ТЕМА 03: ЛОКАЛИЗАЦИОННА ТЕОРИЯ. ИНДИВИДУАЛНИ РЕШЕНИЯ ЗА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

 

Както беше посочено в тема 01, регионална икономика се представя от две големи групи от теории, една от които е локализационната теория. Локализационната теория е най-старият клон на регионалната икономика, разработен в началото на 20-ти век, с основи още през 19-ти век. Дава на регионалната икономика нейната научно-дисциплинарна идентичност и съдържа нейното теоретико-методологическо ядро. Тази теория приема географската концепция за физико-метричното пространство, дефинирано от гледна точка на физическото разстояние.

Настоящата тема е свързана с индивидуалните решения за локализация на икономическите субекти. Тук са отразени микроикономическите основи на локализационната теория, чрез разглеждане на поведението на отделните локализационни единици.

3.1. Същност, субект, обект и цели на локализацията

Основните елементи на локализационния процес включват: субект и обект на локализационния избор, място за разполагане на обекта, основания за локализационния избор, последици от локализационния избор. Целият локализационен процес се обвързва със съществуващите условия и ресурси.

#Локализационният избор# е процес на разполагане на конкретни икономически обекти (фирми, домакинства, производствени и битови дейности, отрасли, група отрасли, населени места) в определено място или територия.

В рамките на икономическата система има няколко основни сектора ( индустрия, селско стопанство, услуги), но в тях има много отрасли. Един отрасъл е представен пък от много фирми, а от своя страна дадена фирма може да е собственик на няколко предприятия и други структури. В рамките на едно производствено предприятие може да има няколко сгради разположени по определен начин една спрямо друга. В една сграда може да се помещават различни цехове, всеки със съответно местоположение. В отделния цех има специфичен модел на разполагане на всяка една операция, дейности, съоръжения и др.

На всяко от посочените нива (отрасъл, предприятие, сгради, отдели, цехове, машини и т.н) се търси най-доброто пространствено разположение. Въпреки че процесът на определянето на местоположение на посочените различни нива има общи елементи, съществуват различия в някои принципи и използвани методи. Така, че все пак има значение нивото, за което се прави анализа.

В настоящата тема под микро ниво ще имаме предвид отделна бизнес, жилищна или обществена единица. Така можем да определим субект и обект на локализационно решение. Субектът е този, който взема решението за локализацията, а обектът е единицата, чието местоположение трябва да се определи

Някои единици могат да вземат самостоятелни решения, т.е решенията са техни вътрешни решения, а други единици (като клонове на фирми, обекти на верига магазини) са зависими от външни за тях решения.

Когато говорим за физически лица, можем да кажем, че една част представляват самостоятелни локализационни единици (субекти) при определяне на местоживеенето си, но значителна част по силата на техния статут (семейни, в неравностойно положение, настанени в социални домове) не вземат решенията сами. При втората група хора, локализационната единица, която взема решение е група от лица.

Когато става дума за бизнес, фирмата е тази, която взема локализационни решения (решения за местоположението) – субекта. Отделното звено на фирмата (предприятие, магазин, банков клон, хотел, склад, и др.) е единица, която подлежи на локализация – обект на локализацията. Това означава, че в общия случай фирмата има точно определено местоположение, но в други случаи, реалните дейности на фирмата могат да покрият значителна територия, която дори може и да се променя. Например строителните фирми и фирмите за услуги си имат седалища, но обхватът на тяхната дейност може да бъде значително по-голям, а когато става дума за локализация на транспортна фирма трябва да се има предвид мрежата от маршрути, която тя обхваща.

Единиците с нестопанска цел, институциите, социалните и обществени услуги също трябва да бъдат локализирани. Независимо дали решението се взима от отделно лице или офис отговарящ за отделните единици по места, локализационната единица –субект е тази, която може да се разглежда самостоятелно: студентски град, пощенски клон, театър, офис, полицейско управление, общински гараж и др.

Какво представлява „добро” местоположение?

При локализацията се търси съответствие между изискванията на обекта и даденостите на средата.

Целта на локализационното решение е да се определи:

• най-доброто местоположението на дейностите, съобразно избран критерий;
• териториалния обхват на различните обекти (напр.производства);
• пространствено разпределяне на пазара;
• локализационните фактори.

Икономическите критерии за локализационния избор (местоположението) са свързани с транспортните разходи и т.нар. икономии от агломерацията (концентрацията), които са разгледани по-долу.

