Лекарствени вещества влияещи върху автономната нервна система
|
Учебни цели С усвояването на материала в тази тема ще се получат знания относно: |
|
Темата включва:
- Лекарствени вещества, влияещи върху парасимпатиковия и симпатиковия дял на автономната нервна система: рецептори и медиатори
- М-холиномиметици
- Антихолинестеразни вещества
- М-холинолитици
- n-холиномиметици
- N-холинолитици
- Симпатикови (адренергични) агонисти
- Адренергични агонисти (Адреномиметици)
- Адренергични агонисти, различни от катехоламини
- Адренергични антагонисти. Адренолитици. Адреноблокери. Симпатолитици.
- Алфа-адреноантагонисти
- Бета-адренергични антагонисти
- Косвени адреноагонисти
1. Лекарствени вещества, влияещи върху парасимпатиковия и симпатиковия дял на автономната нервна система: рецептори и медиатори
Автономната нервна система инервира и ръководи дейността на сърдечния мускул, жлезите с външна секреция (слюнчени и на целият храносмилателен канал, потни, бронхиални, слъзни) и гладката мускулатура (на храносмилателния канал, вкл. жлъчните пътища, пикочно-половата система, бронхите, мускулите на космената покривка, мускулите, регулиращи ширината на зеницата).
Принципно две нива неврони са включени в процеса на предаване или трансмисия. Първото ниво неврони (преганглионарни) произхожда от централната нервна система (ЦНС) и инервира ганглии, локализирани извън ЦНС. Второто ниво (постганглионарно) започва от съответните ганглии и инервира съответни “ефекторни тъкани” (фиг. 1).
Симпатиковият дял включва преганглионарни нервни влакна, произлизащи от торакалната и лумбалната част на гръбначния мозък и достигат до пара- и превертебрални ганглии или директно медуларната част на надбъбречните жлези, която реагира като ганглий. Постганглионарните неврони произхождат от съответните ганглии и инервират съответните тъкани.
Парасимпатиковият дял включва преганглионарни неврони, излизащи от средния мозък, medula oblongata или сакралния дял на гръбначния мозък и инервират съответни екстра- и интрамурални ганглии. Постганглионарните неврони инервират директно съответни тъкани (фиг. 1).
Предаването на нервни импулси се осъществява чрез т.н. медиатори (невротрансмитери). Те представляват химични субстанции, които предават нервните импулси от преганглионарно влакно на ганглии и от постганглионарно влакно на тъкан в рамките на синапсите.
В симпатиковия дял предаването на нервните импулси между преганглионарните влакна и съответните инервирани ганглии се осъществява посредством медиатора ацетилхолин (Ацх) върху никотинови рецептори. Постганглионарните неврони освобождават медиатора норадреналин (норепинефрин), който въздейства върху ефекторни тъкани.
В парасимпатиковия дял предаването на импулси на първото става посредством ацетилхолин върху никотинови рецептори. Постганглионарните неврони освобождават ацетилхолин върху т.н. мускаринови рецептори в ефекторни тъкани. Възприемането на импулсите се осъществява от съответни холинергични и адренергични рецептори, познати като холинорецептори и адренорецептори. Локализацията им в по-важни тъкани и органи и ефектите от тяхното стимулиране са представени на следващата таблица.
Принципен отговор на ефекторни тъкани спрямо симпатикови и парасимпатикови нервни импулси
Холинергичните рецептори реагират на ацетилхолин. Те са два вида – никотинови и мускаринови, наречени на алкалоиди, предизвикващи конкретни физиологични ефекти при отравяне респективно с гъби и тютюн. Мускариновите рецептори, познати като M-холинорецептори, имат най-малко 5 подвида. В настоящия учебен материал ще бъдат разглеждани общо. Никотиновите рецептори (N-холинорецептори) са два подтипа: невронни, локализирани във ганглиите на автономната нервна система и локализирани в нервномускулните синапси.
Адренергичните рецептори реагират на въздействието на норепинефрин (норадреналин) и епинефрин (адреналин). Диференцират се основно на a и b адренорецептори със съответно a1, a2, b1 и b2 подтипове.
