ВЪВЕДЕНИЕ.

МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ И ЕТАПИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ.

Какво значи да изследваш? Може би просто да провериш..., да потърсиш..., да установиш..., да формулираш точно отговора на възникнал пред теб въпрос... Всичко това е все изследване. От обработката и анализа на един документ ... през установяване състоянието на един изучаван обект ... до разкриване ефективността на някакво нововъведение. А, дали точно си формулирал въпроса? На всеки въпрос ли ще намериш отговор в литературата? А, ако няма … Ако отговорът е важен за теб, ще се наложи да поработиш и да го откриеш сам… Вероятно ще откриеш част от отговора в изследвания на други автори, или поне ще установиш това, което другите са постигнали по този въпрос и ще продължиш по-нататък сам. За предпочитане е да се използва този подход. Да стъпиш на установеното до този момент. Но, вероятно ще се наложи да прегледаш и още източници, защото работата по-нататък трябва да се изпълни така, че да те доведе по-бързо, с по-малко усилия и с по-малко средства до търсения резултат. Защо да не използваш опита на другите, обобщения вече опит и да планираш и организираш своето изследване по-точно, по-целенасочено, по-икономично.

Какво представлява едно педагогическо изследване? Като всяка друга дейност, то е свързано с извършване на определени процедури, с преминаване през определени етапи. За да навлезем по-лесно в проблема за педагогическите изследвания е редно да се запознаем първо с терминологията, същността и основните етапи при реализацията им в педагогическата практика.

За всяко изследване най-съществената дейност е планирането и организацията на изследователския процес. Тези дейности са свързани с няколко относително самостоятелни и заедно с това логически свързани помежду си познавателни процедури:

• Формулировка на проблемните страни на изследването;
• Обосновка на темата на изследването;
• Разграничаване в обекта на изследването кръга от явления, които представляват предмета на изследването;
• Построяване на една или няколко работни хипотези (обяснителни или прогностични), разкриващи механизма на функциониране на явленията или предсказващи перспективите за неговото развитие.
• Поставяне на изследователска цел и задачи, предопределящи предстоящото разпределение на силите, средствата, разчета на времето, т.е. цялата организация на етапите на активното търсене.
• Избор на методи на изследването и преобразуването им след това в методика, адекватна на изследователските задачи;
• Разработка на подходящ инструментариум за провеждане на изследването;
• Определяне на критерии и показатели за оценка на изведените резултати и цялата дейност по проведеното изследване.

В изброените процедури има твърде много термини, дадени в курсив. В структурно отношение те представляват елементи на една план програма, на един идеен проект. Това е концепцията на едно педагогическо изследване.

По-нататък следват етапите на изследователския процес, свързани с реализацията на научния замисъл. Необходимото условие за “чистота” на изследователския процес е безусловното спазване на всички познавателни процедури, съставящи етапите на научното търсене. Тези етапи трябва да се планират и изпълнят със съдържание в съответствие с предмета и обекта, и с поставените цел и задачи на педагогическото изследване. Ключовите етапи в изследователския процес се състоят в това, че при добро уточняване на научното търсене, се достига до избор на най-икономичния комплекс от методи на изследване и на тяхна основа се разработва оптимална методика и техники на изследването, адекватни на поставените задачи.

Време е вече да възроптаете. Все още не сме отговорили на това какво е изследване, а вече ви затрупахме с толкова нови думи. Вероятно “изследването” не е нещо простичко, щом изисква толкова много понятия, а ... има и още. Всъщност това си е цяла наука. Някой ще каже изкуство. Да, защо не! И в изкуството има принципи и канони. И в науката се изисква да интерпретираш, да твориш. Да приложиш творчески определени научни достижения в практиката, или да ги установиш си е истинско изкуство.

Достатъчно! Вече е време!

Какво всъщност е педагогическото изследване?

Научното #педагогическо изследване# е процес на получаване на информация за  педагогическите явления и процеси, която се използва за тяхното описание, обяснение и прогнозиране по пътя на формулиране на правила, принципи, закони и закономерности.

Много общо, много широко ... Добре, има и по-конкретни постановки, свързани с основните видове педагогически изследвания от гледна точка на наукознанието: фундаментални, приложни, развойни, теоретични и емпирични.