В най-общия случай критерият за локализационен избор на фирмите е печалбата, като норма на възвръщаемост на инвестирания капитал, и то за един продължителен период, тъй като всяка промяна на избраното място е свързана с разходи и рискове. Така при разполагане на даден бизнес на определено място, появата на добра алтернатива за по-висока възвръщаемост при ново местоположение може да не бъде приета, защото това предимство може да се стопи след като се отчетат разходите по преместването. Решения за преместване на ново място могат да се вземат предимно в определени ключови моменти в цикъла на живота на една фирма. След първия ключов момент – на създаване на фирмата, в по-късен етап, растежът на бизнеса може да доведе до значително разширяване на капацитета, до въвеждане на нов производствен процес или нова линия на продукта, може да има и голяма промяна в местоположението на клиентите или доставчиците, а също и промяна в транспортните разходи. Важното е да се знае, че промяната в местоположението не е просто едно преместване, то обикновено е свързано с промяна в мащаба на операциите и производствените процеси, структурата на произвежданата продукция, пазарите, източниците на доставки, транспортни изисквания, или комбинация от много такива промени.

Сравнително точната оценка на предимствата на всички възможни алтернативни местоположения е задача над възможностите на повечето малки и средни фирми. Такава оценка се извършва под натиска на обстоятелства (например възникнал проблем с настоящото местоположение) и в този случай се използва външна помощ. Най-близък до научния подход за определяне на предимствата на едно или друго местоположение се прилага основно от някои от големите вериги за търговия на дребно. Финансовите и научно-развойни ресурси на тези фирми са много по-големи в сравнение с ресурсите на отделен магазин; веригите и техните магазини са относително стандартизирани, построени върху наета земя, и като цяло лесно могат да се преместват. Всички тези условия благоприятстват непрекъснат строг контрол на новите възможности за местоположение, както и прилагането на усъвършенствани техники за оценка на локализацията.

Още по-сложни анализи се прилагат при определяне на ново местоположение от големите корпорации, работещи с огромни предприятия. Тези решения включат поредица от преразпределения и адаптиране на дейности на други обекти на същата фирма.

Това, което е валидно за избора на място за стопанска дейност може да се приложи и за много видове обществени обекти. Така например, както една частна автобусна фирма, така и общинската автобусна система ще избере локализация за автобусните гаражи на основата на минимални разходите за изграждане и поддържане на гаражите, за съхранение и обслужване на автобусите, за тръгване и връщане по техните маршрути. Подобието между публични и частни решения е по-малко, когато продуктът не се предлага на пазара с цел печалба, а е предвидено като „обществено благо”. Така например, оценката за целесъобразността на локализацията на нов полицейски участък ще включва изчисляване на разходите, но по отношение изчисляване на възвръщаемостта оценката е трудна, защото това включва качеството и адекватността на предоставената услуга за местната общност. Когато публичните органи вземат решение, най-често натискът е по-скоро политически, отколкото икономически – например, кое местоположение ще осигури най-голям брой избиратели на следващите избори? В други случаи, като изборът на място на старчески дом, не е уместно да се измерва броя на обслужените хора или разходите на човек, а по-скоро решението се основава на това дали домът е разположен така, че да упражни благотворното си въздействие върху конкретен квартал или група хора, които най-много се нуждаят от услугата.

Ако се избира място за живеене, цената е важен елемент в избора на място. Тази цена ще включва придобиване или наемане на къща и разходи за поддръжка, комунални услуги, данъци, разходи за придвижване до работното място, пазаруване, училище, социални и други дестинации за пътуване на членовете на семейството. Възвръщаемостта може да се измери частично в парично изражение, ако различните местоположения предлагат различен на брой възможности за работно място, но когато присъства елемента „място за отдих” в оценката на семейството за дадена къща, място, квартал, това е трудно измеримо в пари. Предпочитанието да се намери работа и дом в приятен климат и свойствена атмосфера, с достъп до градски и културни удобства е трудно да се измери в пари, но то е толкова реално и разумно като предпочитанието за по-висок паричен доход.

В процеса на вземане на локализационно решение има една основна прилика между всеки един от тези случаи. Определянето на ползите или разходи може да се различава, но целта е една и съща – да се увеличи нетната полза от избор между алтернативни места. Освен това всяка локализационна единица е готова да промени локализацията си само в ключов момент от живота си. За всички видове локализационни единици, изборът обикновено представлява дългосрочно решение, защото са налице разходи и неудобства свързани с всяко преместване.

 Купувачът на къща не може да предвиди със сигурност как ще се промени характера на избрания от него квартал (по отношение на достъп, нивото на доходите, етническа структура, престиж, данъци, обществените услуги), макар че по принцип може да има очаквани промени в определена степен. Една фирма също не може да бъде сигурна за това как мястото, което е избрала в бъдеще може да бъде засегнато от такива неща като променящи се пазари или източници на доставка, транспортни разходи и услуги, задръствания, промени в данъци и обществени услуги, или местоположението на конкурентите.

Тези неясноти, заедно с паричните и други разходи за преместване, са фактор за отсъствие на склонност към локализационни промени. Това също засилва предпочитанията към сравнително „безопасни” места като утвърдени жилищни квартали, бизнес центрове, или индустриални зони. При фирмите, консервативността на локализацията се подсилва от факта, че в голяма корпоративна организация, решенията се вземат от мениджърите, чиито доходи и служебни повишения зависят от поддържане на приемливо и стабилно равнището на доходите, ръст на производството и продажбите. Все повече се отчита, че максимизиране на печалбата е по-скоро опростена концепция за мотивиращата сила на бизнес решенията, включително тези, които са свързани с местоположението.

