Въведение във ветеринарномедицинската фармакология

Приложението на лекарствени вещества е крайният етап от действието на един лекар в неговата професия, независимо от характера на заболяването. Най-общо познанията за лекарствените вещества и тяхното приложение са обект на дисциплината фармакология. Терминът има гръцки произход и означава наука за лекарствата. Дисциплината ветеринарномедицинска  фармакология покрива всички аспекти на познанието и приложението на химични и биологично активни субстанции за лечение и профилактика на болести при животните. Основните принципи на лекарственото действие във ветеринарномедицинската и хуманната фармакология са идентични. В условията на съвремието информацията за лекарствените средства е обширна и е трудно да бъде обхваната в подробности. За рационалната работа с лекарствени вещества е необходимо познаването на основни теми, които ще бъдат дискутирани в материала за всяка една от лекарствените групи.

Основни понятия с които се борави в настоящия учебник са:

  • лекарствено вещество;
  • лекарствена форма;
  • лекарствен продукт (препарат);
  • лекарствено средство;
  • галенов препарат или галенова лекарствена форма.

Лекарствено вещество означава определена химична субстанция, която проявява лечебен фармакологичен ефект.

Лекарствена форма е формата, под която дадено лекарствено вещество се прилага (разтвор, таблетка, унгвент и др.) Едно лекарствено вещество може да бъде прилагано като различни лекарствени форми. Понятието лекарствен продукт в голяма степен се отъждествяват с лекарствена форма.

Лекарствено средство е по-широко понятие за всеки фактор, който може да окаже лечебно въздействие.

Галенови препарати обикновено са лекарствени форми, получени от природни продукти, предимно растителни, по методи пройзхождащи от древноримския лекар и фармацевт Гален.

Всяко изучавано в настоящия учебник лекарствено вещество се разглежда в аспекта на неговата фармакодинамика, фармакокинетика, токсикология (видови особености, включително от сравнителна гледна точка), показания, противопоказания, остатъчни вещества и др.

Фармакодинамиката изучава въздействието на лекарствените вещества върху организма, включително молекулярните механизми, чрез които то се осъществява. Лекарствените вещества в повечето случаи взаимодействат с протеини, като рецептори или ензими. Чрез тези взаимодействия те влияят върху физиологичните функции на определени органи, и патологични изменения в посока и крайна цел възстановяване на физиологичните норми.

Фармакокинетиката има за обект изучаването на въздействието на организма върху лекарственото вещество, попаднало в него.  Фармакологичният ефект на лекарствата зависи от тяхната концентрация в мястото на действие. Факторите, които влияят върху резорбцията, разпределението и елиминирането, както и постъпването и отделянето им в, и от мястото на действието им, са от значение за успеха на лекарственото приложение. Обект на фармакокинетиката в чисто прагматичен аспект са промените във времето на лекарствените концентрации в тъканите и телесните течности.

Фармакогенетиката е раздел от фармакологията, свързана с особености в реакцията причинени от генетично обусловени междувидови и вътревидови различия. Фармакогенетичните различия са предизвикани от факти, влияещи върху елементи от фармакокинетиката или динамиката на веществата и имат за резултат по-слаб, по-силен или видоизменен ефект от приетия за нормален.

Във ветеринарномедицинската фармакология се разглеждат и теми, свързани с особеностите на различните видове, включващи водни животни, птици, бозайници и др., представляващи обект на ветеринарната медицина. Наличието на остатъчни  лекарствени вещества в продукти от животински произход, които подлежат на консумация от човек са обект на изучаване от ветеринарномедицинската фармакология.

Сравнителната фармакология е основна тема във всеки курс по ветеринарномедицинска фармакология. Основните въпроси които третира са свързани с общото и видовите различия в действието на лекарствените вещества, общото и специфичното в патофизиологията на конкретното заболяване, видовата специфика в реакцията и респективната доза за всеки вид, особености в чувствителността на различни патогени (микроорганизми, паразити) спрямо лекарствени вещества. Фармакокинетиката изучава видови особености в резорбция, разпределение, метаболизъм и елиминиране и отражението им не само върху лечебния ефект, но и върху продължителността на задържане на остатъчни вещества в месо, мляко, яйца и други консумирани продукти от животински произход.

Токсикологията изучава въздействието на високи лекарствени дози, водещи до интоксикация на организма. Един от въпросите, който се третира е съотношението между лечебните и токсичните дози, баланса между полезното действие и опасността от проява на нежелани ефекти. Представят се възможности за профилактика и лечение на лекарствени интоксикации. Внимание се отделя на видови, възрастови и други особености, създаващи предпоставки за повишена чувствителност към определени лекарствени вещества.

В учебника фармакодинамичните и фармакокинетични характеристики  на лекарствата са съчетани с описание на техните нежелани въздействия, възможностите за тяхното избягване и лечение, както и проблемите при клиничното им приложение.

Лекарствените наименования са от особено значение за нормалната работа с тях. Грешки, свързани с имената им може да бъдат фатални. Съществуват три типа лекарствени имена:

  •  Химичните имена характеризират точно структурата на всяко вещество, но те обикновено са дълги и сложни, което ги прави трудно приложими. Освен това те нямат връзка с медицинското предназначение на определена субстанция.
  • Генеричните или международни, непатентовани имена са най-често използвани в този учебник. Всяко лекарствено вещество има само едно генерично име. То ориентира за принадлежността на носещата го субстанция към групата от вещества с обща фармакологична активност. Например името амоксицилин показва принадлежност към групата пеницилинови антибиотици и тяхната основна фармакологична характеристика на антибактериални вещества.
  • Собственото (търговско, марково или патентовано) име принадлежи изключително на един лекарствен продукт на конкретна фирма. Обикновено търговските имена не са свързани с тяхната фармакологична активност или група вещества с определена фармакологична активност. За сметка на това те са кратки, лесно запомнящи се и за една и съща лекарствена субстанция могат да бъдат различен брой, в зависимост от броя на различните фармацевтични фирми производители. Генеричните и производни лекарствени продукти са обект на правителствено регулиране, но те не винаги са еквивалентни по отношение на активност, бионаличност и други характеристики.
  • Понятието активност се свързва с количеството лекарство, необходимо за предизвикване на ефект, отговор. Това означава че едно лекарство, което предизвиква ефект в доза 2 mg/kg е по-активно от такова, което предизвиква същия ефект в доза 10 mg/kg. Активността не винаги е най-важният критерии или фактор при избор на лекарствено вещество. Ако например нежеланите ефекти, предизвикани от по-малко активното вещество са по-слаби, то е за предпочитане.
  • Ефикасност или ефективност на лекарствените вещества е способността им да предизвикват максимално желан ефект и е много по-важна при избора  на лекарство.