Парасимпатиковата система притежава трофотропна функция – запазва енергията на организма. Стимулирането и води до забавяне на сърдечната честота, понижено кръвно налягане и дишане, повишена секреция и миоза. Постганглионарните нервни влакна освобождават ацетилхолин, който активира М-холинорецепторите на жлезите с външна секреция, гладката мускулатура, сърдечната мускулатура и провокират съответния парасимпатиков отговор. Ацетилхолин се освобожава и от някои постганглионарни симпатични нерви, където стимулира М-холинорецептори, локализирани в потните жлези и някои кръвоносни съдове.
И двата дяла «ползват» ацетилхолин като невромедиатор до скелетната мускулатура и до медуларната част на надбъбречните жлези. Рецепторите в тези тъкани са никотинови (N-холинорецептори).
Лекарствените вещества, които въздействат като принципно имитират парасимпатикуса – стимулират, антагонизират или удължават активността на ацетилхолин се наричат холинотропни. Те се делят на холиномиметици, холинолитици и антихолинестеразни вещества. В зависимост от това кои групи рецептори повлияват, се делят на М-холинотропни и N-холинотропни.
Механизмът на действие на холинотропните вещества е пряко свързан с физиологичния механизъм на функциониране на парасимпатиковия дял. Медиаторът ацетилхолин се синтезира от холин и ацетилкоензим А от ензима холин-ацетил-трансфераза в цитоплазмата. След формирането му ацетилхолин се транспортира активно в синаптичните везикули от ацетилхолин транспортер. При протичане на достатъчно силен нервен импулс ацетилхолин се освобождава от нервните окончания и предизвиква клетъчен отговор, активирайки постсинаптичните рецептори. Ефектът на ацетилхолин е кратък поради действието на ензима ацетилхолинестераза, който го хидролизира до ацетат и холин. Холинът бива транспортиран обратно в нервните окончания и се използва за по-нататъшна синтеза на ацетилхолин. Лекарствените вещества, повлияващи активността на парасимпатиковия дял активират (холиномиметици), блокират (холинолитици) холинергичните рецептори или удължават просъществуването на освободения ацетилхолин (холинестеразни инхибитори).
Механизмът на действие на адренотропните вещества е свързан с физиологичния механизъм на функциониране на симпатиковия дял. ролята на физиологични медиатори (невротрансмитери) играят адреналин (епинефрин), норадреналин (норепинефрин) и допамин, познати с общото име катехоламини. Синтезата на норадреналин се осъществява в крайните нервни окончания на симпатиковия дял по следната схема: тирозин → диоксифенилаланин (ДОПА) → диоксифенилаланин (допамин) → норадреналин (норепинефрин) → адреналин (епинефрин).
Тирозинът преминава от циркулиращата екстрацелуларна течност в нервните окончания на симпатиковия дял на автономната нервна система и последователно се конвертира под въздействието на ензима тирозин хидроксилаза до диоксифенилаланин (ДОПА), от допа декарбоксилаза до допамин. Допамин навлиза във везикулите на нервните окончания, където посредством допамин b-хидроксилаза преминава в норадреналин, който се съхранява във везикулите. При протичане на нервни импулси се освобождава норадреналин, който взаимодейства с постсинаптичните (a1 и b1) адренорецептори на съответната [1] невроефекторна връзка. Активира и пресинаптични a2 рецептори, локализирани в съответнните нервни окончания. Влиянието му върху b2 рецепторите е слабо. Инактивирането на норадреналин се осъществява под въздействието на ензима катехол-О-метилтрансфераза, който го превръща в норметанефрин и моноаминооксидаза в митохондриите на нервните окончания до окислени продукти, излъчвани с урината. Индиректно инактивирането на норадреналин се осъществява и посредством връщането му в нервните окончания или попадане в кръвната циркулация.
