Основни понятия

Молекулно налягане – Налягането, което упражнява повърхностния слой на една течност върху по-долните слоеве.

Повърхностно напрежение – силите, действащи на граничния контур, който ограничава течността, перпендикулярни към контура и допирателни към повърхността на течността.

Повърхностно-активни вещества – вещества, които намаляват коефициента на повърхностно напрежение на течност.

Вискозитет - Вискозитет (вътрешно триене) е свойството на флуиди (течности и газове) да оказват съпротивление при преместване на една част от тях спрямо друга. Може да се разглежда като процес на пренос на импулс между два слоя флуид, движещи се с различни скорости, чрез хаотично движение на молекулите от слоя, движещ се с по-висока скорост към слоя с по-ниска скорост.

Относителен вискозитет - безразмерна величина, равна на отношението на коефициента на динамичен вискозитет на дадена течност и коефициента на динамичен вискозитет на течност, приета за стандарт.

Нютонови течности – течности, при които коефициентът на динамичен вискозитет зависи само от вида на течността и температурата, но не зависи от градиента на скоростта.

Ненютонови течности - течности, при които коефициентът на динамичен вискозитет зависи освен от вида на течността и температурата и от градиента на скоростта.

Дифузия – процес на пренос на вещество от място с по-висока концентрация към място с по-ниска концентрация чрез хаотично движение на молекулите.

Осмоза - Дифузия на вещества през полупропусклива мембрана, която разделя разтвор и чист разтворител или два разтвора с различна концентрация, но един и същи разтворител, и пропуска само молекулите на разтворителя. Осмозата винаги се извършва от чистия разтворител към разтвора или от разредения разтвор към концентрирания разтвор. Физически това е едностранна дифузия на разтворителя.

Изотонични разтвори – разтвори с еднакво осмотично налягане.

Хипертоничен разтвор – разтвор с осмотично налягане, по-високо от това на друг разтвор.

Хипотоничен разтвор– разтвор с осмотично налягане, по-ниско от това на друг разтвор.

Физиологичен разтвор - разтвор с осмотично налягане, равно на осмотичното налягане на кръвната плазма.

Топлопроводност – процес на пренос на топлина (кинетична енергия) чрез хаотично топлинно движение на молекулите от място с по-висока температура към място с по-ниска температура.

Термодинамична система - съвкупност от макроскопични тела, които могат да взаимодействат помежду си или с други тела, като обменят енергия и/или вещество.

Термодинамична система в равновесно състояние – такава система, в която термодинамичните параметри се запазват постоянни с течение на времето и са еднакви в различните части на системата. Всяка затворена система след определен период от време преминава в равновесно състояние.

Термодинамичен процес - преходът на една термодинамична система от едно състояние в друго.

Първи принцип на термодинамиката - представлява обобщение на закона за запазване на енергията при процеси, свързани с преобразуване на топлина. В отворена система, която обменя с външната среда само енергия, но не и вещество, общото изменение на вътрешната енергия се определя от обмененото с обкръжаващите я тела количество топлина Q и от работата А, която извършват вътрешните сили.

Закон на Хес - топлинният ефект на химичен процес, протичащ в система при постоянен обем или постоянно налягане, осъществяван чрез редица междинни стадии, не зависи от начина на прехода, а само от началното и крайното състояние на системата.

Ентропия S - функция на състоянието на системата, мярка за молекулния безпорядък в системата. При обратим процес ентропията остава постоянна, а при необратим процес се увеличава. Максимален молекулен безпорядък в изолирана макросистема се установява при достигане на термодинамично равновесие, следователно се характеризира с максимална стойност на ентропията.

Втори принцип на термодинамиката. Топлината не може самопроизволно (без никакви изменения в околната среда), да преминава от по-студено към по-топло тяло. Формулировка чрез величината ентропия - В изолирана макроскопична система са възможни само такива спонтанни процеси, които водят до нарастване на ентропията на системата, т.е. ентропията на една изолирана система не може да намалява при никакви процеси. В отворена система, която взаимодейства и с външната среда, ентропията се променя за сметка на необратимите процеси, които протичат в системата, и за сметка на обмен на ентропия с външната среда.

Физически механизми на терморегулацията - топлинното равновесие в живите организми се осъществява чрез четири основни механизма - топлопроводност, конвекция, топлинно излъчване и изпарение.

Стационарно състояние на термодинамичната система - състояние, при което в различните части на системата стойностите на термодинамичните параметрите се различават, но в дадена точка на системата те не се изменят с течение на времето. В термодинамична система в стационарно състояние съществуват постоянни градиенти на някои параметри, с постоянна скорост протичат химични реакции и т.н. Това състояние се поддържа за сметка на потоци вещество и/или енергия, преминаващи през системата. В такова състояние ентропията остава постоянна с течение на времето, но не е максимална, и системата може да извършва работа.

Дисипативна структура - пространствена, времева или пространствено-времева структура, която може да възникне в отворена термодинамична система.