ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

 

Абсолютна честота  (fi).  Числото, което показва колко пъти се среща дадена характеристика хi в извадката.

АЙТЕМ. Структурна единица (въпрос, задача)  на тест, анкета, въпросник и др.

Анализ НА ТРУДНОСТТА. Определяне на индекс, доколко тестовата задача е по силите за учениците. Има значение за подбора на задачите в теста.

Анализ НА ДИСКРИМИНАТИВНАТА СИЛА. Определя възможността на дадена тестова задача (айтем) да разграничи силните от слабите по постижения ученици.

Анализ НА ДИСТРАКТОРИТЕ. Качествата на дистракторите се определят с използване на резултатите от «силна» и «слаба» група (анализ на Берк).

Анализ на съдържанието (content analysis). Метод за анализ на съдържанието на документи с цел откриване или измерване на социални факти и тенденции, отразени в тях (в педагогиката сфера се прилага като метод при анализ на учебно съдържание, учебни програми, при обработване на резултати от протоколи, интервюта, писмени разработки и др.).

АНКЕТА. Структурно организирана система от въпроси, непосредствено свързани с целта на изследването, които се дават за мнение, отношение, оценка. Въпросите и отговорите се представят в писмена форма, на хартиен или електронен носител.

АНКЕТНИ МЕТОДИ. Група методи, основани на непосредствено (беседа, интервю) или опосредствано (анкета, въпросник) взаимодействие на изследователя с респондента (лице - източник на информация). Информацията се обективизира в устно или писмено съждение на респондента.

АНКЕТИРАНЕ. Процес на комуникация, в който участват две страни: лице, което ръководи анкетата (анкетьор) и лица, които се анкетират (респонденти).

БЕСЕДА. Анкетен метод за получаване на информация на основата на вербална комуникация. Свободен диалог между изследователя и респондента по определена тема.

Бюджет на времето. Метод, чрез който се отразява­ съвкупността от разностранните дейности на изследваните лица и се изразява в измерване (във времеви единици) при извършване на известна дейност или операция от едно лице или група, в продължение на определен отрязък от време.

ВАЛИДНОСТ на диагностично средство. Степен на точността на измерване на това, за което е създаден.

Валидност на дидактически тест. Качество на дидактическия тест, което показва точността на измерване на това, за което теста е създаден (определя се чрез сравняване на измерените резултати с предварително определен външен критерий - изискванията на учебната програма).

Валидност (конструктивна). Качество на дидактическия тест, което показва възможността на основата на резултатите от тестирането да се съди за определящите фактори.

Валидност (критериална). Качество на дидактическия тест, което показва съответствието на теста с определените цели и задачи на учебно-възпитателната работа, които трябва да се постигнат вследствие на извършеното педагогическо въздействие. (определя се чрез сравнение на установените резултати с оценките на учениците, поставени от техните учители).

Валидност (съдържателна). Качество на дидактическия тест, което показва в каква степен теста проверява конкретно учебно съдържание (определя се чрез експертна оценка. Критерий за проверка на тази валидност е учебната програма).

Вариационен ред. Ред на числата, които са оценки на някакво качество (променлива величина) на елементите от извадка с определен обем, подредени възходящо или низходящо.

Величини на разсейване. Характеризират ширината на разпределението

ВЕРИФИКАЦИЯ – проверка ......

ВЪПРОСНИК. Анкетен метод за получаване на информация на основата на серия от еднотипно формулирани въпроси, изискващи еднотипен алтернативен отговор “да / не” или някаква друга, но обща за целия въпросник скала.

ГЕНЕРАЛНА СЪВКУПНОСТ. Цялото множество от елементи, имащи някаква обща, точно определена и интересуваща ни характеристика (свойство).

ДИДАКТИЧЕСКИ ТЕСТ. Метод, средство за измерване на резултати от учебно-възпитателната работа, провеждана в училище по установени учебни програми и подчинена на определени цели. Стандартизирана система от въпроси и задачи, проверяваща в еднакви условия нивото на обученост или готовността за обучение. Нарича се още тест за постижение.

Дисперсия. Показва в какъв диапазон е нормално да се отклоняват отделните величини (резултати) от средната стойност.

Дисперсионен анализ. Метод за статистическа проверка на хипотези. Позволява определянето на съществуването на закономерна статистически значима връзка и зависимост между две или повече явления.