• Фундаментални изследвания. Насочени са към разкриване на законите и закономерностите на педагогическите явления и процеси, обосноваване на понятийния апарат, терминологията и др.
• Приложни изследвания. Имат определена практическа цел, да доразвиват до степен на технология резултатите от фундаменталните изследвания.
• Развойни изследвания. Представляват крайния етап на изследователската работа. Те са свързани с внедряването на резултатите от научните изследвания в практиката на учебно-възпитателния процес.
• Емпирични педагогически изследвания. Имат за цел да проследят измененията и развитието на личността в резултат на едно или друго педагогическо въздействие.
• Теоретични изследвания: При тези изследвания достигането до резултати става по пътя на обобщаване главно по логически (индуктивен и дедуктивен) път на съждения със закономерен характер, с разработване на теории, с които се описва, обяснява и прогнозира състоянието и развитието на явленията и процесите (7; 16; 20).

Фундаменталните изследвания нямат непосредствено приложение в практиката. Те са теоретичната основа за другите изследвания и разработки. Приложните изследвания по съдържание са главно емпирични педагогически изследвания, насочени към разкриване възможностите на нов подход, нови методи, ново съдържание и организация на учебно-възпитателния процес. Развойните изследвания, на основата на фундаментални, теоретични или приложни изследвания, имат за цел внедряване на нови учебни планове и програми, учебници и учебно-помощна литература и др.

Главната особеност на едно #емпирично изследване# се състои в това:

• по пътя на целенасочена организация, се получават емпирични данни за реално съществуващи педагогически явления и процеси;
• получените данни се интерпретират по-нататък в процеса на описанието, обяснението или прогнозирането на интересуващите изследователя събития, явления, процеси;
• чрез съпоставянето на данните се формулират хипотези, чиято истинност се проверява по експериментален път.

Теоретичното изследване по принцип служи на същите цели, както обобщаването на резултатите от емпиричните изследвания, с тази разлика че се получават по логически път. В реалния изследователски процес емпиричното и теоретичното начало винаги съществуват в диалектическо единство. От една страна, всяко теоретично изследване се изгражда върху основата на достатъчен обем емпиричен материал. От друга страна, всяко емпиричното изследване се основава на определени теоретични изисквания и постановки (7).

Освен тези пет основни вида, педагогическите изследвания се разглеждат още като: изпреварващи и прогностични изследвания, диагностични и оценъчно-диагностични изследвания, експериментална и опитна работа на учителите и др.

Диагностичните изследвания са свързани с установяване основните характеристики на даден метод, средство и др., а с оценъчно-диагностичните изследвания се прави оценка на проведени или провеждащи се изследвания и експерименти, а така също и на реализирани в практиката изменения и нововъведения.

Важни елементи на понятийния апарат, свързан с методологията на педагогическите изследвания са научните методи и методиката на педагогическите изследвания. В какво се състои различието между тези твърде близки по звучене понятия - методология – методика; метод – методика?

• Методологията на педагогическите изследвания разработва стратегическите подходи, теории и принципи.
• Методиката модифицира и адаптира тези принципи към конкретната тема и задачи на изследването. Тя е материализирана и практически реализирана методология.
• Методологията дава отговор на въпросите: КАКВО? ЗАЩО? С КАКВА ЦЕЛ ще се изследва.
• Методиката дава отговор на въпросите: КАК? ПО КАКЪВ НАЧИН? В КАКВА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ще се проведе изследването, как ще се анализират и интерпретират резултатите. 

В педагогическите изследвания наред с термина метод на изследване се използват и термините методика на изследване и техника на изследване. Говори се за методика на експеримента, методика на наблюдение, а така също за техника на експеримента, техника на наблюдение и т.н. Все още не е установено единство в тълкуването на тази терминология:

 

 

               

 

Очевидно е такова съотношение между тези понятия, при което:

• Методът е способ за изучаване на педагогическия акт.
• Методиката е система от действия за реализация на този способ.
• Техниката представлява инструменталната част на процедурата при използване на един или друг метод.

Научният метод представлява средство, способ за достигане до определени познания в теорията и практиката, средство за опознаване, за изучаване и изменение на обективната действителност.

#Методиката на педагогическото изследване# е такава система от методи, техники, процедури и организация, която на основата на предварително разработена концепция реализира по най-ефективен начин целите на изследването.

#Техниката на изследването# е съвкупност от специални прийоми, които позволяват ефективно използване на един или друг метод или инструмент в педагогическото емпирично изследване и включва начините за регистрация, получаването, обработката и анализът на конкретните данни за изследваните явления и процеси (7). 

