РЕЗЮМЕ НА КУРСА.

МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ И ЕТАПИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ.

Педагогическото изследване, като всяка друга дейност, е свързано с извършване на определени процедури, с преминаване през определени етапи. За всяко изследване най-съществената дейност е планирането и организацията на изследователския процес. Тези дейности са свързани с няколко относително самостоятелни, но логически свързани помежду си познавателни процедури:

• Формулировка на проблемните страни на изследването;
• Обосновка на темата на изследването;
• Разграничаване в обекта на изследването кръга от явления, които представляват предмета на изследването;
• Построяване на една или няколко работни хипотези (обяснителни или прогностични), разкриващи механизма на функциониране на явленията или предсказващи перспективите за неговото развитие.
• Поставяне на изследователска цел и задачи, предопределящи предстоящото разпределение на силите, средствата, разчета на времето, т.е. цялата организация на етапите на активното търсене.
• Избор на методи на изследването и преобразуването им след това в методика, адекватна на изследователските задачи;
• Разработка на подходящ инструментариум за провеждане на изследването;
• Определяне на критерии и показатели за оценка на изведените резултати и цялата дейност по проведеното изследване.

Изброените процедури в структурно отношение представляват елементи на една план програма, на един идеен проект. Това е концепцията на едно педагогическо изследване.

Научното педагогическо изследване е процес на получаване на информация за  педагогическите явления и процеси, която се използва за тяхното описание, обяснение и прогнозиране по пътя на формулиране на правила, принципи, закони и закономерности.

От гледна точка на наукознанието, педагогическите изследвания се разглеждат като: фундаментални, приложни, развойни, теоретични и емпирични.

Фундаменталните изследвания нямат непосредствено приложение в практиката. Те са теоретичната основа за другите изследвания и разработки. Приложните изследвания по съдържание са главно емпирични педагогически изследвания, насочени към разкриване възможностите на нов подход, нови методи, ново съдържание и организация на учебно-възпитателния процес. Развойните изследвания, на основата на фундаментални, теоретични и приложни изследвания, имат за цел внедряване на обобщените резултати в практиката.

Важни елементи на понятийния апарат, свързан с методологията на педагогическите изследвания са научните методи и методиката на педагогическите изследвания. В какво се състои различието между тези твърде близки по звучене понятия - методология – методика; метод – методика?

• Методологията на педагогическите изследвания разработва стратегическите подходи, теории и принципи. Дава отговор на въпросите: какво, защо, с каква цел ще се изследва.
• Методиката модифицира и адаптира тези принципи към конкретната тема и задачи на изследването. Тя е материализирана и практически реализирана методология. Дава отговор на въпросите: как, по какъв начин, в каква последователност ще се проведе изследването.

В педагогическите изследвания наред с термина метод на изследване се използват и термините методика на изследване и техника на изследване.

• Методът е способ за изучаване на педагогическия акт.
• Методиката е система от действия за реализация на този способ.
• Техниката представлява инструменталната част на процедурата при използване на един или друг метод.

Последователността в реализацията на отделните части на идейния проект или концепцията на педагогическото изследване представлява процедурата, която е свързана с организацията на изследването.

Организацията на педагогическото изследване е такова подреждане на елементите, на задачите и на мероприятията във времето на изпълнението, което води до успешно постигане на целта на това изследване.

Какво представлява едно емпирично педагогическо изследване? В процеса на изучаване на даден учебен материал се натрупват знания, формират се умения и постепенно се достига до определена степен на усвояване на този материал, съобразно изискванията на учебната програма. Натрупаният опит у всеки изследовател много често подсказва, че биха се получили по-добри резултати ако се промени “нещо” в процеса на работа с обучаваните. Вследствие на въвеждане на “нещото” в учебния процес се достига до друг резултат – по-добър, близък до традиционния или дори до по-нисък.

Доколко нововъведението е резултатно се установява в т.н. предварителен експеримент. По-нататък се изследва това нововъведение, но се сравнява резултатността на два различни начина на прилагането му, или се проверява ефекта от въвеждането му при различни условия, или влиянието на различни фактори. На тази основа в сферата на педагогическите изследвания вече е прието да се говори не за традиционен и експериментален начин на реализиране на един изследователски процес, а за вариативен подход, за изследване на варианти на организация на учебната работа.

За оценка на използваното нововъведение е необходимо в хода на “педагогическото въздействие”, на определени етапи, да се установява резултатността. Този процес е свързан с провеждане на т.н. диагностични процедури, с подходящи средства за диагностика.

Следователно, за да се осъществи цялостно едно педагогическо изследване е необходима предварителна подготовка преди извършването на педагогическото въздействие, след това диагностициране и анализ на установените резултати и накрая, ако те са добри да се внедрят в практиката. Всъщност, оформят се  определени етапи на изследователския процес.

При тази обща постановка на процеса на педагогическото изследване се оформят главно три етапа: подготвителен етап (предварителна подготовка), основен етап (провеждане на изследването) и заключителен етап (обобщаване, анализ и оценка на резултатите). В по-разгърнат вид се открояват пет етапа на педагогическото изследване: проектиране за изследването; провеждане на изследването; представяне и анализ на резултатите; разработка и оформяне на научен труд; внедряване в практиката.

Главното съдържание на работата по първия етап – проектирането на едно изследване се състои в разработването на концепция и създаването на конкретна организация. Вторият етап се реализира през няколко подетапа – констатиращ, основен и заключителен експеримент и т.н. отсрочена проверка. Третият етап е свързан с представянето и анализ на установените резултати (статистически, емпиричен и теоретичен). Четвъртият етап включва - разработването на научния труд –доклад, статия, дипломна работа, дисертация и др. Петият етап се свързва с внедряване на установените и обобщени резултати в практиката на учебно-възпитателния процес.

Съобразно поставените цели на настоящият учебник за студенти, последователно ще се разкрият в процесуален план характерните особености на първите четири етапа на педагогическото изследване. Внедряването в практиката е свързано с допълнителни изследвания, изисква взаимодействие с други институции, което излиза извън границите на учебника.

 

ТЕМА № 1. ПРОЕКТИРАНЕ НА ПЕДАГОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ.

 

В темата се разкриват методологическите, процедурните и организационните предпоставки на изследването. Проектирането на педагогическото изследване включва разработване на концепция и организация на изследването.

Концепцията означава схващане, виждане, система от възгледи по научен въпрос. От гледна точка на педагогическите изследвания може да се разглежда като идеен проект, от равнището на който зависи в последна сметка качеството и ефективността на това изследване.

