XVIII. Индивидуално развитие (онтогенеза)
Определение - непрекъснат процес на качествени и количествени изменения в организма на животните през целия им живот. Включва два процеса - растеж и развитие.
- Растеж - отразява количествените изменения в организма. Увеличаване на масата, обемните и линейните размери.
- Развитие- това са качествените изменения в организма свързани със специализацията и диференциацията на клетки, формиращи тъканите и органите.
Развитието протича през два основни периода:
- ембрионално развитие - от оплождането на яйцеклетката до раждането
- постембрионално развитие - започва от раждането и завършва със смъртта.
- млечен период
- полова зрялост
- продължителност на живота и стареене
Растежът на отделните тъкани през онтогенезата е неравномерен. Относителната скорост на растежа на зародиша е максимална в началото на ембриогенезата, след което се понижава. При говедото през първия месец на ембриогенезата масата на зародиша се повишава с 600 пъти, през 2-ия - 53,3 пъти, а през 9-ия - 1,4 пъти. Особено висока е относителната скорост на растеж при свинета: през първия месец се повишава 4000 пъти, през 2-ия - 55 пъти и през 4-ия - 2,6 пъти.
След раждането максималната абсолютна скорост на растежа на живата маса при говедото е от 4 до 18 месеца, при свинята от 4 до 8, а при овцата от 1,5 до 6-7 месеца, след което намалява. Най-голям икономически ефект се получава при угояване в границите на посочените възрасти.
Увеличаването на линейните размери е също неравномерно. Зиготата, която е невидима след първия месец, достига няколко сантиметра. При отделните видове нарастването на линейните размери е различно. Например, при копитните животни през ембрионалния период по-интензивно расте периферният, а по-слабо - осевият скелет.
Изменения в пропорциите на телосложението с възрастта: горе - пропорции на телосложението на възрастна крава и новородено теле (защриховано е телето); долу - пропорции на телосложението на възрастно куче и на едномесечно кученце (с щрихи е възрастното куче)
При зайците и кучетата през ембрионалния период по-интензивно расте осевият скелет, а след раждането костите на периферния скелет. Всичко това има еволюционно обяснение.
Копитните животни непосредствено след раждането са високи, изправят се, започват да бозаят и следват майка си, а зайците и кучетата се раждат слепи, ниски и неспособни на бързи движения.
След раждането при копитните животни нарастват интензивно гръбначният стълб, ребрата, гръдната и тазовите кости. При говедото увеличаването на линейните размери завършва до 5-6-годишна, а при овцете и свинете - до 2-2,5-годишна възраст.
Възрастните животни се отличават по живата маса, която зависи от продължителността на ембрионалното развитие и от масата при раждане. При говедото живата маса варира в границите 400-700 кg, при коня - 500-800 кg, при овцата - 60-100 кg и при свинята - 200-240 кg. Продължителността на живота и на стопанското използване зависи от размерите на животното, от плодовитостта и от типа на хранене. Така при коня продължителността на живот е 35, а стопанското използване - 20 години. При говедото - съответно 30 и 8-12 години, при овцата - 12 и 5-6 години, при свинята - 11 и 5-7 години, при магарето - 25 и 20 години и при заека - 7 и 2-3 години. Продължителността на стопанското използване зависи от конкретните условия (продуктивност, здравословно състояние и др.)
Растежът на вътрешните органи е неравномерен както през ембрионалния период, така и след раждането. И през двата периода мозъка има бавен растеж, а мускулите и кожата - бърз. Осевият скелет расте бавно през ембрионалния, но след раждането бързо.
Фактори влияещи върху растежа и развитието
Пълноценното хранене оказва положително влияние върху растежа и развитието. При недохранване се засягат най-силно органите и тъканите, които са в период на интензивно развитие. Колкото по-кратко продължава недохранването, толкова по-бързо настъпва компенсацията. Тя зависи от възрастта на животните, но пълна компенсация не настъпва. При изследванията на Йоцов и Цонев върху растежа и развитието на телетата е установено, че през първите 2-3 месеца след раждането по-дребните телета растат по-интензивно както по маса, така и по отношение на размерите на тялото. Въпреки това при първото им отелване те отстъпват по жива маса и по продуктивност на животните, които при раждането са по-едри. В зависимост от периода на задържане на растежа се различават два типа на недоразвитие:
- Ембрионализъм - наблюдава се при недостатъчно и непълноценно хранене на майката през бременността. Плодът се характеризира с голяма глава, къси и тънки крайници, плоско и дълго тяло, слаба окосменост и понижена устойчивост към болести.
- Инфантилизъм - наблюдава се при недостатъчно и непълноценно хранене на новородените животни. Тревопасните животни са с дълги крайници, с малък гръден кош, късо тяло и надстроени. Те запазват пропорциите на телосложение и с увеличаване на възрастта.
- Неотения - преждевременно развитие на половити органи при животни, изоставащи в развитието си през ембрионалния период и след раждането. Животните с неотения са висококраки, с плоско и късо тяло, голяма глава и ниска жива маса.
Освен храненето, други фактори, които влияят върху индивидуалното развитие на животните, са микроклиматът на помещението, светлината, упражненията и климатът. Рязката смяна на дневната и нощната температура влияят неблагоприятно върху растежа и развитието. Прекалено високата или ниска температура на въздуха понижава продуктивността. Активната тренировка влияе благоприятно върху развитието на костната и мускулната система на животните.
Влияние на генотипа върху растежа и развитието. Всички етапи на онтогенезата са генетично контролирани. Стадиите от дробенето до ранната гаструлация не се контролират от генома, а от цитоплазмата. Следващите стадии се контролират от генома. Превключването от цитоплазмен в ядрен генетичен контрол е важен етап на ранната ембриогенеза. Предполага се, че в този момент се прекратява развитието на тези ембриони, които носят доминантни и рецесивни мутации с небалансиран хромозомен набор. Това съответства на един от критичните периоди от онтогенезата.
Активността на гените, контролиращи онтогенезата, се извършва от нехистоновите и хистоновите белтъчини и от някои хормони. Например кортикостеронът въздейства върху синтезата на ензимите в клетките на черния дроб. Нивото на отделните хормони и ензими корелира със скоростта на растежа (и развитието) и може да служи като показател на генната активност. Активността на киселата и алкалната фосфатаза корелира с прираста. Различията в живата маса на животните през отделните периоди на онотгенезата (при раждане, на 6-, 12- и 18-месечна възраст) се обуславя от генетичните фактори и от условията на средата.