ЕКСПЕРИМЕНТ. Форма на възпроизвеждане или изменение на дадено явление, процес, което е обект на изучаване, с определена насоченост.

Емпирично изследване. Процес, при който по пътя на целенасочена организация, се получават емпирични данни за реално съществуващи педагогически явления и процеси;

Емпирични методи. Методи, които позволяват обхващане на измененията и развитието на личността (детето, ученика, студентът, възрастния) в резултат на едно или друго педагогическо въздействие при изследване на реално съществуващи педагогически явления и процеси.

Заключителен експеримент. Педагогически експеримент, при който се извършват крайните диагностични измервания на състоянието на обекта, допълнителни въздействия, със съответното измерване на настъпилите промени в изследвания обект, както и отсрочена проверка за установяване на трайността на формираните знания, умения и др.

ИЗВАДКА. Част от генерална съвкупност, която подлежи на непосредствено изучаване.

ИНДИКАТОРИ НА ПОКАЗАТЕЛИ НА КРИТЕРИИ. Достъпна за измерване характеристика на наблюдавания обект, която в конкретната изследователска ситуация заменя други негови характеристики, които са недостъпни за пряко измерване.

Инструментариум НА ИЗСЛЕДВАНЕ. Всички материали, с които ще се проведе изследването – материали за провеждането на педагогическото въздействие и за тяхната проверка; за установяване на резултатите и тяхната обработка и анализ и т.н.

Интервална скала. Използва се, когато това, което с оценява е съставен от равностойни съставки.

ИНТЕРВЮ. Анкетен метод за получаване на информация, при условия на личен контакт на интервюиращият с респондента, на основата на поставяне на устни въпроси и получаване устни отговори.

ИНТЕРПРЕТАЦИЯ. Процес на уточняване на смисъла на дадено понятие.

Клас. Множеството на всички величини, които лежат в определени граници.

Клъстър-анализ. Многомерен анализ, който позволява да се осъществи класификация на данните едновременно по няколко признака (таксономия).

КОМУНИКАЦИЯ. Връзка, съобщение, общуване между две и повече лица, социални групи и т.н. в процеса на дейността им, при което се предават и приемат определени сигнали; форма на дейност, която прави възможно общуването и разбирането между хората.

КОНТЕНТ-АНАЛИЗ (анализ на съдържанието). Метод за качествено-количeствен анализ на съдържанието на документи с цел откриване или измерване на социални факти и тенденции, отразени в тези документи.

Концепция на педагогическо изследване. Схващане, виждане, система от възгледи по научен въпрос. От гледна точка на педагогическите изследвания може да се разглежда като идеен проект, от равнището на който зависи в последна сметка качеството и ефективността на това изследване.

Корелационен анализ. Анализ, позволяващ да се установи наличието на връзка между две или повече променливи и да се оцени степента на зависимост между тях. Степента на зависимост (силата на връзката) между променливите се изразява чрез коефициент на корелация.

Критериален тест. Тест за установяване постижения на ученици, но в съответствие с определени нормативни документи, цели и задачи на обучението по отделните учебни предмети (целите на обучение изпълняват роля на критерии за резултатността на педагогическия процес, която се измерва със степента на тяхната реализация).

КРИТЕРИЙ В ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ. Мярка, образец или еталон, които служат за сравнение на получените учебно-възпитателни резултати от изследването. Той позволява да се прецени ефекта от проведеното изследване. Декомпозира се в система от показатели.

Кръгова диаграма – служи за изобразяване най-вече на процентни честоти, като цялото лице на кръга отговаря на 100%. Отделните сектори са с големини, съответстващи на представената част.

Медиана - стойността, която разполовява ранговия  ред, получен от подредените по големина измерени величини.

МЕТОД. Рационална система от стандартни и еднозначни правила за действие и норми, регламентиращи последователността от операции - мисловни и физически, чрез които се реализира процесът на усвояване на предмета на познание. Начин, път, средство за получаване, събиране, натрупване, обработка на информация. Маниер на мислене и действие с оглед изучаването на определен обект.

Методика на педагогическо изследване. Система от методи, техники, процедури и организация, която на основата на предварително разработена концепция реализира по най-ефективен начин целите на изследването.

Мода (на разпределението) – стойността на вариационния ред, която се среща с най-голяма честота.

