ЧАСТ 2

 

ТЕМА № 08: РЕГИОНАЛЕН ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ. ИЗМЕРВАНЕ, ПОКАЗАТЕЛИ, АНАЛИЗ

 

Настоящата тема е първата от Раздел 2 на дисциплината Регионална икономика. С нея започва разглеждането на втората широката сфера на науката регионална икономика – теорията за регионалния икономически растеж и развитие. Вече се променя фокуса на анализа – от локализационния избор (разгледан в локализационните теории) към процесите, свързани с икономическото развитие на местно/регионално ниво.

Тази втора част на Регионална икономика отговаря на въпроси като:

➤ Какво е равнището на развитие на местно и регионално ниво?

➤ Кое обяснява различията в развитието на регионите?

➤ Ще стават ли регионите по-подобни в своето икономическо развитие или ще продължат съществуващите различия?

➤ Печели или губи един регион влизайки в контакт с други региони?

8.1. Разбирания за понятията „регионален икономически растеж” и „регионално развитие”

Това, което е характерно за понятието икономически растеж е, че няма единна дефиниция. Теориите за икономическия растеж дават различни дефиниции. При обобщаване на тези определения можем да извлечем следното водещо разбиране:

#Икономическият растеж# е нарастването на капацитета на едно стопанство да създава стоки и услуги в определен период (година) в сравнение с предходен. Когато тази динамика се разглежда на местно/регионално ниво говорим за икономически растеж на местното/регионалното стопанство. Ако измереният капацитет е по-висок от предходната година, то тя има позитивен ръст, обикновено наричан «икономически растеж». Ако в наблюдаваната година има по-малко произведени и продадени стоки и услуги спрямо предходната, то има «негативен икономически растеж», още наричан «рецесия» или «депресия».

Все по-често се разграничава тесен и широк смисъл на понятието икономически растеж. В тесен смисъл икономическият растеж отразява темпа (скоростта) на нарастването на националното/регионално производство от гледна точка на неговият резултат, респективно нарастването на икономическата мощ на дадена страна (регион).

В по-широк смисъл той отразява състоянието и развитието на икономиката и способността ѝ да задоволява потребностите на хората. Това означава, че икономическият растеж не е само нарастване на производствения капацитет на едно стопанство, но също подобряване качеството на живот на населението. Този по-широк смисъл на регионалния икономически растеж прави препратка към понятието #регионално развитие#

Дефиницията за регионалното развитие можем да представим така – при определено количествено и качествено пространствено разпределение на ресурси и дейности, способността на местната система (даден регион, град, провинция, географска област със специфични икономически функции) да развива икономически дейности или да привлича нови такива, както и да генерира местно благосъстояние, богатство и траен растеж.

Въпреки че има многобройни и значително различни подходи за изучаване на регионалния икономически растеж и развитие, всички те полагат усилия за идентифициране на факторите, отговорни за пътя на развитие на едно местно/регионално стопанство. Тези подходи анализират местното/регионално развитие по отношение на: а) абсолютния растеж (от гледна точка на ефективното разпределение на местните ресурси) и б) относителен растеж (между регионите), за да се обясняват регионалните различия и възможните пътища за конвергенция и дивергенция в нивата и темповете на растеж на доходите (при равномерно разпределение на доходите).

Значението на регионалния икономически растеж се заключава в:

– за отделния регион – осигурява нови работни места, възможност за по-пълна заетост, прираст на доходите, повишаване на жизнения стандарт;

– дава възможност на развитите региони да подпомагат слаборазвитите, без да намаляват собствения си стандарт на живот; 

– прави възможно осъществяването на определени социални програми;

– позволява да се заделят все повече ресурси за решаване на екологичните проблеми;

– стимулира прогреса на общностите и развитието на отделната личност.

Ключови закономерности на регионалния икономически растеж са: 1) при по-висок темп на растеж в икономически изостаналите региони ще се намали изоставянето им от по-развитите; 2) еднаквите темпове на растеж в напредналите и изоставащите региони увеличават различията; 3) ниските темпове на растеж са предпоставка за нарастваща бедност, а високите – за нарастващо богатство

Тъй като икономическият растеж обхваща количественото увеличение и качественото усъвършенстване на производствени фактори и резултати, то можем да идентифицираме и основните компоненти на икономическия растеж:

• Изразходване на ресурси
• Получаване на резултати
• Възможностите за усъвършенстване на технологиите (преобразуване на ресурсите в резултати) – иновации

8.2.Измерване и показатели за регионален икономическия растеж

Регионалният икономически растеж може да бъде измерен в номинално изражение, което включва инфлацията или в реално изражение, т.е коригирано спрямо инфлацията.