Структурата на концепцията за емпирично педагогическо изследване има две тясно свързани помежду си части: методологическа и методическа. Методологическата част обхваща: проблем, обект и предмет на изследването, цел и задачи, научни въпроси и хипотези, основни понятия. В методическата част се включват: формиране на извадка и образуване на групи, определяне на променливата и критерии и показатели на изследването, определяне на методи, разработка на инструментариум, разработка на модел за анализ на данните.

Какво се разбира под проблем на изследването? Това е основният въпрос или група въпроси, отговорите на които трябва да бъдат дадени в хода на изследването.

При анализа на литературата обикновено се достига до поредица от нерешени проблеми във връзка с интересуващия ни проблем. Първоначално се отхвърлят тези проблеми, които не могат да бъдат решавани в момента, независимо от причините за това. Останалите проблеми се оценяват според редица обективни и субективни критерии: новост и актуалност, перспективност, научна значимост, практическа приложимост; образование, квалификация; практически опит; професионална дейност; лични интереси и др. В постановката на проблема, при оформянето на концепцията на изследването, се излага конкретната оценка на избора на проблема по посочените обективни и субективни фактори.

Темата на изследването се формулира на основата на изведения проблем. Тя съдържа проблема и го уточнява и локализира в конкретната ситуация на изследването. В концепцията на изследването се излага обосновка на темата на изследването – на необходимостта от разработката на тази тема. Тя се разглежда в три аспекта: обществено-политическа, теоретическа и практическа обосновка.

Предметът на педагогическото изследване обхваща най-съществените страни на обекта (свойства и отношения), които са особено важни за решаване на актуалния теоретически или организационно-практически проблем. Предметът се свързва най-често с установяване влиянието на определени фактори, взаимовръзките и закономерностите в изследваната система.

Обект на емпиричните педагогическите изследвания, в зависимост от техния характер и насоченост са: дейността на участващите в педагогическия процес (учебна, преподавателска, ръководно-контролна, трудова, обществено-политическа, спортна, културно-естетическа и др.); участниците в изследването с техните личностни качества; установените резултати в хода на изследването.

Целта на изследването изразява основното, което е предмет на изследване, което се търси, което трябва да се докаже, да се достигне. Целта не е нищо друго, освен представата ни за резултатите.

Задачите на изследването произтичат от целта и трябва да осигурят реализирането й. Те конкретизират целта на изследването като я правят по-уловима, по-обозрима в практическо отношение. Задачите отразяват логиката на изследването - определена последователност от действия, минимизирани и степенувани по важност и йерархически разположени във времето.

Първата задача е свързана с преглед и анализ на литературни източници за разкриване същността на теории, принципи, системи, технологии, понятия и др., свързани с темата на изследването и установяване състоянието на проблема в теорията и практиката.

Втората задача - с анализ на нормативни документи, учебно съдържание, понятия и др. и разкриване на практическите възможности и условията за осъществяване на определено педагогическо въздействие.

Третата и четвъртата - с разкриването на способи за преобразуване на обекта, за построяване на негов модел, със създаването на конкретни методики за педагогическо въздействие и за изследването им.

След формулировката на целта и задачите следва извеждане на основните научни въпроси, на които изследването трябва да даде отговор. Изходна база за това са резултатите от запознаването с предмета на изследването, набелязаните нерешени проблеми в теоретически аспект и резултатите от анализа на добрия педагогически опит.Формулировката на основния научен въпрос може да се разглежда като преходен етап за намиране на най-сполучлив езиков израз на научната хипотеза.

Под хипотеза се разбира научно обосновано предположение за: характера и същността на връзката между изучаваните педагогически явления и факторите, определящи тези връзки; закономерностите на педагогическия процес, за механизма на функционирането и развитието му.

Хипотезата е предположение, изказано във форма, която прави възможна емпиричната проверка на истинността му. Тя се основава на непълната информация, тя е допускане, предвиждане.

Научната хипотеза се формулира само в резултат на предварителен анализ на изучавания обект. Процесът на установяване на истинността на хипотезата това е процесът на емпирическото й обосноваване, на проверката й в хода на педагогическото изследване. В резултат на такова изследване хипотезата се опровергава или се доказва.

Хипотезата се формулира обикновено под формата на утвърдително или на импликативно съждение - “Ако... то...”, „Допускаме, че ....” „Очакваме ...”.

Процесът на уточняването на смисъла на понятията се нарича интерпретация. Всички основни понятия, свързани с конкретното изследване, трябва да бъдат интерпретирани.

С уточняване на понятията, което продължава през цялото изследване, се завършва методологическата част на концепцията – изяснени са основните проблеми, определени са целта и задачите, формулирани са хипотезите.

Всяко изследване е свързано с известна вероятност да не бъде достатъчно точно. Педагогическите изследвания се провеждат върху масови обекти, което почти винаги води до статистически процедури, свързани с три основни понятия – генерална съвкупност, извадка и групи.

Генерална съвкупност. Цялото множество от елементи, имащи някаква обща, точно определена и интересуваща ни характеристика (свойство).

Извадка. Тази част от генералната съвкупност, която подлежи на непосредствено изучаване.

Групи. Те се образуват чрез делене на извадката, когато изследването е свързано с необходимост от контрол на резултатите, с установяване на каузални и корелативни връзки.

Включените в извадката елементи (лица, случаи и др.) трябва да отразяват същността на генералната съвкупност, да отразяват най-общите и типични качества на тази съвкупност. Извадката трябва представлява един умален модел на генералната съвкупност. Тя трябва да бъде представителна.

От извадката по-нататък се образуват групи, в които ще се проведе изследването. В практиката широко разпространение намира деленето на групите на контролни и експериментални. В експерименталната група се изпробва новия метод, новата организация, новия подход. В контролната група се работи по традиционния похват, не се отличава от масовата практика. В резултата на това се достига до ситуация, при която резултатите от експерименталните групи почти винаги са по-добри от контролните, хипотезите се потвърждават и изводите са позитивни. 

Отчитайки тези недостатъци, в методиката на педагогическите изследвания започна да се прилага по-различен подход – работа по варианти: всички групи в изследването работят по новата методика, но се различават помежду си по вариативността на условията и факторите, обхванати и контролирани в съответните групи.

С термина “променлива величина” се обозначават онези причини, условия, фактори, резултати, предпоставки и др., които имат определено значение за конкретното изследване, които са важни за разкриване на системата от каузални зависимости в това изследване. В педагогическите изследвания се прави разлика между количествени и качествени променливи и между зависими (резултативни) и независими (факторни) променливи.