Ефектът на несигурността е насърчаване на териториалната концентрация на стопанските дейности и хомогенността в рамките на даден район. Освен това, ако фирмата има много „приемливи” местоположения, то често тя просто се съгласява с някое от тях, вместо да настоява за намирането на най-доброто. Понякога личните предпочитания на тези, които вземат решения (субектите на локализация) са определящи. Статистическите изследвания показват, че „личните съображения” фигурират най-често в малки, нови, и еднолични фирми. Подобни съображения са най-малко цитирани в обяснение на местоположението на клонове на големи концерни.

3.2. Агломерация и локализация

Идеята за пространството е представена за първи път в икономическия анализ на теориите за промишлената локализация. Целта на тези теории е да се обясни избора на местоположение чрез отразяване на двете големи икономически сили, които организират дейности в пространството: транспортни разходи и икономии от агломерацията. Тези сили дават тласък на процеса на локализация в противоположни посоки, тъй като те едновременно предизвикат както дисперсия, така и териториална концентрация на производството. Ако транспортните разходи предизвикват дисперсия на дейностите, то заради икономиите от агломерацията се случва териториалната концентрация. Широко използваното в регионалната икономика понятие #икономии от агломерацията (агломерационни икономии)# означава наличието на икономически предимства (за фирмите), произтичащи от местоположение в близост до други обекти. Тази близост води до: намалени производствените разходи, вследствие на по-голям размер на самата фирма; наличие на съвременни и специализирани услуги, на постоянен социален капитал, на квалифицирана работна ръка и управленски опит, на широк и специализиран междинен стоков пазар.

Предимствата, които подтикват фирмите да изберат концентрирана локализация могат да бъдат групирани в три основни категории, т.е агломерационните икономии се представят от три типа:

А. Икономии, вътрешни за фирмата, известни още като #икономии от мащаба#. Те произтичат от големи производствени процеси водещи до по-ниски разходи за единица продукция. За да се възползват от предимствата на производство в големи мащаби, фирмата концентрира всичките си заводи в едно единствено място. Предимствата тук произтичат не от близостта до други фирми, но от чиста концентрация на дейността на фирмата в пространството. Икономии от индустриализацията е свързана с агломериране на производители, които могат да бъдат доставчици или купувачи, което улеснява възникването на индустриални клъстери.

Б. Икономии външни за фирмата, но вътрешни за сектора – понятието е #икономии от локализацията#. Те произтичат от местонахождение, което е в район с голяма плътност на фирмите, работещи в същия сектор. Ако икономиите от мащаба зависят от големината на фирмата (или нейните заводи), икономиите от локализацията, се определят от размера на сектора в даден район с широка гама от специализирани доставчици, и в която има квалифицирана работна ръка и специфични управленски и технически умения. Ползите са свързани със споделяне на ресурси, като например суровини, разпространение на знания, рекламни фирми, фирми доставчици на междинни продукти, които изискват контакт лице-в-лице, или голямо предлагане на трудови ресурси, както и близост до транспортен терминал (логистичен парк), правителствени фактори (лобиране, консултиране, законодателство), голям университет (технологичен парк). Фирми, които са в един клъстер индиректно използват икономиите от мащаба в производството на междинни производствени фактори и могат да са в контакт с доставчиците максимално бързо.

В. Икономии външни за фирмата и външни за сектора – понятието е известно като #урбанизационни икономии#. Те произтичат от високата гъстота и разнообразие на производствени и битови дейности в един район, характеристиките на градската среда. Предимствата тук се натрупват от наличието на големите градски и междуградски транспортни инфраструктури, модерни телекомуникационни системи, също големия и диверсифициран междинен стоков пазар и краен потребителски пазар. Тези предимства се увеличават с нарастване на физическия размер на града.

Всички посочени предимства са резултат от концентрацията на икономически дейности в пространството. Въпреки това, има две сили, които работят в обратна посока и водят до дисперсия на локализацията. Първата е увеличаване на разходите в агломерационните райони или преразходи като: (а) цените на по-малко мобилните и оскъдните фактори (земя и работна ръка), (б) натрупване на допълнителни разходи (шум, замърсяване на въздуха, престъпност, социални проблеми), като отличителна черта на големите агломерации. Този икономически преразход се създава над определена критична точка. Вторият фактор – транспортните разходи – е от по-голям интерес, тъй като тези разходи уравновесяват териториалната концентрация на икономически дейности, независимо от нивото на агломерация, което е достигнато. В условията на съвършена конкуренция, мобилните производствени фактори, фиксираните суровини, търсенето на оптимално разпределение по територията и наличието на транспортни разходи могат да подкопаят предимствата на агломерацията, доколкото дейностите са географски разпръснати и пазара е разпределен между фирмите, всяка от които обслужва основно местния пазар.

