Ветеринарномедицинска фармакология

Съединения на йода, арсена, антимона и фосфора. Адстрингенти.

Учебни цели С усвояването на материала в тази тема ще се получат знания относно:

Действията и ефектите на йода и неговите съединения и приложението им във ветеринарномедицинската практика; Механизъм на действие на адстрингентите; Адстрингентен ефект и съединенията на металите с ясно изразен адстрингентен ефект; Метални адстрингенти с изразена токсичност и такива забранени във ветеринарномедицинската практика; Принципи на лечение на интоксикация с метални адстрингенти и антидоти.

Темата включва:

1. Съединения на йода.
2. Арсенови съединения.
3. Съединения на антимона.
4. Съединения на фосфора.
5. Метални адстрингенти.
   1. Съединения на алуминия;
   2. Съединения на оловото;
   3. Съединения на цинка;
   4. Съединения на бисмута;
   5. Съединения на медта;
   6. Съединения на среброто;
   7. Съединения на живака;
   8. Съединения на желязото.
6. Растителни адстрингенти.

1. Съединения на йода

Йодът и неговите съединения намират приложение във ветеринарномедицинската практика поради ефектите, оказвани върху макроорганизма и патогенни причинители на заболявания. Показанията му включват дезинфекция (йодофори), третиране на възпаления на матката (0.1-0.2% йодиди), мастити и други възпаления в областта на млечната жлеза, трихомоноза (0.2%), балантидиоза и хронични възпаления като актиномикоза и ботриомикоза. Приложение намират 10% спиртен разтвор на йод (йодна тинктура), калиев и натриев йодид, йоден хлорид, йодоформ (адстрингентно и по-дълго действие от останалите), йодполимер и повидон йод (йодасепт). Използват се и йодни контрастни вещества. Водоразтворимите се прилагат вътрешно, венозно или интраартериално, в кухина или канал  (урографин, урополин, билиграфин, ангиографин). Мастноразтворимите не се прилагат венозно или артериално. Използват се и нейонни нискоосмоларни контрастни вещества (Омнипак и производни, Изовист, Йодамид и Йопамиро).

2. Арсенови съединения

Арсеновите съединения са забранени за употреба, но представляват интерес от токсикологична гледна точка. Тривалентните съединения на арсена са по-токсични от петвалентните, както и неорганичните от органичните. При системен прием на малки количества се развива толерантност поради стимулиране на експресията на [1] ефлукс протеините в стомашно-чревния тракт. Петвалентният арсен има по-добра бионаличност и причинява неврологичен синдром. Арсеновите съединения се резорбират след локално приложение и се задържат в кожата. Проникват във всички тъкани: най-много в черния дроб, далак, бъбреци, бели дробове, кости, кожа, козина и нокти. Тривалентният арсен се излъчва бавно чрез жлъчката, а петвалентният - 40-70% чрез бъбреците и частично чрез потта. Неорганичният и органичен арсен реагират със сулфхидрилните групи на ензимите с основна роля в трикарбоновия цикъл. Предизвиква вазодилатация, капилярни нарушения, оток и хеморагии във висцералните органи. Температурата се повишава. Допуска се, че взаимодейства с витамин B₆ и B₁, и води до дегенерация на аксоните. Арсенатите (As⁺⁵) нарушават окислителното фосфорилиране, замествайки фосфора. Свръхострото отравяне протича с бърза смърт, от минути до часове. При острото отравяне се наблюдават коремна болка, колики, повръщане, диария, слабост, липса на координация, бърз и слаб пулс,  колапс, шок и смърт. При попадане върху кожата се развиват оток и локални кръвоизливи. Хроничното отравяне се характеризира с депресия и анорексия, некоординирани и затруднени движения, тъмна и водниста диария и хематурия. При субхронично отравяне се наблюдават суха кожа и козина, усилена жажда, тъмно-червени лигавици, задържане на течност и хеморагии в стомашно-чревния тракт при преживни, мускулна атрофия и демиелинизиране на очния нерв, еритема на кожата. Прави се промивка на стомаха с 1% натриев бикарбонат, с натриев тиосулфат, протеини. Прилага се димеркапрол.

