Лекарствени вещества, действащи предимно върху централната нервна система
|
Учебни цели С усвояването на материала в тази тема ще се получат знания относно: |
|
Темата включва:
- Общи анестетици, хирургически упоители или наркотици.
- Механизъм на действие на инхалационните анестетици или наркотици.
- Стадии на общата анестезия
- Инхалационни анестетици.
- Парапулмонални, неинхалационни, инжекционни наркотици.
- Транквиланти, атарактици, невролептици, седативни вещества.
- Стимулатори на централната нервна система (Аналептици)
Лекарствата, влияещи върху централната нервна система (ЦНС) се разделят на вещества, които потискат нейната функция и вещества които предизвикват възбуждане (ексцитанти, аналептици). В първата група се включват общи анестетици, хирургични упоители, наркотици, транквиланти, противогърчови вещества. Понятието наркотици се използва и за т.н. наркотични аналгетици (морфин, хероин, синтетични опиоиди и др.), част от които възбуждат ЦНС (амфетамин, кокаин).
1. Общи анестетици, хирургически упоители или наркотици
Наименованието си носят от начина на въвеждането им – чрез инхалация. Имат свойството да предизвикват състояние на обща анестезия (упойка или наркоза), което се изразява във временна и обратима загуба на реактивност на животинските клетки и организма като цяло. От клинична гледна точка наркозата се изразява в обратимо състояние на понижаване на обмяната на веществата, загуба на болева сетивност и реакция на външни дразнения, липса на произволни движения и миорелаксация. Тя се използва за извършване на сложни хирургически и диагностични интервенции, за лекуване на заболявания или отравяния, свързани със силна възбуда или конвулсии.
1.1. Механизъм на действие на инхалационните анестетици или наркотици.
Познати са различни теории, които обаче не дават задоволително обяснение и механизмът на действие остава неизвестен. Фактът, че инхалационната анестезия се предизвиква от газове с различна химична структура води до идеята за т.н. “универсална теория”, поддържаща тезата за принципно един общ механизъм на действие. Установената от Meyer и Overton (1908) зависимост между степента на разтворимост на анестетиците в масло и тяхната сила като такива, също поддържа идеята за общ механизъм на действие. Според други автори всяко вещество може да има специфичен механизъм на действие. Фактът, че повишаването на атмосферното налягане намалява анестетичния ефект на инхалационните наркотици поддържа идеята за специфичен механизъм на действие.
От значение е тезата, формулирана от представители на школата на И. П. Павлов, според която при настъпването на обща анестезия съществува определена последователност на повлияване на различните отдели на ЦНС, свързана с филогенезата им. Исторически по-младите тъкани проявяват по-висока чувствителност. Последователноста е: кора на главния мозък, подкорие, гръбначен мозък и продълговат мозък. Тя е в зависимост от различната чувствителност на съответните синапси. През време на събуждането от наркоза ЦНС се възстановява по обратен ред. Повлияването на различните отдели се свързва с клинично проявените стадии на наркозата.
Общоприета е тезата, че чрез вентилацията на белите дробове, се създава парциално налягане на анестетика в алвеолите. Повишаването на концентрацията на вдишаното вещество или алвеоларната вентилация повишава това парциално налягане в алвеолите. То води до дифузия на молекулите на анестетика в кръвния ток и във всички тъкани на организма. Преминаването на анестетика от алвеолите в кръвния ток зависи от степента на разтворимост в кръвта, сърдечната дейност и от разликата между парциалното налягане на анестетика в алвеолите и венозната кръв, постъпваща в белите дробове.