Дефиницията, която локализационната теория дава на #транспортните разходи# включва всички форми на пространствено „триене”, което определя по-голямата привлекателност на онова местоположение, което намалява разстоянието между две точки в пространството (например: между място на производство и потребителския пазар; между място на живеене и място за работа; между пазар на суровини и място на производство). Следователно транспортните разходи включват:

• икономическата цена за трансфер на стоките (чистите разходи за транспортиране и доставка);
• алтернативните разходи, представени от времето (което би могло да се използва за други цели) , необходимо за преодоляване на разстояние;
• психологическата стойност на пътуването;
• разходите и затрудненията за комуникация на разстояние;
• рискът да не се придобие важна информация.

Транспортните разходи следователно са от съществено значение за локализационната теория в нейната цялост, защото те диференцират пространството и дават възможност за неговото разглеждане от икономическа гледна точка. Те са също част от концепцията за агломерационните икономии като разходи за взаимодействие и разстояние. Ако транспортните разходи са равни на нула, няма да има причина за концентрация на икономическите дейности, защото това не би довело до „икономии”. В този смисъл, агломерационните икономии са „икономии от близостта”. Те са предимства, които произтичат от взаимодействието между икономическите агенти станало възможно благодарение на по-малкото пространствено триене в концентрирани локализации.

Две отделни групи локализационни теории за производствени дейности могат да се разграничат въз основа на целите, които те си поставят, и в зависимост от хипотези, които те приемат относно пространствена структура на пазара:

• Теории свързани с минимизиране на разходите. Тези теории предполагат един точков пазар и точков източник на суровини, разположени в различни пространствени точки. Целта е да се проучи локализационния избор на фирмите, при минимални транспортни разходи. Така те анализират локализационния избор на отделните фирми, като се основават на частичното равновесие.

• Теории свързани с максимизирането на печалбите. На основата на хипотезата, че при търсенето има географска дисперсия, тези теории отчитат разпределението на пазара между няколко фирми в условията на максимизация на печалбата. Те предполагат, че размерът на пазара на всяка фирма и местоположението му зависи от поведението на потребителите и от локализационния избор на другите фирми. Тези теории са създадени основно в рамките на частично равновесие; изключение е модела на Lösch, който предвижда общо пространствено равновесие (няколко фирми едновременно в икономически-локализационно равновесие).

Теориите основани на минимизиране на разходите предлагат отговори на следните въпроси: При дадени цени и местоположение на суровинните и потребителски пазари, къде ще се локализира фирмата? Как локализационният избор се променя, когато се предполага съществуване на агломерационни икономии (например по-голямата достъпност и по-високо качество на труда, по-широк пазар)?

Теории основани на максимизиране на печалбата се стремят да отговорят на въпроси като тези: При наличие на определено пространственото разпределение на търсенето, как фирмите разпределят пазара? След като фирмата е определила своето местоположение, как то се променя с промени в първоначалните условия на производство (например промени в производствените или транспортните разходи) или в локализационния избор на други фирми?

Когато търсенето и предлагането са точкови в пространството, агломерационните икономии (под формата на локализационни икономии) оказват влияние върху локализационните решения на фирмите, дори когато тези решения са предназначени да минимизират разходите (за производство и транспорт). С действието на урбанизационните икономии те могат да доведат до локализационни решения, които изглеждат нелогични от гледна точка на минимизирането на разходите. При предлагане, което е точково, а търсенето е разпределено равномерно в пространството, транспортните разходи оказват влияние върху разпределението на пазара между фирмите. Освен това, при наличието на икономии от мащаба, се променя обхвата на пазарите. Целта е също да се обясни как локализационният избора зависи тясно от избор на другите фирми, а също и от поведението на потребителите.

3.3. Локализация и транспортните разходи

В своите ранни етапи, локализационната теория, поставя основно акцент върху ролята на транспортните разходи. Интересът е фокусиран върху междурегионалното разположение на промишлените отрасли, при които транспортните разходи са на практика с относително по-голяма важност, отколкото при повечето други видове дейности. Нещо повече, въздействието на трансферните разходите при промяна на местоположението се поддава по-лесно на количествен анализ от въздействието на други фактори, така че разработването на сърцевината на локализационната теория е основано на трансферните фактори като отправна точка и ядро. Обосновката на това специално внимание към трансферните предимства е дадено от Walter Isard: „Само транспортният фактор, заедно с другите трансферни фактори, чиито разходи са функционално свързани с разстоянието определят правилния локализационен избор”.

Една дейност е ориентирана към разходите за транспорт (трансфер), ако нейните локализационни предпочитания са свързани с предимствата на местоположението по отношение на предлагането на производствени фактори, търсенето за продукти или и двете. По същия начин, можем да наречем една дейност ориентирана към трудовия ресурс, когато локализационните решения се основават на разликите в разходите за труд.

