Ветеринарномедицинска фармакология

Лекарствени вещества, действащи върху храносмилателната система

Учебни цели С усвояването на материала в тази тема ще се получат знания относно:

Лекарствените вещества, влияещи върху стомашно-чревния тракт в зависимост от вида на животните и отделите на храносмилателния канал; Лекарствени субстанции, използвани за регулиране на апетита. Вещества, използвни с цел предизвикване на повръщане и потискане на този рефлекс; Вещества, влияещи върху нарушения във функцията на търбуха; Механизмите на действие на очистителните вещества и техните показания; Запичащи лекарства; Лекарствени вещества, използвани при повишен ацидитет.

Темата включва:

1. Лекарствени субстанции, възбуждащи апетита, повишаващи слюнчената и стомашната секреция.
2. Лекарства, потискащи апетита.
3. Лекарствени вешества, действащи предимно върху румена.
4. Антиацидни (антиулкусни) субстанции.
5. Лекарствени субстанции, влияещи върху жлъчната секреция.
6. Лекарствени вещества с противоповръщателно (антиеметично) действие.
7.  Очистителни на стомашно-чревния тракт.
1. 7.1. Очистителни на целия храносмилателен канал.
2. 7.2. Очистителни на тънките черва.
3. 7.3. Очистителни на дебелите черва.
8. Запичащи лекарствени вещества.

1. Лекарствени субстанции, възбуждащи апетита, повишаващи слюнчената и стомашната секреция

Осъществяват своето действие чрез стимулиране секрецията на стомашен сок по рефлекторен механизъм или чрез въвеждане на субстанции на нормалните компоненти на стомашния сок (заместителна терапия). Действащите по рефлекторен път са субстанции, предимно от растителен произход. Те съдържат горчиви вещества и стимулират рецепторите за горчиво, разположени в устната лигавица и езика. По рефлекторен път n. vagus усилва секрецията на стомашен сок. Прилагат се размесени с фураж, 15-20 мин. преди хранене. При дълга употреба могат да предизвикат гастрит. Показани са при неврогенно обусловени нарушения в секреторната функция на стомашната лигавица. Към групата на горчивите вещества спадат корени или гъсти екстракти от тинтява (Radix Gentianae), от глухарче (Radix Taraxaci) и трева от червен кантарион (Herba Centauri). Прилагат се при едри преживни. Горчиво-ароматните вещества съдържат горчиви вещества и етерични масла и са показани при преживни и коне. Секреторното им действие е по-дълготрайно и силно. Те се съдържат в трева от пелин (Herba Absinthii), трева от равнец (Herba Millefolii), плод от анасон (Fructus Anisi stellati), канелена кора (Cortex Cinnamomi). Горчиво-слизестите вещества имат по-меко действие и оказват протективен ефект. Тревата от жълт кантарион (Herba Hyperici) съдържа етерично масло, катехини, фитонциди, аскорбинова киселина и каротин. Има противомикробно, епителотонично, витамин Р-подобно, адстрингентно и противовъзпалително действие, стимулира гранулацията. Жълтият кантарион е ниско токсичен, но при дълго приложение може да промени резорбцията и да повиши токсичността на съвместно приложени лекарствени вещества.

При котки бензодиазепините (диазепам и оксазепам) могат да се прилагат за кратко време с цел стимулиране на апетита. Ефектът им отслабва след третото приложение. Единствено при ккотки ципрохептадиновият хидрохлорид има апетитовъзбуждащ ефект. Преднизонът и преднизолонът при дребни животни, и преднизолонът и дексаметазонът при едри животни могат да имат апетитовъзбуждащ ефект и да се използват като неспецифична терапия за кратко време.

