ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

агликон - незахарен остатък, участващ в изграждането на О-гликозидите

адитивен - наслагващ се

адреналин - производно на пирокатехина; хормон на надбъбречната жлеза

адхезия - (лат. adhaesio — прилепване) е физично свойство на материята, сила на междумолекулно привличане между разнородни частици

азометини – Шифови бази

акцептор – приема

алкалоид - азотсъдържащи органични съединения, които имат физиологично въздействие върху нервната система на хората и животните; имат алкален характер; обикновено са производни на аминокиселините

алкинид - органично химично съединение производно на 1-алкин, в молекулата на който Н-атом, свързан за С-атом от тройната връзка, е заместен с метален йон

амид - съединение, съдържащо органична функционална група, състояща се от карбонилна група (C=O), свързана с азотен атом (N)

аморфни вещества - вещества, в структурата на коитолипсва строга подредба на атомите или молекулите, каквато има в кристалите

анилиново жълто - жълто азо-багрило, производно на азобензен

аномери - изомери, които се различават само по конфигурацията на първия асиметричен въглероден атом

антиканцерогени - вещества, които с мощнините си антиоксидантни свойства укрепват клетъчните мембрани и имунната система на организма

антиоксиданти - неорганични или органични съединения, които се свързват с или унищожават свободните радикали (токсини, тежки метали, токсични съединения) и спират вредното им влияние върху организма

АО - атомна орбитала - едно-електронна вълнова функция в сферически симетричното електрично поле на атомното ядро, зададена от главното n, орбиталното l и магнитното m квантови числа

ароматни въглеводороди - устойчива циклична система със специфичен характер на връзките и специфични химични свойства.

асиметричен (хирален) С-атом - въглероден атом, който е свързан с четири различни вида атоми или групи от атоми

асоцииран - присъединен

АТФ - аденозинтрифосфат

ацетилхолинестераза - ензим, който разгражда (чрез своята хидролитична активност) невротрансмитера ацетилхолин, до холин и ацетат

база - основа, химично съединение с основни свойства

белязан атом - атом със специфични свойства, използван за проследяване на изменението на даден физикохимичен показател или хода на химична реакция

биогенни амини - органични нискомолекулни съединения с биологичен произход, съдържащи амино-група (NH₂)

валентен ъгъл - ъгъл между химични връзки

валентни електрони - електрони от най-външните (предпоследни, последни) незапълнени електронни слоеве

валентност - броят на химичните връзки, които даден елемент образува с друг елемент или броят на единичните електрони, които участват в образуването на химични връзки

вицинален -функционални групи, свързани за два съседни С-атома

вторична структура - определя се от пространственото разположение на макромолекулната верига, която може да бъде разклонена или неразклонена

вторични алкохоли - алкохоли, в молекулите на които хидроксилната група е свързана с вторичен С-атом

вторични амини - амини, в молекулите на които амино-групата е свързана с вторичен С-атом

въглеводороди - органичните съединения, изградени от въглеродни и водородни атоми свързани чрез прости σ С–С и σ С–Н връзки

въглеводороди с кондензирани ядра - многоядрените арени

вълнова функция - функция на пространството, описваща възможните състояния на системата чрез използване на комплексни числа

геометрична изомерия - стереоизомерия, при която изомерите се различават по пространственото разположение на заместителите си

главно квантово число (n) - едно от четирите квантови числа (орбитално квантово число - l, магнитно квантово число - m и спин - s), обозначаващо енергийните нива на водород-подобни атоми.

гликозидо - гликози – дизахариди от монокарбонилен тип на свързване

гликозидо – гликозиди –дизахариди от дикарбонилен тип на свързване

гликолиза – ензимно разграждане на глюкозата до пирогроздена киселина (CH₃COCOOH)

гликон - захарен компонент, участващ в изграждането на О-гликозидите

двувалентен алкохол/фенол - алкохоли/феноли, които съдържат в молекулата си две –ОН групи

дезаминиране - вътрешномолекулно отделяне на амоняк

декарбоксилиране - процес на отделяне на CO₂ от -COOH група на карбоксиловите киселини при нагряване и получаване на съответните въглеводороди

декстрин ­- полизахарид, получен при термична обработка на картофено или царевично нишесте

делокализация - преразпределение

делокализиран π-електронен секстет – шест центрова колективна π-връзка

депсид - полифенолно съединение, съставено от две или повече моноциклични ароматни единици, свързани помежду си с естерни връзки

дехидратация - процес, при който става отделяне на молекула H₂O от молекулата на химично съединение; обезводняване