Самото измерване на икономическия растеж се реализира чрез:

1) динамиката на Брутния продукт;

2) динамиката на Брутния продукт на човек от населението;

3) динамиката на Продукта на 1 зает (производителност)

Кой измерител на икономическия растеж е най-подходящ? Не можем да кажем, че има един точно определен и най-подходящ показател, измерващ регионалния икономически растеж. Това зависи от целта, за която се използва измерителя.

Брутният продукт се използва като показател за нарастването на производствения капацитет, който зависи и от степента, в която регионите привличат капитал и труд от други региони.

Нарастването на продукта на човек от населението се използва като показател за промяната в икономическото благосъстояние на отделния човек.

Нарастването на продукта на 1 зает се използва като показател за промяната в конкурентоспособността (защото измерва нарастването на производителността)

Дефинитивното представяне на тези основни показатели, на което стъпва тяхното използване при измерване на регионалния икономически растеж е както следва:

Брутен вътрешен продукт (БВП): БВП е парична стойност на всички крайни стоки и услуги, които се създават в страната/региона (за една година), които са резултат от национално разположените производствени фактори, независимо чия собственост са те.

Брутен вътрешен продукт на човек от населението (БВП/човек): За сравняване на икономическия растеж между страните (регионите), трябва да се използва БВП/човек от населението, тъй като той взема под внимание различията на населението в отделните страни (региони).

Номиналният БВП (НБВП) – отразява стойността на произведените крайни стоки и услуги по текущи цени, т.е. по цени на съответната година.

Реален БВП (РБВП) – стойността на създадените стоки и услуги по съпоставими (постоянни) цени, т.е. по цени на някоя година, която е избрана за база.

Преобразуването на НБВП в РБВП става чрез т.нар. дефлатор.

БВП като измерител на икономическия растеж има своите недостатъци: 1) Не е възможно в него да се отчетат стоките, които не са излезли на пазара (непазарното производство на блага); 2) БВП не отразява разходите за отстраняване на загуби, причинени от производството на редица блага; 3) В БВП отсъстват екологичните поражения и изчерпването на естествените ресурси.

При всички измерители на икономическия растеж се пропускат ползите от чистата околна среда.

В Канада се предлага нов индекс за измерване на прогреса: „Действителен индекс на прогреса”. В него се въвежда измерване на: икономическата стойност на гражданския и доброволческия труд, икономическа стойност на неплатената домакинска работа и грижи за децата, цената на безработицата, стойността на свободното време, разпределение на дохода, дълг, външни задължения и движения на капитал, индекс за осигуряване на средства за прехрана, здравеопазване, достижения на образованието, цената на престъпността, индекс на човешката свобода.

• свързана е със способността на едно производство или на цяла икономика да създава все повече продукти и услуги с наличните ресурси. Производителността и нейното нарастване са от основно значение за една икономика, защото това е основния фактор определящ равнището и растежа на дохода на глава от населението.

Ръстът на производителността за една година може да се измери така:

От равнището на повишаване на продукта (в проценти) се приспада равнището на повишаване на производствените фактори (в проценти), като се отчете и всяка промяна в качеството на продукта и ресурсите.

• ако равнището на производство на електрическа енергия се е повишило с 2% за една година, а производствените фактори (горива, капитал, труд) за нейното производство са нараснали с 0.5%, то равнището на нарастване на производителността ще бъде 1.5% годишно (2%-0.5%).

Показател БВП създаден от един зает в производството също служи за измерване на производителността.

Регионалният икономически растеж се измерва като абсолютен и относителен; реален и номинален:

- Абсолютния растеж (от гледна точка на ефективното разпределение на местните ресурси);

- Относителен растеж (спрямо други региони)

- Номинален – растежът, установен по текущи цени, който е настъпил при изменението на физическия обем на благата и цените.

- Реален – установен по постоянни цени, настъпил в резултат на изменението само на физическия обем на благата.

В зависимост от начина на постигането на икономическия растеж разграничаваме:

- Екстензивен растеж – чрез количествено нарастване на производствените фактори; темповете на нарастване на резултатите съвпада с темповете на нарастване на използваните ресурси за тяхното получаване (ефективността се запазва)

- Интензивен растеж – чрез качествено усъвършенстване на производствените фактори; темповете на нарастване на резултатите изпреварват темповете на нарастване на използваните ресурси (ефективността нараства).