За да се улесни разработването на модел на дейност, чийто локализационен избор е основан на трансферните (транспортните) разходи, е необходимо да бъде разгледана първо концепцията за производството. В традиционната непространствена икономическата теория, производството се разглежда като процес на трансформация. Човек използва факторите на производство в някаква комбинация, за да произвежда стоки или услуги и по този начин, входните елементи се превръщат в изходни. Както беше посочено още във въведението към учебника, естеството на този процес на трансформация се влияе от решението за разположение на дейността в пространството и така пространството играе съществена роля в икономическата активност. Естесвено освен самата трансформация, дейността включва доставяне на суровини и реализация на продукцията, които изискват придвижване на значителни разстояния. Същото може да се каже за дейността на дадено домакинство или друга институция с нестопанска цел.

Предвид всичко това, става ясно, че разходите на всяка фирма имат пространствена компонента. Ако искаме да разберем поведението на бизнеса, ние трябва да имаме предвид разходите, свързани с доставянето на ресурсите на входа и с реализацията на продукцията, когато отчитаме разходите за производството. Така че общите разходи съдържат трите компонента и бизнес единицата, която се стреми да минимизира разходите или да максимизира печалбата трябва да ги вземе под внимание.

Ако една фирма търси най-доброто местоположение за себе си, това включва отчитането на редица фактори и условия. Затова като начало, при разглеждане на локализационния избор може да се допуснат някои по-опростени условия, като:

Първо, приемаме, че има пазари за продукцията на тази фирма на няколко места, но тази единица е твърде малка, за да има някакво влияние върху продажната цена на някои от тези пазари. С други думи, фирмата приема цената за даденост, независимо от обема на продажбите. Фирмата трябва да плати за разходите за доставка на продукцията, така че тя има стимул да се локализира при самия пазар или в близост до него. Разходите, свързани с реализацията нарастват с увеличаване на разстоянието до пазара.

Второ, както за пазара на продукцията, така и за доставката на суровината приемаме, че могат да се доставят от различни източници, но във всеки източник предлагането е съвършено еластично, така че цената се приема за даденост независимо колко ресурси купува фирмата. Следователно, налице е икономически стимул за бизнес единицата да се установи при източника на ресурси или близо до него, така както беше посочено и за пазара на продукцията.

Трето, приемаме, че разходите за самото производство на единица продукция са едни и същи при всички възможни локализации и при различни мащаби на дейността.

Тези три допускания (условности) пренебрегват някои изключително важни фактори, влияещи върху избора на местоположение, които допълнително ще бъдат разгледани. Това, което с настоящия пример се прави е да се сведе проблема с локализационния избор до стремеж за минимални трансферни разходите за единица продукция, като избягваме такива реалности като: разлика в самите производствени разходи при различни локализации на фирмата, икономии или преразходи свързани с мащаба на производството, възможностите за формиране на цени от страна на фирмата.

Казусът се опростява и от факта, че приемаме трансферните разходи като постоянни за тон/километър, независимо от разстоянието или посоката – това се нарича #унифицирана трансферна повърхност#.

Ако предприятието използва само един вид ресурс (например дърво) и произвежда един вид продукт (столове), тогава изборът на най-изгодната локализация е лесно да се определи. Първият въпрос е локализацията къде да бъде ориентирана – към източника на ресурси или към пазара на произведената продукция, т.е къде ще бъде най-изгодно да се локализира предприятието – при източник на дървесина, при пазара, или някакъв по маршрута между източника на ресурси и пазара на продукцията? Няма други рационални възможности, тъй като отклонението от правата, свързваща двете точки очевидно ще е нерационално решение.

Въпросът може да бъде решен чрез разглеждане на локализационната двойка източник на ресурс – пазар (фигура 3.1). Както посочихме, възможните места са точки от линията RM. Разходите за суровина намаляват при изместване на фирмата (А) към точка R, но пък нетния доход на единица продукция се увеличават, когато фирмата се измести по посока на пазара на произведените столове точка M, защото транспортните разходи, свързани с реализацията на крайния продукт намаляват с приближаването към пазара. Кое привличане ще бъде по-силно? Как се измерват тези сили?

Нека теглoто на точка R да бъде w_r, а на точка M съответно w_m (т.е. необходим ни е w_r тона суровина, за да произведем w_m тона продукт). Материалът пътува при трансферни разходи от r_r на тон/километър, а продуктът пътува при разход от r_m на тон/километър. Преместването на фирмата на 1 км по-близо до пазара (точка M) и по този начин на 1 км по-далеч от източника на ресурси (точка S) ще спести w_mr_m от разходите за реализация на продукцията, но ще добави w_rr_r върху разходите за транспортирането на материала. В идеалния случай производството ще заеме позиция в точка R или точка M, в зависимост от това, коя от двете сили (идеални тегла) има по-висока стойност.

