ЧАСТ 1

ТЕМА №01: РЕГИОНАЛНА И МЕСТНА ИКОНОМИКА – ПРЕДМЕТ И СЪЩНОСТ

След като във въведението към учебника „Регионална икономика” беше очертано най-общо значението и влиянието на пространството при стопанската дейност, то неминуемо следва да се разгледа предмета на този сравнително млад клон на икономическата теория – регионална икономика. Когато обсъждаме същността на понятието регионална (местна) икономика, трябва да имаме предвид, че в англоезичната литература откриваме две съответстващи понятия – regional economy и regional economics. Така че понятието #регионална икономика# има две значения: 1) синоним на #регионално (местно) стопанство# (регионална икономическа система) (regional economy); 2) наука за принципите на функциониране на регионалното (местното) стопанство (regional economics).

1.1. Регионална (местна) икономика като синоним на регионално (местно) стопанство (регионална икономическа система) (regional economy)

Регионалното стопанство е цялата система на производство, разпределение и потребление на стоки и услуги в даден регион. Когато се описва едно Регионално стопанство, то се характеризира именно с елементите на икономическата система – информация за това какви отрасли се развиват, какво и колко се произвежда, какъв вид предприятия го произвеждат, брой и капацитет на производителите, технологичното равнище на производство, разходите за осъществяването му и др.; какво е равнището на потребление – броя на населението, традициите (вкусовите предпочитания), цените на стоките, структурата на потребителската кошница (какво и колко се потребява), трудов пазар, доходи на населението и др.

Разкриването на същността и характеристиките на регионалното стопанство се основава на общата теория на системите и на системния подход за изучаване на социално-икономическите явления и процеси. Сложността и многообразието на елементите, връзките и отношенията в системите обуславят йерархичната им структура, т.е. последователността на компонентите, изграждащи системата, и равнищата на взаимните връзки между тях. Съществуването и функционирането на всяка система, в т.ч. и на регионалното стопанство, е в условията на относителна неделимост на нейните елементи и наличието на връзки и отношения между тези елементи от вътрешен и външен характер.

Теориите за регионалното и местно развитие са пряко свързани с разбирането за регионалното стопанство. Когато регионалното стопанство се разглежда единствено като съставено от производствена подсистема, „комплексното развитие” се свързва с развитието на всички производства, за които съществуват благоприятни условия за развитие на територията. Но съвременните концепции за регионалното стопанство го разглеждат като съставено от всички подсистеми и дейности на територията, които осигуряват регионалния икономически растеж и развитие, защото развитието се основава на сложните взаимоотношения между различен вид дейности в региона. Разкриването на всички фактори, които въздействат върху този сложен процес може да се осъществи само, ако се проследи как се предава всяка промяна от една дейност на друга и от един регион на друг/и регион/и.

Регионалното стопанство е рамка, в която се проявява териториалния характер на икономическата система, т.е то се разглежда като икономика на част от територията, която е таксономично дефинирана.

Съществуването, функционирането и развитието на регионалното стопанство е подчинено както на общото движение на обществените системи, така може да се представи и като самостоятелна сфера на обществото със своя самостоятелна роля.

Формирането на регионалното стопанство може да се разглежда в различни аспекти, а имено като:

Фигура 1.1 Формиране на регионалното стопанство

Задачата е да се идентифицира действието на фактори, определящи разпределението на икономическите дейности върху определена територия, защото всяка промяна в структурата на икономическите дейности оказва важно въздействие върху отделните индивиди и върху цялото общество.

Структура на регионалното стопанство

Самата структурата на регионалното стопанство може да се разглежда според различни критерии. Основните видове структури са: #секторна/производствена структура #; #функционална структура#; #организационна структура#.

 Когато се прилага секторния подход, на регионално ниво в рамките на NUTS класификацията[1], EUROSTAT дефинира 3 сектора: първичен, вторичен и третичен. Идентифицирането на вида на икономическите дейности в региона (по НКИД 2008) представлява производствената структура.

Функционалните подсистеми се определят най-вече от различните функции и връзки, характерни за социално-икономическите териториални системи (производствено-технологически, териториални, социални, институционални, демографски, екологични и т.н.). При формирането на подсистемите участват различните териториални съчетания и техните връзки. Функционалната структура на регионалното стопанство определя три типа връзки между отделните елементи в регионалното стопанство – материално веществени (материалното производство), миграционни (придвижванията на населението) и информационни (обмен на данни). Друго разбиране са функционалната структура на регионалната икономика може разглежда стопанството от гледна точка на неговите три подсистеми – природна, икономическа и социална, което е подход на теорията за устойчивото развитие. Това налага разглеждане на компоненти на трите подсистеми.