При педагогическите изследвания възможните обекти на изследване обикновено са студенти, ученици или деца от предучилищна възраст, с присъщите им характеристики, чийто промени се проследяват в хода на конкретното изследване. Установените учебни или възпитателни постижения на дадена група лица е една количествена променлива, защото се изразява с определена система от мерки и числа. Ако се разглеждат поотделно постиженията на момчетата и на момичетата, то тази променлива - “пол”, е вече качествена.

От друга страна, в хода на изследването се наблюдават различни промени в познавателно отношение, в средната успеваемостта, в единичните постижения и др. Учебните постижения се променят в зависимост от действието на различни фактори. Те могат да се повишат или понижат. От тази гледна точка те се зависими променливи. В края на изследването промяна с пола, например, не е настъпила. Поради това полът е независима величина. При едно конкретно педагогическо изследване независими променливи могат да бъдат учебните цели, методите, формите и средствата за обучение, учебното съдържание и др., а зависими променливи са знанията, уменията, постиженията, отношенията, компетенциите, интересите, поведението и др.

Резултатите от всяко изследване, подлежат на определена оценка (качествена и количествена). Сравняват се измененията в изходното и крайното състояние на обекта, измененията в различните варианти на работа, получените в отделни групи. Дава се оценка на изследваната иновация (методика, модел, система от задачи или определени средства и др.) по отношение на съответните й характеристики като степен на усвояване на съответните знания и умения, степен на развитие на познавателните способности, степен на формиране на някои личностни качества на учениците и др. За тази цел се определят т.н. критерии и показатели на оценката.

Критерият е мярка, образец, еталон за сравнение, съобразно с който се съди за ефекта от изследването. При педагогическите изследвания често се използва критерия “съответствие между очакваните (планирани) и получени резултати”. За по-точна оценка на изследването следва този критерий да се разчлени, декомпозира на подкритерии докато се достигне до емпирично уловими и наблюдаеми проявления, които по-нататък не могат да се разчленяват. Тези крайни резултати от декомпозицията на критерия са всъщност неговите показатели. За числовото изразяване на всеки показател се определят съответни параметри.

С критериите се дава качествена характеристика на промените в състоянието на обекта, а с показателите се прави количествена оценка на постигнатите резултати.

За целите на педагогическите изследвания най-често се определят практически критерии и показатели, заложени в учебните програми. В съдържателен план това са степен на усвояване на знания и умения, степен на развитие на интелектуални способности и на качества на личността

Усъвършенстването на изследванията в педагогическите науки, повишаването на тяхното качество и ефективност о зависи непосредствен от степента на разработеност и рационално използване на изследователските методи. Един от ключовите етапи в изследователския процес се състои в това, на основата на реална оценка на състоянието на проблема, да се подбере най-икономичния комплекс от методи, в съответствие с формулираните цели и задачи на изследването. Всеки метод решава строго определени специфични задачи и с него – колкото и съвършен да е – не може да се обхване цялото многообразие и страни на изследвания обект (явление, процес). За по-пълното изследване и достигане до оптимални резултати винаги се използват няколко метода едновременно.

Реализацията на всяко педагогическо изследване е свързано с използване на различни материали (работни листи, тестове, анкети, аудио и визуални средства, програмни продукти и др.) и на редица технически средства. Инструментариумът на изследването обхваща всички материали, с които ще се проведе изследването: за провеждането на педагогическото въздействие и за тяхната проверка; за установяване на резултатите и тяхната обработка и анализ и т.н. В подготвителния етап на изследването се включва работа по създаването, изработването и проверката на инструментариума. 

След определяне на обекта и формулиране на хипотезата на изследването, уточняване на методите и инструментариума следва изграждане на модел за анализ и оценка на емпиричните резултати. Едно педагогическо изследване не се свежда само до събиране на данните. Трябва да се докаже или опровергае хипотезата. Целта е да се даде научно обоснована интерпретация на фактите, което изисква обработка и анализ на данните.

За доказване на хипотезата е важно предварително да се уточни как, с какви средства ще се фиксират данните, как предварително трябва да се обработят, как да се представят за улеснение при анализа, какви диагностични процедури и техники са необходими да се приложат, ще се търсят ли корелации при статистическите величини на разсейване, как ще се докаже хипотезата и т.н. Моделът за анализ на данните от изследването включва: форма на протоколите за събиране на изходните данни  и представянето им в научния труд, и методите за диагностика на средствата, за проверка на разпределението, за проверка на хипотезите.

След окончателната разработка на всички посочени до тук елементи на концепцията авторът я оформя писмено и я представя за обсъждане и приемане.

Организацията на едно педагогическо изследване представлява комплекс от дейности за обезпечаването на изследователския процес, за създаването на необходимите условия, за успешната реализация на разработената концепция. Организацията на изследването е свързана преди всичко с уточняване на процедурите по разработката на различните видове планове, т.е. последователността от познавателни и организационни действия, необходими за решаването на основните задачи на изследването.

Състоянието на знанията за изучавания обект определя процедурата и характера на т.н. стратегически планове. За педагогическите изследвания най-характерни са: разузнавателен, аналитичен и експериментален план.

Цялостната организация и планиране на едно педагогическо изследване включва още разработването и на редица организационно методически планове: изследователски план, структурен план, календарен план, бюджет на времето.

При провеждането на едно педагогическо изследване се използва усъвършенствана структура, включваща следните основни етапи: предварително изследване; основно изследване; заключително измерване на резултатите; допълнително изследване; отсрочена проверка и оценка на резултатите.

В педагогическата практика най-често се сблъскваме с необходимостта от провеждане на дидактически, възпитателни и диагностични изследвания.

Докато дидактическият експеримент завършва с даването на серия от заключителни тестове, при възпитателните експерименти резултатите се извличат пряко от работата в групата, от беседите и анкетите. Диагностичните изследвания имат за цел установяване състоянието на изследвания обект в конкретен момент или последователно регистриране на настъпилите промени в него в хода на изследването.

 

ТЕМА № 2. МЕТОДИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ.

 

Научният метод е начин, път, средство за получаване, събиране, натрупване, обработка на информация. Той е маниер на мислене и действие с оглед изучаването на определен обект. Методът представлява рационална система от стандартни и еднозначни правила за действие и норми, регламентиращи последователността от операции - мисловни и физически, чрез които се реализира процесът на усвояване на предмета на познание.

Методите, прилагани в педагогическите изследвания, се класифицират по различни критерии: обсег на приложимост, познавателно равнище, характер на данните, по информационен признак и др. За педагогическите изследвания е най-приемлива класификацията според познавателното им равнище. На основата на този признак методите се делят на теоретични и емпирични.