- Деинтензивен – темповете на нарастване на резултатите изостава от темповете на нарастване на използваните за това ресурси (намаляваща ефективност).

Други класификации на икономическия растеж са свързани с времевия хоризонт и степента на постигнато равновесие:

- Дългосрочен – дългосрочен процес на разширяване на икономическия потенциал, на мащабите на националната икономика. Дългосрочният икономическия растеж е процес на увеличаване на реалния БВП общо и на човек от населението

- Конюнктурен – текущ, влияещ се силно от фазата на икономическия цикъл. Когато съвкупното производство или БВП се увеличава при непълна заетост или наличие на безработица, т.е. непълно използване на икономическия потенциал, става дума за конюнктурен растеж.

- Потенциален – максимално възможният, който би се постигнал, ако е налице пълно и най-ефективно използване на потенциалните ресурси. Той служи като критерий за оценка на фактическия растеж.

- Равновесен – налице в условията на макроикономическото равновесие: между съвкупното търсене и предлагане, между приходите и разходите на бюджета и на платежния баланс при пълна заетост на ресурсите и при липса на инфлационен натиск.

8.3. Фактори и двигатели на регионалния икономически растеж

Факторите и двигателите на икономическия растеж са явления и процеси, които определят мащабите на увеличение на реалния обем на производството, възможностите за повишаване на ефективността и качеството на производството (Фигура 8.1).

Преките фактори са производителност на труда и разпределение на труда между сектори, отрасли и икономически дейности.

Двигатели са тези, които непосредствено определят физическата способност (потенциал) за икономически растеж. Двигатели на икономическия растеж са увеличаване броя и качеството на трудовите ресурси; увеличаване обема и качествения състав на основния капитал; усъвършенстване на технологията и организацията на производството;повишаване на количеството и качеството на използваните в стопанския оборот природни ресурси; нарастване на предприемаческата активност в обществото.

Условията на икономическия растеж – това, което влияе на възможността да се превърне в действителност. Те съдействат за превръщане на потенциала в растеж или го ограничават. Условия на икономическия растеж са:

- фактори на предлагането: понижаване степента на монополизация на пазарите; намаляване цените на производствените ресурси; понижаване на данъците върху печалбата, улесняване на достъпа до кредит и т.н.

- факторите на разпределението: фактическото разпределение на производствените ресурси по отрасли, предприятия и региони; начинът на разпределение на доходите между участниците в производствения процес.

Фигура 8.1 Фактори и условия за икономическия растеж

Фигура 8.1. Фактори и условия на икономическия растеж

 

8.4. Регионален икономически растеж и икономическа регионализация. Регионални различия в икономическия растеж

 До началото на 90-те години на 20-ти век светът се разделяше на три групи страни: развити капиталистически (първи свят), социалистически страни (втори свят) и страни от третия свят (бивши колонии). Повечето страните от планетарния юг са основно бивши колонии на страните от Севера и са получили названието развиващи се страни. Това са най-бедните държави в света.

Понастоящем един от критериите за регионализация (както беше посочено в тема 02) е степента на икономическо развитие. Типологизацията е формирала две групи страни – развити и развиващи се.

Развитите страни обхващат 20% от общото население на света, а произвеждат повече от половината (~53%) от БВП. На тази основно се формира ново разделение на труда, а именно част от старите и екологически замърсяващи производства се прехвърлят в развиващите се страни, а развитите все повече усвояват наукоемки и екологически чисти производства.

Трябва внимателно да се дискутират регионалните различия в икономическия растеж, защото растежът може да бъде дефиниран по различен начин. Най-често използваните измерители на икономическия растеж са: 1) нарастване на брутния продукт; 2) нарастване на продукта на 1 работник; 3) нарастване на продукта на човек от населението. Много е важно да е ясно кой точно показател за икономическия растеж се използва, защото тези три измерителя може да доведат до различни тълкувания относно равнището на икономическия растеж на даден регион. Един регион, например, може да има слабо нарастване на брутния продукт, но едновременно с това бързо нарастване на продукта на глава от населението, ако има значителна нетна миграция. По принцип има висока корелация между нарастване на брутния продукт и нарастване на продукта на глава от населението, но има много по-слаба корелация между продукта на 1 работник и другите два измерителя.