Функционирането на регионалното стопанство е тясно свързано с проявлението на т. нар. непосредствени и косвени връзки, които се разкриват в зависимост от формата на влияние на елементите на системата един спрямо друг. Пример за косвени връзки е използването на единни обслужващи производства – преди всичко елементи на производствената инфраструктура от различни отрасли на стопанството. Непосредствените връзки се проявяват най-ярко между елементите, принадлежащи към един и същи функционален тип. Така изучаването на взаимодействието на отделните подсистеми и елементи в регионалното стопанство потвърждава необходимостта от използване на системния анализ.

Друг критерий за структуриране е организационния, според който се разглеждат две направления – организация на стопанската дейност и организация на пространството, като тук важен структурен елемент са населените места и селищната мрежа. Отделните структурни елементи имат функционални връзки помежду си. Те се характеризират със съвместно използване на природни и трудови ресурси, производствена и социална инфраструктура и екология.

Три са отправните фактори, които характеризират регионалното стопанство и обясняват неговата структура и проблеми. Първо: както сочат още старите географски книги – неравномерното разпределение на естествените дадености (природо-климатични условия, почви, топографска характеристика) обяснява локализацията на много икономически дейности в точно определени райони, т.е пълната или частична немобилност на земята и други производствени фактори обяснява защо определени икономически дейности са съсредоточени в даден регион. Тази немобилност е в основата на сравнителното предимство, което притежава съответния регион, на неговата специализация в производството и търговията. Второ: един от пионерите на регионалната икономика August Lösch (снимка) демонстрира, че това далеч не е точно и достатъчно обяснение за регионалните различия в структурата на икономиката. Той разсъждава върху въпроса какви локализационни модели на икономиката биха се установили, ако приемем отсъствието на различия в природните дадености. Има три възможности, които по принцип са възможни: 1) концентрация на всички икономически дейности на едно място; 2) равномерна дисперсия на дейностите (перфектна хомогенност); 3) отсъствие на систематичен модел, случайно разсейване на икономическите дейности. Но в резултат на своите анализи Lösch е категоричен, че всъщност нито един от тези варианти няма да се реализира, а ще се изградят модели подобни на кристални структури, които всъщност се оказва, че са сравними с реалните модели на разпределение на градовете и селата. Така вторият фактор, който се формулира при локализацията на дейности в дадена територия е икономията от пространствена концентрация на различните дейности. Третият определящ фактор са транспортните разходи. Още от времето на Adam Smith (снимка) се отчита важността на икономията от мащаба на производство, като това се анализира в контекста на несъвършената делимост на производствените фактори, стоки и услуги. Оттук е неоспорима важността на териториалната концентрация и икономиите, които се постигат чрез нея. Безспорно транспортът и комуникациите костват разходи, усилия, време. Тези разходи ограничават степента, до която могат да се реализират предимствата на естествените дадености и на териториалната концентрация.

Като обобщение можем да кажем, че познаването и решаването на проблемите на регионалното стопанство се основава на три факта: 1) предимства на природните ресурси (несъвършена мобилност на производствените фактори); 2) икономия от концентрацията (несъвършена делимост на фактори, стоки и услуги); 3) разходи за транспорт и комуникации (несъвършена мобилност на стоки и услуги).

1.2. Регионалната икономика като наука за принципите на функциониране на регионалното (местното) стопанство (Regional economics).

Предметът на регионалната икономика е регионалното стопанство и принципите за неговото успешно функциониране.

В широк смисъл Регионалната икономика е известна като Пространствена икономика – клон на икономиката, който създава рамка за анализ и разбиране на пространственoто разположение на икономическата система, а следователно и на пазара. Тя търси и изучава факторите движещи пространственото разпределение на икономическите дейности, как то се променя и съответно какви са последиците от тези промени за хората и общностите. Разбиране и регулиране на пространствения характер на икономическата система се постига чрез включването на “пространството” в логически схеми, закони и модели, които регулират и тълкуват формирането на цените, производствения капацитет, равнището на производство, развитието, растежа и разпределението на доходите.

В тесен смисъл Регионалната икономика се разглежда като Териториална икономика. Регионалната икономика се насочва от „пространство” към конкретна „територия”, когато основният фокус на анализ са модели на местния растеж, т.е територията е елемент от основно значение при определяне конкурентоспособността на местната икономическа система.

Регионалната (пространствената) икономика отговаря на въпросите:

• Коя дейност къде е?
• Защо е там?
• За какво служи?
• Каква икономическа логика обяснява конфигурирането на големи териториални системи (например урбанизираните системи)?
• Кое обяснява различията в развитието на регионите?

