История на костюма и модата

КОСТЮМЪТ НА КИТАЙ

1. Орнамент

В основата на философията в древен Китай стои възгледа, че всяко живо създание на природата е един космос и в него се крият духовност, сила и живот. Човекът трябва да се намира в хармония с останалите живи същества, да се слива чрез начина си на живот със самата природа. Древните китайци обръщат особено внимание на цветята, те им се наслаждават не само заради красотата им. За китайците цветята са духовни създания. В китайските градини цветята се подбират с оглед на четирите годишни времена и всеки сезон има свой специфичен нюанс. За китайците всяко цвете има определена символика. Например портокаловият цвят символизира лятото, лотосът – духовната чистота, бамбукът – нравствената устойчивост.

Любимото цвете на китайците е божура – изразително цвете, което се определя като отделен свят. В превод от китайски името на божура означава най-красив. Той се е превърнал във флорален национален символ, заел е своето място в китайския календар – на него е кръстен четвъртият месец от годината – с романтичното за нас име – Луната на божура. Китайските художници изобразяват божура като увеличават мащаба му, за да представят грандиозни му характер и фините нюанси на същността му. В живописта използват и друг подход за представяне същността на цветята. В рисунките с черен туш сякаш дематериализират цветето, като го представят само в силует, който привлича погледа и мигновено придава впечатлението от същността на цветето. В китайската живопис съществува специален термин „живопис на цветя и птици”. Това е може би най-популярната тема в китайското изкуство. Чрез изящните и съвършени композиции на цветя и птици, китайците изразяват виждането си за природата, защото според тях цветята и птиците са най-красноречивата форма на природата.

Освен цветя и птици, в китайския орнамент присъстват дракони. Драконът е един от най-многозначителните символи в китайската култура. В него се обединяват най-различни митологични и космогонични представи. За разлика от европейската митология, в Китай драконът се приема за животно с добър нрав. Той е символ на мъжката, сътворяваща природна мощ Ян. От епохата на Хан (206 пр. Хр. – 220 сл. Хр.) той е същевременно и символ на императора – Сина на Небето. Драконът е първото от „360-те покрити с люспи твари” и петото от китайския зодиак. Като едно от четирите животни на посоките на света, драконът е свързан с Изтока – посоката на слънчевия изгрев, на сътворяването, на пролетните дъждове и изобщо на дъждовете. В такъв контекст той бива наричан синьозелен дракон.

Драконът в китайския костюм:

http://www.metmuseum.org/about-the-museum/now-at-the-met/2014/peacocks-and-dragons

2. Тъкани

Китай се смята за родина на коприната и на изкуството на копринената орнаменторика. Произходът на коприната датира от около 3-то хилядолетие пр. Хр. Била е важна търговска стока, с която е извършван търговски обмен с Европа.

Коприните обикновено са били запазвани само за кралете в Китай, за тяхна собствена употреба или за подарък, но постепенно тъканта се разпространява из Китайската култура, а също така и за по-голямата част от Азия. Коприната бързо става популярна из районите, посещавани от китайски търговци.

По плътност и фактура копринените тъкани в Китай са много разнообразни – от плътни едноцветни коприни до тънки и прозрачни.

С появата на коприната се разпространяват много легенди, а най-популярната е за момичето Луо Цзу – дъщеря на вожда от племето, намиращо се в провинция Съчуан, югозападен Китай. Един ден, Луо Цзу заедно с приятелите си отива в планините да съберат ягоди. Изведнъж тя видя, че на една черница има много бели дебели червеи. Те или бавно пълзят и ядат листата на дървото, или спят, а някои от тях плюят бяла и дълга коприна. Оттогава нататък, всеки път когато Луо Цзу влиза в планините, внимателно наблюдава тези червеи. След известно време, за нея е голяма изненада, да види, че на цялото дърво висят безброй бели топчета. Луо Цзу ги събира и занася в къщи, тя се опитва да намери нишката на една коприна и изтегля внимателно. Така тя успява да изплете дори плат с тези конци. За голяма радост на Луо Цзу наричат тези червеи – Сан – буба, а плетените от конците им – Чжан – коприна. След това Луо Цзу подарява плата на Хуан Ди – първият император в китайската история и се жени на него.

3. Цветове

Древно китайската цветна символика е свързана с петте стихии (дърво, огън, земя, метал, вода), които се намира в асоциативна връзка с всички природни явления: Жълт цвят - Земя, държава, Сатурн, плодовитост, сладко, музикална нота Уши; Зеления цвят - дърво, Изток, дракон, пролет, Юпитер, музикална нота Цзюз, бързина; кисело; Червен цвят - огън, Юг, лято, Марс, Феникс, правосъдие, горещо, повдигане нагоре, музикална нота Шан; Бял цвят - метал, Запад, есен, Венера, нещо остро, нота Гун; Черен цвят - вода, Север, зима, мокро, солено, Меркурий, падане надолу, нота Юий.

Най-ценен е жълтият цвят - цветът на императорския костюм.

4. Костюм

Мъжкият и женският костюм у китайците се състои от дълги панталони и блуза или халат със загръщане отляво надясно, завързвани с лента. Панталоните са доста широки. В горната им част се пришивало отделно широко парче, често от по-светъл плат, което се запасва надясно с гънка и панталона се придържа с колан. Често носят панталони, които се завързват в коляното с връзки.

Връхното облекло на китайците е дълъг халат. Халатите са разнообразни по форма, със или без подплата. Кръстосват се върху гърдите. Затворените халати са с кръгло деколте и се завързват на дясното рамо при врата и имат дълбоки странични разрези. Халатите се различават и по широчината на ръкавите. Ритуалните халати са винаги с широки ръкави, а ежедневните халати на императорите от династията Сун са с дълги широки ръкави, при които когато се поставят ръцете върху гърдите, маншетите достигат до коленете. По-късно и селяните започват да носят халати с широки ръкави, като кръстосват на гърдите лента, за да не пречи дрехата при работа.

Понякога върху халата слагат къса дреха с широки ръкави.

Традиционният китайски костюм е дал на съвременното облекло коприната, яката столче, интересните начини за закопчаване, простотата на кройката, колористиката и орнаментите.

Фигура 1. Китайски костюм

Фигура 2. Китайски костюм

Фигура 3. Китайски костюм

Фигура 4. Китайски костюм

Фигура 5. Китайски костюм

Фигура 6. Китайски костюм

Фигура 7. Китайски костюм

Фигура 8. Китайски костюм

Фигура 9. Китайски костюм

Фигура 10. Китайски костюм

Фигура 11. Императорски костюм

Фигура 12. Китайски император

Фигура 13.1. Костюм от началото на 20 век

Фигура 13.2. Костюм от началото на 20 век

Фигура 13.3. Костюм от началото на 20 век

Фигура 13.4. Костюм от началото на 20 век

Фигура 13.5. Костюм от началото на 20 век

Фигура 13.6. Костюм от началото на 20 век

Фигура 14.1. Женски костюм от 1919 г.

Фигура 14.2. Женски костюм от 1919 г.

Фигура 14.3. Женски костюм от 1919 г.

Фигура 14.4. Женски костюм от 1919 г.

Фигура 14.5. Женски костюм от 1919 г.

5. Съвременно облекло с елементи от китайския костюм

На фигура 15 е представен модел с елементи от историческия китайски костюм и орнаменти от китайското изобразително изкуство по време на династията Танг. Роклята е носена от китайска актриса по време на Кино фестивала в Кан, 2012 г.

Фигура 15. Модел с елементи от традиционния китайски костюм