Системата от методи на изследване е достатъчно добре изучена и разработена в теорията на педагогическите изследвания. Разбира се тя системно еволюира, усъвършенства се под въздействие на другите науки, а така също и в различните области на педагогическите науки.  Що се отнася до методиката на изследването – да се разчита на заимстване в готов вид е нереалистично. Тя е акт на творчески синтез на опита на предшестващите научни изследвания, собствено задълбочено разбиране на изучавания проблем, адекватно тълкуване и по-нататъшно развитие на известните методи на изследване в съответствие с поставените изследователски задачи. 

Последователността в реализацията на отделните части на идейния проект или концепцията на педагогическото изследване представлява процедурата, която е свързана с организацията на изследването.

#Процедурата# в едно педагогическо изследване представлява последователността в реализацията на всички елементи от програмата или концепцията на това изследване, като обща система на дейности или способи в организацията на това изследване.

#Организацията# на педагогическото изследване е такова подреждане на елементите, на задачите и на мероприятията във времето на изпълнението, което води до успешно постигане на целта на това изследване (7).

Въведохме много термини и много определения. В този голям букет ще се опитаме да представим всяко цвете така, че да го приемете с разбиране.

Какво ни очаква по-нататък в следващите страници?

С предложеният мултимедиен учебник ще се разкрият по-конкретно основните изисквания и характерни особености на провеждане на емпиричните педагогически изследвания. Именно за тяхното правилно планиране, провеждане, оценяване и внедряване в практиката е необходимо преди всичко да се разкрият тези и други методологични характеристики. Те съставляват методологическия апарат – система от основни правила, процедури, способи за оценка на изследователския процес и на установените резултати. Те са необходими при обосновката на темата и при построяването на логиката на планираното изследване.

При разработването на #концепцията# на едно конкретно педагогическо изследване, методологическите характеристики придобиват реални измерения, които разкриват неговия замисъл и съдържание. Елементите на концепцията трябва да си съответстват и взаимно да се допълват. По степента на тяхната съгласуваност може да се съди за качеството на самото изследване. Изведено е едно практическо правило: тема, цел, задачи, хипотеза - трябва да “звучат еднакво” и на тях напълно да съответстват формулираните изводи и заключение.

• Темата е по-синтезна формулировка на проблема, а тя се конкретизира чрез предмета, обекта и целта на изследването.
• Основните задачите са резултат от декомпозицията на целта.
• Хипотезата очертава пътя за реализиране на целта и задачите, за постигане на очаквания резултат.
• Заключението и изводите отразяват в словесна форма отговора на поставените цел и задачи на педагогическото изследване.

Добре разработената концепция е гаранция за успешна реализация на педагогическото изследване.

И все пак ...

Какво представлява едно емпирично педагогическо изследване? За да дадем отговор на този въпрос да проследим хода на един учебен процес.

В процеса на изучаване на даден учебен материал се натрупват знания, формират се умения и постепенно се достига до определена степен на усвояване на този материал, съобразно изискванията на учебната програма. Достига се до определена резултатност (знания, умения, отношения, компетенции). На схемата (фиг. 1) този процес е отразен с кривата А.

Натрупаният опит у всеки изследовател много често подсказва, че биха се получили по-добри резултати ако се промени “нещо” в процеса на работа с обучаваните. Това “нещо” има различни измерения – от промяна в учебното съдържанието или структурата на изложението му до цялостна промяна в методите, в подхода на преподаването. Защо да не проверим резултата от въвеждането на това “нещо” при условие, че ще спазим основните изисквания и принципи на дидактиката и методиката на обучение по съответния предмет. Това “нещо”, това нововъведение можем да го обозначим като “допълнително педагогическо въздействие”.

Вследствие на въвеждане на “нещото” в учебния процес се достига до друг резултат отразен на схемата с Б (Б1, Б2). Очакванията ни са да се постигне по-добра резултатност (Б). Напълно е възможно да се постигне резултат (Б1) близък до А или дори до по-ниска резултатност (Б2).

Процесът А обикновено се обозначава като традиционен начин на работа, при който се прилага традиционна методика, а процесът Б – като експериментален начин на работа. За да дадем оценка на въведеното ново “нещо” резултатите от работата по Б се сравняват с резултатите от работата по А. Поради това най-често групата, при която се реализира традиционната методика се обозначава като контролна група, а другата, в която се експериментира – експериментална група. Използват се и термините контролен и експериментален вариант.

Фиг. 1. Същност и етапи на изследователския процес.

НО! Почти всяко добре обмислено, правилно организирано и оптимално използвано нововъведение, би трябвало да доведе до по-добри резултати. При такава постановка е почти излишно да се извършва сравнение с традиционния начин на провеждане на учебния процес.