Фигура 3.1 Локализационната двойка източник на ресурс-пазар

Пример:

Нека за един ден са необходими 2000 тона дървен материал за производството на 250 тона столове. Освен това, разходите за транспорт на дървения материал е 0,04 лв. на тон/километър, а размерът на трансферните разходи за столовете е 0,64 лв. на тон/километър. Ако фирмата се придвижи с 1 км по-близо до пазара, разходите за реализация на продукцията ще намалеят със 160 лв./км (250 × 0,64) на ден за всеки километър изместване към пазара и отдалечаване от източника на суровини. Разходите за трансфер на суровини ще се увеличат с 80 лв./км (2000 × 0,04) на ден за всеки км. Като се сравнят тези сили на притегляне установяваме, че съотношението на увеличената полза е 2/1 (160/80) спрямо допълнителните разходи поради отдалечаване от източника на ресурси. Това означава, че фирмата ще бъде привлечена към пазарна локализация. Ако двете сили имаха еднаква стойност, то фирмата може да се разположи по всяка точка върху правата RM.

Като извод и добро практическо правило можем да кажем, че ако има само един пазар на продукция и само един източник на ресурс, трансферните разходите могат да бъдат сведени до минимум чрез локализиране на предприятието в една от тези две точки.

Съществува полезна класификация на дейностите според локализацията им –ресурсно-ориентирани (локализирани при източника на суровини) и продукто-ориентирани (локализирани при пазара на продукцията) (Таблица 3.1). В зависимост от някои ключови характеристики на дейностите се определя и тяхната локализационна ориентация.

Например, при някои процеси настъпва значителна загуба на тегло на ресурса Част от материала се отстранява и изхвърля при производството, така че продуктът тежи значително по-малко. При такъв тип процеси, локализацията при източника на суровина е за предпочитане, защото на място се отстранява излишния материал, намалява се след това общото тегло, което ще бъде транспортирано.

Обратния случай (добавяне на тегло при производството на крайния продукт) се получава, когато местен ресурс (като вода) се добавя за създаване на краен продукт, В този случай предпочитаното място ще бъде пазара, защото теглото се увеличава при пазара на продукта и се избягва транспорт на допълнително тегло.

И в двата посочени случая се стига до промяна в идеалните тегла. Но както показват примерите в таблица 3.1, ориентацията на икономическите дейности може да е свързана с някои характеристики и разлики между трансферните разходи при продукцията и трансферните разходи за ресурсите. Това се получава, когато производствения процес има връзка с големи промени при такива атрибути като насипност, крехкост, нетрайност, опасност

В някои от тези случаи, действителната ориентация отразява комбинация от две или повече от изброените характеристики на процеса. Някои видове консервиране и запазване на храните включват намаляване както на теглото и обема, така и намаляване на нетрайността.

Производството води до създаване на продукт, който е с по-висока стойност от необходимите ресурси. Трансферните разходи обикновено са по-големи при по-ценните блага. При по-голям риск от повреда, има по-голям лихвен процент върху оборотния капитал, вложен в транспортирането на стоката и агенциите за трансфер на стоки обикновено дискриминират стоките с висока стойност при определяне на тарифите си. Добавената при производството стойност е характеристиката на съответната дейност, която определя пазарната ориентация на локализацията

Ние можем пряко да оценяваме идеалните тегла на ресурсите и продуктите (електрическа енергия, комуникации, услуги) чрез определяне на разходите за транспортиране на един км. допълнително и след това сравняваме с разходите за трансфер на един км. допълнително на съответното количество от другите ресурси или продукти участващ в процеса.

Сравнението на идеални тегла позволява поне приблизителна категоризация на дейностите като ресурсно-ориентирани или продуктово-ориентирани и посочва пътя към по-конкретно определяне на предпочитаното местоположение на специфични дейности и стопански единици. Ако предпочитаното местоположение е продуктово-ориентирано, то възможният избор веднага се свива до избор между възможните пазарни локализации.

 Нека на всяка пазарна локализация съответства един най-добър източник на суровини, който може да предостави ресурси на този пазар по-евтино, отколкото всеки друг източник (Фигура 3.2). Най-изгодното местоположение може да се изчисли и това показва къде трябва да се локализира бизнес единицата.

Фигура 3.2 Локализация при повече от един пазар

Друга информация, която получаваме от на Фигура 3.2: първо, най-добрият източник на суровини при пазарна локализация на бизнес единицата не е непременно най-близкия. По-отдалечени, но по-евтини източници могат да бъдат и по-изгодни; второ, всеки един източник на ресурс може да бъде най-добрият източник за повече от една фирма, която е продуктово ориентирана при своята локализация; трето, може да има някои източници на ресурси, които не биха били използвани от никоя пазарна локализация. Фигура 3.2 накрая, може да се използва и за анализ на локализация, ориентирана към източника на ресурси.