дехидрогениране -процес наотделяне на водород от химичните съединения

диазониеви соли - група органични съединения, съдържащи обща функционална група: R-N≡N⁺X^-, където R-въглеводороден остатък, Х-халоген

диастериомери - в резултат на тавтомерната изомерия възникват два нови изомера за всяка карбонилна форма на монозахарида, които се различават по конфигурацията на въглеродния атом, носещ гликозидната хидроксилна група

дизахариди - захароподобни олигозахариди, чиито молекули могат да се разглеждат като получени от два еднакви или различни монозахарида, които се свързват помежду си чрез отделяне на молекула вода (кондензация) и монозахаридните остатъци се свързват с кислородни мостове

дикарбонилен тип на свързване - отделянето на молекула вода се извършва между гликозидните хидроксилни групи на двата монозахарида т.е. при тях липсва карбонилна група

димер - химично обединение, съставено от два структурно подобни мономера, свързани чрез силни или слаби ковалентни или междумолекулни връзки

диоли - хидроксилни производни на въглеводородите, в чиито молекули два Н-атома са заместени с две ОН-групи

дипол - полярна молекула

диполен момент (μ) - свързан е с орбиталното движение на електроните около атомното ядро, както и с въртенето на последните около собствената им ос (спин на електроните)

дисоциационна константа (К_а, К_b, K_d) - равновесна константа, характеризираща склонността на химичните съединения да се дисоциират

дисоциация (електролитна) - процес, при който определена група вещества, наречени електролити се разпадат в разтвор или стопилка се разпдат до йони

ДНК - дезоксирибонуклеинова киселина

донор - отдава

едновалентен алкохол/фенол - алкохоли/феноли, които съдържат в молекулата си една –ОН група

екзогенни амини – биогенни амини, които могат да постъпят в организма от външната среда, които обикновено са отпадъчни продукти при процесите на ферментация и гниене

електронно сродство (електроафинитет) (А) - енергията, която характеризира приемането на електрон от атома в основно състояние, (J), (eV)

електроотрицателност (χ) - свойство на атомите на химичните елементи при свързване в молекули да привличат към себе си общите електронни двойки

електрофил - реагент, който по време на участието си в химичните реакции привлича електронната двойка и се свързва с нуклеофила; наричат се също Люисови киселини.

електрофилно присъединяване - присъединителна реакция, характерна за съединения съдържащи сложна връзка, която се осъществява чрез разкъсване на π-връзката в молекулата на химичното съединение, в резултат на което се получават две σ-връзки.

енантиомери - оптични изомери, които се отнасят една спрямо друга като предмет и огледалния му образ

ендогенни амини – биогенни амини, които се образуват в организма чрез декарбоксилиране на аминокиселини

епимеризация - процес на изомеризация на монозахаридите в алкална среда и при невисока температура, при който се получава равновесна смес от алдози и кетози

естери - органични съединения, в които един органичен радикал заменя един или повече водородни атоми в една кислородсъдържаща киселина

естерификация - процес на взаимодействие на алкохол или фенол с органична или неорганична киселина, при който става отделяне на протон от алкохола и хидроксилна група от киселината

етери - съединения, притежаващи структурно генетична връзка с алкохолите и фенолите; функционалната група на етерите е C-O-C (етерна връзка)

заменими аминокиселини – аминокиселини, които се синтезират в организма

изоелектрична точка (pH_i) - стойността на pH, при която йонизираната форма на аминокиселината (бетаинова структура) притежава нулев сумарен заряд и не се движи под влияние на електрично поле.

изомери - химични съединения с еднакъв качествен и количествен състав, но различно разположение на атомите в молекулата; обикновено се различават по физични свойства, по някои химични свойства и по биологичната си активност

изомерия - явление, изразяващо се в съществуване на изомери

инверсия - обръщане на специфичния ъгъл на въртене при дизахаридите от дясно (+) на ляво (-)

индукционен ефект - допълнителна поляризация на химичните връзки, които се намират в близост до дадена силно полярна връзка

йонизационна енергия (йонизационен потенциал) (I) - енергията, необходима за отделянето на един или повече електрони от атома, (J), (eV)

карбамид (урея, диамид, карбонилдиамид) - органично съединение, което се отделя чрез урината като краен продукт на обмяната на веществата при много животни в резултат на разграждането на азотни съединения (напр. аминокиселини). Чистият карбамид е бяло кристално твърдо вещество със слаб мирис на амоняк: .

