнен правоъгълен плат, който се намята като вълнен плащ. Краищата му са живописно бродирани. По тях се слагат тежести, чрез които се регулира функционално и естетически дрехата. Както мъжете, така и жените носят химатион, че при последните той е по-пищно декориран, но за това пък е по – малък по размер. При лошо време плащът по лесно се приспособява за качулка и се премята през глава. Когато химатионът се закрепва на едното рамо, вече се нарича хламида. Начинът на драпиране на химатиона също зависи от периода, социалното положение и основното занимание.

На фигура 1 е представен древногръцки женски костюм, състоящ се от трите вида облекло – хитон (дорийски), пеплос (част от хитона) и химатион (в случая недрапиран).


Фигура 1. Дорийски хитон, пеплос и химатион

На фигура 2 е представен начинът на драпиране на дорийски хитон. Правоъгълното парче плат ABCD е с широчина, позволяваща обгръщането на цялото тяло и височина по-голяма от ръста на жената. Разстоянието CF = DE е равно на дължината на тялото между горната част на ходилата и раменете. По линия ЕF хитонът се прегъва като по-късата част ABFE представлява пеплоса и при прегъването AB трябва да съвпадне с A’B’. След това хитонът обгръща тялото като линията GKH служи за разделяне на предна и задна част на дрехата. Хитонът се прикрепя с декоративни игли при раменете като M съвпада с M’, а N съвпада с N’. Пристяга се с шнур около талията.

На фигура 3 е представено драпиране на дорийски хитон без пеплос с прикрепяне при раменете вместо с възли вместо декоративни игли.


Фигура 2. Драпиране на дорийски хитон


Фигура 3. Драпиране на дорийски хитон

На фигура 4 е представена възстановка на дорийски хитон, получена на базата на рисунката от фигура 5.

Фигура 6 показва, че освен с фибули при раменете и завръзване при талия, парчето плат, образуващо хитона, може да бъде зашито встрани и да образува нещо като цилиндър преди драпировката.


Фигура 4. Възстановка на древен хитон


Фигура 5. Рисунката, по която е направена възстановката от фигура 4.


Фигура 6. Схема на хитон с пришиване встрани по дължината му

На фигури


Фигура 7. Дорийски хитон


Фигура 8. Дорийски хитон


Фигура 9. Дорийски хитон


Фигура 10. Дорийски хитон


Фигура 11. Дорийски хитон


Фигура 12. Дорийски хитон


Фигура 13. Дорийски хитон


Фигура 14. Дорийски хитон


Фигура 15. Дорийски хитон


Фигура 16. Дорийски хитон


Фигура 17. Дорийски хитон


Фигура 18. Дорийски хитон


Фигура 19. Дорийски хитон


Фигура 20. Дорийски хитон

На фигура 21 е представено драпиране на йонийски хитон. Той е със значително по-голяма широчина от дорийския. Широчината му обхваща женско тяло с разперени ръце и дори е по-голяма. При раменете се прикрепя с по няколко на рамо декоративни игли. По този начин се образуват ръкави. Завързва се с шнур по талията. В много случаи шнурът се прекръстосва при гърдите или преминава през раменете, както е показано на фигурата.

На фигури 22-24 са показани възстановки на йонийски хитон, а на фигура 25 е представена рисунка на йонийски хитон.

На фигури 26-53 са показани различни драперии на химатиони.