За оценяване на анестетичната активност на инхалационните анестетици се използва понятието [1] минимална алвеоларна концентрация (МАК), която представлява концентрацията на един анестетик в алвеолите, премахваща способността за двигателна реакция при стандартно болево дразнение у 50% от третираните пациенти. Дозата, която предизвиква 95% анестезия на животни е около 1.2-1.4 пъти по-висока от съответната водеща до достигане на МАК. Дозата, предизвикваща хирургическа наркоза, е съответно 1.4-1.8 пъти по-висока от предизвикващата постигане на МАК. Поредица от фактори като съвместно приложение на две наркотични вещества, напреднала възраст, бременност, остра хипоксемия, остра анемия могат да повлияят стойностите на МАК за всеки отделен пациент и да предизвикат понижението им. Хипертермия, хипертиреоидизъм и др. повлияват в обратна посока. Съществува освен това обратно пропорционална зависимост между липидната разтворимост на анестетиците и стойностите на МАК. По-високата липидна разтворимост означава по-ниско ниво на МАК, респективно по-висока анестетична активност и обратно.
При прилагането на анестетиците се цели създаване на контролирани анестетични концентрации в мозъка. Те са резултат от дифундирането на наркотика от кръвния ток. Постигането на кръвните концентрации е резултат от дифузията от алвеолите, което изисква достигането на високи нива в белите дробове чрез осигуряване на необходимото парциално налягане в мозъка. Инхалативното въвеждане изисква анестетика да бъда в газообразно агрегатно състояние. Повечето от инхалационните анестетици при стайна температура са течности и изискват предверително изпарение. За целта се използва специализирана апаратура и изчисления за определяне на дозата, необходима за контролирана анестезия.
1.2. Стадии на общата анестезия
Аналгетичен стадий или стадий на зашеметяване. Изразява се със състояние на животните, при което усещането за болеви дразнения и температура изчезва или е намалено във висока степен. Безусловните рефлекси са запазени и животното е със запазени реакции (без болевите). Състоянието се обяснява с разпространение на процеси на потискане в центровете в кората на главния мозък, които възприемат болеви дразнения. През този стадий се извършват краткотрайни диагностични и хирургически интервенции, които не изискват неподвижност на пациента.
Стадий на неволева възбуда или на мнима възбуда. Изравява се със силна двигателна възбуда със загуба на координация и повишен мускулен тонус, силно разширение на зениците, усилено и неравномерно дишане. Наблюдава се освен това засилена секреция на слюнка и бронхиален секрет. Възбудата се обяснява със затормозяване на кората на големите полукълба и индуцирана възбуда на подкоровите центрове, които започват да работят без координацията на кората. Това състояние на животните е неподходящо за лекарска намеса и може да доведе до нежелани последствия. Поради това стремежът е да бъде избегнат в процеса на въвеждане в наркоза или да бъде скъсен в максимална степен. Предпочитат се вещества, които по принцип предизвикват краткотраен и слабо проявен стадии на неволева възбуда.
Стадий на хирургическа наркоза. Състоянието се характеризира със загуба на волеви движения, липса на реакция спрямо дразнения, липса на чувствителност и безусловни рефлекси. Обмяната на веществата се понижава, поради което телесната температура се понижава, забавя се дишането, сърдечната дейност. Измененията се обясняват с разпространетие на задръжните процеси в подкорието и в гръбначния мозък, като двата жизнено важни центъра в продълговатддия мозък – дихателен и съдодвигателен остават незасегнати или засегнати слабо. От хирургическа гледна точка стадият се разглежда в четири степени, обозначени като първа (ІІІ/1), втора (ІІІ/2), трета (ІІІ/3) и четвърта (ІІІ/4), които имат специфична диагностична характеристика.
Стадий на асфиксия. Дишането, а след него и сърдечната дейност постепенно спират. Събуждането, излизането от наркоза следва обратния ред на проява на различните състояния.