3. Съединенията на антимона имат действие, сходно с това на арсена, но по-кратко. Органичните съединения имат антипротозоен ефект.

4. Фосфорът се използва предимно под формата на неорганични съединения. Той влиза в състава на АТФ, протеини и ензими. Необходим е за костообразуването (Ca:P – 2-1.5:1), за функцията на нервната система, на мускулатурата и на репродуктивните органи. Вътрешно се прилагат калциев фосфат, третичен калциев фосфат, глицерофосфати (калциев, натриев, железен). Натриевият фосфат се прилага вътрешно и парентерално, при което понижава pH на урината и стимулира перисталтиката на стомашно-чревния тракт. Фосфорът от органичните съединения (лецитин, фитин, тонофосфан) се усвоява по-трудно.

5. Метални [2] адстрингенти

5.1. Алуминият е метален адстрингент с ниска токсичност. Той има ниска бионаличност след вътрешно приложение, която се повишава от киселото pH в стомаха. Алуминиевият нитрат и лактат се резорбират в по-висока степен от хлорида. Алуминият се задържа в клетките на мукозата и след резорбция достига до всички органи, но в най-високи концентрации в кости, бели дробове, последвани от тези в бъбреци, черен дроб, хемопоетични органи, и мозък. Прониква през обонятелните органи и носната лигавица. Кумулира при хронична експозиция и в тези случаи може да доведе до интоксикация. Специфично се свързва с трансферин (80-90%) и по-слабо с албумин. Излъчва се максимално 24 h след прием чрез гломерулна филтрация във вид на нискомолекулни комплекси и в незначителна степен чрез жлъчката и млякото. Преминава през кръвно-мозъчната бариера и се натрупва в хипокампуса, кортекса и амигдала. Измества Ca, Mg и Fe и променя холинергичната невротрансмисия. Той проявява невротоксичност и предизвиква атаксия, провлачване на крайниците и парализа, дегенерация на нервните клетки. Пречи на обезвреждането на амоняка, в костите потиска хемопоезата и може да предизвика инфаркти. Проявява и репродуктивна токсичност поради преминаване през плацентата, забавя развитието на приплодите. При интоксикация се прилагат общоприетите мерки, вътрешно 5% разтвор на натриев бикарбонат и 3-хидроксипиридин. Трябва да се избягва десфериоксамин – увеличава нивата в мозъка. Калиево-алуминиевият сулфат действа адсрингентно в концентрация 0.2-1% и се прилага при кръвотечения и възпаления, дразни под формата на 2% и води до изгаряния при приложение на 5%-ови разтвори. Каолинът също съдържа различно количество алуминий и неговите съединения според произхода си. Буровата вода и афлогистина действат адстрингентно, противовъзпалително, адсорбиращо, антисептично и се прилагат при изгаряния и контузии. Алуминиевият сулфат се използва като адстрингентно и противовъзпалително вещество, а алуминиевият хидроокис като адстрингентно, адсорбиращо и антиацидно съединение. Алуминиевият стеарат се използва като конституент.

