XVII. УЧЕНИЕ ЗА ПОРОДИТЕ

Порода

Породата е група животни с общ произход, създадени в определена област чрез целенасочена дейност на човека, сходни по генетично обусловен екстериор, конституция, стопански полезни признаци и способни за вътрешнопородно развъждане. Породата трябва да има определен брой животни за развъждане "в себе си". Тя устойчиво предава по наследство едни признаци, а други се изменят под влияние на околната среда - пластичност. Сега в света се развъждат около 1000 породи едри преживни животни, над 600 породи овце, 400 породи свине, над 250 породи коне и над 500 породи кокошки.

Основни признаци на породата

  1. Общност на произхода - изходните животни, от които стартира създаването на породата са с общ произход. 
  2. Еднородност на морфологичните, физиологичните и стопански полезни качества - дължат се на генетични фактори на базата на постепенното натрупване на еднородна наследственост.
  3. Брой на животните в породата (говеда - 1000 женски, 50 мъжки; овце - 2000 женски, 70 мъжки; свине - 500 женски, 40 мъжки). 
  4. Константност – основава се на доминантния и епистатичния характер на унаследяване и повишаване на хомозиготността.
  5. Изменчивост - тя осигурява материал за отбора и за повишаване на жизнеспособността и устойчивостта към условията на средата.
  6. Райониране –  всяка порода трябва да се развъжда в максимално добрите условия на средата
  7. Водене на племенни книги – родословие.

Структура на породата

Елементите на генеалогичната структура на порадата са:

  1. Породна група. Това е първото временно звено при създаването на породата, със собствен стандарт, племенна книга и зона на разпространение. По-късно породната група се разраства и се превръща в порода, или изчезва, ако не отговаря на икономическите изисквания.
  2. Вътрешнопороден (зонален) тип. Това е най-голямата структурна единица на породата. Възникването на зоналните типове е във връзка с различните еколого-географски и икономически условия в нашата страна. Вътрешнопородният тип е популация животни, които дълго време се развъждат в определени природно-икономически условия, най-добре са приспособени към тях и се отличават с висока продуктивност в сравнение с животни от същата порода, но от друга зона. В такова стадо може да се отличат животни с преимуществено развитие към определена продуктивност. Така например, при говедото съществуват породи животни с месен, млечен, месо-млечен и млечно-месен тип. При Голямата бяла свиня са известни три типа: за месо (бекон), за мас и за месо и мас. Вътрешнопородните типове имат не само биологично, но и икономическо значение, защото позволяват в зависимост от изискванията да се повиши продуктивността на животните от даден тип.
  3. Производствен тип. Създава се в породата чрез селекция при определени условия на хранене, отглеждане и нужди на населението. През първия етап на създаване на породата се формира породна група, която все още не предава устойчиво наследствените признаци, няма достатъчна численост и ареал на разпространение. Впоследствие породната група се разраства и консолидира в порода или изчезва.
  4. Линия. Бива генеалогична и заводска.
    • Генеалогичната линия е група животни, произхождащи от общ предшественик, независимо от тяхната продуктивност и качества.
    • Заводската линия е еднородна качествено своеобразна група, създадена чрез отбор, подбор при определени условия и сходна по конституция и продуктивност с родоначалника. Така чрез развъждане по линии индивидуалните качества на родоначалника на линията се превръщат в групови, характерни за голям брой животни в породата. След определен период от време цялата порода стига до равнището на родоначалника на линията. Затова Кисловски смята, че развъждането по линии е най-висшата форма на чистопородното развъждане.

При развъждането по линии трябва да се имат предвид следните основни моменти:

  1. Избор на елитен родоначалник на линията, който да предава устойчиво на потомството ценните си биологични и стопански качества. Качествата на потомството трябва да превишават значително качествата на тяхните майки.
  2. Преценка на разплодниците по качествата на потомството. Тази преценка е един от основните моменти при развъждането по линии. По резултата от нея може да се съди дали определен елитен родоначалник е създал линия или не. Всяка линия придобива свои специфични особености и свой стандарт.
  3. Продължителност на съществуване на линията. Зависи от качествата на родоначалника. Ако родоначалникът е с много ценни качества, линията може да съществува 5-6 поколения. Смята се, че след V поколение линията изчезва и се заменя с нова. В някои случаи вместо един, продължители на линията могат да станат два ценни разплодника с различни качества. Така линията се диференцира на две нови линии, което се нарича пъпкуване на линиите.
  4. Брой на линиите в една порода. За да несе стиген до родствено съешаване, смята се, че най-малкият брой е 5-6 (М.Иванов), но при някои стари породи се срещат и над 10 линии. Родствено съешаване в линията е допустимо, но може да се прилага при изключително ценни животни със здрава конституция.
    Семейство. Това е група женски животни, произхождащи от една родоначалничка и сходни по редица биологични и стопански признаци.

Класификация на породите
По продуктивност и вложен човешки труд:

  1. Културни (заводски) породи
  2. Примитивни (аборигенни)
  3. Преходни породи

По разпространение:

  1. Породи с широк ареал
  2. Междузонални породи
  3. Зонални породи
  4. Локални породи - добре адаптирани и високоустойчиви към местните условия на средата. 