2. М-холиномиметици
Ацетилхолинът предизвиква понижаване на кръвното налягане след венозно приложение. Като причина за това се приема отрицателния инотропен и хронотропен ефект, както и вазодилатацията. Вазодилатацията е резултат от стимулиране на М-холинорецепторите. Повишава мотилитета на гастроинтестиналния канал, включително жлъчните пътища. Контрахира матката, уретерите, пикочния мехур, бронхите, и сфинктера на ириса. Силно се активира секрецията на слюнчените, слъзните, бронхиалните и потните жлези .Действието на ацетилхолин е модел за М-холиномиметик, но той намира малко реално терапевтично приложение. Карбахолът (карбахолин) активира М – и по-слабо N-холинорецепторите. За разлика от ацетилхолин не се хидролизира от холинестеразата и е активен значително по-дълго време. Прилага се за лечение на атония на стомаха, на пикочния мехур, езофагиален рефлукс и др.
Пилокарпинът влияе върху М-холинорецепторите. Не съдържа четвъртичен азотен атом и преминава по-лесно през биологичните бариери. Прилага се като стимулатор на перисталтиката на храносмилателния канал, жлъчните пътища, като отвличащо средство, за понижаване вътреочното налягане
3. Антихолинестеразни вещества (холинестеразни инхибитори) проявяват своя ефект индиректно чрез блокиране хидролизата на ацетилхолин и удължаване неговото въздействие върху холинорецепторите и усилена им реакция. Блокирането на холинестераза се осъществява по три различни начина от различните субстанции: Обратимо блокиране, дължащо се на свързване на четвъртичния азотен атом с активния център на ензима; Карбамилиране на холинестеразата - тази група съединения се свързват с активния център на ензима за дълъг период и по този начин увеличават концентрациите на ацетилхолин в синапсите; Фосфорилиране на холинестеразата - съединенията от тази група се свързват с ензима чрез стабилни ковалентни връзки и ефектът от тях е продължителен. Физостигминът е третичен амин, който предизвиква блокиране на холинестеразата чрез карбамилиране. Резорбира се добре от храносмилателния канал, подкожната тъкан и лигавиците. Преминава кръвно-мозъчната бариера. Действието му практически имитира това на ацетилхолин. Предизвиква миоза, саливация и активира мотилитета на храносмилателния канал. Във високи дози предизвиква мускулно потрепване, последвано от парализа на скелетната мускулатура, дължаща се на акумулиране на активен ацетилхолин. Използва се за понижаване на вътреочното налягане при глаукома. При отравяне се прилага атропин или други мускаринови антагонисти.
Класификация на холинотропните лекарствени вещества
Парасимпатикови агонисти и антагонисти. Холиномиметици и холинолитици
*Проявяват слабо изразено въздействие и върху никотиновите рецептори
Неостигминът съдържа четвъртичен азотен атом и по-ниска проникваща способност, особено през мозъчната бариера. Хидролизира се от плазмените естерази и се излъчва предимно с урината. Механизмът на действие е аналогичен на физостигмин. Възстановява мускулният тонус при невромускулен блок, предизвикан от хиперполяризиращи миорелаксанти от групата на тубокурарин чрез инхибиране на холинестеразата, активиране отделянето на ацетилхолин, активирайки невромускулните синапси. Прилага се при интоксикация с миорелаксанти от недеполяризиращ тип, паралитичен илеус, атония на пикочния мехур. Не се прилага при наличие на обструкция на пикочния мехур и жлъчните пътища. Пиридостигминът и демекарият са подобни на предходните представители и имат същите показания, но се излъчват по-бавно и имат по-дълъг биологичен полуживот. Карбарил е карбаматен антагонист на холинестеразата, прилаган за третиране на инсекти.
Органофосфорни инхибитори на холинестеразата. Фосфорорганични съединения. Представляват необратими инхибитори на холинестеразата, които фосфорилират естерния център на холинестеразата. Представители като малатион и паратион се прилагат като инсектициди предимно външно върху кожата на животни. Дихлорвос освен като инсектицид, намира приложение и като широкоспектърен антихелминтик при коне, кучета, котки, свине. Токсичността им при топлокръвни се проявява със саливация, слъзна секреция, уриниране, дефекация, миоза, брадикардия, анорексия и повръщане. Могат да се наблюдават блокиране на дишането и смърт. Като антидотна терапия се препоръчва приложение на атропин, реактиватори на холинестеразата, както и симптоматични средства.