2. Инхалационни анестетици
Азотен оксид. При стайна температура е неорганичен газ без миризма, цвят, невъзпламеним в обикновена атмосфера. Инхалацията му предизвиква бърза и трудно поддържана наркоза, от която животните излизат бързо. Причината се търси в неговата ниска разтворимост, поради което бързо се достига насищане на организма. Бързото преминаване на наркотика от алвеолите в кръвния ток води до концентриране на другите съставки в алвеолите и съдейства за тяхното по-интензивно резорбиране и може да съкрати времето за неволева възбуда. При излизане от наркоза преминаването на газа от кръвния ток в алвеолите води до разреждане на другите компоненти и може да доведе до хипоксия, което изисква инхалирането на кислород след прекратяване инхалацията на азотен оксид. Действието на азотния оксид върху сърдечната дейност е свързано с пряк потискащ ефект, но поради стимулиращото му действие върху симпатикуса не се наблюдава ясно въздействие върху функцията на миокарда. Важно е, че не сензибилизира миокарда към адреналин. Върху функцията на други системи като отделителната и чернодробната не са наблюдавани влияния. Поради преминаването му през плацентарната бариера, попада в организма на плода и може да предизвика хипоксемия при новородени, в случай че са оставени да дишат само атмосферен въздух, непосредствено след раждане и реално след прекратяване постъпването му в организма им. Активността му като наркотик не е голяма и при самостоятелното му инхалиране не се достига до стабилна наркоза. Прилага се в комбинация с други инхалациони наркотици. Обикновено инхалирането му е с кислород в съотношение 1:1. Не се препоръчва въвеждането на концентрация повече от 70% поради опасност от развитие на хипоксемия.
Халотанът представлява халогениран въглеводород без цвят с характерна миризма. Предизвиква бързо проявена инхалационна наркоза и бързо възстановяване на третираните животни. По-голямата част от инхалирания наркотик се елиминира чрез издишания въздух, като около 20-25% е метаболизиран до трифлуороцетна киселина и нейни производни. Метаболизмът се осъществява в черния дроб. Предизвиква дозозависимо потискане на сърдечно-съдовата система изразено с понижаване на ударния обем, забавен ритъм и понижено кръвно налягане. Възстановяването е след около 4 часа. Анестетични дози обикновено повишават сърдечната автоматия. Наблюдава се и периферна вазодилатация. Сензибилизира миокарда към катехоламините и въвеждането им на фона на халотан може да доведе до атриовентрикуларен блок. Температурната регулация се нарушава и телесната температура спада. Намалява кислородната консумация. Миорелаксацията е достатъчно добре проявена. Продукцията на урината намалява, въпреки че халотанът не влияе токсично на бъбреците. Преминава плацентарната бариера и може да потисне плода. В концентрации, които не предизвикват анестезия, халотанът не проявява аналгетичен ефект и след излизане от анестезия животните чувстват болка. Халотанът провокира малигнена хипертермия при свине и в по-редки случаи при коне, кучета и котки. Хепатотоксичността му не е добре изяснена.
Метоксифлуранът е халогенирен етер с висока анестетична активност. Притежава ниска точка на изпарение. Високо чувствителен е към светлината, не гори и не се възпламенява. Притежава отличителна плодова миризма, която обикновено не се приема с охота от животните. Поради високата степен на разтворимост в кръвта влизането и излизането от наркоза са бавни. Повече от 50% от инхалирания метоксифлуран се метаболизира в черния дроб и бъбреците. Излъчването през белите дробове също е от значение. Метаболитите са потенциално токсични. Предизвиква редуциране на сърдечно-мускулната контрактилност и периферна вазодилатация. Това води до понижен ударен обем и понижено артериално налягане. Сензибилизацията на сърдечната мускулатура спрямо катехоламини е значително по-слабо в сравнение с халотан. Не дразни дихателните пътища, но потиска респираторната функция. Води до дозозависимо потискане на централната нервна система. Разширява кръвоносните съдове на мозъка и засилва кръвния ток. Телесната температура спада, което е причина за необходимост от допълнително затопляне. Чернодробната и бъбречна функции също се понижават. Преминава плацентарната бариера и потиска плода. Предизвиква аналгезя в субанестетични концентрации за разлика от халотан. Поради свойствата си метоксифлуран е удобен за поддържаща наркоза, предизвикана от други наркотици.