Теоретичните методи изпълняват описателни, обяснителни и прогнозиращи функции. При тях обобщаването на събраната информация (данни) става главно по логически път на съждения. На тази основа тези методи се делят на индуктивни и дедуктивни.

Индуктивните методи се основават на индуктивно умозаключение. При тях се откриват общи свойства и закони чрез изследването на единични факти или от по-частни закони и положения се достига до по-общи.

Дедуктивните методи представляват път на познание, при който от общи положения чрез редица умозаключения се добива по-малко общ извод. В основата му е дедуктивното умозаключение.

Емпиричните методи позволяват да се обхванат измененията и развитието на личността в резултат на едно или друго въздействие. Те се използват за събиране и систематизиране на емпирични данни за реално съществуващи педагогически явления и процеси. Анализът на тези данни позволява също описание, обяснение или прогнозиране на интересуващите изследователя събития, процеси, явления.

Изборът на методи на изследване зависи до голяма степен от изходната концепция, но тя е в съответствие със същността и структурата на изучаваните обекти и явления. Това изисква адекватност на подбраните изследователски методи по отношение на съдържанието и структурата на изучавания обект. Оптималният избор предполага познаване на същността и възможностите на съществуващите методи, както и предимствата и недостатъците им, които се имат предвид при тяхното съчетаване.

Обсервационни се наричат група емпирични методи, чиято основна характерна черта е, че информацията се получава непосредствено от сетивните органи на изследователя. Към обсервационните методи спадат наблюдението, самонаблюдението, рейтингът.

Наблюдението е един от способите за опознаване на обективната действителност чрез непосредствено възприемане на обекта на познание (явление, процес) с помощта на сетивните органи. То винаги е свързано с редица мисловни операции като: анализ и синтез, сравнение и съпоставяне, конкретизиране и абстрахиране, обобщение и др.

Като изследователски метод наблюдението означава възприемане, регистриране и оценка на явления, събития, прояви и състояния, с цел те да се изучат, в съответствие с поставените конкретни цели. Възприемането е главно сетивно (звук, слух, тактилно). В педагогическите изследвания наблюдението изпълнява няколко основни функции:

• за осигуряване на емпирична информация;
• за предварително ориентиране в проблема, за формулиране на изследователски задачи, за формулиране на хипотези;
• за проверка на хипотези и теории, които са недостъпни за експериментиране;
• за проверка на истинността на резултати, получени от други методи.

Приложението на наблюдението в педагогическите изследвания следва една обща схема, която включва три основни етапа - подготовка, организация, провеждане и анализ на резултатите. Съществена страна на наблюдението е начинът на фиксиране на резултатите - всеки момент от наблюдението се документира. За тази цел се разработват специални бланки (протоколи) за наблюдение. В тях се обозначават наблюдаваните лица и единиците за наблюдение - показателите.

Подготовката на наблюдателите включва запознаване с целите и задачите на изследването, системата от определените критерии и изведени показатели към тях, с начина на оценка на наблюдаваните процеси, скалата за оценка и регистрацията в протоколите.

Рейтингът (оценяването) е метод за измерване, основан на съжденията на компетентни лица (експерти, съдии), като резултат от косвено или пряко наблюдение. Този метод се прилага при явления и процеси, които не могат да се измерят пряко и за които няма точни количествени критерии. Данните от рейтинга се изразяват в числови величини чрез различни оценъчни скали. Това създава възможност за прилагане на статистическа обработка на установените резултати.

Известни са редица разновидности на рейтинга: чист рейтинг, експертна оценка, глобално оценяване, диференцирано оценяване, групова оценка, групова оценка на личността.

Основно изискване при използване на обсервационните методи е наблюдателя (експерта, съдията, специалиста) да не нарушава естествения ход на наблюдавания процес; да регистрира само факти, да не интерпретира наблюдаваното.

Експериментът се разглежда като форма на възпроизвеждане или изменение на дадено явление, процес, което е обект на изучаване, с определена насоченост. Неговата същност е в активното въздействие на изследователя върху наблюдавания обект и проследяване и отчитането на резултата от това въздействие.

Педагогическия експеримент се провежда с хора и има социален характер. Това налага известни ограничения - не може да се експериментира произволно, не се допуска реализация на експеримента без предварително гарантирана сигурност на изследваните лица.

На педагогическия експеримент са присъщи две основни функции:

- Проверка на каузални хипотези;

- Сравнение на ефективността на методики, организация, управление на учебни и възпитателни дейности и др.

Педагогическият експеримент се прилага предимно за установяване степента на изменение на качеството на учениковите знания и умения при определена промяна на условията в процеса на обучение или на действието на конкретни фактори – методи, подходи, форми, средства на обучение.

Най-опростената форма на приложение на експеримента е работа в две групи – експериментална и контролна, предварително уеднаквени по отношение на входното им състояние:

• В контролната група условията на работа и факторите не се променят. Прието е за тази група да се използва израза “Работи се по традиционния начин”;
• В експерименталната група се реализира въздействие чрез промяна в условията или във факторите;
• В хода на осъществяване на въздействието се наблюдават и регистрират настъпилите промени.

Поради това, че трудно се изолира влиянието на всички фактори, както и на учителя и възпитателя, се предпочита провеждането на вариативен педагогически експеримент. В този експеримент:

• Двете групи работят при едни и същи нови (различни от традиционните) въздействия;
• Различията се проявяват в начина на въздействие, в методиката на проявлението на факторите.

Педагогическият експеримент се провежда в три основни форми: дидактически, възпитателен и социално-педагогически. Процесът на експеримента преминава през три основни етапа: предварителен (пилотен) експеримент, основен експеримент и заключителен експеримент.

Предварителният експеримент има за цел да се апробират разработените дидактически и диагностични средства, да се изследва отчасти разработената методика за да се достигне до уточняване на проблема, задачите и хипотезата на изследването.

Основният експеримент включва реализация на планираното активно педагогическо въздействие, наблюдение, проследяване на промените в обекта на изследването и извършване на диагностични измервания в определени етапи за установяване степента на настъпилите изменения и промени.

В заключителният експеримент се извършват крайните диагностични измервания на състоянието на обекта, допълнителни въздействия и измерване на настъпилите промени, както и  провеждане на отсрочена проверка, за установяване на трайността на формираните знания, умения и др.