катализатор - химично вещество, което променя скоростта на химичните реакции като в края на реакцията остава качествено и количествено непроменено

каталитичен крекинг - процес, при който от висшите алкани при нагряване (450-650^оС) в присъствие на катализатори (природни алумосиликати, Al₂O₃, AlCl₃, SiO₂) чрез разкъсване на въглеродната верига се получава смес от по-нисши въглеводороди - алкани, които частично се дехидрогенират до алкени и алкини.

кето-енолна тавтомерия - структурна изомерия, характерна за алдехиди и кетони, която се изразява в миграция на протон, съпроводена с преместване на двойна връзка

киселина на Люис - химично съединение, което може да приема електронна двойка от Люисова база, която се проявява като донор

киселинен анхидрид - органично съединение с обща формула (RC(O))₂O, което има две ацилни групи, като най-често, двата ацилни остатъка произхождат от една и съща карбоксилова киселина

колодиев памук - сместта от моно- и динитроцелулоза (колоксилин)

константа на Болцман (k) - фундаментална физична константа, равна на газовата константа R разделена на числото на Авогадро N_a, k = R/N_a

контракция – намаляване на сумарния обем на разтвора

кохезия - (лат. cohaerere - слепвам, стоя заедно) е физично свойство на материята, сила на междумолекулно привличане между подобни частици

крезоли - o-, m- и p-хидрокситолуени (метилфеноли)

крекинг - процес, при който от висшите алкани при нагряване (450-650^оС) в присъствие на катализатори (природни алумосиликати, Al₂O₃, AlCl₃, SiO₂) чрез разкъсване на въглеродната верига се получава смес от по-нисши въглеводороди - алкани, които частично се дехидрогенират до алкени и алкини.

МВВ - метод на валентните връзки

МГО - метод на граничните орбитали(Frontier molecular orbital theory, FMO)

метод на Воол - взаимодействие на монозахариди с хидроксиламин; метод за скъсяване на С-верига на монозахарида

метод на Штрекер - метод за получаване на аминокиселини чрез взаимодействие на алдехиди с амоняк и циановодород, при което се получават α-аминонитрили, които се хидролизират с разреден разтвор на киселина до α-аминокиселини

ММО - метод на молекулните орбитали

МО - молекулна орбитала

монозахариди - въглехидрати, които не хидролизират до по-нискомолекулни продукти

монокарбонилен тип на свързване - отделянето на молекула вода е между гликозидната хидроксилна група на единия монозахарид и една от алкохолните групи на втория монозахарид

мутаротация - промяна на оптичната ротация, която се наблюдава при епимеризация

НАД - никотинамид аденин динуклеотид

НАДФ - никотинамаид-аденин-динуклеотид-фосфат

натронкалк - абсорбент на въглероден диоксид, който представлява смес от NaOH, Ca(OH)₂ и H₂O

незаменими (есенциални) аминокиселини – аминокиселини, които не се синтезират в организма

неподелена електронна двойка - сдвоени електрони

нитрил - органични съединения с обща формула R-C≡N, които могат да се разгледат като производни на циановодородната киселина HC≡N

нитрирна смес – смес от една част концентрирана азотна киселина и две части концентрирана сярна киселина (HNO₃ : H₂SO₄ = 1 : 2)

нитрозамини - органични химични съединения, които се получават при взаимодействието на нитрити с вторични амини

нуклеотид - органична молекула, състояща се от азотсъдържащо хетероциклично производно (обикновено на пурина или пиримидина), означавани често като "азотна база", монозахариден остатък (обикновено на пентозите дезоксирибоза в ДНК или рибоза в РНК), и фосфатна или полифосфатна група

нуклеофил - химически реагент, които предоставя свободна електронна двойка на електрофил, за да се образува химическа връзка или който притежава поне една π-връзка

окисидация - окисление

оксидант - окислител

оксоциклодезмотропия - тавтомерна изомеризация

олефини - алкени: ненаситени въглеводороди, които съдържат в молекулата си поне една -С=С-връзка

отрицателен индукционен ефект - когато поляризацията на връзките става по посока към атома (заместителя)

ПАВ - повърхностно активни вещества

парафини - наситените въглеводороди

пептидната връзка – получава се в резултат на взаимодействие на две или повече молекули α-аминокиселини, в резултат на кондензация между −NH₂ групата на едната аминокиселина и −COOH групата на другата аминокиселина

перспективни (стереоравнинни) формули - формули, предложени от У. Хауърт, представящи по-точно пространственото разположение на атомите в молекулите (непр. на монозахаридите)

пиролиза - виж каталитичен крекинг

полизахариди - биополимерни молекули, получени при поликондензация на голям брой монозахариди или техни производни