3.4. Модел на Alfred Weber

Описаният модел се усложнява, ако една дейност (фирма) използва повече от един източник на ресурси (например, фабрика за столове, която използва дърво и метал).

Едно от първите и най-известни проучвания на териториалната концентрация на промишлеността датира от 1909 г. През тази година икономистът Alfred Weber разработва локализационен модел, при който разходите за транспорт са в основата на локализационното решение, т. е. определяне на разстоянието между мястото за производство, пазара на суровини и материали и потребителския пазар. Тежестта на един от елементите над другите определя местоположението на производството.

Моделът на Weber е въз основа на следните условности (приемания), чрез които се опростява реалния казус:

• Локализацията е в район, върху който няма външни въздействия;
• Има точков пазар на съответната стока (М) и точкови суровинни пазари (R₁ и R₂);
• Транспортните разходи на км. са едни и същи
• Налице е съвършена конкуренция
• Търсенето на крайния продукт има ценова нееластичност;
• Една и съща производствена техника и технология се прилага навсякъде и себестойността на продукцията е една и съща

Тези условия са подобни на модела на Von Thünen за използване на земеделските земи, разработен 100 години по-рано.

Според Weber основните фактори за локализационния избор на производствените единици са транспортни разходи, трудови разходи и агломерационни икономии.

Локализационният избор е резултат от изчисления извършени на два етапа.

1-ви етап: Определяне на транспортни разходи – основен етап

2-ри етап: Разходите за транспорт се сравняват с възможността за агломерационни икономии.

Първи етап: Фирмата търси място, което осигурява минималните транспортни разходи между мястото на производство, пазара на суровини и крайния пазар за произведената стока. Най-изгодната локализация може да е: а) във всяка от трите точки (два суровинни източника и един пазар); б) в някаква вътрешна за създадения триъгълник точка или в) върху страните на триъгълника.

Първият етап на изчисляване определя местоположението, което гарантира минимални разходи за транспорт. Нека x и у бъдат тоновете суровини представени съответно на пазарите R₁ и R₂ и необходими за производството на единица продукция, и нека z са тоновете готова продукция, която трябва да бъде транспортирана до крайния пазар. Общите транспортни разходи (CT), са изразени като функция от теглото на стоката, която трябва да бъде транспортирана и разстоянието, което трябва да се измине:

където a и b са съответно разстоянията в километри между пазарите на суровини и материали и мястото на производство, а c – между мястото на производство и крайния пазар.

При избора на локализация, действат три сили (идеални тегла), всяка от която тегли към един от ъглите на триъгълника“сили на привличане”: xa, yb и zc, които тласкат фирмата (производството) съответно към точки R₁, R₂ и M

Weber разработва т.нар. «материален индекс», който се получава като теглото на производствения фактор се разделя на теглото на крайния продукт. Ако индексът е по-висока от 1, локализацията се ориентира към суровинния източник. Ако индексът е по-малък от 1, локализацията е пазарно-ориентирана.

Решението за минимални разходи, т.е локализационното решение може да бъде в следните точки от фигура 3.3:

А. В точка, близо до пазарите на суровини и материали, ако сумата на разходите за транспортиране на х и у тона суровини е по-голяма от допълнителните разходи за транспортиране на z тона готова продукция. Тази ситуация може да се обясни с по-малката относителна тежест в състава на крайния продукт на суровини, които се намират навсякъде спрямо локализираните суровини, и/или загуба на продуктово теглото по време на производствения процес. Weber определя тази локализация именно като „суровинно (ресурсно)-ориентирана”.

Б. В ъгъла M на триъгълника, т.е. в крайния пазар, ако сумата на разходите за транспортиране на х и у тона суровини e по-малко от разходите за превоз на z тона от крайния продукт. Тази ситуация е продиктувана от по-голямата относителна тежест, в състава на крайния продукт на суровини, които се срещат навсякъде спрямо онези, които трябва да бъдат транспортирани. Weber нарича тази локализация „пазарно ориентирана”.

В. На точка вътре в триъгълника, образувана, ако никоя от „силите на привличане” не е по-голяма от сумата на другите две. От икономическа гледна точка, тази ситуация се случва, когато разходите за транспорт на z тона на стоката са по-малко от разходите за транспортиране на х и у тона суровини.

Weber предполага триъгълно ограничение (локализационен триъгълник). Прекарват се прави линии през трите точки и се свързват в една точка върху горната повърхност на триъгълника. Теглата пропорционални съответно на у, х и z са прикрепени към други краища на правите под повърхността. Точката, в която трите прави се пресичат в горната повърхност съответства на точката на минималните транспортни разходи, т.е най-изгодна е локализацията, където трите сили се балансират и отклонение от тази локализация би увеличила размера на общите трансферни разходи.