С понятието “тест” в най-общ план се обозначава проверка, изпитване, проба, изследване, метод. То означава още – измерване на знания, умения, чувства, интелигентност на личността. Тестът се разглежда и като процедура за измерване на способности, постижения, интереси и други характеристики. На тази основа се обобщава, че “тестът е научен метод за изследване на определени качества на личността, който се провежда при спазване на определени условия, създава се според утвърдени изисквания, а резултатите се анализират и сравняват с предварително създадени норми”.

Дидактическият тест е метод, средство за измерване на резултати от учебно-възпитателната работа, провеждана в училище по установени учебни програми и подчинена на определени цели” (7, с. 279). В структурно отношение представлява система от въпроси и задачи, проверяваща в еднакви условия нивото на обученост или готовността за обучение.

Дидактическият тест изпълнява редица важни функции в учебния процес: гносеологическа; дидактическа; диагностична; селективна, регулираща, контролна; прогностична; възпитателна; стимулираща.

Дидактическият тест се използва още за основа на сравняването на постиженията на отделните индивиди и групи, за установяване на типични грешки и затруднения на учащите се, за вземане на управленски решения и т.н.

Дидактическите тестове се разглеждат като нормативни и критериални. Те се различават по еталона.

Нормативните тестове са ориентирани към средната норма, получена от изследване в представителна извадка. С тях се установяват индивидуалните постижения на тестирания ученик или група в сравнение с останалите тестирани ученици.

При критериалните тестове норма са изискванията на учебната програма. С тях се установяват постижения на ученици, но в съответствие с определени нормативни документи, цели и задачи на обучението по отделните учебни предмети. Целите изпълняват роля на критерии за резултатността на педагогическия процес, която се измерва със степента на тяхната реализация.

Към дидактическия тест се отправят редица изисквания, които са критерии за неговото качество. Основните изисквания към тестовете, са свързани с независимостта и точността на измерването. Тези изисквания са формулирани като три основни, качества на дидактическите тестове: обективност, надеждност и валидност.

Обективността на теста означава степента на независимост на резултатите от неговия автор, както и от изследователя, който го използва. Обективността се отнася към създаването на теста, провеждането на тестирането, оценката, анализа и интерпретациите на резултатите.  Определя се чрез експертна оценка.

Надеждността показва точността на измерване на създадения тест. Количественият израз на надеждността се представя чрез коефициент на надеждност, който всъщност е коефициент на корелация.

Валидността на теста показва точността на измерване на това, за което той е създаден. Валидността се определя чрез сравняване на измерените резултати с предварително определен външен критерий. При дидактическите тестове за външен критерий се приемат изискванията на учебната програма.

За резултатното използване на теста, от съществено значение са още неговият обем, характеристиките и структурата на задачите.

Дидактическият тест се състои от определен брой въпроси и задачи, които определят неговия обем. Факторите, които определят обема на теста са: целта на теста, обема на конкретното учебно съдържание и неговия характер (теоретично, фактологично, приложно). От значение са и вида задачи, използвани в теста, както и времето за решаването им и начина за отразяване на отговора. В зависимост от поставената цел, тестът може да обхваща учебно съдържание върху една методична единица, раздел, учебен материал за една учебна година или върху цялата учебна дисциплина. Обемът на теста е в пряка връзка и от възрастовите особености на учениците и от познавателните им възможности и от психологическата им устойчивост.

В зависимост от наличието и вида на отговорите в теорията на дидактическите тестове са обособени главно три големи групи задачи.

1. Задачи със структуриран отговор (закрит тип).

2. Задачи със свободен отговор (открит тип).

3. Задачи с полуструктуриран отговор (полузакрит тип).

Общите изисквания към теста за обективност, надеждност и валидност поставят конкретни изисквания и към задачите, включени в него. Те са дефинирани като основни характеристики – трудност и разграничителна (дискриминативна, диагностична) сила. Важно значение има и анализът на дистракторите (неверните отговори).

Трудността на една задача се определя от процентната част на правилно решилите я ученици.

Разграничителната сила на една задача показва възможността й да разграничава “силните” от “слабите” по постижения тестирани лица.

Анализът на дистракторите се извършва за да се установи силата на неверните отговори, доколко те затрудняват и “слабите” и “силните” ученици.

При оценяването на тестовете се приемат три оценки за резултатите от изпълнението на дадена задача: правилно решена, грешно решена и нерешена. Като се спазва условието за еднаква трудност, разграничителна сила и „тегло", всички задачи се оценяват еднакво. При такава постановка за правилно решение се присъжда 1 точка. За нерешена и грешно решена задача се дават 0 точки. При образуването на крайната оценка на тестирания се използват главно два подхода:

1. Крайната оценка на тестирания ученик се формира само на базата на правилно решените задачи. Нерешените и грешно решените задачи не участват в образуването на крайния резултат.

2. Използване на коригираща оценка. В крайния резултат отражение дават и грешно решените задачи. За всяка нерешена задача се намалява крайния резултат с определена стойност, изчислена по определена методика.

Създаването на едни тест с необходимите качества е сериозно начинание, което изисква конкретна научна подготовка. Това е свързано с познаване на: целите на обучение, учебните програми и учебното съдържание на конкретния учебен предмет; методите за определяне на основните характеристики на теста и на задачите; статистическите методи и техники за анализ на установените резултати и др.

Указанията към дидактическия тест включват: цел на теста, брой задачи и брой обособени части; оценка на задачите (брой точки за правилно решена, за нерешена и грешно решена задача; начина на формиране на крайната оценка от тестирането; начина на отразяване на отговора.

Анкетните методи обхващат група методи, основани на непосредствено (беседа, интервю) или опосредствано (анкета, въпросник) взаимодействие на изследователя с респондента (лице - източник на информация). Информацията се обективизира в устно или писмено съждение на респондента.

Всички анкетни методи представляват структурно организирани системи от въпроси, непосредствено свързани с целта на изследването, които се дават за мнение, отношение, оценка. Самият процес се нарича анкетиране и се разглежда като процес на комуникация, в който участват две страни:

- Лице, което ръководи анкетата – анкетьор, изследовател, ръководител;

- Лицата, които се анкетират – респонденти.

Анкетата може да бъде групова и индивидуална, еднократна и панелна, чрез анкетьори и др. Като основни типове анкети се сочат: стандартизираната (само от закрити въпроси), нестандартизираната (само от открити въпроси) и частично стандартизираната анкета.

Структурната единица на анкетните методи е въпросът (айтемът). Въпросът е изказване, чрез което се получава информация, позволяваща да се операционализират признаците на интересуващото ни явление.

