XVI. РАЗВЪЖДАНЕ
Източници за проучване произхода на домашните животни
Опитомяването и одомашняването на почти всички домашни животни е станало в дълбока древност, когато още не е имало писменост. За произхода и изменението им се съди по редица косвени данни. Такива сведения ни дават биологичните науки палеонтология, сравнителна анатомия, физиология, ембриология, серология, систематика и екология, а така също и обществено-историческите науки археология, етнография, лингвистика, литература, изкуство и пр.
Особено важно практическо значение за установяване на връзката между домашните животни и сега съществуващите диви видове има хибридологичният метод. При съешаването на домашни и диви животни се обръща внимание дали полученото потомство е плодовито, т.е. дали е биологично пълноценно, или не. Когато приплодите са плодовити, дивият вид се явява предшественик на дадения вид домашни животни. Ако приплодите са безплодни, домашните животни не произхождат от дадения див вид.
Определяне на понятията опитомено, домашно, селскостопанско и подивяло животно
При разглеждането на изучаваната материя често ще бъдат използвани тези понятия, затова е необходимо да се разграничи съдържанието на всяко от тях.
Опитомени са тези животни, които са взети от природата и са подчинени на волята на хората. Въздействието на домашната обстановка в случая се ограничава само върху отделното животно. Поради това те още не са приспособени към условията, при които са заставени да живеят, не могат да се размножават при домашна обстановка. Безплоидието е най-важното им биологично качество, по което се различават от домашните животни. Само в изключителни случаи опитомени животни дават потомство. Опитомените животни може да се използват за стопански цели. Така например, в някои страни ловците си служат с опитомени соколи при преследването на зайци и птици. В Индия опитомени слонове пренасят дървесни трупи и други тежки предмети.
Според Е.Я.Борисенко домашни се наричат тези създадени от хората полезни животни, които са в тясна зависимост от стопанските условия, способни са да се размножават при тях и са подложени в продължение на редица поколения на изкуствен отбор и подбор. Те са продукт на труда на човека, на продължителните усилия на много поколения. Домашни животни са дали главно бозайниците и птиците.
Част от домашните животни, които непосредствено се използват в производството, условно се отделят в самостоятелна група селскостопански животни. Така котките, гълъбите, фазаните, пауните, лебедите и др. не се включват към селскостопанските животни, но отговарят на определението домашно животно. Следователно, понятието домашно животно е по-широко и включва понятието селскостопанско животно.
Подивели са тези бивши домашни животни, които са избягали от хората и са се приспособили отново към условията в природата. Под влияние на начина на живот те се изменят до такава степен, че зоолозите систематици понякога не могат да ги различат от дивите. Подивели се смятат сардинските свине, кипърските кози, кучето динго в Австралия и др. Измененията при подивяването на животните хвърлят известна светлина върху произхода и измененията на животните в домашно състояние.
Конституция, екстериор и интериор на домашните животни
Конституция
Конституцията е съвкупност от морфологични и физиологични особености на органите и тъканите, обуславящи общото телосложение на организма. Тези особености са заложени през онтогенезата на основата на наследствеността и се изразяват чрез характера на продуктивност, устойчивостта към заболяване и начина на реакция към факторите на околната среда.
В животновъдната практика се е наложила класификацията за 4 типа конституция, предложена от П.Кулешов и допълнене с 5 тип от Е.Богданов и М.Миланов.
Груба конституция. Животните с груба конституция имат тежка глава, масивни рога, с груба кожа, покрита с дебели косми, масивни груби кости, обемиста мускулатура и средно развити вътрешни органи. Животните са с флегматичен темперамент, къснозрели, лошо оползотворяват храната и слабо се угояват, но по-слабо са предразположени към заболявания. С такава конституция са говедата за работа и грубовълнестите породи овце.
Крава с груба конституция
Нежна конституция. Тя е противоположна на първия тип. Животните имат лека и малка глава, тънки рога, тънка и еластична кожа с многобройни гънки на шията. Костите са тънки, но плътни и здрави. Мускулатурата е слаба, а вътрешните органи са добре развити. Темпераментът е жив. Животните са скорозрели, високопродуктивни, взискателни към условията на хранене и отглеждане и предразположени към различни заболявания. Нежна конституция имат кравите за мляко и ездовите породи коне.
Крава с нежна конституция
Сурова (рехава) конституция. Подкожната съединителна тъкан е силно развита, но недостатъчно плътна, с прекомерно развитие на подкожната мазнина. Кожата е тестообразна и дебела. Мускулатурата е обемиста, прослоена с тлъстини, а костите са тънки и недостатъчно здрави. Животните са флегматични, добре се угояват и са ниско устойчиви към заболявания.