Теорията на Weber за локализационния избор обяснява добре локализацията на тежката промишленост, особено от индустриалната революция до средата на 20-ти век (това е сектора, който Weber е наблюдавал). Дейности, които имат високо ниво на използване на суровините са разположени обикновено в близост до източници на суровини, като например алуминиеви фабрики – в близост до източници на енергия (електричество) или пристанищни локуси.

От това не следва обаче, че междинното разположение е оптималното във всички случаи, когато няма нито една сила, която да доминира. Резултатът в този случай зависи от формата на фигурата, която се създава от източниците на суровини и пазарите (Фигура 3.4). Дейността ще бъде ориентирана към ресурс R_2, дори ако теглото на R₁ е 3, на R₂ – 2, а на M e 4.

В случая на три или повече ресурса вече не можем да бъдем сигурни коя сила ще надделее, освен в случай, че една от силите (идеалните тегла) преобладава над другите, т.е. тя е поне равна на сумата от всички други тежести.

Напълно възможно е при повече от един вид източника на реусри и повече от един пазара да се установи, че оптималната локализация е при пазара, а понякога при източниците на ресурси, а в други случаи междинна точка. Стоманодобивната промишленост е добър пример за това. Някои стоманени центрове са разположени при или в близост до мините за желязна руда, други – в близост до находища на въглища, други – при най-големите концентрации на пазара, а има и такива, които са разположени на стратегически места от гледна точка на трансфера между източниците на суровини и пазарите на крайния продукт. Междинни и други локализации се установяват при дейности, за които има няколко източника на ресурси и пазари на продукция, коита са с приблизително еднакви идеални тегла.

Втори етап: Фирмата сравнява предимствата на локализационните икономии от агломерацията с получените по-високи транспортни разходи при избора на място, различно от това с минимални транспортни разходи.

Така през втория етап на процеса на локализационен избор фирмата сравнява локализацията с най-ниски транспортни разходи с алтернативен избор, който отчита предимствата на агломерацията, а имено локализационни икономии (например наличието на по-евтини и/или по-качествени трудови ресурси).

Пример:

Приемаме, че Р на фигура 3.5 е мястото с най-ниски транспортни разходи. Weber описва „isodapanes” криви. Това са криви (окръжности), по чиито точки допълнителните транспортни разходи, които фирмата трябва да плати, за да покрие определено отдалечаване от първоначалната локализация (с най-ниски транспортни разходи). Въз основа на предположението, че други фирми работят в същия сектор, както и че те получават предимства от концентрация, така че те имат предимства равни на v, решението за локализиране в нова точка ще се вземе само, ако изодапаните (отразяващи равенство на допълнителните транспортни разходи и агломерационните предимства) на всяка фирма се пресичат помежду си. В този случай, в зоната на пресичане допълнителните транспортни разходи са по-малки от предимствата, генерирани от концентрираната локализация. На фигурата фирми А, B и С се намират в тази ситуация и те се преместват. Но не е така при фирма D, за която агломерационното предимство не е по-голямо от допълнителните транспортни разходи.

Моделът Weber има траен и съществен принос. Той използва изцяло рационални модели на обосновка: например, сравнение между предимствата на една алтернативна локализация и допълнителни транспортни разходи, която тя би създала. Въпреки това, моделът има и недостатъци:

• Статичен характер. Моделът идентифицира най-ниските разходи за локализация въз основа на производствената ефективност, но не се отчитат динамичните аспекти, като например иновациите на микроикономическо ниво, а в макроикономически аспект, той отхвърля промените в разпределението на доходите и в агломерационните предимства ( наеми и др.).

• Транспортно ориентирания характер. Разходите за транспорт определят преди всичко най-ефективното локализационно решение; едва след това определя алтернативни локализации. Някои критици твърдят, че този подход е по-малко ефективен, отколкото този, основан на пряко търсене на точката на минимални общи производствени разходи.

• Абстрактността прави локализацията на основата на най-ниските разходи трудна да се изчисли в реални условия. Малко вероятно е участието на отделните категории суровини да се определи точно, и по-специално теглото на суровините, които трябва да бъдат транспортирани до мястото на производството.

• Естеството на модела като модел на частичното равновесие пренебрегва възможни взаимодействия между фирмите;

• Пристрастието на модела към предлагането. Критиката към модела най-често е, че е прекалено ориентиран към предлагането. Той не анализира търсенето като фактор, предполагайки, че търсенето е нееластично към варирането на цените.

Най-старият локализационен модел – моделът на Weber – приема, че търсенето и предлагането имат точкова структура в пространството. На тази основа, моделът обяснява съществуването на териториалните агломерациите, въз основа на двете големи икономически сили, които индуцират или концентрация или разпръснатост на дейностите в пространството: агломерационни икономии, от една страна, транспортни разходи, от друга страна. И днес, тези сили са компоненти на по-модерни, и в някои отношения по-сложни, модели, които се стремят да конюгират локализационния избор с динамиката на местния икономически растеж. Географската организация на дейностите зависи от тяхното балансиране.