2. Лекарства, потискащи апетита се използват за потискане на апетита при пациенти със сърдечна недостатъчност, остеоартрити и мускулно-скелетни заболявания. Дирлотапидът е инхибитор на микрозомния транспортен протеин на триглицеридите, имащ роля в транспорта на триглицеридите, естерите на холестерола и фосфотидилхолина. Той катализира свързването на богатия на триглицериди аполипопротеин-В с хиломикроните в чревната мукоза и ненаситените липопротеини в черния дроб. При вътрешно приложение, in vivo, дирлотапидът има по-голяма селективност за свързване с микрозомния транспортен протеин в червата, в сравнение с черния дроб. Той редуцира резорбцията на мазнини и понижава обема на приетата храна дозозависимо. Създаден е специално за редукция на теглото на кучета. Препоръчва се индивидуален дозов режим за всяко животно, в зависимост от ефекта на лекарствения продукт. Започва се с доза от 0.05 mg/kg, която се коригира при необходимост ежемесечно.

3. Лекарствени вешества, действащи предимно върху румена

[1] Руминаторните вещества повишават двигателната дейност на предстомашията пряко или рефлекторно. Те възстановяват и повишават интензивността на преживянето. Руминаторно действат коренище от чемерика (Rhisoma Veratri), прах от корена на тинтява (Pulvis radicis Gentianae), корен от пелин (Pulvis radicis Absinthii), етилов спирт 40^о, разредена солна киселина (Acidum hydrochloricum dilutum), руминотоник (съдържа чемерика, етилов спирт, терпентиново масло и вода), натриев пропионат, менбутон, алое.

[2] Антизимотичните субстанции потискат микробния метаболизъм и ензимната активност, и образуването на газове в храносмилателния канал. Те имат антимикробно действие. Прилагат се при метеоризъм, тимпания на предстомашията при преживните животни, както и при газова колика при коне. При мехурчеста тимпания са активни лекарствени вещества, които повишават повърхностното напрежение, водят до сливане на газовите мехурчета и образуването на газов и течен слой. Това улеснява евакуирането на газовете. Антизимотични субстанции с антимикробно дейтвие са терпентиновото масло съвместно с ленено семе, етилов спирт, петрол, течен катран, салицилова киселина и антибактериални вещества (например бензилпеницилин). Противомехурчести вещества биват силиконови производни (метилсиликонови полимери), полирицинат (полимерен концентрат на рициноловата киселина) и ацетилбутилат. Силиконовите производни (силибовон, сикаден) представляват прозрачни, вискозни, безвкусни течности, образуващи емулсия с водата. Практически са нетоксични. Прилагат се и при метеоризъм на червата.

Лекарствените субстанции, затварящи хранопроводния улей при преживни животни улесняват преминаването на лекарства в сирищника. Предизвикват рефлекторно улейния рефлекс след оросяване на устната кухина и дразнене на устните и фарингеалните рецептори. Продължителността на действие на тези вещества при овцете е от 2 до 6 мин, а при едрите преживни е 20-40 сек. Те са различни за едри и дребни преживни и са активни и при възрастни животни. Млякото при млади животни може също да предизвика улейния рефлекс. Такива вещества за едрите преживни са 10% р-р на натриев хидрогенкарбонат, натриев хлорид, 25% р-р на натриев сулфат или магнезиев сулфат, а за дребните преживни е 10% разтвор на меден сулфат, нанесен чрез намазване на букалната лигавица, или въведен в доза 2-3 ml/животно.

Съществуват и други стомашни средства като натриев пропионат, който действа антимикробно и антимикотично. При преживните се резорбира от предстомашията и се превръща в глюкоза и гликоген (метаболизмът му преминава през оксалацетат или пируват). Включва се в трикарбоновия цикъл като КоА. Понижава съдържанието на кетонови тела в кръвта. Повишава секрецията в сирищника и панкреаса, активността на предстомашията, синтеза на протеини, g-глобулини и аминокиселини в кръвната плазма. При агнета това води до стимулиране на прираста. Повишава нивата на белтъчините в млякото и алкалните резерви на организма. При трихофития се използва външно като 5-10% разтвор. Пепсинът се активира в присъствие на солна киселина и действа протеолитично. Менбутонът, приложен парентерално, повишава секрецията на пепсин, панкреатичен сок и жлъчка. Подобрява моториката на търбуха и чернодробната функция. Има холестерично влияние. Показан е при гастроентерити, понижен апетит и разширени предстомашия. Прилага се мускулно в доза 20-50 ml.

