ВАЛЕНТНОСТ. СТЕПЕН НА ОКИСЛЕНИЕ
В темата е представена детайлна дефиниция на основните химични понятия валентност и степен на окисление. Специално внимание е отделено на причините за съществуването на постоянна и променлива валентност от гледна точка на спецификата на електронната конфигурация във външните електронни слоеве на атомите на химичните елементи в основно и възбудено състояние...
СЪВРЕНЕННО СХВАЩАНЕ ЗА ХИМИЧНА ВРЪЗКА
Темата е своеобразен теоретичен фундамент, върху който се основават всички следващи теми, разглеждащи строежа, структурата, физичните свойства и химични отнасяния на различните класове органични съединения. Изяснени са съвременните квантово-механични представи за химичната връзка, а именно метода на валентните връзки, метода на молекулните орбитали и метода на граничните орбитали...
ВИДОВЕ ХИМИЧНИ ВРЪЗКИ В НЕОРГАНИЧНИТЕ И ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ
Акцентира се върху същността на основните видове химични връзки в неорганичните и органични съединения: неполярна и полярна ковалентна връзка, йонна връзка, донорно-акцепторна връзка, метална и семиполярна връзки. Особено внимание се отделя на начините на образуване на σ- и π-връзките и пространствената геометрия на молекулите...
МЕЖДУМОЛЕКУЛНИ СИЛИ И ВРЪЗКИ.
В темата се ацентира се върху същността и видовете междумолекулни връзки: ориентационни, индукционни и дисперсионни, като наред с това се прави и сравнителното им разглеждане с химичните връзки. Изяснява се ролята на вандервалсовите взаимодействия като фактор за протичане на редица процеси в организма...
ВЪГЛЕВОДОРОДИ
Студентите се запознават с класификацията на въглеводородите според вида на въглеводородната верига и според характера на химичните връзки в молекулата. Основно се разглежда явлението "изомерия", видовете изомерия и значението им за протичане на биохимичните процеси в живите системи: структурна изомерия (верижна, позиционна, метамерия и тавтомерия) и пространствена изомерия (геометрична, оптична и конформационна изомерия)...
НАСИТЕНИ АЛИФАТНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ - АЛКАНИ (ПАРАФИНИ)
Алканите съдържат най-голям брой водородни (Н) атоми, което определя названието им наситени или пределни въглеводороди. Алканите са с най-малка реактивоспособност, сравнени с другите въглеводороди, поради което се наричат и парафини - от латински „parum affinis” – малко сродство.
НЕНАСИТЕНИ АЛИФАТНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ - АЛКЕНИ
Алкените се наричат и олефини - наименованието е дадено им от холандския химик Гутри, а етенът е бил наречен маслороден газ (gaz olefiant на латински език).
НЕНАСИТЕНИ АЛИФАТНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ - АЛКИНИ
Алкините са ненаситени въглеводороди с тройна въглерод – въглеродна връзка в молекулата си. Алкините образуват хомоложен ред с обща формула СnH2n-2 (n ≥ 2).
АРОМАТНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ (АРЕНИ)
Названието им ароматни въглеводороди е дадено от Кекуле, поради това, че първите открити представители на този клас въглеводороди имат приятен аромат. Това название запазено и до днес, но съвременното значение на понятието е свързано с молекулния строеж - устойчива циклична система със специфичен характер на връзките и специфични химични свойства:
ХИДРОКСИЛНИ ПРОИЗВОДНИ НА ВЪГЛЕВОДОРОДИТЕ АЛКОХОЛИ И ФЕНОЛИ
При разглеждане на темата се изтъква, че хидроксилните производни на алифатните въглеводороди – алкохоли и феноли, имат важно биологично и фармакологично значение. Пред студентите се развива тезата, че познаването на свойствата на хидроксилната функционална група е изходно начало за изучаване на важни биологични продукти като алкохоли, хидроксикарбоксилни киселини и въглехидрати...