Основните етапи при планирането и организацията на анкетното изследване са аналогични на всяко друго изследване (особено на тестирането) и включват: определяне целта на анкетирането; формулиране на въпроси; съставяне на първи вариант (пилотен) на анкетната карта; изпробване на варианта; анализ на резултатите и при необходимост редактиране на въпросите, на отговорите, допълване на отговорите, преструктуриране на въпросите и др.; оформяне окончателен вариант на анкетата; основно анкетиране; анализ на установените резултати и оценка на проведеното изследване; оформяне на материал.

Изследването чрез въпросник представлява разновидност на анкетния метод. Състои се от еднотипно формулирани въпроси (най-често - закрити), изискващи еднотипен алтернативен отговор "Да/Не” или някаква друга, но обща за целия въпросник скала.

Беседата е метод за получаване на информация на основата на вербална комуникация. Представлява свободен диалог между изследователя и респондента по определена тема. Не е ограничена във времето. Понякога се нарича интензивно (свободно) интервю.

Интервюто е разновидност на анкетния метод, при която интервюиращият в личен контакт с респондента поставя устни въпроси и получава устни отговори, като съхранява неутрална позиция през време на интервюирането и фиксира резултатите.

Чек-листът е по-елементарна форма от въпросника, представляваща списък от характеристики или въпроси, служещи за пътеводител, при извършването на систематично обследване, в това число и наблюдение. Използва се за оценяване на начина на работа (учебни постижения), професионална годност и качество на труда, отношение към различни ценности, оценка на качествата на учебна документация (планове, програми, учебници) и продукти на труда и дейността и пр.

Социометричните методи служат за количествено измерване и анализ
на структурата на непосредствените емоционални отношения в малката група и колектива. Те са методи за изследване на междуличностните отношения. Чрез тях се изследва нагласата на личността за взаимодействие с друг човек в определена ситуация, която нагласа е социална. Същността на социометричните методи е в количественото обхващане и представяне по определен начин на тези неформални отношения в групата.

При провеждане на конкретни социометрични изследвания може да се следва една най-обща структура, включваща основно три етапа: подготвителен, основен и заключителен.

Подготвителния етап включва научната, методическата и организационната подготовка на изследването. Научната подготовка е основа за правилното осъществяване на конкретното изследване, за оптималното изграждане на концепцията на изследването. Методическата подготовка осигурява избора на критерии, разработката на анкетната карта и избора на подходяща методика на изследването.

Важно място заема организационната подготовка. Социометричните изследвания трябва да се проведат така, че от участниците да се получат честни отговори.

Основният етап включва пилотно и основно изследване.

При пилотното изследване се търси отговор на въпросите: дали точно са определени критериите; числото на изборите; видът на теста и процедурата; броят на критериите.

При установени оптимални качества на разработената анкетна карта и на създадените психологически условия в групата се преминава към основното изследване при пълно спазване на определената техника и процедура.

Установените данни се представят в подходяща форма за количествен и качествен анализ. Представянето и обработката на изведените данни от конкретно социометрично изследване става чрез матрици, графики, индекси и чрез статистически методи. Качественият анализ на резултатите от социометричното изследване се прави на основата на количествения.

Заключителният етап включва цялостна оценка на проведеното анкетиране и оформяне на писмен материал в съответствие с поставените цели на анкетирането и на изследването като цяло.

Анализ на съдържанието (content analysis) е метод за анализ на съдържанието на документи с цел откриване или измерване на социални факти и тенденции, отразени в тях. В педагогиката се прилага като метод при анализ на учебно съдържание, учебни програми, при обработване на резултати от протоколи, интервюта, писмени разработка и др. Като резултат от анализа се достига до разкриване на смисъла, който автора е вложил съзнателно в текста, но без ясно да го е отразил.

Обектите, подлагани на изследване при контент-анализа, са документите. Те са специално създадени от човека, предназначени за предаване и съхраняване на информация под формата на текст, звук, изображения.

В зависимост от формата на представяне документите се класифицират основно на три групи: писмени, иконографски, фонографски, които се разделят на подвидове.

Бюджетът на времето е метод, чрез който се отразява­ цялата съвкупност от разностранни дейности на изследваните лица. Същността му се изразява в измерване (във времеви единици) при извършване на известна дейност или операция от едно лице или група, в продължение на определен отрязък от време. Фиксираните резултати се обработват за разкриване на съотношението между отделните съставни части на времето, за извършване на отделните операции, изразходвано от изследваните лица или групи.

В педагогическите изследвания методът се прилага:

• за изследване на особеностите на разпределението на времето на различните категории участници в педагогическия процес: учители – при анализ на уроци; ученици - при самостоятелни и контролни работи, самоподготовка и др.;
• за разработването на нормативи за труд в педагогическата практика;
• за оптимален дневен режим в детските заведения;
• за оценка на ефективността на една или друга дейност или на педагогическо въздействие;
• за търсене на най-рационалната структура на дневната и седмичната програма и др.

Методът може да се използва самостоятелно за специфични цели или като допълнителен при диагностични и експериментални изследвания.

 

ТЕМА № 3. СТАТИСТИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПЕДАГОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ.

 

Връзката между определени мерки с характеристиките на обектите за изследване се установява, представя и обосновава чрез математико-статистически методи.  В концептуалната част на изследването математико-статистическите методи се описват в методическата част, като включват процедурите по: формиране на извадка и образуване на групи; определяне на променливата (променливите) и критериите и показателите на изследването.

Различните методи за анализ се прилагат към определени ситуации. За да изберем подходящия анализ, при всяко конкретно изследване е необходимо да се съобразим с:

• обема на извадката;
• използваната оценъчна скала;
• вида на разпределение на променливата;
• броят на променливите, които се наблюдават и измерват;
• поставената цел и вида на хипотезата и др.

Прилагането на статистическите методи изисква представяне на установените резултати в подходяща форма за математическа обработка и анализ – таблична и графична, както и изчисляване на средни величини и величини на разсейване. Изчислените величини се използват при различните видове статистически анализи, съобразно поставената цел на изследването, за разкриване на връзки и закономерности при изучаваните явления.

Структурирането и подреждането на първичната количествена информация във форма, подходяща за по-нататъшна обработка, както и систематизиране, обобщаване и групиране на количествените данни се определят като представяща статистика. Статистическият анализ на данните и разкриването на връзки и закономерности в изследваните обекти, в съответствие с приложените педагогически въздействия се дефинират като доказателствената статистика.