Изофлуранът е практически най-новият инхалационен анестетик за ветеринарната медицина. Химически представлява халогениран етер, бистра безцветна течност с характерна миризма. Стабилна като субстанция, но се съхранява в тъмни бутилки. Другите и свойства са подобни на тези на халотан. Поради ниската стойност на коефициента на съотношение кръв:газ, изофлуран предизвиква бързо анестезия с бързо възстановяване. Има нисък метаболизъм и ниска органна токсичност. Може да бъде използван при животни с увреждания на черния дроб и бъбреците. Потиска сърдечната дейност, анестезираните животни поддържат висок ударен обем при състояние на дълбока наркоза, както и запазват относително висока пулсова честота. Ритъмът на сърдечната дейност се запазва. Съществува сензибилизиране на сърцето към катехоламините, но в по-слаба степен в сравнение с другите инхалационни наркотици. Респирацията се понижава и се увеличава парциалното налягане на въгледроден диоксид в артериалната кръв. Предизвиква понижение на телесната температура, което води до изискване за затопляне на анестезираните животни. Потенцира недеполяризиращите миорелаксанти.
Енфлуранът е широко прилаган в хуманната медицина и ограничено при животни. Носи качествата на другите инхалационни наркотици.
Дезфлуран е също по-нов наркотик, използван повече в хуманната медицина и ограничено във ветеринарната.
3. Парапулмонални, неинхалационни, инжекционни наркотици
Барбитуратите са производни на барбитуровата киселина, която представлява комбинация между урея и малонова киселина. Заместването с различни атоми и радикали при разлчни въглеродни и азотни атоми от структурата и се получават съединения със свойства на общи анестетици. Най-често заместванията са при С2, С5 и N1. Основните групи са оксибарбитурати и тиобарбитурати, които имат субституиращи серни атоми. Обикновено барбитуратите са слаби киселини и се прилагат като натриеви соли, имащи висока разтворимост във вода и алкална реакция (рН 10-11.5).
Химична формула на барбитурова киселина
Ефектът върху централната нервна система на барбитуратите се обясняна със свързването им с рецепторите на гама-аминомаслената киселина и понижаване скоростта на дисоциацията на инхибиращите невротрансмитери от съответните рецептори. Понижават възбудния ефект на глутамата. Потискат трансмисията на импулси в синапсите чрез инхибиране на натриевите и калциеви канали и активирайки калиевите канали.
Разпределението на барбитуратите в организма зависи от липидната им разтворимост, степента на свързване протеините и степента на йонизация. Само несвързаната с протеинитие част от тях преминава през кръвно-мозъчната бариера и проявява фармакологичен ефект.
Оксибарбитуратите са по-слабо разтворими в липиди и проникват по-бавно в мозъка в сравнение с тиобарбитуратите. Те имат и по-дълъг наркотичен ефект. Тиобарбитуратите имат по-бърз ефект поради по-високата им липоразтворимост и проникваща способност, като ефектът им е по-слаб поради сравнително бързо преразпределение в мускулите на третираните животни. Преразпределението означава, че концентрациите в мозъка, които са високи и се постигат много бързо, постепенно намаляват за сметка на бавното им повишаване в мускулите и черния дроб на третираните животни. Свързването с протеините на барбитуратите е паралелно с липидната им разтворимост. Понижаването му (поради хипоалбуминемия или уремия) повишава активността и продължителността на наркотичния ефект на тиобарбитуратите. Нивото на йонизация в кръвния ток също влияе, поради това, че нейонизираните молекули имат висока липидна разтворимост и преминават в централната нервна система. Скоростта и степента на метаболизъм, както и скоростта и степента на преразпределение има значимо влияние върху продължителността на наркозата и скороста на възстановяване на третираните животни. Наличието на мастна тъкан също има значение. Мастните депа се явяват като отделен „мастен компартимент”, който акумулира сравнително бавно барбитуратите поради тяхната висока липидна разтворимост. Тяхното постъпване в мастната тъкан е по-бавно поради слабата вазкуларизация и съответен кръвен приток. Поради това настъпва и забавен процес на преразпределение в този компартимент. Елиминирането на количествата в мастната тъкан е също забавено. Многократното въвеждане може да доведе до високи нива в мастната тъкан и последващо забавено излъчване – респективно забавено възстановяване от наркоза.