4. М-холинолитици
Атропинът е четвъртичен амин, прототип на антимускаринова активност. Той е алкалоид, извличан от няколко растения - Atropa belladonna (лудо биле), Hyoscyamus niger (блян), Datura stramonium (татул). Проявява активност като компетитивен, неселективен антагонист на ацетилхолин спрямо М-холинорецепторите. Притежава висок афинитет към мускариновите рецептори и слаб ефект като блокиращ хистаминови, серотонинови и адренорецептори. Резорбира се бързо и пълно след вътрешно въвеждане. Фармакологичната му активност е демонстрирана върху различни системи на организма. Върху честотата на сърдечната дейност първоначално предизвиква забавяне (вероятно в резултат от централен стимулиращ вагуса ефект). При блокиране на мускариновите рецептори се проявява тахикардия. Времетраенето на интервала PR се съкращава. Поради това, че кръвоносните съдове имат предимно симпатикова инервация в обичайни дози има слаб ефект върху системното кръвно налягане. В ниски дози има известен успокояващ ефект върху централната нервна система, но във високи токсични дози предизвиква силна нервна възбуда с ясно изразена двигателна активност, последвана от депресия и смърт. Влиянието му върху гладката мускулатура се изразява с редуцирана перисталтика, контрактилност, амплитуда и честота. Тонусът също е понижен. Сфинктерите се контрахират. Мускулатурата на жлъчните пътища също е релаксирана. Тонусът на пикочния мехур и уретерите е понижен, сфинктерите са котрахирани. Големите бронхи се разширяват. Блокира мускариновите рецептори на сфинктера на ириса. Инхибира и цилиарната мускулатура, регулираща лещите и предизвиква нарушена акомодация на окото. Блокира бронхиалната, слюнчената секреция, секрецията на потните и стомашните жлези. Прилага се като средство за премедикация при анестезия, с цел редуциране на слюнчената и бронхиалната секреция, както и бронхиалния спазъм. В офталмологията не се прилага често поради дълготрайното му действие. Приложението му при отравяне с антихолинергични средства е наложително. Прилага се и при отравяне с гъби, които имат мускаринов ефект. При предозиране се наблюдават странични явления като тахикардия, фотофобия, повишена телесна температура, дезориентация, възбуда на централната нервна система. Приложението на антихолинестеразни средства може да повиши концентрацията на ацетилхолин и неговото въздействие върху мускариновите рецептори, което ги прави приложими антидоти. Влиянието на атропин върху централната нервна система може да се повлияе от бензодиазепинови транквиланти.
Скополаминът наподобява атропина като химична структура и фармакологична активност атропин. Влиянието му върху централната нервна система се отличава с по-добре изразеното седиране от ниски дози. Ефективен е като премедикатор при наркоза. Гликопиролатът е систетично съединение с четвъртичен азотен атом, поради което не прониква в централната нервна система и очите. Метаболизира слабо. Проявява М-холинолитичен ефект подобно на атропин. Прилага се като премедикационно средство, при синусова брадикардия, непълен атриовентрикуларен блок. Тропикамидът се прилага предимно локално като средство, предизвикващо мидриаза и циклоплегия. Притежава предимство пред атропин поради краткотрайния му ефект.
5. n-холиномиметици
Никотинът като агонист активира никотиновите рецептори в ганглиите на симпатиковия и парасимпатиковия дял на автономната нервна система. Стимулира постганглионарните неврони и в голяма степен имитира активността на ацетилхолин. Стимулира медуларната част на надбъбречните жлези, която отделя адреналин и норадреналин в кръвния ток. Стимулира нервномускулните синапси на напречнонабраздената мускулатура, които са с никотинови рецептори. Присъствието на никотин в организма е краткотрайно. Той има висока проникваща способност през бариерите на организма, включително и през кожата. Метаболизира се бързо и се отделя бързо чрез бъбреците. Влияе двуфазово върху дишането, като първоначално стимулира, а след това го подтиска. Посредством повишаване концентрациите на катехоламини в кръвта и активиране на симпатиковите ганглии, повишава кръвното налягане, сърдечната честота. Ефект от неговата активност се изразява и в проява на мускулен тремор. Посредством стимулиране на парасимпатиковите ганглии, повишава гастроинтестиналния мотилитет и секрецията на слюнчените жлези. Реално няма терапевтично приложение. Приложение намират съединенията лобелин и цитизин, които стимулират подтиснатото дишане и проявяват ниска токсичност.