Крава със сурова конституция
Плътна (суха) конституция. Животните имат здрави кости, ясно очертани стави и сухожилия, плътна еластична кожа, добре развити мускули и вътрешни органи. Съединителната тъкан е слабо развита. Животните не са склонни към отлагане на мазнини, имат висока продуктивност и са устойчиви към заболявания.
Крава с плътна (суха) конституция
Здрава конституция. Заема междинно положение между грубата и нежната конституция. Животните са с добро телосложение, повишена жизнеспособност, здрава и добре развита мускулатура, висока продуктивност и устойчивост към заболявания.
Крава със здрава конституция
Често при животните с определен тип конституция се съчетават признаци, характерни за другите типове. Например груба - плътна (при говеда за работа и примитивните породи), груба-рехава, която е най-нежелана или нежна-плътна (при ездовите коне) и нежна-рехава (при породите за месо). При здравия тип може да се срещат някои признаци, характерни за грубата конституция. С типа на конституция е свързан типът на нервната дейност. Съществуват 4 типа нервна дейност: силен уравновесен жив, силен уравновесен бавен, силен неуравновесен неудържим и слаб тип.
Екстериор
Типът на конституцията се оценява по екстериор и интериор. Под екстериор се разбира външните телесни форми на животните. При оценка на животните по екстериор се отчита типът на конституцията, породните особености, здравословното състояние и продуктивността. Екстериорът се основава на закона на Ч.Дарвин за корелацията между органите в организма и зависимостта между форма и функция. При съвременните методи на развъждане все по-голямо значение има определяне на стопанската ценност на животните по външния му вид.
Оценката на екстериора се извършва чрез външен оглед (окомерна оценка), измерване на отделните части на тялото, построяване на индексите на телосложение, екстериорен профил и фотографиране, които подробно се изучават в занятията по развъждане.
Интериор на селскостопанските животни
Под интериор се разбира съвкупността от вътрешните особености, физиологичните и анатомо-хистологичните свойства на организма, които са във връзка с конституцията, екстериора и насоката на продуктивност. Изучаването на интериора дава възможност да се установи развитието на тъканите, органите, системите и цялата вътрешна структура в организма през различните етапи на онтогенезата.
За изучаване на интериора се използват физиологични, химични, цитомолекулни, биохимични, анатомични, рентгеноскопски, генетични и имуногенетични методи. Интериорните показатели се използват за опознаване на конституцията при отбора, подбора и племенната оценка на животните. Провеждат се изследвания на имунологичните свойства на кръвта, анатомо-хистологичния строеж на вътрешните органи, костите, вимето, потните и мастните жлези, нуклеиновите киселини, ензимите и др. Например при морфологично и хистологично проучване на млечната жлеза на високомлечните крави жлезистата тъкан е 75-80%, а съединителната - 20-25%. Виме, в което преобладава съединителната тъкан се среща при животни с ниска млечност. Установена е положителна корелация между броят на потните жлези на ухото и млечността на кравите. Положителна корелация между някои биохимични показатели на кръвта и млечността при говедото дават възможност за ранно прогнозиране на млечността.
Признаци за отслабване на конституцията и мерки за предотвратяването му. При неправилно хранене и отглеждане, при едностранен отбор по даден вид продуктивност, без да се има предвид здравината на конституцията, при продължително родствено съешаване и пренасяне на животните при нови стопански и климатични условия, се наблюдава отслабване на конституцията им.
Отслабаването на конституцията се изразява в съответните форми на недоразвитие, преразвитост и израждане, или дегенерация наживотните.
Богданов различава 3 вида преразвитост: суха, сурова и патологична грубост. При сухата преразвитост животните имат много нежна костна система, слаба мускулатура и тънка суха кожа, през която прозират стави, костни израстъци, граници на мускули, сухожилия и връзки. Ушите им са почти прозрачни. Главата е суха, тясна, удължена и често вдлъбната в лицевата част. Тялото е плоско и тясно, холката, гърбът, поясницата и кръстецът са остри, а крайниците са високи и в повечето случаи с неправилна постановка. Половият диморфизъм е много слабо изразен. Мъжките животни изгубват мъжествеността си. Сухата преразвитост се наблюдава при животните с нежна конституция. Среща се при едностранно специализираните породи говеда за мляко (стария тип Холандско говедо) при тънкорунните породи овце (породата Електорал) и при породите коне с бързи алюри (Американски рисак и Чистокръвен английски кон).
Суровата преразвитост се характеризира с изнежена костна система. Главата е къса, със силно вдлъбнат профил. Крайниците са извънредно къси. Кожата е тънка. половият диморфизъм е слабо изразен. И при този вид преразвитост мъжките животни загубват мъжествеността си. Наблюдава се при извънредно скорозрелите породи свине от типа за мас със сурова, нежна конституция. Както и при сухата преразвитост, животните се отличават с понижена жизнеспособност и слаба устойчивост на заболявания. Вследствие на това Малката английска бяла свиня, при която поради едностранния отбор и подбор е била допусната сурова преразвитост, е загубила стопанската си стойност и е изчезнала.