Аклиматизация и адаптация на породите.

При преместване на племенни животни в стопанства с други климатични условия и хранителен режим понякога се променят възпроизводителните качества, жизнеспособността и устойчивостта към болести.

  1. Адаптацията е процес на такива изменения във функцията на организма, които му осигуряват не само съществуването в определена среда, но и запазване на ценните стопански признаци и способност към възпроизводство в новите природо-технологични условия на отглеждане. Адаптационните промени обаче са в границите на генотипа, според типа на модификационната изменчивост. Адаптацията е първият стадий на аклиматизацията.
  2. Аклиматизацията е процес, който включва преустройството на генотипа и фенотипа на животните под влияние на факторите на външната среда и различните методи на селекция в редица поколения. Така например внесената за първи път у нас нова порода животни са от генетико-екологично поколение, получените от тях дъщери и синове са от II, внуците им - от III и т.н. Аклиматизацията зависи от вида, породата, конституцията, възрастта, условията на хранене и отглеждане. От селскостопанските животни най-лесно се аклиматизират птиците, тъй като се отглеждат в затворени помещения, независещи от условията на средата. Говедата и овцете се аклиматизират сравнително лесно, но в зависимост от температурните различия на климата. Животните, създадени в северните райони, трудно се аклиматизират в южните. Отделните породи се различават по аклиматизационните си особености. Едни лесно се аклиматизират, други бавно, а трети въобще не се аклиматизират. Примитивните породи по-трудно се аклиматизират, отколкото културните. Животните със суха конституция по-лесно се аклиматизират, отколкото със сурова конституция. Младите животни по-лесно се аклиматизират в сравнение с възрастните. По-лесно се аклиматизират всякакъв вид животни, ако им се осигури пълноценно хранене и оптимални технологии на отглеждане. При кръстосването на внесените с местните породи у нас се получава потомство, което съчатава високата продуктивност с добрата приспособеносткъм местните условия. Често при внасяне на животни от други зони или страни се нарушава физиологичната хомеостаза, поради което рязко се понижава здравината на конституцията, жизнеспособността, продуктивността, плодовитостта, а в някои случаи се появяват и уродства. При аклиматизацията имат значение също температурата и влажността на въздуха, количеството на валежите, надморската височина, съставът на почвата, растителността и др. По-лесно се аклиматизират животните, които идват от район с по-топъл към по-студен климат. Необходимо е да се има предвид сезонът, през който се аклиматизират животните. Ако се пренасят от по-топли в по-студени райони, това трябва да се извърши през летния сезон, а от по-студени в по-топли - през зимния сезон. Аклиматизацията на животните от планинските райони в низините е по-лека, отколкото от низините в планинските райони.
    Механизъм на аклиматизацията. Измененията при по-благоприятно протичане на аклиматизацията се изразяват във временни отклонения от нормалните функции на животните: смущения в половия цикъл на женските животни, нередовно разгонване и трудно раждане. При мъжките животни се понижава половото влечение, спермата е с понижена гъстота, жизниспособност и заплодяемост. Намалява се също жизнеспособността на животните и устойчивостта им към болести. При пренасяне на животни от културни породи те често заболяват от болести, разпространени сред местните породи в района, тъй като нямат имунитет към тях. Това затруднява аклиматизацията на културните породи.При неблагоприятно протичане на аклиматизацията се наблюдават следните промени:
    • Преобразуване на породата. То се придружава с понижаване на продуктивността, но със запазване на плодовитостта. Изменя се типът на телосложението, като животните придобиват външен вид, подобен на примитивните породи.
    • Закърняване. То е резултат от лошите условия на хранене и отглеждане на животните, които влияят продължително върху редица поколения. Появяват се екстериорни недостатъци: влошава се телосложението на животните - костите стават слаби и лесно трошливи, гръдният кош - сплеснат и плитък, крупата - надстроена и др. Тези изменения обхващат по-голяма група животни.
    • Израждане (дегенерацията). То се характеризира с по-тежки и неблагоприятни изменения в екстериора и конституцията. Лицевият череп се скъсява и деформира, а репродуктивните качества (половите функции, а също и плодовитостта) се понижават. Намалява и устойчивостта към болести.

Профилактиката се състои в провеждане на организационни аклиматизационни мероприятия, които да улеснят приспособяването на животните към новите райони. Затова е необходимо да се спазват следните условия:

  1. да се съобразят съответните породи с климата и условията на хранене и отглеждане на района, в който ще се пренасят.
  2. да се прилага поглъщателно кръстосване, като се внасят само ценни мъжки разплодници, вместо да се закупуват големи стада женски животни.
  3. да се осигурят най-благоприятни условия на хранене и отглеждане, които ще благоприятстват аклиматизационния процес при импортираните животни.
    По този начин ще се използва генофондът на местните породи, които са добре приспособени към условията на района и са устойчиви към заразни и паразитни болести.