Като лекарствено вещество, повишаващо [3] ацидитета в румена се използва разредена оцетна киселина (3-4%).

4. Антиацидни (антиулкусни) субстанции

Лечението на язвата се осъществява чрез комплексен медикаментозен подход. Използват се лекарства, намаляващи влиянието на агресивни фактори и субстанции, засилващи ефекта на лигавичните цитопротектори. Лекарства, понижаващи ацидитета в стомаха чрез неутрализиране на повишената киселинност и активността на пепсина са алуминиев хидроксид и магнезиев окис. Сред лекарствата, потискащи секрецията на солна киселина са Н₂ антагонисти (циметедин, ранитидин, фамотидин) и холинолитици, разгледани в съответните раздели. Ранитидинът съшо има антихолинестеразно действие и [4] прокинетичен ефект. За профилактика и лечение на гастрити, язви и езофагити при коне, кучета и котки се използват инхибитори на протонната помпа (омепразол). Те потискат обратимо H⁺/K⁺ ATФ-аза, първата стъпка от иницииране на киселинната секреция в стомаха. Действието им започва около 1 час след приложение и може да продължи около 2-3 дни поради натрупване в париеталните клетки. Потиска активността на CYP₄₅₀, поради което се създават предпоставки за лекарствени взаимодействия.

Мизопростолът и сукралфатът са лекарства, повишаващи резистентостта на стомашната и чревната лигавици, съответно с директен и индиректен цитопротективен ефект. Мизопростолът е аналог на простагландин Е₂ и потиска секрецията на стомашен сок. Прилага се вътрешно и претърпява значителен метаболизъм в черния дроб. Сукралфатът е комплекс на сукроза-сулфат и алуминиев хидроксид, които образува вискозен гел при pH<4.

Панкреатинът принадлежи към групата на веществата, спомагащи храносмилането поради включените в него панкреатични ензими липаза, амилаза и протеаза.

5. Лекарствени субстанции, влияещи върху жлъчната секреция оказват своя ефект чрез стимулиране продукцията на жлъчка, улесняване освобождаването на образувания жлъчен сок и оказват антисептичен ефект. [5] Холепоетичните вещества стимулират продукцията на жлъчка от чернодробните клетки. Прилагат се при диспепсии, жлъчно-каменна болест, холецистити и холангити. Лекарствени вещества, стимулиращи жлъчната секреция са представители на различни групи. Такива са аналептиците в ниски дози и холиномиметиците. Магнезиевият и натриевият сулфат, приложени като хипертонични разтвори, рефлекторно водят до отделяне на холецистокинин в дуоденума, последвано от отделяне и образуване на жлъчка. Дехидрохолевата киселина има антисептично действие. Повишава жлъчеобразуването и диурезата. Прилага се при холангити, холецистити и отоци. Улеснява храносмилането при прием на храна, богата на мазнини. Други вещества, стимулиращи продукцията на жлъчка са натриев дехидрохолат, разредена солна киселина, млечна киселина, салицилова киселина, камфорна киселина, оцетна киселина. Такива субстанции се съдържат в ментово масло, масло от анасон, кимионово масло и коса от царевица. Адреномиметиците и невролептиците понижават жлъчната секреция.  Лекарствените вещества, улесняващи отделянето на образувана жлъчка повишават тонуса на жлъчния мехур и активират перисталтиката на жлъчните пътища. Прилагат се при холестаза, холецистити и холангити. Урзодеоксихолевата киселина е една от естествените жлъчни киселини, която действа [10] холагогно, има потискащ ефект върху образуването на холестерол и възпалението. Холагогно действат още магнезиевият сулфат, карловарската сол, маслиненото масло, натриевият олеат, глицерина, подофилина и менбутона. Едновременно холагогно и спазмолитично действат М-холинолитиците. Като антисептични холагогни вещества се използват хидроксиметилникотинамида и никохола, които усилват жлъчеотделянето, действат протективно върху черния дроб, повишават ензимната активност и проявяват антимикробен ефект.