полимер - високомолекулно съединение, молекулата на което се състои от голям брой повтарящи се атомни групи, свързани помежду си с ковалентни химични връзки

полимеризация - процес, при който полимерната верига се образува чрез последователно присъединяване на молекулите на един или няколко мономера към нарастващ активен център

положителен индукционен ефект - когато връзките се поляризират от атома (заместителя) към въглеродните атоми

пореден номер - броят на протоните, съставящи атомните ядра на химичните елементи и броя на електроните в електронните обвивки на атомите им;

правила на Кан-Инголд-Прелог - система за означаване на конфигурацията на оптичноактивни молекули, известна още като R,S-система: въвежда се старшинство на заместителите около стереоцентъра: най-старши е този атом, който има най-голям номер в периодичната система на елементите

правила на Фишер - система от правила за графично изобразяване на пространствения строеж на оптичноактивни хирални молекули и наименоване на оптичните изомери

правило на Ерленмайер - всички алкохоли, в молекулите на които OH-групата е свързана с С-атом от -С=С-връзка се превръщат в алдехиди и кетони, тъй като кето-формата е по-стабилна от енолната форма

правило на Зайцев - при реакции на елиминиране на H₂O или халогеноводород при вторични или третични алкохоли в най-голямо количество се получава алкен съдържащ най-малък брой водородни атоми при двойната връзка

правило на Марковников - при присъединяване на полярен реактив към несиметричен алкен отрицателната част на полярната молекула преимуществено се присъединява към най-малко хидрирания (най-бедния на Н) sp²-хибридизиран С атом (носещ двойната връзка).

префикс - част от думата, която се намира пред корена; представка

присъединителни реакции - химични реакции, характерни за съединения със сложна връзка, при които в резултат на химичното взаимодействие се получава един единствен продукт

първична структура - определя се от последователността на свързване на мономерните остатъци

първични алкохоли - алкохоли, в молекулите на които хидроксилната група е свързана с първичен С-атом

първични амини - амини, в молекулите на които амино-групата е свързана с първичен С-атом

рацемична смес - оптично неактивна форма, състояща се от еквимоларни количества от двата оптични антипода на едно оптично активно съединение

реактив на Селиванов - резорцин: 1,3-дихидрокси бензен

реактив на Толенс -[Ag(NH₃)₂]OH (амонячен разтвор на Ag₂O)

реакции на Зандмайер - реакции между диазониеви соли и солите на едновалентната мед

реакция на Зелински - тримеризация на нискомолекулните алкини до ароматни въглеводороди при нагряване катализатор

реакция на Коновалов - реакция на нитриране на алкани с разредена (12%) HNO₃, при нагряване и под налягане.

реакция на Кучеров - хидратация на алкини в присъствие на катализатор живачни соли (Hg²⁺)

реакция на Селиванов - качествена реакция за доказване на кетози, при която при загряване с реактив на Селиванов и няколко капки к. H2SO4 разтвор на фруктоза се оцветява във вишневочервено

реакция на Шиф - качествена реакция за доказване на алдехидна група- получава се синьовиолетово оцветяване

редуциращи дизахариди - дизахариди със свободна гликозидна група, които проявяват редукционни свойства

риформинг - процес на циклизация на алкани при катализатор Pt с паралелно дехидрогениране, при който се получават ароматни въглеводороди

свободни радикали - химически много реактивни частици, които съдържат един или повече несдвоени електрони

синтез на Вюрц - взаимодействие наалкилхалогениди (RX) с метален натрий при слабо загряване в среда от безводен етер, при което се получават по-дълговерижни алкани.

синтез на Килиани-Фишер - нуклеофилно присъединяване на циановодород към карбонилната група на монозахарид; метод за удължаване на въглеродната верига

синтез на Фридел-Крафтс - алкилиране на бензен с алкилхалогенид (RX) в присъствие на катализатор безводен AlCl₃

синтеза на Вюрц-Фитиг - метод за получаване на хомолози на бензена от алкил- и арилхалогенопроизводни и метален натрий

солватация - взаимодействие между частиците на разтвореното вещество и молекулите на разтворителя, при което се получават съединения – солвати

спин - собственият момент на импулса на елементарни частици с квантова природа

степен на окисление (окислително число) - изразява се с условния заряд, който атомите биха получили, ако химичното съединение се разглежда като йонно

танини -група високомолекулни полимерни фенолни съединения с растителен произход, които съдържат голямо количество OH-групи

трансоидна (затормозена) конформация - конформация, при която Н-атоми са най-отдалечени един от друг, при което енергия на отблъскване между тях е минимална, конформерът е енергетично най-беден и следователно най-стабилен, тъй като в природата се предпочитат енергетично бедните състояния.