Фигура 21. Драпиране на йонийски хитон


Фигура 22. Възстановка на йонийски хитон


Фигура 23. Възстановка на йонийски хитон


Фигура 24. Възстановка на йонийски хитон с пеплос


Фигура 25. Йонийски хитон


Фигура 26. Химатион


Фигура 27. Химатион


Фигура 28. Химатион


Фигура 29. Химатион


Фигура 30. Хитон, пеплос и химатион


Фигура 31. Хитон и химатион


Фигура 32. Хитон и химатион


Фигура 33. Хитон и химатион


Фигура 34. Хитон и химатион


Фигура 35. Хитон и химатион


Фигура 36. Хитон и химатион


Фигура 37. Хитон и химатион


Фигура 38. Хитон и химатион


Фигура 39. Хитон, пеплос и химатион


Фигура 40. Хитон, пеплос и химатион


Фигура 41. Хитон и химатион


Фигура 42. Хитон и химатион


Фигура 43. Хитон и химатион


Фигура 44. Хитон и химатион


Фигура 45. Хитон и химатион


Фигура 46. Хитон и химатион


Фигура 47. Хитони химатион


Фигура 48. Хитон и химатион


Фигура 49. Хитон, пеплос и химатион


Фигура 50. Хитони и химатион


Фигура 51. Хитон и химатион


Фигура 52. Хитон и химатион


Фигура 53. Хитон и химатион

2. Цветове, материи, орнаменторика

Сред предпочитаните цветове на дрехите в Древна Гърция са белият, минзухарено – жълтият, пурпурният, маслинено – зеленият и др. Носят се дрехи не само от вълна и лен, но и от памук и източна коприна. Както с опростените по кройка и привлекателни по изпълнение облекла, така и с типичните сандали и употребяваните с мяра изящни украшения, накити и бижута старите елини и днес будят в душите не вълнение и емоционално съпричастие със своята хармоничност, естественост и здрава любов към живота.

На фигури 54 и 55 са представени рисунки с основните цветове на костюма в Древна Гърция.

Основните орнаменти са:

  • Меандър и други геометрични мотиви – фигура 56;
  • стилизирани флорални мотиви – клонки, листа, цветя – фигура 57;
  • надбягваща се вълна – фигура 58.

На повечето представени в по-предни фигури хитони и химатиони ясно си проличават орнаментите върху тъканите, от които се драпират облеклата.


Фигура 54. Цветове в елинския костюм


Фигура 55. Цветове в елинския костюм


Фигура 56. Меандър


Фигура 57. Флорални мотиви


Фигура 58. Набягваща се вълна

3. Съвременно облекло с елементи от древногръцкия костюм

Древногръцкият костюм е дал на съвременната мода драперии. Често се говори, че дадена дреха е с драперии, инспирирани от Древна Елада, а драпираното деколте се нарича гръцко деколте.

В последните няколко години много популярен е един детайл в дамското облекло, носещ произхода си и наименованието си от древногръцкия костюм. Става дума за пеплума. Както самото име показва пеплум произлиза от пеплос и по-точно става дума за къдрите на пеплоса в долната му част, които се получават от прикрепянето на хитона по линия на талията с шнур. По същия начин съвременния пеплум представлява малък детайл започващ от линия на талията и образуващ красиви гънки над долната част на костюма – долната част на роклята, пола или панталон.

На фигури 59 и 60 са представени дамски рокли с пеплуми, обгръщащи частично или напълно талията.

Древногръцко влияние в съвременното облекло:

http://www.metmuseum.org/toah/hd/god5/hd_god5.htm


Фигура 59. Дамска рокля с пеплуми при странични предни и задни части.
Модна графика и дизайн: Петя Динева


Фигура 60. Дамска рокля с пеплум около пълната обиколка на талията.
Модна графика и дизайн: Петя Динева

Източници

1. Кратка история на облеклото. София, Икон-М, 2011.

2. Димитрова-Попска Пенка. Проектиране на облеклото. София, Техника, 1988.

3. Стойков Любомир. Модата: От Нефертити до тпмоделите. София, 1994. http://lstoykov.fashion.bg/lstoykov/nefertiti.htm

4. Dineva Pеtya. (2013). Design of Peplum Dresses. Proceedings of the International Conference on Technics, Technologies and Education ICTTE 2013, pp. 217-225, October 30-31 3013, Yambol, Bulgaria.

5. Ancient Greece. http://www.costumes.org/history/100pages/timelinepages/ancientgreece1.htm

6. Greece (700 – 100 B. C.) – costume. http://dokyung-history.blogspot.com/2012/09/greece-700-100bc-costume.html