Повръщането е симптом на заболявания на храносмилателната система и на ЦНС. При видовете животни с развит повръщателен център, той е локализиран в продълговатия мозък. В него постъпват импулси от тригеровата зона, вестибуларния апарат, мозъчната кора и от рецепторите, разположени в периферията органи и системи. В центъра на повръщане превалират М холинергични и Н₁ хистаминови рецептори, докато в тригеровата зона – допаминовите рецептори. Лекарствените вещества с [6] еметично действие проявяват своя ефект чрез периферно и централно действие. Периферно действащите се прилагат еднократно и третирането не се повтаря дори и да не е наблюдавано повръщане. Те стимулират симпатиковите рецептори и n. vagus във фаринкса и стомаха, и така предизвикват повръщане. Еметиновият хидрохлорид се съдържа в корена от ипекакуана, който е по-малко ефективен при кучета в сравнение с човек. Еметични вещества, действащи периферно още са наситения разтвор на натриев хлорид, 1% разтвор на меден сулфат или на цинков сулфат, 3%-ова кислородна вода, коренище от чемерика (Rhizoma Veratri). Апоморфиновият хидрохлорид е повръщателно с централен механизъм на действие, агонист на допамина. Той се свързва с допаминовите рецептори в тригеровата зона в ЦНС. Предизвиква повръщане само при животни с развит повръщателен център. При едрите преживни и конете предизвиква алотриофагия и повишена възбудимост. Козите са по-малко чувствителни. Понякога при свине и често при котки води до възбуждане. Въпреки, че принадлежи към групата на α₂ адреномиметиците, ксилазинът може да се приложи като централно действащо повръщателно средство при кучета и котки.

6. Лекарствени вещества с противоповръщателно (антиеметично) действие

Централен антиеметичен ефект оказват М холинолитици, допаминолитици и антихистаминови субстанции. Фенотиазиновите невролептици (хлорфенетазин, марофен и др.) поради допаминолитичния си ефект също имат противоповръщателно действие. Централно действащи противоповръщателни са метоклопрамидът (допаминов антагонист), бутирофеноновите производни дроперидол и халоперидол (антидопаминергични субстанции), домперидона, антихолинергичните вещества скополамин и пропантелин. Последните са по-ефектевни при комбинация с фенотиазинови транквиланти. Противоповръщателно действие може да има още и фенобарбитала. Антихистаминовите субстанции (дименхидринат, медрин, прометазин) блокират хистаминовите и холинергичните рецептори във вестибуларния апарат и повръщателния център. Онданзетронът и долазетронът като серотонинови антагонисти също имат антиеметично действие и са показани при терапия с химиотерапевтици за облекчаване на нежеланите ефекти. Маропитантът е нов антиеметик за кучета, антагонист на неврокининовите рецептори в повръщателния център, блокиращ аферентните еметични импулси от стомашно-чревния тракт. Той се метаболизира в черния дроб и се излъчва чрез стомашно-чревния тракт.

Периферно действащи антиеметични вещества са ментолът и 5% разтвор на натриев цитрат. Неспецифично противоповръщателно действие може да окажат каолинът, пектинът и антиацидните вещества.  

7. Очистителни на стомашно-чревния тракт

Лекарствените вещества от тази група според силата на действието си се делят на три подгрупи. Слабителните вещества (R. laxativa) променят консистенцията на изпражненията като втечняват фекалните маси и улесняват дефекацията. Стимулират секреторната и двигателната функции на червата. Очистителните (R. purgativa) имат по-силен ефект от слабителните лекарства. Драстичните очистителни лекарства (R. drastica) предизвикват силна перисталтика, съпроводена с [7] тенезми и могат да доведат до аборт при бременни животни. Имат различен механизъм на действие: механично активиране на рецепторите чрез увеличаване обема на чревното съдържание (салинни очистителни и други хиперосмотични вещества, богати на фибри); химично дразнене на рецепторите (рициново масло, антрахинонови гликозиди, синтетични производни). Използат се още [8] лубриканти, [9] сърфактанти и омекчаващи лаксативи. Според мястото на действие те биват очистителни на тънките черва, на дебелите червата и на целия храносмилателен канал.