Обикновено, при едно педагогическо изследване не е необходимо да се обхванат всички изследвани лица. Формирането на извадка като част от генералната съвкупност облекчава организацията на изследването, но за да бъде тя представителна е необходимо да се спазват определени изисквания. Преди всичко, елементите на извадката трябва да отразяват най-общите и типични качества на генералната съвкупност. Минималната извадка не бива да е по-малко от 10—15 лица. Най-често броят на изследваните лица трябва да бъде между 30 и 100. Изследователят съобразява, според особеностите на своята проблематика, дали за постигане на поставените цели е необходима голяма извадка или малка.

За представяне на резултатите чрез някой от начините на представящата статистика е необходимо предварително да се кодират количествено. Това се осъществява посредством избрана скала за измерване. За педагогическите изследвания са подходящи следните скали: номинална, рангова и интервална.

За да се направи добър количествен анализ е необходимо резултатите от изследването да се представят в подходяща за обработка форма, като се използват най-често срещаните способи: табличен, графичен и чрез статистически величини.

За педагогическите изследвания има значение определянето на абсолютната, относителната и натрупаната честота. Всяка от тях съдържа информация, необходима за сравняване и извеждане на връзки и закономерности в изследвания обект. Честотните характеристики са необходими и за определянето на статистическите величини. Практически удобно се оказва конструирането на т.н. честотна таблица.

Графичното представяне на резултатите от педагогическите изследвания е важно допълнение към статистическия анализ. То е ефективно средство за демонстрация на резултатите и визуализиране на зависимостите. За тази цел се използват различни графични форми: хистограма, полигон, кръгова диаграма, стълбчеста диаграма и др.

Статистическият анализ на резултатите от едно педагогическо изследване се основава на описанието на разпределението. За да се достигне до обобщено описание на разпределението се определят основните му статистически числови характеристики – средни величини и величини на разсейване. Средните величини са числови характеристики, с които се означава разпределението върху числовата ос, а величините на разсейването характеризират ширината на разпределението.

В съответствие с поставената цел на педагогическото изследване, статистическият анализ на установените резултати изисква използването на определени статистически методи. Изборът на конкретния метод е  в зависимост от вида на честотното разпределение, от използваната оценъчна скала и от обема и особеностите на извадката. Тези три фактора налагат използването на параметрични или непараметрични методи. За по-специфични цели на изследването, се прибягва до корелационен, дисперсионен, факторен и др. анализи, чрез които се извеждат връзки и закономерности на изследваните обекти.

При анализа на диагностични методи и средства (диагностична процедура) се определят основните характеристики на изследваните методи и средства - обективност, надеждност, валидност и други. По определени методики се изчисляват различни коефициенти, от чиито стойности се прави извод за диагностичните качества на изследваните методи и средства.

Диагностичната процедура включва поредица от дейности, имащи за цел разработка, изследване и оценка на диагностичното средство (дидактически тест) и оценка на състоянието на изследвания обект. Съществен етап в тази процедура е количествената и качествената оценка на установените резултати. На основата на статистически анализ на резултатите от апробирането на теста (пилотно изследване) се определят основните му характеристики (обективност, надеждност, валидност) и качествата на задачите (трудност, дискриминативна сила). Получените данни позволяват да се извърши подобряване на теста.

Резултатите от подобрения вариант са основа за оценка на:

- състоянието на изследвания обект;

- постигнатата промяна в обекта на изследването;

- учениковите постижения.

На основата на качествен анализ на установените резултати се извеждат положителни и отрицателни страни в усвояването на съответното учебно съдържание от учениците, с цел изграждане на стратегия за бъдещо педагогическо въздействие в близък и no-далечен план.

Ако тестът не притежава описаните основни характеристики, необходимо е той да се изпробва, като се извърши апостериорен анализ. С други думи, след решаване на теста получените данни се подлагат на специални процедури, като анализът се извършва по отношение на следните характеристики на тестовите задачи: анализ на трудността, анализ на дискриминативната сила, анализ на дистракторите.

Определянето на статистическата значимост на резултатите разкрива тяхната закономерност или случайност. Този анализ дава отговор на въпроса, доколко установената разлика между вариантите се дължи на приложеното педагогическо въздействие или е резултат от случайни фактори. Този анализ е свързан с проверка на статистически хипотези.

Параметричните методи се прилагат при нормално разпределение на променливата. Те изискват данни измерени предимно с интервална оценъчна скала и са силни при изследване на средни или големи извадки. Основни параметрични методи са тестът на Стюдънт (Т), тестът на Фишер (F) и др.

Непараметричните методи се прилагат, когато не е известен вида на разпределението на променливата. Чрез тях се анализират всички видове данни, независимо от оценъчната скала. Тяхната сила е при изследване на малки извадки. Основни непараметрични методи са Хи-квадрат, Критерий на Фишер, Знаков критерий и др.

Статистическата хипотеза представлява предположение относно формата или параметрите на една или на повече случайни величини, което може да се провери по статистически път, т.е. по данните от представителни извадки. В статистиката строго са обособени два вида статистически хипотези -нулева и алтернативна. Нулевата хипотеза (Н₀) гласи, че изследваната извадка принадлежи на генералната съвкупност. Алтернативната хипотеза (Н₁) гласи, че извадката не принадлежи на генералната съвкупност. Тя всъщност отрича нулевата. Алтернативната хипотеза изразява предположенията, формулирани в хипотезата на изследването.

Приемането, на която и да е от двете хипотези, е свързано с определен риск. Съществуват две възможности за допускане на грешки - грешки от първи род - свързани са с отхвърлянето на нулевата хипотеза, като тя в действителност е вярна; грешки от втори род - допускат се като се потвърди нулевата хипотеза, а в същност е вярна някоя от алтернативните хипотези.

 Избор на статистически критерий и проверяваща величина. Всеки конкретен статистически метод борави с определен, характерен за него критерий и величина, която се изчислява по определен начин. В критерия се съдържа условието, при което проверяваната статистическа хипотеза трябва да се приеме или отхвърли. Всеки метод изисква, на основата на реално установените резултати, по описани правила и формули, да се изчисли стойността на проверяващата величина.

Определяне вероятността за грешка. Както при всяко измерване, а и в статистиката се приема определено ниво на значимост, определена вероятност за грешка при извеждане на заключенията от проведеното изследване. В педагогическите изследвания се използва обикновено вероятност за грешка 0,05 или 5 %. Това означава, че сигурността на направените изводи е 95 %.

 Определяне критичната стойност на проверяващата величина. Всеки статистически метод се базира на определена закономерност. В съответствие с нея са определени теоретичните стойности на проверяващата величина в зависимост от вероятността за грешка - степени свобода. Критичната стойност се взема от таблици.