Третият тип преразвитост е патологичната грубост. За разлика от нормалната грубост на примитивните породи тя е патологично отклонение от нормалната конституция. При патологичната грубост животните имат много груба и масивна глава. Костната им система е груба, с неправилна форма, шуплеста и слаба. Кожата е извънредно плътна, нееластична и стои като прилепнала към тялото. Животните са слаби, флегматични и отпаднали. Половият диморфизъм е слабо изразен. Поради грубостта си женските животни приличат на мъжките. Среща се най.често при свинете.
Дегенерацията при животните е свързана с аналогични изменения почти при всички видове домашни животни. Тя засяга конституцията и устойчивостта им към неблагоприятни условия. Понижават се жизнеспособността и плодовитостта им, а понякога отделни животни са безплодни. Дегенерацията предизвиква както морфологични, така и дълбоки физиологични изменения. Най-често се срещат албинизмът и ахондроплазията.
За предотвратяване отслабването на конституцията на животните се използват преди всичко профилактични мерки. При развъдния процес не трябва да се използват за разплод животни с признаци за отслабване на конституцията, като се избягва и родственото съешаване. Необходимо е да се създават оптимални условия за развитие на младите разплодни животни.
Кондиция
Под кондиция се разбира телесното състояние, обуславено от степента на охраненост и активността на животните, при която те са най-подходящи за определена стопанска цел. Кондицията е временно състояние. Различават се развъдна или заводска, работна, изложбена, гойна и гладна кондиция.
Развъдна кондиция. В такава кондиция трябва да се намират животните за разплод. Характеризира се с добра, но не излишна охраненост на животното. При това телесно състояние животните са бодри, енергични, активни и способни да дадат най-ценно потомство. Животните за разплод трябва да са в развъдна кондиция.
Работна кондиция. При нея животните за работа се намират в състояние на средна или под средна охраненост, което им дава възможност да развият необходимата енергия за извършване на работа.
Беговата или спортната кондиция е частен случай от работната кондиция. Създава се при конете за езда чрез специално хранене с концентрирани, малко обемисти, но хранителни фуражи и усилена тренировка. При нея от тялото се отстраняват излишните тлъстини и вода, поради което животните са сухи, а мускулатурата им е плътна и здрава. Добре тренираните коне в бегова кондиция понасят голямо напрежение при надбягванията.
Изложбената кондиция се създава чрез усилено хранене на животните преди изкарването им на изложба. Намират се в полуугоено състояние, поради което много от екстериорните недостатъци не се виждат, но са достатъчно активни. Животните с изложбена кондиция не са подходящи нито за работа, нито за разплод.
Гойната кондиция се характеризира със силно отлагане на тлъстини в различни части на тялото. При животните за разплод тя не трябва да се допуска, защото се отразява върху плодовитостта и качеството на потомството. Излишното затлъстяване при младите животни от специализираните породи за месо става причина за тяхното безплодие.
Гладната кондиция се наблюдава при изтощените животни, поради недохранване, усилена експлоатация или заболяване. Животните в гладна кондиция се разгонват нередовно, трудно се заплождат и дават слабо, недоразвито потомство. Имат ниска продуктивност, лесно заболяват и са нерентабилни за отглеждане. Гладната кондиция не трябва да се смесва с недоразвитието при недохранване, което е трайно изменение на конституцията на животните.
Основи на селекцията при животните
Селекцията е съвкупност от методи за създаване на нови и усъвършенстване на старите породи и линии животни. Теоретична основа на селекцията е главно популационната генетика. Селекцията включва два елемента на един процес: отбор и подбор, т.е. поредица количествени и качествени признаци.
Количествени признаци. Това са признаците с непрекъсната изменчивост, млечност, жива маса, прираст, вълнодайност, носливост и др. Между отделните индивиди липсва ясна граница и затова те могат да се групират в класове, които не отразяват разпадане по генотип. Отличителна черта на количествените признаци е голямата им зависимост от условията на средата и обусловеността им от много генни локуси, поради което не е възможно по фенотипа да се установи генотипа. Често се наблюдава сходство по количествените признаци между родствените животни, което е основа на селекцията при животните.
Качествени признаци. Това са признаците с ясно разграничими форми - цвят, рогатост, кръвни групи, белтъчен полиморфизъм и др. Условията на средата влияят слабо върху тях. За характеристика на популацията се използва генотипната и генната честота. Качествените признаци се унаследяват по основните генетични закономерности. Начинът на унаследяване се проучва чрез кръстосване.
Прагови признаци. Фенотипното проявяване на тези признаци зависи от прага на действие на наследствените и средовите фактори. Такива са устойчивостта към заболявания (болни и здрави), смъртността, безплодието и др.