6. N-холинолитици
Никотиновите антагонисти хексаметоний и пентаметоний блокират вегетативните ганглии и на двата дяла на вегетативната нервна система. Понижават кръвното налягане и се прилагат при хирургически интервенции в областта на главата и като антихипертензивни средства при високо кръвно налягане предимно в хуманната медицина. Във ветеринарната медицина тяхното приложение е ограничено.
Миорелаксанти Представителите на тази група влияят върху N-холинорецепторите на напречно-набраздената мускулатура по два различни механизма, с резултат - отпускане. Поради това те се изучават разделен на две групи: деполяризиращи и компететивни (хиперполяризиращи) миорелаксанти. Деполяризиращите миорелаксанти (с представител суксаметоний, сукцинилхолин) по подобие на ацетилхолин предизвикват деполяризация на нервномускулните синапси и краткотрайна мускулна контракция. За разлика от ацетилхолин, те се хидролизират значително по-бавно и не позволяват възстановяването на акционния потенциал на мускулните влакна. Поради това те не реагират на последващи стимулации и остават в отпуснато състояние. Продължителността на действие на сукцинилхолин е различна при различните видове и варира от 2-3 минути при свине, 5 минути при котки, 6-8 минути при преживни и до 25 минути при кучета. Продължителността на действие е свързана със скоростта на хидролизата им в организма, която се осъществява от плазмената холинестераза (псевдохолинестераза). Антихолинестеразните вещества (инхибитори на холинестеразата), например фосфорорганични съединения, удължават значително продължителността на ефекта им. Компетитивните миорелаксанти тубокурарин, галамин, панкуроний, атракурий, векуроний), представени на табл. 1, се свързват продължително време с N-холинорецепторите на скелетната мускулатура, но не предизвикват реакция. Практически липсват достатъчно свободни рецептори, при стимулирането на които да се достигне до реакция на мускулатурата. Продължителността на миорелаксиращия им ефект е различна и зависи от видовата специфика. Исторически първият представител тубокурарин не намира реално приложение. Галаминът не претърпява метаболизъм. Излъчва се непроменен с урината.
Дози (mg/kg) и продължителност (t min) на действие на компетитивни (хиперполяризиращи) миорелаксанти (По Franklin A. 1996)
|
|
|
Кон |
Говедо |
Овца |
Свиня |
Куче |
Котка |
|
Тубокурарин |
mg/kg |
0.3 |
0.06 |
0.04 |
0.4 |
|
|
|
t min |
60 |
30 |
30 |
30 |
|
|
|
|
Галамин |
mg/kg |
1 |
0.5 |
0.4 |
1 |
1 |
1 |
|
t min |
20-25 |
30-40 |
>120 |
30 |
30 |
15-20 |
|
|
Панкуроний |
mg/kg |
0.06 |
0.04 |
0.025 |
0.1 |
0.06 |
|
|
t min |
40 |
40 |
45 |
30 |
30 |
|
|
|
Атракурий |
mg/kg |
0.15 |
|
0.5 |
|
0.5 |
0.5 |
|
t min |
30 |
|
30 |
|
40 |
40 |
|
|
Векуроний |
mg/kg |
0.1 |
|
0.04 |
|
0.1 |
0.1 |
|
t min |
30 |
|
15 |
|
25 |
25 |
Панкуроният се метаболизира в значителна степен. Атракурият се разгражда спонтанно в плазмата и се хидролизира от естеразите. Поради това, че не се метаболизира от черния дроб и не се излъчва чрез бъбреците, намира приложение при животни с чернодробни и бъбречни заболявания. Векуроният претърпява частичен метаболизъм. Активността на компететивните миорелаксанти може да бъде задълбочена и действието им удължено при понижение на холинестеразната активност (генетично или от холинестеразни инхибитори вкл. аминогликозидни антибиотици, халотан). Действието на суксаметоний може да бъде удължено от чернодробни заболявания поради недостатъчно продуциране на холинестераза.