Барбитуратите могат да доведат до временна хипотермия и ускорена сърдечна дейност, както и временна апнея, резултат от повлияване на дихателния център. Повлияването на централната нервна система от страна на барбитуратите зависи от въведената доза и начина на въвеждане. Ниските дози водят до седиране или временна възбуда. Средните дози предизвикват наркоза, а високите – силно изразено потискане на нервната система, апнея, потискане на сърдечната дейност и евентуално смърт. В дози по-ниски от анестетичните не предизвикват аналгезия. Представителите се разделят на такива със свръхкраткотрайна продължителност на действие (10-30 мин.), с краткотрайна продължителност (30-60 мин) и с продължителна активност (6-12 часа).
Тиобарбитуратите тиопентал и тиамилал са представители на групата свръхкраткотрайни анестетици. Тиопенталът действа малко по-продължително (15-20 мин.), а тиамилалът е малко по-мощен. Химичните и фармакологични свойства на двете субстанции са близки. Прилагат се най-често интраваскуларно. При екстравазкуларно въвеждане предизвикват оток или некроза на мястото на приложение. Притежават слаб миорелаксиращ ефект, който може да бъде компенсиран чрез комбиниране с гвайфенезин. Осигуряват ниски концентрации в плода на бременни животни и са подходящи за анестезия при цезарево сечение. Други представители като метитурал, тиобутабарбитал, тиалбарбитал проявяват по-слабо изразен и кратък анестетичен ефект.
Пентобарбиталът предизвиква наркоза в рамките на 30-60 минути. Има по-ниска липидна разтворимост в сравнение с представителите проявяващи свръхкраткотраен ефект. Прилага се като анестетик при кучета, котки, свине и дребни преживни, и като средство за евтаназия. Проявява начален възбуден ефект, особено при приложение на ниски дози. При преживни може да доведе до тимпания, поради потискане движенията на предстомашията. Възстановяването от наркозата е сравнително бавно и се характеризира с временна поява на некоординирани движения. За премахване на страничните явления се прилагат транквиланти. Барбитуратите с продължително действие (фенобарбитал) се използват предимно като антиконвулсивни средства.
Циклохексиламиновите анестетици предизвикват т.н. дисоциативна наркоза, характерна с аналгезия и повърхностен сън. Смята се, че различните отдели на мозъка оказват влияние един на друг. При състояние на наркоза електрокардиографски изследвания показват известна депресия в таламонеокортикалния дял на главния мозък и повишена активност на лимбичната система. Състоянието, предизвикано от тях се характеризира със запазени палпебрален, ларингеален, фарингеален рефлеси, клепачите са отворени. Соматичната аналгезия е силно проявена, но висцералната е слаба. Запазен е в значителна степен мускулния тонус. Циклохексиламините директно потискат сърдечната функция, но при здрави животни имат известен симпатикомиметичен ефект, при което проявяват и стимулиращ ефект. Сърдечната честота често остава непроменена. Кръвното налягане обикновено се повишава. Вследствие потискането на дишането се наблюдава повишено съдържание на въглероден диоксид в артериалната кръв. Интракраниалното налягане и кръвния ток в централната нервна система се повишават. Зениците се разширяват. Циклохексиламиновите наркотици не се прилагат при черепно-мозъчни травми и корнеални язви.
Кетаминът най-често е използван при котки, но се прилага за предизвикване на анестезия и при други видове животни. Има способността да блокирра активността на полисинаптичните възбуждащи невротрансмитери в мозъка. Прилага се мускулно и венозно при дребни животни (котки, кучета, дребни преживни и свине), но при едри се въвежда само венозно. Комбинира се с гвайфенезин, ксилазин, детомидин, диазепам) или други миорелаксанти и транквиланти, които осигуряват миорелаксация. a2-адреноагонистите и гвайфенезин са предпочитани като миорелаксанти при коне, а диазепам и мидазолам - при кучета и котки. При преживни и свине са предпочитани гвайфенезин, ксилазин, диазепам. Като странични явления при коне и кучета се наблюдават гърчове. За котки е характерна обилна саливация. За избягване на последиците от саливацията се прилага атропин. Наблюдава се и изсъхване на роговицата на очите, която може да се задълбочи под въздействието на атропин.