НАБЛЮДЕНИЕ. Метод за опознаване на обективната действителност чрез непосредствено целенасочено възприемане на обекта на познание (явление, процес) с помощта на сетивните органи, в което се включват възприемане, регистриране и оценка на явления, събития, прояви и състояния, с цел те да се изучат, в съответствие с поставените конкретни цели на изследването.

НАДЕЖДНОСТ на диагностично средство. Качество на диагностичното средство, което показва точността на измерване на създадения средство. Количественият израз на надеждността се представя чрез коефициент на надеждност, който всъщност е коефициент на корелация.

Натрупана честота (Fi) - числото, което показва колко елемента от извадката имат резултат по-малък или равен на резултата на съответен елемент.

Номинална скала – използва се в случаите, когато се отчита само наличие или отсъствие на определен признак на наблюдавания обект

Нормативен тест. Тест за установяване на индивидуалните постижения на тестирания ученик или група в сравнение с останалите тестирани ученици.

Обект на педагогически изследвания. Дейността (учебна, трудова, преподавателска, ръководно-контролна, обществено-политическа, спортна, културно-естетическа и др.) на участващите в педагогическия процес, личностните качества на изследваните лица и установените резултати в хода на изследването.

ОБЕКТИВНОСТ на диагностично средство. Качество на диагностичното средство, което показва степента на независимост на резултатите от неговия автор, както и от изследователя, който го използва (определя се чрез експертна оценка).

Обем на тест. Броя въпроси и задачи, включени в теста.

ОРГАНИЗАЦИЯ на педагогическо изследване. Комплекс от дейности (разположени във времето) за обезпечаването на изследователския процес, за създаването на необходимите условия за успешната реализация на разработената концепция.

Основен експеримент. Експеримент, включващ реализация на планираното активно педагогическо въздействие, наблюдение, проследяване на промените в обекта на изследването и извършване на диагностични измервания в определени етапи за установяване степента на настъпилите изменения и промени.

Относителна честота (fi отн.) - числото, показващо каква част от елементите на извадката имат резултати, равни на тези на определен неин елемент xi.

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ. Форма на активно педагогическо въздействие на изследователя върху наблюдавания обект и проследяване и отчитането на резултата от това въздействие.

Педагогическо изследване. Процес на получаване на информация за  педагогическите явления и процеси, която се използва за тяхното описание, обяснение и прогнозиране по пътя на формулиране на правила, принципи и закономерности.

ПЛАНИРАНЕ на изследване. Мисловна подготовка на бъдещата дейност, набелязване на пътя, маршрута, по който се постига целта.

ПОКАЗАТЕЛИ на критерии на изследване. Крайните резултати от декомпозицията на критериите на изследването. Свойства или характеристики на изучаваното явление, съвкупност от променливи, които могат да се наблюдават. Всеки показател (признак) се изразява в система от индикатори.

Полигон – начупената линия, която съединява точки с координати (xi, fi). На абсцисата (х) се нанасят съответните стойности (xi), а на ординатата (fi) се нанасят стойностите на  абсолютната (или на относителната) честота.

Предварителен ЕКСПЕРИМЕНТ. Експеримент, включващ апробация на разработените дидактически и диагностични средства, и частично изследване на разработената методика за да се достигне до уточняване на проблема, задачите и хипотезата на изследването.

Предмет на педагогическо изследване. Най-съществените страни на обекта (свойства и отношения), които са особено важни за решаване на актуалния теоретически или организационно-практическия проблем. Предметът обозначава границите (качествени, времеви, пространствени), в които обектът се изучава в конкретно изследване.

ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ (репрезентативност) НА ИЗВАДКАТА. Способността на извадката да отразява особеностите на генералната съвкупност.

проблем на изследването. Основният въпрос или група въпроси, отговорите на които трябва да бъдат дадени в хода на изследването.

ПРОЦЕДУРА НА ИЗСЛЕДВАНЕ. Определена последователност от познавателни и организационни действия, необходими за решаването на основните задачи на изследването.

Първичен протокол (още, таблица на значенията) - разгърнат списък на елементите от извадката (изследваните ученици) и отделните оценки по задачите, отговорите на анкетата и т.н. Обикновено се изгражда във вид на таблица.

Разграничителна (ДИСКРИМИНАТИВНА) СИЛА. Характеристика на тестовата задача, показваща възможността на една задача да разграничава “силните” от “слабите” по постижения тестирани лица (количествено се изразява чрез пресмятане на индекс за разграничителна сила).