7. Симпатикови (адренергични) агонисти и антагонисти
7.1. Адренергични агонисти (Адреномиметици)
В зависимост от класовете адренорецептори, които повлияват те се подразделят на: адреномиметици с неселективно действие, които повлияват a-(a1- и a2-) и/или b-(b1- и b2-) адренорецептори. Те могат да бъдат класифицирани като a- и b-адреномиметици – адреналин и норадреналин; a-(a1- и a2-) адреномиметици – фоледрин, етилефрин, фенилефрин, окседрин; b- (b1- и b2-) адреномиметици – изопреналин, орципреналин изокссуприн.
Селективните агонисти повлияват само един от подкласовете. Биват селективни a2–ксилазин, детомидин, медетомидин, ромифидин; селективни b1– добутамин и селективни b2- кленбутерол, рактопамин, салбутамол.
Катехоламини. Понятието включва адреналин, норадреналин и допамин. И трите са ендогенни субстанции, действащи като невротрансмитери и хормони. Адреналин е агонист на всички групи адренорецептори. Норадреналин не влияе върху b2 рецептори. Допамин предизвиква освобождаване на норадреналин от адренергичните неврони и активира a- и b1-адренорецептори. Активира и специфични допаминови (D) рецептори, които се подразделят на D1 и D2. Катехоламините се резорбират при инхалативно въвеждане. При вътрешно и подкожно приложение практически не се осъществява резорбция поради инактивиране, респективно локална вазоконстрикция. Принципно фармакологичният отговор спрямо агонистите е функция на афинитета на агонистите към рецепторите, броят на рецепторите и ефикасността на агонистите.
Адреналинът (епинефрин) в ниски дози повлиява осезаемо b-адренорецептори, което е причина за разширение на кръвоносните съдове в скелетната мускулатура и учестяване на сърдечната дейност. Във високи дози по-ясно се повлияват a-адренорецепторите, което се манифестира с вазоконстрикция и понижаване на кръвния ток в мускулатурата, повишаване на кръвното налягане. Повишеното кръвно налягане предивиква активиране на барорецепторите на каротидния синус и аортната дъга, вследствие на което се възбужда вагусови нервни разклонения, което понижава кръвното налягане. Върху сърдечната дейност ефектът му се изразява в положителен инотропен ефект, положителен хронотропен ефект, повишен ударен обем, автоматизъм, възможност за аритмия и увеличена кислородна консумация. отпуска гладката мускулатура на храносмилателния канал, но засилва контрактилността на сфинктерите. Върху пикочния мехур действието е аналогично. Влиянието върху матката е разнопосочно и зависи от физиологичното състояние (еструс, бременност) и видовите особености. Разширява бронхите. Разширява зеницата. Повишава броя на еритроцитите поради контракция на далачната капсула. Изправя космената покривка, посредством активиране на пиломоторните кожни мускули. Повишава кръвната захар, млечна и мастни киселини в кръвта. Норадреналинът (норепинефрин) повишава кръвното налягане по-ясно, поради това, че не повлиява b2-адренорецепторите и не отпуска кръвоносните съдове на скелетните мускули. Повлиява сърдечната дейност по-слабо от адреналин. Фармакологична активност на допамин се разглежда в тема “Допаминотропни вещества”.
7.2. Адренергични агонисти, различни от катехоламини
Фенилефринът е директен a1-агонист. Притежава и слаба b адренергична активност. Повишава кръвното налягане посредством вазоконстрикция. Прилага се предимно локално като вазоконстриктор, който притежава значително по-дълъг ефект от адреналин. В офталмологията намира приложение като мидриатично вещество.