Тилетаминът се прилага при кучета и котки като наркотик с краткотрайно действие. Удобен е за приложение и при безстопанствени животни, поради възможността за мускулно приложение и бързо проявения ефект. Прилага се и при други видове домашни и екзотични животни. Комбинира се с миорелаксанти и транквиланти по подобие на кетамин.
Пропофолът предсталява химически изопропилфенол, или алкилфенол. Проявява бърз ефект със слабо изразен възбуден стадии. Предизвиканата от него наркоза е много кратка (2-10 минути). Причината е интензивният му метаболизъм до гликуронат. При котки този процес има по-слаба интензивност. Значим дял за елиминацията се пада и на белите дробове. Пропофол се прилага венозно като емулсия предимно при кучета и котки за постигане та краткотрайна анестезия. Може да предизвика потискане функцията на миокарда, периферна вазодилатация, което да доведе до значимо понижаване на кръвното налягане. Приложението му при животни със значителна загуба на кръв или увредено сърце е под въпрос. Лекарствената форма която се използва за приложението на пропофол (емулсия) е предпоставка за сериозни патологични промени (септицимия).
Етомидатът е седативно, хипнотично небарбитуратно съединение със свръхкраткотрайно действие и висок терапевтичен индекс. Прилага се при краткотрайни диагностични и хирургични интервенции и преди инхалационна анестезия.
4. Транквиланти, атарактици, невролептици, седативни вещества.
Тези термини се използват във ветеринарната медицина за да бъдат дефинирани вещества, които водят до успокояване на животните, проява на миорелаксация и аналгезия. Предизвикват сънливост и улесняват съня, но не могат да предизвикат сън. Под тяхно въздействие животните стават спокойни и позволяват по-лесно и удобно да се работи стях. При груби действия с тях обаче те могат да реагират. Състоянието, което предизвикват се използва и за успокояване на животните преди наркоза, за улеснено манипулиране и постигане при използване на по-ниски дози анестетик.
Фенотиазиновите производни включват промазин, пропионилпромазин, ацепромезин, левомепромазин. Те потискат централната нервна система, като повлияват върху базалните ганглии, хипоталамуса, лимбичната система и възходящата, активираща част на ретикуларната формация. Блокират допаминовите рецептори и потискат активността на серотонин. Ефектът им е относително продължителен (3-5 часа). Претърпяват метаболизъм в черния дроб, като излъчването им е през бъбреците.
Фармакологичният им ефект се дължи на потискане на a1-адренергичните рецептори, понижаване тонуса на симпатиковия дял и хипотония. Запазеното въздействие на епинефрин (адреналин) върху b2 рецепторите на периферните кръвоносни съдове предизвиква вазодилатация и допълнително засилва хипотонията. При високи дози може да се наблюдава синусова брадикардия и сърдечен блок. Установява се и вторична рефлекторна тахикардия, особено след проявена хипотония. Притежават антиаритмичен ефект, който може да се дължи на блокиране a1-адренергичните рецептори в миокарда, действие подобно на локална анестезия в областта на миокарда и понижено кръвно налягане. Влиянието върху контрактилната способност на миокардната мускулатура се повлиява слабо. Дишането се потиска от високи дози и при комбиниране с опиоиди с цел получаване на аналгезия. Самостоятелното им приложение не е свързано с обезболяване. Потискат гастроинтестиналния мотилитет и центъра на повръщането. Понижават нормалната телесна температура поради периферна вазодилатация, намалена мускулна дейност и потискане центъра на терморегулация. Фенотиазиновите производни се прилагат освен като транквиланти, като средства за премедикация и като противоповръщателни. Токсичността им по принцип е ниска, но могат да предизвикат припадък при животни с предразположение, както и да повишат токсичността на фосфорорганични съединение. Последният ефект се дължи на способността им да потискат ацетилхолинестеразата. При такива случаи не се препоръчват. Притежават и антихистаминна активност.
