56. Термография.

Термографията е метод за регистрация и визуализиране на ИЧ излъчване на тъканите на човека и животните с помощта на електронно-оптични преобразуватели (Фиг.56.1).

Излъчваемостта на кожата (във W.m^-2) зависи силно от нейната температура и от температурата на разположените под нея органи и тъкани. Затова температурната разлика по кожата – т.нар. терморелеф, носи диагностична информация за тези органи и тъкани. Терморелефът на кожата се влияе в най-голяма степен от кръвоснабдяването на подкожните тъкани. Той зависи и от пола, възрастта, телесната маса, от метаболизма и циркулацията на кръвта в тялото, от външните физични фактори.

Фиг.56.1. Топлинно изображение на лъв и изображение на ръка на човек, държащ змия.

Физиологична основа на термографията е увеличението на излъчваемостта на кожата над патологични огнища поради усилване на кръвоснабдяването и на обменните процеси в тях. Повишаванието на температурата в болестното огнище в сравнение с околните здрави тъкани е с 2 - 3 ⁰С. Намаляването на кръвотока в тъканите и органите и съответното понижаване на излъчваемостта е също патологичен белег.

Термографията се използва още от 50-те години на 20-ти век, като непрекъснато се усъвършенстват детектиращите системи. Днес това са CCD-камери, изградени от голям брой фотоелементи, най-често квадратни с размери от 0,05 до 0,3 mm. Температурата се определя чрез измерване на излъчваемостта на кожата в инфрачервената област. Използват се полупроводникови фотоелементи (In-Sb, Cd-Hg-Te, Pb-Te), чувствителни към фотоните с дължина на вълната около 9,5 μm, равна на дължина на вълната λm при максималната излъчваемост на топлинното лъчение от кожата. Фотоелектродвижещото напрежение, генерирано във фотоелементите, е пропорционално на преноса на лъчист поток, достигащ до тях. Този електричен сигнал, след усилване и дигитализиране, модулира яркостта на екрана на монитора. Терморелефът се представя чрез 256 цветови нюанса. Термографите имат голяма температурна – 0,1 – 0,3 ⁰С, но малка пространствена разделителна способност – под 1 cm.

По-голяма диагностична стойност имат сравнителните термографски изследвания. Затова термографията е най-информативна за диагностика на чифтни органи (млечни жлези, щитовидна жлеза и др.) и на симетрични части от тялото (фиг.56.2).

   

Фиг.56.2. Термограма на млечни жлези.

Термографията е напълно безвреден метод поради използването на естественото топлинно излъчване на тялото, без въздействие с външен физичен фактор. Прилагат се два метода на изследване: при постоянна температура на околната среда (19-26 0С) и след термичен стрес. Недостатък на термографския образ е, че той съдържа информация за температурата на всички тъкани в дълбочина, а не само на изследвания орган. Затова методът има ограничено приложение само за изследване на органи, разположени на малка дълбочина, като щитовидна жлеза, периферни кръвоносни съдове и др.

Чрез термография могат да се наблюдават намиращите се близо под кожата вени, тъй като температурата им е малко по-висока от тази на обкръжаващите ги тъкани и да се локализарат тромби в кръвоносни съдове. Прилага се за диагностика на често срещаните изменения във венозното кръвообращение в стъпалата.

Термографията може да помогне в диагностицирането на ранните стадии на артрит и да различи неговия вид – остеоартрит и дори ревматоиден артрит. Термографията уточнява с голяма точност болките в гърба и врата, като по този начин прави по-ефективни лечебните терапии.

Термографията е ефективна добавка към другите диагностични средства – рентген, скенер, ултразвук.