Ефортилът действа предимно a адреномиметично включително след вътрешно въвеждане. Повишава кръвното налягане. Увеличава ударния и минутния обем на сърцето. Препоръчва се при хипотония, съдов колапс, интоксикации, за подобряване на венозното кръвообращение, при диарии, ексикация. Не се прилага при хипертония, сърдечна декомпенсация, коронарна недостатъчност, остър нефрит.
Ксилометазолинът притежава предимно a-адреномиметично действие – свива кръвоносните съдове, намалява хиперемията във възпалени тъкани (предимно лигавиците). Прилага се предимно локално.
α2–адренергичните агонисти (ксилазин, детомидин, медетомидин, ромифидин и амитраз) стимулират съответните рецептори, локализирани пре- и постсинаптично. Пресинаптичните α2–рецептори редуцират освобождаването на норадреналин. Предвид ефектите, които предизвикват се разглеждат в частта „Транквиланти“.
Изокссупринът действа неселективно b-адреномиметично, като по-силно възбужда b2-адренорецепторите на маточната стена, на кръвоносните съдове и напречно набраздената мускулатура. По-слабо е действието му върху b1-рецепторите на сърцето. Отпуска мускулатурата на бременнато матка, по-ясно изразено върху рогата и тялото и по-слабо върху цервикса. Спазмолитичният ефект върху матката преди раждане продължава до 3 часа. Прилага се за отпускане на матката при случаи на начални признаци на аборт, при наместване на неправилно разположен плод, при фетотомия. При периферна исхемия. Противопоказан е непосредствено след раждане на кобили и крави, при лактиращи животни.
Добутаминът представлява рацемична смес от два изомера, която сумирано реално активира предимно b1 адренорецепторите. При вътрешно въвеждане не се резорбира, поради което се прилага венозно. В организма се задържа за кратко време. Предизвиква инотропен ефект, засилва сърдечната контрактилност и ударния обем на изтласкваната кръв.
Кленбутеролът е селективен агонист на b2-адренорецепторите. Действието му е бронхолитично и спазмолитично на маточната мускулатура. Отпуска гладката мускулатура на матката. Това му действие е подобно на изокссуприн, но значително по-продължително – 7-10 пъти. Притежава имуностимулиращ ефект. Променя обмяната на веществата, като води до увеличаване на прираста за сметка на натрупване на протеини и респективно мускулна маса за сметка на усилено разграждане на мазнини. Ефектите се получават от ниски дози. Салбутамолът е относително селективен b2-адреномиметик. Отпуска бременната матка, бронходилатиращо и преразпределящо обмяната на веществата.
Класификация и ефекти от активността на адренергични агонисти
↑ -вазоконстрикция, контракция, стимулиране; ↓ - вазодилатация, релаксация, инхибиране; ПИЕ- положителен инотропен ефект; ЦНС централна нервна система.
8. Адренергични антагонисти. Адренолитици. Адреноблокери. Симпатолитици.
По аналогия на агонистите се делят на: адренолитици с неселективно действие, които блокират a-(a1- и a2-) фентоламин, феноксибензамин; b-(b1- и b2-) пропранолол, окспренолол, каразолол, тимолол. Лабетол блокира както a- така и b- рецептори.
Адренолитици със селективно действие: a1- празоцин; a2- йохимбин, толазолин, атипамезол; b1- ацебутолол, атенолол, метопролол, практолол; b2- бутоксамин.
8.1. Алфа-адреноантагонисти
Феноксибензаминът се характеризира със стабилна ковалентна химична връзка с a-адренорецепторите, поради което блокирането им е продължително. По-ефективно е взаймодействието му с a1-адренорецептори в сравнение с a2. Предизвиква хипотензия и впоследствие тахикардия. Може да блокира разширението на зеницата. Значим лечебен ефект може да се получи при кучета и котки с повишен тонус на уретралния сфинктер, при ламинит при коне, диария и др. Не се допуска прилагането му при коне с колика.