Бутирофеноновите съединения предизвикват блокада на периферните a1-адренорецептори. Освен това те се свързват с допаминергини рецептори на централната нервна система и редуцират ефекта от нормално освободения допамин. Във ветеринарната медицина приложение намират допамин и азаперон. Не притежават страничните действие на фенотиазиновите деривати. И двете съединения претърпяват метаболизъм в черния дроб. Азаперон се прилага предимно като транквилизатор за премахване на агресията при сформиране на групи прасета и като премедикатор. Има способността да предпазва от развитие на малигнена хипертермия при свине, предизвикана от халотан.
Дроперидолът е използван освен като транквилант с продължително действие при кучета и в комбинация с фентанил за получаване на невролептаналгезия.
Групата на бензодиазепиновите производни включва диазепам, мидазолам, золазепам, оксазепам и др. От тях първите три са използвани във ветеринарната медицина. Механизмът на действие на бензодиазепините се дължи на това, че част от рецепторите в мозъка, реагиращи на гама-аминомаслена киселина се свързват с тях и остава част, която се свързва с гама-аминомаслена киселина. Поради това потискащият ефект на гама-аминомаслената киселина върху всеки рецептор се повишава в присъствието на бензодиазипини, свързани с един и същи рецептор. Съществува синергизъм между бензодиазепините и барбитурати, който вероятно се дължи на влияние върху едни и същи рецептори.
Бензодиазепините повлияват слабо сърдечната дейност, но при комбиниране с опиоиди или барбитурати могат да потиснат дихателната. Предизвикват ясно изразена миорелаксация. Прилагат се при овце, кози и малки кончета. При други видове не предизвикват задоволително транквилизиране. Удобни са за приложение на животни с черепно-мозъчна травма. Диазепамът се използва като антиконвулсивно средство. Комбинира се с циклохексиламини (напр. кетамин) с цел невролептаналгезия или с барбитурати за постигане на анестезия. Мидазоламът се комбинира с буторфанол и оксиморфон, както и като премедикиращо средство при анестезия.
a2-Адренергични агонисти. Включват ксилазин, детомидин и медетомидин, както и техни производни. Те стимулират централните a2-рецептори, които са локализирани пре- и постсинаптично. Пресинаптичните a2-агонисти редуцират освобождаването на норепинефрин от нервните окончания. При венозно въвеждане предизвикват тяхното стимулиране, респективно проява на вазоконстрикция и повишаване на кръвното налягане в продължение на 30 минути, след което то се възстановява. Сърдечната дейност също временно е потисната, след което се възстановява. Забавя се честотата на сърдечните съкращения. Синусова брадикардия и аритмия са често наблюдавани след приложението им. При коне и кучета ксилазин предизвиква атриовентрикуларен блок, ако предварително не е приложено антихолинестеразно вещество. Променят степента на чувствителност към епинефрин на анестезирани животни. Венозното въвеждане на високи дози ксилазин на анестезирани с халотан или изофлуран кучета повишава чувствителността им към епинефрин. Вещества с висока селективност по отношение на a2-рецепторите (медетомидин) не променят или повишават дозата на епинефрин, която предизвиква аритмия, поради понижаване на симпатиковия тонус. Понижават дихателната функция, повишават парциалното налягане на въглеродния диоксид. Повлияването на главния мозък има за резултат седативен ефект, а повлияването на гръбначния мозък – аналгезия и мускулна релаксация. Потенцират опиоиди, барбитурати и инхалационни анестетици. След мускулно въвеждане на ксилазин при котки се наблюдава повръщане. При кучета също може да се наблюдава подобен ефект. Гастроинтестиналният канал е с понижен мотилитет. При преживни се получава редуцирано преглъщане, което води до саливация.