7.1. Очистителните на целия храносмилателен канал представляват високо осмотични вещества, които не се резорбират след вътрешно въвеждане. Те увеличават осмотичното налягане на чревното съдържание, привличат течности и повишават обема му. Активират се механорецепторите, стимулира се перисталтиката, улеснява се дефекацията на втечнените фекални маси. По този механизъм действат лактулоза, полиетиленгликол в комбинация със соли, натриев сулфат, магнезиев сулфат, натриев и калиев тартарат, пчелен мед и течен парафин.

7.2. Очистителните на тънките черва водят до образуване на глицерин и рицинолова киселина в дуоденума под влияние на липазата. Рецепторите се дразнят, усилва се перисталтиката и до 2-6 часа след приема се проявява очистителен ефект. Всички растителни масла (ленено масло, слънчогледово масло, бадемово масло) размекват хранителните маси в стомашно-чревния тракт. Рициновото масло има антисептичен ефект. Подпомага образуването на космената покривка и повишава еластичността на кожата. Премахва изсушаващя ефект на спиртните разтвори. Действа очистително чрез омекотяване на изпражненията (стомашното и чревно съдържание) и увеличаване на тяхната хлъзгавост. Чрез осапуняване на треглицерида на рициноловата киселина в алкалната среда на дванадесетопръстника, жлъчния сок и липазите се освобождават рицинолова киселина, натриеви и калиеви йони. Те възбуждат химиорецепторите на лигавицата на тънките черва и учестяват перисталтиката. При дребни животни се отделят размекнати изпражнения до 4-6 часа след приложение. Отделеният глицерин помага за увеличаване хлъзгавостта на изпражненията и поради хипертоничността си води до задържане на вода в лумена. Не дразни възпалената лигавица. Може да се прилага при бременни животни. Рициновото масло е показано външно при алопеция и вътрешно при запек, жлъчни колики и гастроентерити.

7.3. Очистителни на дебелите черва

Антрахиноновите гликозиди са очистителните на дебелите черва. След окисление или хидролиза на антрахиноновите гликозиди се освобождава агликон с дразнещо действие върху рецепторите на чревната стена. Агликоните са производни на антрахинона, а гликоните са арабиноза, рамноза и гликоза. Агликоните дразнят, силно възбуждат рецепторите на чревната лигавица и предизвикват очистителен ефект. Те се освобождават главно в дебелите черва. Алкалното pH, храносмилателните ензими, жлъчния сок и микробната флора спомагат за хидролизата и окислението им. Те се резорбират в тънките черва, метаболизират се и се излъчват чрез дебелите черва. Лигавицата на дебелите черва е по-чувствителна към антрахиноновите гликозиди. Действието им настъпва след осем-дванадесет часа и е съпроводено с тенезми, колики и болки. Алоето съдържа антаргликозиди: до 60% алоин, алоемодин, както и арабиноза. Под формата на прах дразни локално и поощрява гранулацията на рани. При вътрешно въвеждане повишава слюнотечението, двигателната дейност на предстомашията и стомаха, стомашната и жлъчната секреция. Поради повишаване хиперемията в областта на таза може да предизвика и аборт. Антрагликозидите се излъчват като гликурониди и сулфати. Повишават диурезата. Отделят се чрез дебелите черва, потта и млякото. Млякото също може да има пургативен ефект. Конете са най-чувствителни, следват ги преживните, свинете и кучетата. Алоето се прилага при обстипация на колона, цекума, метеоризъм, менингоенцефалити и пневмонии. Листата от майчин лист (сена) и кората от зърнестец според дозата оказва лаксативен, пургативен до драстичен ефект. Очистителен ефект в дебелите черва има праха от сладко коренче. Коренът от ревен във високи дози оказва очистителен ефект, благодарение на антрагликозидите реин, реоемодин и харизанова киселина. В ниски дози съдържащите се в него таногликозиди имат адстрингентно дийствие. Повишава слюнчената и стомашната секреция и отделянето на жлъчка. Излъчва се чрез урината, потта и млякото.  Изтицинът се резорбира от тънките черва и се излъчва с урината (в алкална среда дава червеникав цвят). Приложен като течност действието му се проявява след 6-10 часа. Като твърди лекарствени форми действа след 15-24 часа. Очистително на дебелите черва е още фенолфталейна, чието действие се проявява 4-6 часа след приложение, излъчва се чрез урината и кумулира слабо. Дразнещо върху химиорецепторите действие имат също дифезатин, подофилин, чиста сяра и бизакодил.

