FDA – Food and drug administration, САЩ – Агенция по лекарствата и храните.
Macula densa – епителни клетки в дисталния тубул, част от югстагломерулния апарат.
Автакоиди – химични медиатори, които се синтезират и функционират в определени области, и участват във физиологичния и патофизиологичен отговор в резултат на тъканно увреждане. Те се разграждат бързо в организма. 
Агонист - лекарство, притежаващо афинитет за свързване с даден рецептор и присъща активност, и при свързване с рецептора предизвиква характерен ефект.
Адитивен ефект – активността на комбинацията е равна на сумата от активностите на двата компонента.
Адстрингенти – вещества с противовъзпалително, съдосвиващо, изсушаващо лигавиците и слабо локално-анестетично действие.
Акарициди – вещества убиващи кърлежи.
Активен транспорт – енергозависим транспорт, осъществяван от  транспортен протеин.
Алкалемия - състояние, при което артериалната кръв е с pH>7.45.
Аналгетичен ефект – обезболяващ ефект, намаляване на чувството за болка.
Антагонизъм между антибиотици – активността на комбинацията е значително по-малка от активността на всеки един от компонентите и. Обикновено повече от бактериостатичните субстанции намаляват активността на бактерицидните.
Антагонист - лекарство, което има афинитет за свързване с рецептора, но не притежава присъща активност.
Антизимотични субстанции – потискат образуването на газове в храносмилателния канал.
Антикоагуланти – лекарства, потискащи процеса на кръвосъсирване.
Антинематодни вещества – вещества, активни срещу кръгли паразити.
Антипиретичен ефект – противотемпературен ефект, намаляване на патологично повишената температура.
Антисептик - вещество, прилагано върху живи тъкани (кожа, лигавици), с цел намаляване на броя/унищожаване на микроорганизми и намаляване на риска от инфектиране.
Антисептично действие – предпазване от инфекция поради потискане развитието на микроорганизми.
Антитрематодни вещества – вещества, активни срещу плоски нечленести паразити.
Антифлогистичен ефект - противовъзпалителен ефект, потискане на възпалителната реакция.
Антицестодни вещества – вещества, активни срещу плоски членести паразити
Анурия – липса на образуване на урина.
Апоптоза - програмирана клетъчна смърт.
Арахидонат циклооксигеназа (COX) – ензим, активиращ синтеза на простагландини от арахидонова киселина.
Аргирия - потъмняване на лигавиците при отравяне със сребро.
Афинитет за свързване - способност за свързване с рецептор или активен център на ензим.
Ацидемия - състояние, при което артериалната кръв е с pH<7.35
Ацидитет – понижено pH под 7.
Бактерицидна и бактериостатична активност - средствата с бактериостатична активност спират размножаването на микроорганизмите, но не ги убиват. Бактерицидната активност е свързана с унищожаване на микроорганизмите, предизвикали инфекцията.
Бронходилатация - разширяване на бронхите.
Бронхоконстрикция - свиване на бронхите.
Вазодилататор – лекарство, разширяващо кръвоносните съдове.
Дезинфектант - вещество, прилагано върху неживи предмети, с цел намаляване на броя/унищожаване на микроорганизми.
Дезинфекция чрез фумигация - дезинфекция с помощта на вещества, отделящи пари.
Дерматофитози – заболявания, предизвикани от гъбички, развиващи се в кожата.
Десензибилизиращо действие – намаляване до премахване на чувствителността на организма спрямо въздействието на алергени.
Дигитализация - забавяне на сърдечната дейност до 50% от изходното ниво.
Диуретици – лекарствени вещества, повишаващи отделянето на урина.
Екскреция – излъчване на дадено вещество от организма.
Експекторанти – лекарства, улесняващи отделянето на събран секрет в бронхите.
Eметично действие – повръщателно, водещо до повръщане.
Енантиомер – една от двете огледални стереоизоформи с различни свойства.
Ендектоциди – вещества, убиващи външни и вътрешни паразити.
Ентерохепатален кръговрат – механизъм на повторна резорбция на вещества от храносмилателния канал след отдлелянето им с жлъчката.
Eфективност - ефект от най-високата доза лекарствено вещество, която не предизвиква токсични признаци.
Ефекторна тъкан – тъкан, инервирана от даден нерв и реагираща на определен медиатор.
Ефлукс протеини – протеини, които участват във формирането на бариерите в организма, ограничават резорбцията и подпомагат елиминирането на вещества от обмяната и на ксенобиотици.
Захарeн диабет - Diabetes mellitus, метаболитно заболяване при което кръвните нива на гликозата са високи поради понижена продукция на инсулин.
Инотропен ефект – усилване съкращенията на сърдечния мускул.
Инсектициди – вещества, убиващи насекоми.
Йонофорни антибиотици – антибиотици, прилагани с превантивна цел спрямо кокцидиоза.
Кардиотонично действие – тоничен ефект върху сърцето.
Каустично средство – химическо вещество, изгарящо тъканите, прилагано при някои патологични образувания (например папиломи).