5.2. Оловото е един от най-токсичните метални адстрингенти, поради което неговите съединения (оловен окис, основен оловен ацетат, оловен ацетат) са забранени за употреба във ветеринарномедицинската практика. Органичното олово се резорбира по-лесно от неорганичното след вътрешно приложение, и при попадане върху кожата. Може да се инхалира. Солубилизира се в стомаха при наличие на мазнини и недостиг на Ca, резорбира се от тънките черва. При младите животни то се резорбира над 90%, при моногастричните – 10% и при преживните – 3%. Свързва се с еритроцитните мембрани и сулфхидрилните групи на ензимите. Преминава плацентарната и кръвно-мозъчната бариери, натрупва се в костите. Елиминира се предимно чрез жлъчката и в незначителна степен с урината. Токсичният му ефект се дължи на свързването със сулфхидрилните групи на ензимите, влияние върху обмяната на калция и метаболизма на витамин D. Причинява оксидативен стрес и анемия при хронично отравяне. Невротоксичността се дължи на исхемия на мозъка, потискане движението на Ca йони, нарушаване секрецията на невротрансмитери, функцията на астроцитите и некроза на невроните. Оловото е токсично за бозайници, птици и рептилии. Интоксикация се наблюдава по-често при говеда, последвани от кучета, което е сварзано с поведенческите реакции на тези видове животни. Клиничните признаци са абдоминална болка, диария, анорексия, повръщане, депресия, слабост, тремор, клатене на главата (говеда), слепота, гърчове и смърт. При хроничната интоксикация признаците са по-слабо изразени, животните отслабват и се появява сиво-синкава ивица на гингивите. При конете  острото отравяне протича с парализа на ларинкса. При водоплаващите по-често се наблюдава хронична токсичност с признаци на периферни невропатии и патоанатомична находка на некроза и дегенерация на бъбреците, на невроните в кортекса, хипоталамуса и средния мозък, едематозни кръвни капиляри. При лечението на интоксикациите не се прилагат вътрешно хелатообразуващи вещества поради това, че повишават резорбцията на оловото (димеркапролът може да задълбочи признаците и е противопоказан). Въвеждат се венозно или подкожно ЕDTA Ca, след БАЛ и тиамин (витамин B₁).

5.3. Цинкът и негвите съединения често се прилагат в лечението на дерматози. Бионаличността му след вътрешен прием е 25-50% и тя се намалява от калций и фосфати, а EDTA я увеличава. Разпределя се в черния дроб, панкреаса, бъбреците и далака. Елиминира се чрез фекалиите и урината, частично със слюнката. Интоксикациите протичат с остра бъбречна недостатъчност, анемия, хиперкреатинемия, хиперфосфатемия, азотемия, твърди образования в урината, панкреатит и артрит. Клиничните признаци са летаргия, анорексия, диария, анемия, иктерус, полидипсия, полифагия, екзофталм, намалена продукция на мляко и гърчове. Лечението при конете може да се проведе с медни съединения, които намаляват резорбцията на цинк. При кучета и котки се прилагат противоповръщателни и се прави хемотрансфузия, въвеждат се рингеров разтвор и EDTA-Ca-Na₂ като хелатообразуващ агент. Съединенията на цинка в ниски концентрации имат адстрингентно и адсорбиращо действие, в средни – дразнещо и във високи – каустичен ефект. Цинковият окис действа слабо антисептично и подсушаващо, поради което се прилага при дерматози, дерматити, фурункулоза и язви. Цинковият сулфат в ниски концентрации от 0.1-1% действа антисептично и подсущаващо, като 3-5% разтвори – дразнещо и във високи концентрации (20-50%) – изгарящо. Цинковият хлорид проявява изгарящо действие. Цинковят ундецилинат действа фунгистатично и се прилага при дерматомикози.

5.4. Бисмутът е вещество, слабо разтворимо във вода, което проявява  адстрингентно, адсорбиращо, антисептично, антимикробно и антипротозойно действие. Острото отравяне протича с конвулсии, хипотония, нарушена сърдечна дейност, парализа на ЦНС и сърцето. При хроничното отравяне се наблюдават слюнотечение, нефрит, дерматити и полиневрит. Приложение намират бисмутовия субнитрат, бисмутовия галат (дерматол) при хиперацидитет, диария и дерматози. Ксероформът има много по-силно антисептично действие отколкото адстрингентно. Подобни ефекти имат още бисмутов субкарбонат, бисмутов салицилат и биброкатол.

5.5. Медта е един от микроелементите за организма, 

но във ветеринарномедицинската прак-тика представлява интерес и от токсикологична гледна точка. Медният  сулфат е едно от съединенията с широко приложе-ние поради антисептичното си, фунгицидното, антицестодното (1%), антинематодното и молюскоцидно (0.02%) действие. 