В Европейския съюз, за целите на регионалната политика, при формиране на модела на допустимост за финансово подпомагане се класифицират три типа региони (карта 8.1)

• По-слабо развити региони: Равнище на БВП/човек < 75% спрямо средното за ЕС
• Региони в преход: Равнище на БВП/човек 75-90%
• По-силно развити региони: Равнище на БВП/човек >90%

Карта 8.1.

На фигура 8.2. е представено равнището на реалния БВП/човек по райони (NUTS2) в България спрямо ЕС за периода 2007-2009

Фигура 8.2: Реален БВП на 1 човек – България спрямо ЕС-27

8.5. Анализ и оценка на регионалния икономически растеж

Кога се прилага анализ и оценка на регионалния икономически растеж?

- За нуждите на стратегическото планиране

- Вземане на обосновани решения за бъдещото развитие на дадена териториална система

- За нуждите на решаване на отделни проблеми в рамките на териториалната система чрез методите на научното изследване

Трябва да кажем, че всеки икономически анализ и вземане на решения на негова основа в крайна смета се налага от ограничените ресурси, вкл. териториални. Анализът и оценка за диагностични цели определят не само съществуващия статус, но също идентифицира факторите, отговорни за пътя на растеж/развитие на едно местно/регионално стопанство. За тази цел се прилагат различни методи на регионален анализ.

Що е метод за регионален анализ?

Методологичен фундамент на анализа е съвременната философия, икономикс, икономическа статистика, отраслови икономически науки.

Метод за научно познание – дава последователност и единен подход при идентифициране и разрешаване на различни проблеми, и се дава насока за пътя за достигането на решението им. По този начин се изключва хаотичността в действията на изследователите.

Чрез методите за регионалния анализ се изследват количествено и качествено вътрешните и външни взаимовръзките на регионалното стопанство

Методите на регионалния анализ търсят отговорите на следните въпроси:

-   Какво е настоящото положение на териториалната система (диагностичен анализ – статичен и динамичен)?

-   В какво направление се движи териториалната система (прогностичен анализ)?

-   Как може да се въздейства върху решаването на конкретен регионален проблем или на цялостния път на развитие на региона?

Регионалният анализ прилага системен подход:

➤ системно-елементен, отговарящ на въпроса от какви елементи (компоненти) е образувана системата;

➤ системно-структурен, разкриващ вътрешната организация на системата и начина на взаимодействие на образуващите я елементи;

➤ системно-функционален, показващ какви функции изпълнява както системата като цяло, така и образуващите я компоненти;

➤ системно-комуникационен, разкриващ взаимната връзка и зависимост на дадената система с другите системи както по хоризонтала, така и по вертикала;

➤ системно-интегрален, разкриващ механизмите и факторите за съхранение, усъвършенстване и развитие на системата като цяло;

➤ системно-исторически, отговарящ на въпроса как и по какъв начин е възникнала системата, какви етапи е преминала в своето развитие и какви са нейните исторически перспективи.

Регионалният анализ обхваща:

➤ Икономическа оценка на природните ресурси.

➤ Регионален анализ на населението, трудовите ресурси, трудовата заетост.

➤ Регионален анализ на състоянието и перспективите на производството (обем, темпове и структура на икономическите дейности)

➤ Регионален анализ на социалните дейности, образованието и наука, здравеопазване, жилищно – комунални услуги

➤ Анализ на екологичен статус

➤ Регионален анализ на териториално устройствените и на градоустройствените структури

➤ Анализ на регионалната ефективност

Методи, които използва системния анализ:

  Общонаучни: анализ и синтез, индуктивни, дедуктивни и традуктивни методи, групировка и систематизиране, експеримент и анкетиране и други

  Икономико-статистически и икономико-математически

Коефициент и темп на нарастване и на прираст

Вариационен анализ

Структурен анализ

Факторен анализ (корелационен и регресионен анализ)

SWOT анализ

Shift-share анализ

Таксономичен анализ

Балансови модели

Иконометричен анализ

Прогностичен анализ

Линейно и нелинейно програмиране

v Интуитивно-логически

➤Пряка мозъчна атака (brainstorm),

➤Метод “Делфи”

➤Метод на експертните оценки,

➤Метод на точковите оценки

➤Дърво на смислови връзки

➤Морфологичен анализ

Самата форма на представяне на анализа и неговите резултати може да бъде таблична, графична, алгебрична, текстова.