Рангова скала. Използва се, когато това, което се оценява се състои от неравностойни съставки. Различните по трудност съставки се оценяват с различни числа.

Регресионен анализ. Дава оценка на стойността на една случайна променлива въз основа на знанията ни за друга променлива. Дава отговор на въпроса "какъв е характера на зависимостта?".

Рейтинг. Метод за измерване, основан на съждения на компетентни лица (експерти, съдии), като резултат от косвено или пряко наблюдение на явления и процеси, които не могат да се измерят пряко и за които няма точни количествени критерии.

РЕПРЕЗЕНТАТИВНА ИЗВАДКА. Представителна извадка ....

РЕСПОНДЕНТ. Лице, източник на информация.

САМОНАБЛЮДЕНИЕ. Вид наблюдение, обект на което са психическите състояния и действията на самия наблюдаващ субект.

СОЦИОМЕТРИЧни МЕТОДи. Методи за количествено измерване и анализ
на структурата на непосредствените емоционални отношения в малка група и колектив, за изследване на междуличностните отношения (нагласата на личността за взаимодействие с друг човек в определена ситуация, която нагласа е социална и е израз на потребността от общуване).

СОЦИОМЕТРИЯ. Науката, която изследва микроструктурите на обществото, които се отнасят преди всичко до психическите взаимоотношения между хората в процеса на тяхната трудова и обществена дейност и имат подчертано емоционален характер.

СОЦИОМЕТРИЧЕН КРИТЕРИЙ. Въпрос, задаван на респондента и поставящ го в ситуация на избор.

Среда на класа .Средната аритметична от двете граници на класа. Най-често тя служи и за означаване на класа.

Средни величини. Числови характеристики, с които се означава разпределението върху числовата ос.

Статистическа хипотеза. Предположение за формата или параметрите на една или на повече случайни величини, което може да се провери по статистически път, т.е. по данните от представителни извадки.

Стълбчеста диаграма. Показва чрез лицата на правоъгълници как се отличава честотата на белезите в качествено различни извадки.

Средноаритметична на вариационния ред. Средата на вариационния ред.

Средноаритметична на разпределението. Средната стойност на реалните измерени резултати в извадката.

Средно квадратично отклонение. Определя интервала на статистическа достоверност; лимитира достоверните от случайните резултати.

Теоретични методи. Методи, които изпълняват описателни, обяснителни и прогнозиращи функции, при които обобщаването на събраната информация (данни) става главно по логически (индуктивен, дедуктивен) път на съждения със закономерен характер, с разработване на теории.

ТЕСТ. Научен метод за изследване на определени качества на личността. Процедура за измерване на способности, постижения, интереси и други характеристики.

Техника на изследване. Съвкупност от специални прийоми, които позволяват ефективно използване на един или друг метод или инструмент в педагогическото емпирично изследване и включва начините за регистрация, получаването, обработката и анализът на конкретните данни за изследваните явления и процеси. 

Тренд-анализ. Прилага се, когато са установени данни за динамиката на определен фактор и позволява да се предвиди развитието на този фактор в бъдеще - прогностични изследвания.

Трудност. Характеристика на тестовата задача (определя се от процентната част на правилно решилите една задача ученици и се изразява чрез т.н. коефициент на трудност).

Факторен анализ. Многомерен статистически анализ на вариациите на признаците. Позволява да се открият скрити, външно ненаблюдаеми комбинации и закономерности на връзката между признаците, както и за откриване на влиянието на скрити фактори върху изучавания обект.

ХИПОТЕЗА. Научно обосновано предположение за характера и същността на връзката между изучаваните явления и факторите, определящи тези връзки; за закономерностите на педагогическия процес, за механизма на функционирането и развитието му; предположение, изказано във форма, която прави възможна емпиричната проверка на истинността му.

Хистограма. Графично изображение, на което честотата на всяка величина (или всеки клас от величини) се изобразява чрез повърхнината на правоъгълник, който се получава от тази величина (или клас).

Ширина на класа. Броят на обхванатите величини в класа.

ЧЕК-ЛИСТ. Анкетен метод за оценяване на начина на работа (учебни постижения), професионална годност и качество на труда, отношение към различни ценности, оценка на качествата на учебна документация (планове, програми, учебници) и продукти. Осъществява се чрез списък от характеристики или въпроси, служещи за пътеводител, при извършването на систематично обследване, в това число и наблюдение.