Фентоламинът е компететивен антагонист на a1 и a2-адренорецепторите. Учестява сърдечгната дейност. Понижава кръвното налягане, релаксира гладката мускулатура на кръвоносните съдове.
Празоцимът е компететивен селективен a1 антагонист. Отпуска гладката мускулатура на кръвоносните съдове. Понижава артериалното кръвно налягане. Прилага се при хипертензия.
Йохимбинът е компетитивен a2-антагонист със специфично възбуждащо действие на половата система при мъжки и женски животни, активирайки сакралния център, предизвиквайки разширение на кръвоносните съдове в областта на малкия таз и на външните полови органи. Използва се като стимулиращо половата активност при мъжки животни. При женски животни предизвиква поведенчески прояви на еструс без истинска овулация. Тонизира матката и усилва контракциите и. Проявява известна антидотна активност при интоксикация с ксилазин и амитраз. Атипамезолът блокира селективно централните и периферните пре– и постсинаптични a2-адренорецептори. Води до повишено отделяне на адреналин, вследствие на което се повишава кръвното налягане, сърдечната честота и възбудимостта на централната нервна система. Пречи на действието на a2-агонистите и преустановява ефекта им, поради което се прилага като антидот при превишаване дозата им. Толазолин действа предимно a2-адренолитично. Разширява кръвоносните съдове и понижава кръвното налягане. Засилва моториката на храносмилателния канал. Прилага се при спазми на кръвоносни съдове, при измръзвания, дегенеративни изменения на очния нерв, като антидот на ксилазин, детомидин, медетомидин, ромифидин и др.
8.2. Бета-адренергични антагонисти
Пропранололът действа b-адренолитично, като блокира влиянието на катехоламините, забавя сърдечната честота, ограничава и премахва сърдечните аритмии, намалява съкратителната способност на миокарда и понижава кислородното му потребление, понижава кръвното налягане. Окспренололът и каразололът имат близка активност до пропранолол. Тимололът е подобен на предхождащите го. При накапване в окото понижава вътреочното налягане и намира приложение в тази посока. Атенололът в терапевтични дози притежава кардиоселективно b1-адренолитично влияние. Понижава кръвното налягане, забавя сърдечната дейност, не променя ширината на бронхите. Метопролол е подобен като активност
9. Косвени адреноагонисти
Ефедрин Адреноагонистичното му действие се обяснява с изместване на норадреналин от аксоплазмата на адренергичните нервни окончания и частичното му превръщане в адреналин. Освен непрекия оказва и по-слаб пряк a- и b-адреномиметичен ефект. Потиска обратното преминаване на норадреналин в аксоплазмата и съдейства за отлагането на норадреналин и адреналин в ефекторните органи. Потиска слабо и активността на моноаминооксидазата, което допринася за стимулиращото действие върху кората и подкорието. Възбужда дихателния център, стеснява периферните кръвоносни съдове и съдовете в областта на n. splanchnicus, разширява коронарите, мозъчните и мускулните кръвоносни съдове и повишава кръвното налягане. Разширява зеницата. Действа спазмолитично на бронхиалната мускулатура. Отпуска гладката мускулатура на храносмилателния канал. Намалява апетита, без да влияе значително върху нивото на кръвната захар. При високи дози води до сърдечни аритмии и конвулсии, които могат да бъдат смъртоносни. Фенилпропаноламинът проявява подобен на ефедрина ефект, със значително по слабо влияние върху ЦНС. Прилага се при първична инконтиненция на пикочния мехур. Амфетаминът е косвен адреномиметик, действащ по подобие на ефедрин. Подобрява адаптацията на тъмно, зрителната острота и функцията на слуховия апарат. Подобрява мозъчната функция и усилва половата възбуда. След преминаване на действието му (4-6 часа) се установява фаза на понижена работоспособност и слабост. Понижава апетита, активира дисимилационните процеси и води до понижаване на телесното тегло. Прилага се с цел скъсяване на наркоза, при отравяне с наркотици и транквиланти.
Ключови понятия
|
[1] Ефекторна тъкан |
Тъкан, инервирана от даден нерв и реагираща на определен медиатор. |