Приложението на a2-адреноагонисти води до транквилизиране и мускулна релаксация, В допълнение те водят и до аналгезия. Особено надеждна е висцералната аналгезия при коне. Предварителното въвеждане на a2-агонистите води до понижаване на дозите на анестетици необходими за постигане на обща анестезия. Наблюдава се видова специфика в чувствителността на различните видове животни. При говедо се използват приблизително 10 пъти по-ниски дози в сравнение с коне. Подобна зависимост не е валидна за детомидин. При свине се достига само до леко успокояване включително след прилагане на високи дози. При поява на странични ефекти като антидоти се препоръчват a2-адреноантагонисти като атипамезол, йохимбин, толазолин и др. Йохимбин е предпочитан при непреживни животни, докато при преживни се предпочита толазолин.
Ксилазинът е разрешен за употреба при кучета, котки, коне, говеда и диви животни. Прилага се предимно като аналгетик, който има и седативен ефект. Често се използва за постигане на епидурална анестезия и като премедикационно средство преди наркоза. Детомидинът се прилага предимно при коне. Медетомидинът проявява по-висока селективност към a2- адренорецепторите и е значително по-активен от предходните два представители.
5. Стимулатори на централната нервна система (Аналептици)
Ксантинови производни. Ксантинът се разглежда като нормален метаболит на организма, продукт на обмяната на нуклеоалбумините. Поради това представителите на групата имат ниска токсичност.
Кофеинът се намира в семената на кафето и чая. При вътрешно въвеждане усилва секрецията на жлезите на храносмилателния канал, особено слюнчените и стомашните. При мускулно инжектиране предизвиква контракция на напречно набраздената мускулатура. Резорбтивното му действие е на типичен възбудител на кората на главния мозък. Стимулиращото му действие е свързано с размера на дозата и индивидуалната чувствителност на третирания индивид. Проявява стимулиращ ефект върху гладката мускулатура на храносмилателния канал и върху диурезата. Има слабо изразена токсичност, като най-ясно се изразява действието му върху сърдечната дейност – проява на аритмия. По-късно се проявяват конвулсии и треперене на мускулатурата. Кофеинът се прилага като стимулиращо средство при отравяне с вещества, потискащи централната нервна система, колапс и др.
Теофилинът проявява близък ефект до този на кофеин, като съществува мнение за по-висока активност като диуретик. Намира приложение при отоци, задържане на урина, белодробен оток и др. Подобна, но по-слаба активност притежава теобромин. Амфетаминът също има силно стимулиращо ЦНС действие.
Стимулатори на подкорието на главния мозък
Пентетразолът възбужда центъра на дишането, съдодвигателните центрове, увеличава кръвоснабдяването. Проявява антинаркотичен ефект. Засяга по-силно продълговатия мозък и по-слабо гръбначния. Подобрява работоспособността на сърцето. Прилага се при заразни и незаразни болести, отравяния, потиснато дишане вследствие на употреба на наркотици. При предозиране предизвиква конвулсии, които може да завършат със смърт.
Никетамидът действа подобна на пентетразол. Възбужда дихателния център. Антинаркотичният му ефект е по-слаб от ефекта на пентетразол. При предозиране води до конвулсии.
Бемегридът действа стимулиращо върху централната нервна система, стимулира дишането. Проявява силно антинаркотично действие при анестезия предизвикана от барбитурати, като води до по-повърхностна анестезия без да я премахне.
Доксапрамът възбужда центалната нервна система и по-специално дихателния център. Прилага се при отравяни с високи дози на анестетици. Предизвиква редуциране дълбочината на анестезията. Прилага се като дихателен стимулатор при новородени след цезарово сечение. Не е ефективен при остра депресия на дишането при новородени.
Ключови понятия
|
[1] Минимална алвеоларна концентрация (МАК) |
Представлява концентрацията на един анестетик в алвеолите, премахваща способността за двигателна реакция при стандартно болево дразнение у 50% от третираните пациенти. |