Прилага се конюнктивално (0.25%), при стоматити (1.2%), при трихомоноза (0.5-1%). Медният цитрат има адстрингентно и противовъзпалително действие, и може да се прилага при конюнктивити като 5% разтвор. Приложение могат да имат още медният ундецилинат и медният карбонат.

5.6. Среброто и неговите неорганични и органични 

съединения имат адстрингентен, антисептичен, бактериостатичен до бактерициден ефект и причиняват почерняване на тъканите. Във високи концентрации неорганичните съединения могат да проявят дразнещо и изгарящо действие. Отравянето след вътрешно приемане води до гастро-ентероколит, спазми, парези на крайниците, смущения в дишането, секреция на бронхиалните жлези, [3] аргирия (потъмняване на лигавиците). Сребърният нитрат в тъканите се редуцира до елементарно сребро и се прилага като 1-2% разтвори при възпаления на тъканите. Каустично действат 10% разтвори. Органични съединения (коларгол, аргирол, протаргол) действат антисептично, окисляващо, адсорбиращо и адстрингентно. Използват се при конюнктивити (1-3%) и при ринофарингити (2-5%).

5.7. Живакът и неговите съединения в миналото са се използвали като диуретици, лаксативи, дезинфектанти и в стоматологията. Интоксикации настъпват поради това, че той се предава по хранителната верига, особено чрез консумация на гъби и риба. Под формата на метал се резорбира до 80% от белите дробове и минимално след вътрешен прием. Той е липоразтворим и преминава през плацентата и кръвно-мозъчната бариера. Излъчва се с урината, фекалиите и млякото. Неорганичните съединения на живака се резорбират от стомашно-чревния тракт от 10% до 40% и [4] кумулират в бъбреците. Органичните съединения се резорбират над 95%, кумулират в мозъка и фетусите. Живакът се свързва с тиоловите и сулфхидрилни групи, блокира ензими, протеини, ДНК синтез, метаболизма на хемоглобина, имунния отговор, повишава реактивните окислителни радикали и глутатиона. Органичните съединения, постъпващи в организма на човек най-често чрез рибата предизвикват необратими промени в мозъка. Неорганичнте съединения (жиивачен дихлоррид) провокират лезии в невроните. Металният и неорганичен живак предизвикват гадене, повръщане, диария, повишено кръвно налягане и учестена сърдечна дейност, промени в кожата и очите, язви в стомаха и червата. Може да предизвика аборт.

5.8. Желязото е показано за превенция и лечение на желязонедоимъчни анемии и неговите съединения са разгледани в раздела за еритропоетичните лекарства. Интоксикации могат да се наблюдават при кучета, кози, говеда, свине и коне. Острото отравяне протича с некроза в стомашно-чревния тракт, директна кардиотоксичност, абдоминална болка, анорексия, дехидратация, шок и смърт. При новородените прасета се наблюдават диспнея, анорексия, повишена чувствителност на заразни заболявания, гастро-интестинална некроза, признаци, подобни на анафилаксия. При конете се развива чернодробна некроза, фиброза и пролиферация на жлъчните пътища. Лечението се провежда с дефероксамин, парентерално.

6. Растителните адсрингенти се съдържат в редица растения. Адстрингентият ефект се дължи на танините. 

Те имат по-слабо изсушаващо действие от металните адсрингенти и запазват еластичността на кожата. В стомаха проявяват дразнещ ефект. Приложени вътрешно действат запичащо. Слабо токсични са. 

Ключови понятия

[2] Адстрингенти	Вещества с противовъзпалително, съдосвиващо, изсушаващо лигавиците и слабо локалноанестетично действие.
[3] Аргирия	Потъмняване на лигавиците при отравяне със сребро.
[1] Ефлукс протеини	Протеини, които участват във формирането на бариерите в организма, ограничават резорбцията и подпомагат елиминирането на вещества от обмяната и на ксенобиотици.
[4] Кумулиране	Натрупване в организма.