третични алкохоли - алкохоли, в молекулите на които хидроксилната група е свързана с третичен С-атом

третични амини - амини, в молекулите на които амино-групата е свързана с третичен С-атом

тривалентен алкохол/фенол - алкохоли/феноли, които съдържат в молекулата си три –ОН групи

триоли - хидроксилни производни на въглеводородите, в чиито молекули три Н-атома са заместени с три ОН-групи

уравнение на Шрьодингер - частно диференциално уравнение от втори ред за еволюцията на вълновата функция

ФАД - флавин-аденин-динуклеотид

Фелингов разтвор - получава се при смесване на разтвор на меден сулфат със силно алкален разтвор на калиево-натриев тартарат

флавоноиди - клас растителни вторични метаболити с доказани антиоксидантни свойства, базирани около структурата на фенилбензопирена

хелати - вътрешнокомплексни съединения

хемицелулози - полизахаридни комплекси

хетерополизахариди - полизахариди, изградени от различни монозахаридни остатъка

хетероциклични амини - азотният атом на амините се намира в пръстенна структура

хибридизация - моделно взаимодействие между орбиталите на валентните електрони в един и същи атом, което води до получаване на нови хибридни орбитали

хидрогениране - процес на присъединяване на Н₂ към химични съединения, съдържащи сложна връзка

хидрофилен - лесно свързващ се с водата, проявяващ афинитет към водата

хидрофобен - който не проявява афинитет към водата

химично равновесие - състояние на обратима химична реакция, при което скоростите на правата и на обратната реакция се изравняват

хинолин - органично хетероциклично съединение

ХО - хибридна орбитала

хомолитично разкъсване - симетрично разкъсване на химична връзка

хомология - явление, изразяващо се в съществуването нагрупа от органични химични съединения, които имат еднакъв качествен, но различен количествен състав, различават се помежду си с една или няколко метиленови групи, имат сходен строеж, сходни химични свойства, правилно изменящи се физични свойства и общ метод за получаване.

хомоложен ред - група от органични химични съединения, които имат еднакъв качествен, но различен количествен състав, различават се помежду си с една или няколко метиленови групи, имат сходен строеж, сходни химични свойства, правилно изменящи се физични свойства и общ метод за получаване. Отделните съединения се наричат хомолози, групи а явлението - хомология.

хомолози - отделнихимични съединения в един хомоложен ред.

хомополизахариди - полизахариди, които са изградени от един и същ вид монозахаридни остатъци

цвитерйон (хибриден йон, вътрешна сол, бетаинова структура) - неутрална амфотерна молекула с един положителен и един отрицателен електрически заряд в различните части на молекулата

цикъл на Кребс - цикъл на лимонената киселина

цисоидална (засенчена) конформация - конформация, при която Н-атоми са възможно най-приближени един до друг, съществува енергия на отблъскване между тях, конформерът е енергетично богат и следователно нетраен.

цис-транс - геометрична изомерия, при която ако заместителите са разположени от една и съща страна на равнината на двойната връзка изомерите се наричат ЦИС, а ако са от двете страни на равнината - транс.

A_N – нуклеофилни присъединителни реакции

A_N+E – реакции на присъединяване-елиминиране

D-конфигурация - конфигурация, при която заместителите, различни от водороден атом, се намират отдясно на въглеродната верига

HOMO - highest occupied molecular orbital - най-високата заета молекулна орбитала

IUPAC - International Union of Pure and Applied Chemistry, Международен съюз за чиста и приложна химия - международна неправителствена организация, подпомагаща прогреса в областта на химията. Занимава се с разработки и разпространение на стандарти в областта на наименованията на химическите съединения чрез международна комисия по номенклатура и обозначения. Член е на Международния съвет на науките (International Council for Science, ICSU).

LUMO - lowest unoccupied molecular orbital - най-ниската незаета молекулна орбитала

L-конфигурация - конфигурация, при която заместителите, различни от водороден атом, се намират отляво на въглеродната верига

pH - водороден показател (водороден индекс, водороден експонент) - представлява отрицателен десетичен логаритъм от концентрацията на наличните водородни катиони (H⁺) в разтвора

π-връзка - получава при странично припокриване на две АО, т.е. в равнина перпендикулярна на равнината на σ-връзката

π-комплекс - комплекс, съдържащ π-връзка

σ-връзка - образува се при взаимното припокриване на АО по оста, свързваща атомните ядра

σ-комплекс - комплекс, съдържащ σ-връзка