КАРБОНИЛНИ ПРОИЗВОДНИ НА ВЪГЛЕВОДОРОДИТЕ АЛДЕХИДИ И КЕТОНИ
Развива се тезата, че съединенията, съдържащи карбонилна група са силно реактивоспособни и са изходно начало за изучаване на биологично значими съединения, като алдехид- и кетокарбоксилни киселини и въглехидрати. В темата се разглежда строежа на карбонилната група, от гледна точка на участието й във важни биохимични процеси.
КАРБОКСИЛОВИ КИСЕЛИНИ
В темата се разглеждат карбоксилни производни на въглеводородите, съдържащи една или повече карбоксилови групи, със или без заместители в алифатната въглеводородна верига или в ароматния пръстен. Дава се класификация на карбоксиловите киселини и се прави сравнително разглеждане на методите за получаване, молекулният строеж и химичните свойства на алифатни и ароматни монокарбоксилови киселини.
МОНОКАРБОКСИЛОВИ КИСЕЛИНИ
Наименованията на моно-карбоксиловите киселини по IUPAC се образуват като към наименованието на съответния въглеводород със същия брой C-атоми се прибави окончанието „-ова киселина”.
ДИКАРБОКСИЛОВИ И ПОЛИКАРБОКСИЛОВИ КИСЕЛИНИ
Наименованията на ди-, три- и поликарбоксиловите киселини по IUPAC се образуват като към наименованието на съответния въглеводород със същия брой C-атоми се прибави окончанието „-диова”, „-триова” и т.н. в зависимост от броя на карбоксиловите групи, и думата „киселина”.
ХИДРОКСИКАРБОКСИЛОВИ КИСЕЛИНИ
Хидроксикарбоксиловите киселини са заместени карбоксилови киселини, които съдържат в молекулата си една или няколко хидроксилни групи.
АМИНОКАРБОКСИЛОВИ КИСЕЛИНИ
По темата за аминокарбоксилови производни на въглеводородите се разглежда главно: класификацията, методите за получаване, строежа (конфигурацията), изомерията и обусловените от това химични свойства на аминокиселините. Отделя се внимание на значението на a-моноаминокарбоксиловите киселини (a-аминокиселините) за биологичните системи, главно като елементарни структури, изграждащи високомолекулните пептиди и белтъчни вещества.
АМИНОПРОИЗВОДНИ НА ВЪГЛЕВОДОРОДИТЕ (АМИНИ)
В темата за аминопроизводни на въглеводородите (амини) се прави сравнително разглеждане химичните свойства на алифатни и ароматни амини. Отделя се специално внимание на зависимостта между електронния и пространствения строеж на молекулата и основните и нуклеофилни свойства на първични, вторични и третични амини.
ВЪГЛЕХИДРАТИ
Темата обхваща изучаването на монозахаридите, олигозахаридите и полизахаридите, като въпросите се разглеждат в химичен аспект, с оглед на химичната им реакционна способност, чрез която въглехидратите активно участват в процесите на обмяната на веществата.
МОНОЗАХАРИДИ
Монозахаридите могат да се разглеждат като съединения, получени от поливалентни алкохоли чрез оксидация на една първична или вторична хидроксилна група до алдехидна или кето група.
ДИЗАХАРИДИ
Дизахаридите са захароподобни олигозахариди, чиито молекули могат да се разглеждат като получени от два еднакви или различни монозахарида, които се свързват помежду си чрез отделяне на молекула вода (кондензация) и монозахаридни остатъци се свързват с кислородни мостове.
ПОЛИЗАХАРИДИ (ПОЛИОЗИ)
Молекулите на полизахаридите са изградени от голям брой монозахаридни остатъци. Те са широко застъпени както в растителни, така и в животински организми, където играят главно роля на резервна храна и на скелетно вещество.
Проект „Развитие на център за електронни форми на дистанционно обучение в Тракийски университет“ BG051PO001-4.3.04-0026