- ако емпиричната характеристика е по-голяма от теоретичната, следва да се отхвърли нулевата хипотеза в полза на алтернативната;

- ако емпиричната характеристика е равна или по-малка от теоретичната, нулевата хипотеза не може да бъде отхвърлена.

 Сравнението на табличната с реално изчислената стойност на проверяващата величина позволява да се вземе решение за приемането или отхвърлянето на нулевата статистическа хипотеза. Това е заключителният етап, който е свързан с обосноваването на конкретно решение:

Ако се приеме нулевата хипотеза, това означава, че установените разлики в резултатите на двата варианта не са статистически значими. Постигнатите положителни промени се дължат не само на реализираното педагогическо въздействие, те са резултат и от случайни фактори.

Ако   се   отхвърли   нулевата   и   се   приеме алтернативната хипотеза, това означава, че установените разлики в резултатите на двата варианта са статистически значими. Постигнатите положителни промени се дължат на реализираното целенасочено педагогическо въздействие. Въздействието на случайните фактори е в границите на приетата вероятност за грешка - 5 %. Статистическите критерии за проверка на хипотези зависят от начина на дефиниране на алтернативната хипотеза, от избрания метод на проверка и от равнището на значимост.

Степените на свобода се използват като координати при намиране на теоретичната стойност на характеристиката. Те зависят от обема на извадката и от броя на ограничителните условия, които са възприети при провеждането на анализа.

 Изложената последователност на работа при проверката на хипотези може да се приложи при решаването на различни практически задачи, които възникват при педагогическите изследвания и се отнасят до величини, имащи формата на средноаритметична и дисперсия.

Емпиричните резултати от всяко педагогическо изследване позволяват както количествен, така и качествен анализ. При това двата анализа трябва да се разглеждат в тяхното неразчленимо единство.

Разгледаните до тук методи на статистическия анализ дават различни възможности за доказване достоверността на получените резултати. Значимостта на установените различия между изследваните варианти, наличието на връзки и закономерности, достоверността и значимостта на данните, установеното наличие на връзки са резултативни факти, но те не дават обяснение на установените изменения в изучаваните обекти. Поради това, при всяко педагогическо изследване е необходимо да се осъществи и качествен анализ на установените резултати: да се установи какво е значението на данните от изследването за решаването на научните въпроси; да се съотнесат изводите от статистическия анализ към целите и хипотезата на изследването, като се анализират и обяснят всички факти, които противоречат на хипотезата; да се потърси съгласуваност с теоретичните постановки в изследваната област и др. Този целенасочен качествен анализ, търсенето на обяснение на резултатите от педагогическото изследване се извършва чрез емпиричен и теоретичен анализ. Това са две възможни направления и същевременно основни етапи на един цялостен процес.

 

 

ТЕМА № 4. РАЗРАБОТВАНЕ И ОФОРМЯНЕ НА ДИПЛОМНА РАБОТА.

 

Във въведението на учебника описахме основните етапи на педагогическото изследване. Четвъртият етап изисква разработване на научен труд - оформяне на резултатите в научен доклад или статия, дипломна работа, ръководство, монография, дисертация и др. 

Разработването на дипломната работа зависи основно от характера на изследването. За педагогическите изследвания са обобщени четири основни типа дипломни работи: с теоретичен характер, с емпиричен характер, с исторически характер и с насоченост към сравнителната педагогика. Всеки от тези четири типа има специфични особености при провеждане изследването и съответно - "по-различен начин" на оформяне на дипломната работа.

Различни са предметът и обектът. Различни са целите на изследването. На тази основа различни ще бъдат и методите и инструментариума. Успешният резултат при всички, обаче зависи от правилното планиране и организация.

Трудно би се осъществило успешно едно емпирично изследване без необходимата теоретична база. Безспорно едно теоретично изследване няма да има сериозна стойност, ако не се опира на изведени резултати от емпирични изследвания. Стойността на всяко изследване ще се повиши, ако се използват и историческия и сравнителния подход.

Независимо от характера на изследването и използваните различни методи, при оформянето на дипломната работа е необходимо:

• да се разработи и включи в дипломната работа теоретичната база на изследването, на основата на задълбочен критичен литературен обзор.
• да се оформи отделна част, с описание на организацията и методиката на провеждане на изследването.
• да се обособи отделна част, включваща представяне и анализ на установените резултати от проведеното изследване.

Количественият и качественият анализ на установените резултати ще доведе до доказателство или опровержение на формулирана хипотеза, до конкретен отговор на поставените цели и задачи, до крайната оценка на цялостното изследване, до изводи и заключения.

В литературата не съществуват единни изисквания към структурирането на дипломните работи, нито към наименованието на отделните им части, нито към техния обем. По отношение на мястото на концепцията, различни автори предлагат да се включи или към увода или след критичния обзор.

Какво се включва в отделните структурни части на дипломната работа?

Титулна страница

Съдържание

Увод. В тази част се включват постановката на проблема и обосновката на темата на изследването. Ако се приеме, тук се представя и концепцията на педагогическото изследването.

Литературен обзор. В него се излага критичния анализ на литературата по проблема на изследването. В зависимост от целите на изследването тук се разглеждат: съдържание на понятията, методите и средствата за педагогическо въздействие; организационни форми и образователни технологии;  извеждане на нерешените въпроси от теоретически и практически аспект (установяване състоянието на проблема в теорията и практиката).

Организация и методика на изследването. Тук последователно се разкрива извършената дейност по: избора на методи; разработката на инструментариума; методиката по която е проведено изследването; етапите на изследването; начина на прилагане на избраните методи, форми и средства.  

Описанието следва да бъде точно, пълно и разбираемо, така че да позволява лесно повторение от друг изследовател.

Представяне и анализ на резултатите. В зависимост от характера на изследването в тази част се представя: количествения и качествения анализ и интерпретацията на установените резултати; оценката на данните от статистическия анализ, както и на установените резултатите от цялостното изследване; обобщение за потвърждаването или опровержението на формулираната хипотеза на изследването.

Изводи и заключение. Тук се дава оценка на цялостното изследване в тезисен вид като завършек на дипломната работа.

Обособените основни части на дипломната работа са взаимно обвързани и подчинени изцяло на концепцията на изследването. От темата произтича целта, от нея задачите и хипотезата, от тях съдържанието на основните части, включително и заключението и изводите.

Отново ще припомним практическото правило при формулировката на елементите на концепцията: Темата, целта, задачите, хипотезата, изводите и заключението трябва да "звучат еднакво".

Литература. Включват се само литературни източници на кирилица и латиница, използвани (цитирани) в изследването.

При необходимост към дипломната работа се оформя приложение.