Първият въпрос се отнася до всеки вид дейност – производствени предприятия (заводи, ферми, рудници и др.), други видове бизнес, домакинства, частни и публични институции. Разбира се къде е разположена означава да се посочи локализацията на тази дейност и спрямо други дейности, т.е. близост, концентрация, дисперсия, подобие или различия по отношение на пространствените модели – това може да се разглежда в широк смисъл (между регионите) или по-тесен (зони, по-малки територии). Каква икономическа логика обяснява избраното от фирмите и домакинствата място се обяснява със зависимостта от други близко разположени стопански обекти и тяхното съответствие, степента на съществуващата териториална концентрация, разпръснатост на стопанските обекти в района. Това касае както региона като цяло, така и вътрешни различни териториални единици (райони, зони, площадки, парцели).

 Въпросът „за какво служи” засяга отрасловите функции на обекта, неговото предназначение, както и еластичността на ограниченията, отнасящи се до: вида и количеството на използваните природни, трудови и финансови ресурси, отношението към околната среда, способностите на стопанските ръководители.

Регионалната икономика също обяснява конфигурацията на големи териториални системи (например градските системи), а също защо някои региони, градове, отделни територии са по-развити от други.

Регионална икономика отговаря на вече посочените въпросите чрез две големи групи от теории, които съставляват регионалната икономика:

• Локализационна теория – най-старият клон на регионалната икономика, началото се поставя през първите години на 20-ти век, като се акцентира върху икономическите механизми, които разпределят дейностите в пространството;

• Теория за регионален икономически растеж (и развитие) – фокусира се върху пространствените аспекти на икономическия растеж и териториалното разпределение на доходите.

Локализационната теория дава на регионалната икономика нейната научно-дисциплинарна идентичност и съдържа нейното теоретико-методологическо ядро. Тя обикновено има микроикономически основи и приема традиционния статичен подход. Тя се занимава с местоположението, което избират фирмите и домакинствата. С нея са свързани различни метафори – „кръстосано обогатяване”, „теоретични ресурси” (от макроикономика, теория на търговията, теория за развитието, математическа екология, теория на системите), които са усъвършенствали инструментите на регионалната икономика и са разширили обхвата на изследване. В микроикономически условия, локализационната теория включва изследване на избора на място от фирмите и домакинствата, но също така включва анализ на различията в териториалното разпределение на дейностите, което позволява тълкуване на териториалните неравновесия и йерархии. Локализационната теория използва концепциите за „външни ефекти” и „агломерационни икономии”, за да хвърли светлина върху макро-териториални явления и различия в териториалното разпределение на дейностите, по този начин поставяйки териториалната основа за динамичните подходи.

Теориите за растежа и развитието, в своето внимание към териториалните характеристики, не се различават от макроикономическия подход. Точно както говорим за микро-основите на макроикономиката, така може да говорим за локализационни основи на теорията за регионалното развитие. Многократно тези два клона на регионалната икономика са си взаимодействали, което създава традиционните схващания за пространството от гледна точка на „физико-метричния” аспект на локализационната теория, и като „еднородно-абстрактно” при теорията за регионално развитие. По-новата концепция за пространството го разглежда като „диверсифицирано-релационно” – това е моста и точката на максимално взаимно обогатяване между двата клона на регионалната икономика. Тези три концепции за пространството все още се разглеждат самостоятелно и интегрирането им само частично е постигнато чрез по-съвременно понятие за пространството – „диверсифицирано-стилизирано” пространство, използвано от последните теории за местно развитие

Както беше посочено вече, регионалната икономика е сравнително млад клон на икономическата наука, защото до неотдавна икономистите избягваха въпроса къде, поради сериозните проблеми, които се създават за икономическия анализ.

Каквато и икономическа концепция да се създаде за развитието на едно стопанство, тя в много случаи се коригира (или деформира) от съществуващите регионални особености, които не могат да се разглеждат като механичен сбор от географско положение, климат, релеф, разполагаеми ресурси, съществуващи производства, социални особености на териториалните единици. Това налага интердисциплинарност в научното мислене, което се утвърждава през последните няколко десетилетия чрез обединяване на икономисти, архитекти, геолози, географи, урбанисти, еколози, при разработване и решаване на проблемите на регионалното стопанство.

От началото на 20-ти век[2], непоколебимото, последователно и пионерско дело на Walter Isard (снимка) включва голям кръг от научни дисциплини при изследване на регионалната икономика (икономисти, географи, еколози, урбанисти, инженери и всички участващи в планирането на градовете и регионите и т.н). Той въвежда понятието „регионалистика”, което има по-широк обхват от чисто икономическия подход.