Доколко нововъведението е резултатно се установява в т.н. предварителен експеримент. По-нататък се изследва това нововъведение, но се  сравнява резултатността на два различни начина на прилагането му, или се проверява ефекта от въвеждането му при различни условия, или влиянието на различни фактори. На тази основа в сферата на педагогическите изследвания вече е прието да се говори не за традиционен и експериментален начин на реализиране на един изследователски процес, а за вариативен подход, за изследване на варианти на организация на учебната работа – Вариант 1, Вариант 2 ... 

За да се даде оценка на използваното нововъведение, за да се сравни с другото или с другия начин на използването му е необходимо в хода на “педагогическото въздействие”, на определени етапи, да се установява резултатността, да се извършва диагностика. Този процес е свързан с провеждане на т.н. диагностични процедури, при които се използват подходящи средства за диагностика.

Добре насоченият анализ на установените резултатите и цялостната оценката на проведеното изследване могат да подскажат на изследователя коя е силната страна на това нововъведение, къде е по-слабото му място, къде е допусната неточност или дори грешка в използването му, за да се избегнат при реалното му въвеждане в учебния процес.

За да се осъществи описания процес е необходимо предварително да си отговорим на много въпроси:

• Какво всъщност ще се проверява, какво точно ще се изследва?
• Какво се очаква?
• Как да се осъществи изследването?
• Какво е необходимо за осъществяването на това изследване?
• Как ще се докаже резултатността?
• Как ще се оцени нововъведението?
• А дали някой друг не е правил подобно изследване... и т.н.

Следователно за да се осъществи цялостно едно педагогическо изследване е необходима известна предварителна подготовка преди извършването на педагогическото въздействие, след това диагностициране и анализ на установените резултати и накрая, ако те са добри да се внедрят в практиката. Всъщност, оформят се  определени етапи на изследователския процес.

При тази обща постановка на процеса на педагогическото изследване се оформят главно три етапа: подготвителен етап (предварителна подготовка), основен етап (провеждане на изследването) и заключителен етап (обобщаване, анализ и оценка на резултатите).

• Предварителната подготовка включва запознаване със състоянието на проблема в литературата и педагогическата практика, със същността, с характерните особености и с начините на използване на методите и средствата за реализация на едно изследването, с методите и средствата за отчитане на резултатите, за тяхната обработка и анализ и др. Съществен момент в този етап е разработката на концепцията на изследването.
• Провеждането на изследване се извършва при определени условия, с подходящо избрани методи и средства. В хода на изследването се осъществяват последователни диагностики.
• В заключителния етап се представят в подходяща форма и се прави анализ и оценка на установените експериментални резултатите и на цялостното изследване.
• Следва оформяне на крайния отчет и внедряване в практиката. При такава схема на дейности се достига до открояване на пет етапа на педагогическото изследване:

1. Проектиране за изследването.

2. Провеждане на изследването.

3. Представяне и анализ на резултатите.

4. Разработка и оформяне на научен труд.

5. Внедряване в практиката

Фиг. 2. Етапи на педагогическото изследване.

 

 

Главното съдържание на работата по първия етап - планирането на едно изследване се състои в разработването на концепция и създаването на конкретна организация. Ако се предвижда педагогически експеримент то изследването се провежда (втори етап) през няколко подетапа – констатиращ, основен и заключителен експеримент. В отделни случаи се предвижда и т.н. отсрочена проверка. Тези подетапи са съпроводени със съответните измерителни процедури. Третият етап е свързан с представянето (таблично, графично, чрез статистически величини) на получените до този момент резултати. Върху тази основа по-нататък се провежда статистически, емпиричен и теоретичен анализ. След този етап следва четвърти - разработването на научния труд – оформяне на резултатите в научен доклад или статия, дипломна работа, ръководство, монография, дисертация и др. Педагогическото изследване още не е завършено, ако неговите резултати не се внедрят в практиката на учебно-възпитателния процес (пети етап) от една страна и не се интегрират в педагогическата наука - от друга.

Съобразно поставените цели на настоящият учебник за студенти, последователно ще се разкрият в процесуален план характерните особености на първите четири етапа на педагогическото изследване. Внедряването в практиката е свързано с допълнителни изследвания, съобразяване с други фактори, изисква взаимодействие с други институции, което излиза извън границите на учебника.

На добър път по пътя на педагогическото изследване ...

Ключови понятия: емпирично изследване; концепция; методика и техника на педагогическите изследвания; организацията на изследването; педагогическо изследване; процедура на изследване