Кератолитичен ефект – отстраняване на горния слой на епидермиса.
Концентрационен градиент – разлика в концентрацията на вещества от двете страни на биологична мембрана.
Кумулиране – натрупване в организма.
Лаксативен ефект – улеснено изпразване на чревното съдържание, слаб очистителен ефект.
Летална доза (LD) - доза от лекарствена субстанция, която предизвиква смърт
Лиганд - лекарствена молекула, свързваща се с рецептор.
Лимфагоген ефект – стимулиране продукцията на лимфа.
Липоксигеназа (LOX) – ензим, активиращ синтеза на левкотриени от хидропероксиейкозатетраенова киселина.
Лубрикант – субстанция, която образува покривен филм и намалява триенето между чревното съдържание и чревната стена.
Метаболизъм – биотрансформация на лекарствени молекули.
Микоза – заболяване, причинено от гъбички.
Минимална алвеоларна концентрация (МАК) - представлява концентрацията на един анестетик в алвеолите, премахваща способността за двигателна реакция при стандартно болево дразнение у 50% от третираните пациенти.
Невролитик - вещество, което нарушава дълготрайно функцията на нерва и е необходима регенерация до една година преди възстановяване на проводимостта.
Ноцицепция (алгезия) – способността да се изпитва болка, причинена от дадени стимули.
Овоциден ефект – ефект, в резултат на които се унищожават яйцата на паразитите.
Олигоурия – намалено образуване и екскреция на урина.
Ооцисти - цикъл от развитието на Eimeria spp.
Пасивна дифузия – механизъм на лекарствен транспорт.
Пирексия – повишена температура, фебрилен стадий.
Плазмен осмоларитет - водно-електролитния баланс в плазмата. 
Предлекарство – субстанция, приложена в неактивна форма, която в последствие се активира чрез метаболизъм.
Присъща активност - способността на лекарствената молекула при свързване с рецептор да предизвика ефект.
Прокинетичен ефект – стимулиращ перисталтиката на стомашно-чревния тракт ефект.
Пруритус - усилен сърбеж.
Рекомбинантен инсулин - инсулин, произвеждан с помощта на рекомбинантни плазмиди, въведени в E. coli. При деленето на бактериалните клетки се синтезират и големи колечества инсулин.
Ренален клирънс – очистване на организма от дадено вещество чрез бъбреците.
Репелентен ефект - насекомоотпъждащ ефект.
Рецептор - място, с което взаимодействат лекарствените молекули и предизвикват ефект на агонисти или антагонисти.
Руминаторни вещества – повишават двигателната активност на търбуха.
Салуретично действие – действие на лекарства, водещи до екскреция на соли от организма чрез урината.
Синергизъм - по-силно въздействие от съвместно приложениe на лекарства, предизвикващи еднопосочни ефекти.
Синергизъм между антибиотици – активността на комбинацията е значително по-висока от тази на двата компонента, поради: последователно инхибиране на следващи стъпки в метаболизма (сулфонамиди – триметоприм), последователно инхибиране на синтезата на бактериалната стена (мецитицилин – ампицилин), улесняване проникването на единия антибиотик от страна на другия (бета-лактами – аминогликозиди), инхибиране на инактивиращи ензими (амоксицилин – клавуланова киселина), предпазване от развитие на резистентна микробна популация (еритромицин – рифамицин).
Стеаторея - излъчване на големи количества мазнини с фекалиите.
Сърфактант – фосфолипиди и протеини, които намаляват напрежението в алвеолите при вдишване и ги стабилизират след това.
Сърфактанти – вещества, намаляващи повърхностното напрежение.
Тенезми – болезнена, повишена перисталтика на червата.
Терапевтичен индекс - съотношение между LD50 (предизвикваща смърт при 50% от индивидите от даден вид) и ефективна доза 50 (предизвикваща ефект при 50% от индивидите от даден вид).
Терминална анестезия - локална анестезия, предизвикана след повърхностно приложение на локален анестетик върху кожа, корнея или лигавици.
Тотален телесен клирънс - количеството кръв, което напълно се очиства от лекарството за единица време (очистване на организма от дадено вещество).
Трансмембранен транспорт - преминаване на вещества през биологични мембрани.
Трансмисия - предаване на нервен импулс.
Улеснена дифузия – механизъм на лекарствен транспорт.
Филтрация – механизъм на лекарствен транспорт.
Флуидна терапия - регулиране на водния баланс при пациенти с нарушени бъбречна, кардиоваскуларна или метаболитна функции. С нея се възстановява  обема и състава на телесните течности.
Фунгистатичен ефект – ефект, водещ до спиране на развитието на гъбичките.
Фунгициден ефект – ефект, водещ до убиване на гъбичките.
Хемостатици – кръвоспиращи лекарства.
Хидремия – повишено съдържание на вода в кръвта.
Холагогно действие – улесняване движението на жлъчка.
Холепоетични вещества – вещества, стимулиращи жлъчната секреция.
Хронотропен ефект – учестяване на сърдечната дейност.
Шизонтно поколение – цикъл от развитието на Eimeria spp.