Ветеринарномедицинска фармакология

Лекарствени вещества, действащи върху дихателната система

Учебни цели С усвояването на материала в тази тема ще се получат знания относно:

Вещества, които се използват за потискане на кашлицата и техните противопоказания; Механизъм на действие на експекторантите; Видовете експекторанти и техните показания;

Темата включва:

1. Лекарства, потискащи кашлицата.
2. Експекторанти
   1. Втечняващите секрета експекторанти
   2. Пургативни експекторантни
   3. Антисептични експекторантни

Заболяванията на дихателната система са свързани с отговор на антигени, предизвикващи алергични реакции или с инфикции. Защитните механизми на организма включват хиперсекреция на мукус, рефлекси на кихане и кашляне, бронхоконстрикция, активиране на макрофаги и възпаление. Използваните лекарствени вещества могат да се групират в седем категории, част от които се разглеждат в съответните раздели.

1. Лекарства, потискащи кашлицата

Лекарствените субстанции против суха кашлица имат различен механизъм на действие. Понижаващи възбудимостта на центъра на кашлицата са кодеин (при кучета и котки), диолан, дикодал, текодин, дилаудид, буторфанол (при кучета и котки 100 пъти по-ефективен от кодеина), носкапин и глауцинов хидробромид. Клофаденоловия хидробромид действа централно и периферно чрез намаляване на възприятията на рецепторите. Има слабо анестетично и спазмолитично действие. Не потиска дихателния център. Окселадинът потиска центъра на кашлицата, стимулира дихателния център и отпуска гладката мускулатура. Показани са като спомагателна терапия единствено при суха и дразнеща кашлица, без наличие на секрети в бронхите и бронхиолите.

2. [1] Експекторанти

2.1. Втечняващите секрета експекторанти освобождават дихателните пътища от дразнещи секрети. Умерено повишават секрецията на бронхиалните жлези, втечняват и улесняват отделянето на храчки. Възстановяват и усилват движенията на ресничестия епител. Отделените секрети покриват лигавицата и я предпазват от по-нататъшно дразнене. Такива вещества са амоняка liquor ammonii anisatus (амоняк в етилов алкохол), амониеви соли (ацетат, карбонат, бензоат), натриеви соли (хлорид, хидрокарбонат, йодид). Амниевият хлорид  действа слабо антисептично и дразнещо. В организма се разпада до амоняк и урея. Повишава движението на ресничестия епител, но в много високи концентрации, граничещи с токсичните. Повишава диурезата и води до подкиселяване на урината. Бромхексиновият хидрохлорид втечнява бронхиалния секрет чрез хидролиза на киселите мукополизахариди, подтиска кашлицата и улеснява отделянето на храчки. Повишава нивата на g-глобулините в бронхиалния секрет, но не нарушава протеините от бактериален произход. Улеснява преминаването на антибиотици в бронхиалния лумен поради нарушаване на пермеабилитета на бронхиалните мембрани. Повишава прираста. Ацетилцистеинът втечнява храчките чрез нарушаване на дисулфидните вериги на мукопротеините и намалява вискозитета им. Не се комбинира с тетрациклини и макролиди.

2.2. Пургативните експекторантни лекарства действат чрез предизвикване на рефлекса на повдигане или повръщане.

Лекарствените вещества, които предизвикват повдигане (R. expectorantia nauseosa) се прилагат, когато храчките не са напълно втечнени, или втечнени и изобилни. В ниски дози дразни лигавицата на храносмилателния канал възбужда рефлекса на повдигане. Повишава секрецията на слюнчените, бронхиалните  и слъзните жлези. Повишава перисталтичните движения на бронхиалната мускулатура. Някои имат и противовъзпалително и антисептично действие. По този механизъм действат  сапонините, които представляват сложни химични съединения с характер на гликозиди. Агликоните им са със стероидна структура. Понижават повърхностното напрежение и образуват колоидални разтвори, пенят се и имат измивно действие. Дразнят локално. Повишават пропускливостта на биологичните бариери. Резорбират се частично през здрава лигавица. След вътрешно въвеждане предизвикват повдигане, хиперемия и улесняват отхрачването. Повишават секрецията на жлезите. Улесняват резорбцията на хранителни вещества. При отравяне с тях се наблюдава слюнотечение, повръщане, колики и диария. Може да се развие гастроентерит. ЦНС се възбужда. Установява се хемолиза и хемоглобинурия. Лекува се с промивки, активен въглен, слизести вещества, натриев хлорид и норепинефрин. Сапонини се съдържат в корена от иглика (Radix Primulae), който освен експекторантно, има и диуретично действие, корена от сладко коренче(Radix Liquiritiae) и корена от сенега (Radix Senegae). Към групата на експекторантите, които предизвикват повдигане могат да се причислят гвайфенезина и калиевият йодид, които имат несигурен откашлювателен ефект.

Групата на повръщателните експекторанти (R. vomitiva) включва вещества, които действат рефлекторно чрез дразнене лигавицата на храносмилателния канал и централно чрез дразнене на рецепторите в тригеровата зона. Тези субстанции се прилагат рядко като откашлювателни лекарства и са показани предимно като повръщателни. Разгледани са в съответния раздел.

2.3. Антисептичните експекторантни вещества се излъчват и чрез дихателните пътища. В ниски дози втечняват бронхиалния секрет и улесняват отхрачването. Във високи дози ограничават секрецията на бронхите. Имат бактериостатичен ефект. Към тях спада бензоената киселина, която действа бактериостатично, антизимотично, фунгистатично, кератолитично, антипруригинозно. Излъчва се през дихателните пътища и усилва секрецията на жлезите им. Освен това се излъчва през бъбреците, млякото и потта. Натриевият бензоат действа антипиретично, антиревматично и антисептично на дихателните и пикочни пътища. Прилага се при стоматити (1%), фарингити (5%), гнойни рани (1.5%), бронхити, пневмонии, метеоризъм и ревматизъм. Подобен ефект имат евкалиптовото масло и други етерични масла, гваяколовия карбонат, креозота и други.

Лекарствени вещества, които улесняват дишането чрез намаляване на отока на лигавиците също могат да бъдат използвани. Такива субстанции са α адреномиметици и косвени адреномиметици. При наличие на алергична реакция се използват и H₁ блокери. При конете употребата на бронходилататори има позитивен ефект при лечение на белодробни заболявания. С тази цел се използват M холинолитици, неселективни α и β адреномиметици, селективни β₂ адреномиметици и метилксантинови производни.

Силденафилът намалява налягането в белите дробове чрез релаксация на гладката мускулатура на артериите поради запазване на цикличния гуанозинмонофосфат от разграждане. Резорбира се бързо и почти напълно след вътрешно приложение, свързва се над 80% с кръвните протеини, метаболизира се в значителна степен и се излъчва чрез изпражненията.

Екзогенните [2] сърфактанти като берактант и калфактант се прилагат при новородени телета и кончета с дихателни проблеми, за да намалят напрежението в алвеолите при вдишване и да ги стабилизират след това.

Ключови понятия

[1] Експекторанти	Лекарства, улесняващи отделянето на събран секрет в бронхите.
[2] Сърфактант	Фосфолипиди и протеини, които намаляват напрежението в алвеолите при вдишване и да ги стабилизират след това.