Метилцелулозата и натриевата сол на карбоксиметилцелулозата съдържат лаксативни вещества като трудносмилаеми полизахариди, които абсорбират водата и увеличават обема на чревното съдържание. Стимулират перисталтиката на дебелите черва. Действат бавно, ефектът им се проявява 1-3 дни след приложение

Минералните вещества (петролатум, гел извлечен от петрола) се използват ректално като лубриканти, а натриевият докузат се използва като анийонен сърфактант, размекващ изпражненията. Омекчаващите лаксативи представляват анионни детергенти (диоктил натриев и калциев сулфосукцинат), които улесняват смесването на водата и липидите в изпражненията и затрудняват резорбцията на вода. Използват се при кучета и котки с констипация.

8. Запичащи лекарствени вещества

Вещества със запичащ ефект от растителен произход са танин, таналбин, тинктура от шикалки, кора от дъб, лист от смрадлика, шипкова шикалка, листа от градински чай, листа от червена или черна боровинка, плод от черна боровинка, надземни части от жълт кантарион, коренище от планински очеболец, коренище от кървавиче. Всички те са ефективни при лечение на диария. Поради адстрингентните си свойства ограничават дразненето на чревната лигавица и проявите на диария. Вътрешното приложение на гликоза, аминокиселини, натриев хлорид, калиев хлорид, натриев бикарбонат и калиев фосфат допринася за третирането на диарията при условие, че липсва повръщане. Лоперамидът е лекарствено вешество от групата на опиоидните аналгетици, със силно ограничен ефект спрямо ЦНС. Подтиска перисталтиката на червата и не води до зависимост. При някои кучета може да се наблюдава свръхчуствителност и нарушения във функцията на ЦНС поради функционална недостатъчност на П-гликопротеина в кръвно-мозъчната бариера. Дифеноксилатът е синтетично производно на мепередина и се използва в комбинация с атропина за овладяване на диарията при кучета. Холинолитици като изопропамид, метскополамин, и пропантелин, както и изохинолиновите производни могат да имат позитивен ефект поради потискане на перисталтиката на червата.

Ключови понятия

[2] Антизимотични субстанции		Потискат образуването на газове в храносмилателния канал.
[3] Ацидитет		Понижено pH, под 7.
[6] Eметично действие		Повръщателно, водещо до повръщане.
[8] Лубрикант		Субстанция, която образува покривен филм и намалява триенето между чревното съдържание и чревната стена.
[4] Прокинетичен ефект		Стимулиращ перисталтиката на стомашно-чревния тракт ефект.
[1] Руминаторни вещества		Повишават двигателната активност на търбуха.
[9] Сърфактанти		Вещества, намаляващи повърхностното напрежение.
[7] Тенезми		Болезнена, повишена перисталтика на червата.
[10] Холагогно действие		Улесняване движението на жлъчка.
[5] Холепоетични вещества		Вещества, стимулиращи жлъчната секреция.

Допълнителни материали

Инхибитори на протонната помпа

http://www.youtube.com/watch?v=_fa60VhclNo

http://www.youtube.com/watch?v=iMZp5IndrHE

Антиеметични лекарства

http://www.youtube.com/watch?v=cpJaVJGu9vI