Непряка (индеректна) селекция
Ефективността от селекцията е по-голяма, ако заедно с прекия отбор се извършва и отбор въз основа на генетични и биохимични маркери (непряк отбор). Такива маркери са различните полиморфни системи, еритроцитните и левкоцитните антигени. Връзката на различните полиморфни системи с продуктивността и устойчивостта към заболявания се основава на плейтропното действие на гените, на скачване между локусите и на хетерозиготността.
Плейтропия. Генът за джуджетизъм (dw) при кокошките действа плейтропно на функцията на щитовидната жлеза, понижава телесните размери, а също и броя на масата на яйцата. Генът за албинизъм при кокошките албиноси е причина и за по-високата ембрионална смъртност (10%) в сравнение с другите пилета (4,3-4,7%).
Скачване на гените. При скачването между локусите на генетичните полиморфни системи с продуктивността и устойчивостта към заболявания е възможно чрез непряк отбор да се повиши ефекта от селекцията.
Хетерозиготността по генетичните полиморфни системи може да доведе до хетерозис по продуктивност и резистентност към заболявания. При подходящ подбор на родителските двойки може да се получи хетерозиготност при цялото потомство.
Повечето полезни селскостопански признаци при животните са обусловени от голям брой полигени и от условията на средата. Фенотипният ефект на отделните гени е често много малък и много автори смятат, че е почти невъзможно да се отдели влиянието на отделните гени върху количествения признак. Известни са, обаче главни маркерни локуси в полигенните системи. Така многоплодието при овцете Бурула в Австралия зависи от един главен ген F. Наличието на свързани с него маркерни гени дава възможност да се повиши ефектът от селекцията. Чрез маркерните гени може да се проведе степенна селекция. При нея отначало се провежда отбор по един ген, докато всички животни в линията станат хомозиготни по дадения ген. Така се повишава средното значение на признака. След това се провежда отбор по друг маркерен ген, кодиращ същия признак и т.н., докато се създаде желан комплексен генотип. Установено е, че кокошките с комплексен генотип AkpSS, Es4AB, Es5AB, кръвногруповия фенотип А1А4 и В1В21 са устойчиви (Йотова и Йоцов, 1998). Необходимо е да се проведе степенна селекция за устойчивост към тази болест.
Селекционно плато. Това е биологичният предел за развитието на даден признак. Всеки признак има селекционно плато, но той трудно се постига. Смята се, че при чистокръвната английска порода коне по ездовите качества то е достигнато. Признаците носливост при кокошките, угоителни качества при свинете, вълнодайност при овцете, плодовитост при говедото са близки до селекционното плато, но млечната продуктивност е доста далече от него.
Достигането на селекционното плато изисква много загуба на енергия и затова целта трябва да бъде насочена към достигането на икономическото плато на продуктивността.
Съхраняване и използване на генофонда на животните
Установено е, че в резултат на човешката дейност през последните 100 години повече от 100 породи животни стоят на границата на изчезване. От 1300 популации говеда, коне, свине, овце и кози под опасност от изчезване са 240. Затова проблемът за запазване на генофонда на породите е изключително актуален. Генофондът е съвкупност от всички гени в една популация, които са с определена честота. При анализ на генофонда на популацията е необходимо да се спазват следните условия:
- Списък на гените в генофонда.
- Честота на алелите.
- Характер на комбинирането на гените в определена популация.
- Териториално разпределение на честотата на алелите.
- Обща структура на популацията - еднородност, миграция или емиграция на гените.
- Характер на мутационния процес в популацията.
Един от най-важните проблеми е запазването на местните, добре адаптирани породи. Аборигенните и местните подобрени породи имат незадоволителни продуктивни признаци, обаче при промяна на изискванията те могат да са източник на генетични ресурси. Те са със здрава конституция, по-висока устойчивост към болести, по-голяма приспособимост към неблагоприятни условия на отглеждане, по-дълголетни са и притежават редица още ценни качества. Запазването на генетичните ресурси е необходимо за поддържането на генетична изменчивост и пластичност при смяна на средовите, хранителните и ветеринарните условия. Например местното сиво говедо се отличава с много здрава конституция, по-висока устойчивост към болести, приспособеност към неблагоприятните условия на хранене и отглеждане, висок процент на мастните вещества в млякото и други ценни признаци.
Предложени са три основни метода за запазване на генофонда:
- Криоконсервация на сперма и ембриони.
- Поддържане на генофонда без селекция.
- Възпроизвеждане на специализирани, различаващи се популации.
Първият метод има най-големи предимства, понеже е икономически по-изгоден и дава възможност да се запази генофонда напълно непроменен. Криоконсервацията на сперма и ембриони може да се използва и за запазване на генофонда на редките диви животни.