Вече е очевидно, че регионалната икономика не е учение за стопанството на равнището на административните региони, както често повърхностно и неправилно се разбира и вярва. Регионална икономика е клон на икономиката, който включва фактора „пространство” в анализ на начина на функциониране на пазара в условията на неравнопоставеност на регионалната осигуреност със ресурси. Регионалната икономика се насочва към териториалния аспект, когато основният фокус на анализ са модели на местния растеж. Тук пространството се включва в схеми за анализ и оценка като фактор-генератор на статични и динамични предимства за фирмите, разположени на съответната територия. То се превръща в елемент от основно значение при определяне конкурентоспособността на местната производствена система.

Като причини за тласъка в развитието на регионалната икономика могат да бъдат изтъкнати:

• проявилата се тенденция в края на 19-ти век на загубване на връзка между съществуващи направления в науката;
• появата на интердисциплинарни проблеми, изискващи съвместни подходи за тяхното решаване.

Закъснялото разглеждане на фактора пространство от икономистите може да се обясни по следния начин. На първо място, както посочва самия основател на регионалната икономика, Walter Isard, решаващо е влиянието на неокласическата школа, която е приела времевия анализ на икономическото развитие за такъв с решаващо значение, пренебрегвайки променливата „пространство”, разбира се често с цел опростяване на анализа (Адам Смит: «Теория на моралните чувства»,1759 и «Изследване на естеството и причините за богатството на народите», 1776). Alfred Marshall (снимка) пише: „Тежестта на проблема зависи главно от варирането в пространството, и от периода, през който се разглежда пазара, но влиянието на времето е по-важно от това на пространството”.

На второ място, разглеждането на променливата „пространство” в икономическия анализ – особено ако тя е включена в един динамичен подход – усложнява логическата рамка. Аналитичните инструменти доскоро достъпни за икономистите не могат да обхванат едновременно времевата и пространствена динамика. Също така, често те не съумяват да се справят с нелинейността на пространствените явления като например икономиката на агломерацията или проксимизацията. Въвеждането на променливата „пространство” също изисква отхвърляне на опростенческите хипотези за постоянна възвръщаемост и съвършена конкуренция. Според логиката на пространствения пазара разпределен между производителите, фирмите няма да се конкурират с всички фирми, а само с тези, които са най-близо до тях. Разстоянието по този начин е бариера за навлизане на пазара, което налага система от монополна конкуренция, което също едва наскоро бе официално включено в аналитичната модел за икономически растеж.

Така предметът на регионалната икономика включва пространствените форми на организация и функциониране на макро- и микроикономическите системи, вкл. и на секторните структури. Обектите, чрез които се проявяват тези форми, са различните видове райони – икономически райони, населените места и селищните образувания от различен ранг и разнообразните териториални производствени формирования.

Това означава, че регионалната икономика изучава и оценява въпроси като:

• Закономерности и принципи за териториалното разположение и развитие на стопанската дейности (в широк смисъл) в пространството.
• Факторите и условията за локализация (избор на местоположение) на стопански обекти за постигане на рационално и ефективно функциониране.
• Природния, икономическия, социалния, организационния и институционален потенциал на териториалните единици за постигане на балансирано, устойчиво и интегрирано развитие.
• Формиране и използването на човешките ресурси в териториален план, както и влиянието на миграционните процеси.
• Регионалната (местна) икономика и съществуващите междурегионални различия.
• Инвестиционните възможности на териториалните системи.
• Правила и принципи за икономически обмен на ресурси, блага, идеи и технологии между регионите от различен ранг.
• Методи и модели за изследване на икономическите процеси в ограничена територия, както и методи за регулирането на териториалните пропорции, тяхното поддържане, и мерки за осъществяване на ефективна икономическа политика в съответната територия

Защо е важна науката регионална икономика:

• За изследователи и учени – да разберат голямото вариране в жизнения стандарт и производителността в рамките на регионалното (местно) стопанство
• За тези, които имат отношение към инженерното и техническо планиране: търсене на земя за нови домове, инфраструктура, транспортни връзки, привличане на инвестиции, постигане на устойчиво развитие
• За правителството и тези, които разработват политики за развитие – контролиране използването на ресурсите, ефективност на политиката, влияние върху социалната кохезия
• За производството и търговията – очертават се възможните структури на търсенето, веригите за предлагане, потенциален достъп до субсидиите, широк кръг от компании се интересуват от регионалните икономически прогнози за растеж.