Основни понятия

Пасивнен пренос през клетъчна мембрана – този пренос, при който веществото преминава от област с по-голяма концентрация към област с по-малка концентрация.

Обикновена или свободна дифузия – когато дифундиращото вещество се пренася директно през мембраната.

Облекчена и обменна дифузия – когато дадено вещество самостоятелно бавно дифундира през мембраната, но образувайки комплекс с друго помощно вещество, дифундира много по-лесно. Молекулите на дифундиращото вещество образуват комплекс с помощното вещество и като комплекс преминава през клетъчната мембрана.

Активен пренос през клетъчна мембрана - пренос на молекули и йони от места с по-ниска към места с по-висока концентрация. Такъв пренос може да се наблюдава само в биологични мембрани, и за това клетката извършва работа и изразходва енергия.

Дифузионен потенциал - възниква на границата на два разтвора на електролит с различна концентрация и различна подвижност на йоните.

Мембранен потенциал – възниква от двете страни на полупропусклива мембрана, която разделя разтвор на електролит с различна концентрация, и пропуска само йоните с един знак.

Биопотенциал на покой - разликата в потенциалите между вътрешната и повърхност на клетъчната мембрана, измерена в състояние на физиологичен покой. При всички случаи потенциалът на вътрешната течност е отрицателен спрямо потенциала на външноклетъчната течност.

Акционен биопотенциал – при възбуда, потенциалната разлика между клетката и средата, се нарича акционен потенциал или потенциал на действие. Процесите на формиране на акционния потенциал са свързани с отваряне и затваряне на йонни канали в мембраните. При генериране на импулса се отваря Na канал и става пасивен пренос на Na+ йони към клетката, което води до деполяризация на мембраната. След това се открива К канал и става пасивен пренос на К+ йони от клетката навън и става реполяризация, при което се възстановява биопотенциала на покой.

Ток на действие - локален ток, чрез който акционния биопотенциал се разпространява по повърхността на клетката. Получава се понеже между възбудените и невъзбудените участъци съществува потенциална разлика.

Електрография – регистрацията на биопотенциалите на тъканите и органите с диагностична и изследователска цел. В зависимост от органа, електричната активност на който се отчита, говорим за електрокардиография (ЕКГ) – регистрация на биопотенциалите, възникващи в сърдечния мускул при неговото възбуждане; електроенцефалография (ЕЕГ) – регистрация на биопотенциалите на главния мозък; електромиография – регистрация на биоелектричната активност на мускулите.

Отвеждане – разликите в биопотенциалите, регистрирани между две точки от повърхността на тялото. Кривата на зависимостта на бионапрежението от времето се нарича електрограма от съответния вид – електрокардиограма, електроенцефалограма и т.н.