ТЕМА № 1.

ПРОЕКТИРАНЕ НА ПЕДАГОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ.

Проектирането на изследването е свързано с разработване на методологическите, процедурните и организационните предпоставки на изследването. То включва разработване на концепция и организация на изследването. Тези две взаимосвързани и взаимозависими основни дейности представляват комплекс от няколко поддейности, чийто последователно разработване довежда до цялостното проектиране на изследването.

1.1. РАЗРАБОТВАНЕ НА КОНЦЕПЦИЯ

Под “разработване на концепция” се разбира изясняване на методологичните, съдържателните и теоретичните основи на изследването. Педагогическите изследвания са предимно теоретико-емпирични. Като се има предвид, че между теоретичното и емпиричното има връзка и зависимост тези две страни трябва да бъдат застъпени в определена степен при проектирането на всяко изследване в зависимост от неговия характер.

Концепцията означава схващане, виждане, система от възгледи по научен въпрос. От гледна точка на педагогическите изследвания може да се разглежда като идеен проект, от равнището на който зависи в последна сметка качеството и ефективността на това изследване (7, с. 102).

В педагогическите изследвания концепцията изпълнява три основни функции:

• - за изясняване на изходните теоретични схващания и позиции към съответния проблем
• - за разработване на методика и определяне методите на предстоящото изследване;
• - за планиране на организационните дейности (7).

Структурата на концепцията за емпирично изследване има две тясно свързани помежду си части: методологическа и методическа. Методологическата част обхваща: проблем, обект и предмет на изследването, цел и задачи, научни въпроси и хипотези, основни понятия. В методическата част се включват: формиране на извадка и образуване на групи, определяне на променливата и критерии и показатели на изследването, определяне на методи, разработка на инструментариум, разработка на модел за анализ на данните (Фиг. 3).

 

Фиг. 3. Основни елементи на концепцията.

В зависимост от характера на изследването, отразените в схемата елементи на концепцията не винаги следват тази последователност. Някои от дейностите продължават да се извършват до окончателното оформяне на труда. Отделни формулировки се приемат в началото като “работни” и окончателно се редактират в края преди оформянето на научния труд.

1.1.1. ОПРЕДЕЛЯНЕ И ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО.

Педагогическите изследвания са насочени към решаване на проблемите на обучението и възпитанието. Решението на един проблем е в намирането на такава информация, която присъединена към изходната, дава възможност за получаване на изчерпателен отговор на поставения въпрос. Изведените чрез този отговор знания при едно педагогическо изследване се използват и за теоретическото изясняване, и за практическото решаване на конкретния проблем.

Какво се разбира под #проблем на изследването#? Това е основният въпрос или група въпроси, отговорите на които трябва да бъдат дадени в хода на изследването. Според Й. Брезински проблемът на изследването е “въпрос, раждащ въпроси” (по 20).

Как да достигнем до проблема? 

Не е изведен общовалиден алгоритъм. Достигането до проблема е свързано със значителна по обем проучвателна и аналитична работа върху литературата и практиката на учебно-възпитателния процес. Според Г. Бижков (7) целесъобразно е извършването на няколко дейности, които невинаги следват дадената тук последователност:

- натрупване на информация относно обективните изисквания на педагогическата практика като елемент на обществената и социалната практика;

- опит за очертаване на наличните знания, необходими за решаване на тези изисквания на обществената практика към обучението и възпитанието на подрастващото поколение;

- опит за очертаване на нерешените проблеми, които възникват във връзка с опитите за задоволяване на обективните обществени изисквания към обучението и възпитанието;

- опит за очертаване на онези знания, които не достигат за решаването на поставените въпроси и проблеми. (7, с. 103).          

Изборът на проблема на изследването, въз основа на анализа на литературата и педагогическата практика, трябва да следва и редица съображения (Фиг. 4).

 

                        

Фиг. 4. Съображения при избора на проблема.

 

В хода на анализа обикновено се достига до поредица от нерешени проблеми във връзка с интересуващия ни проблем. Трябва да се вземе научно обосновано решение, кой от тези проблеми ще се изследва, кой от тях ще бъде предмет на педагогическото изследване.

Кои съображения са водещи в това направление?

Първоначално се отхвърлят тези проблеми, които не могат да бъдат решавани в момента, независимо от причините за това. Останалите проблеми се оценяват според следните обективни и субективни критерии:

1. Обективни: новост и актуалност; перспективност; научна значимост; практическа приложимост; достъпност на инструментариум; достъпност на обекта на изследването; наличност на източници на информация; наличност на достатъчно ресурси - време и пари и др.

2. Субективни: образование, квалификация; практически опит; професионална дейност; лични интереси и др.  

При всеки изследовател, при всеки конкретен случай границите на изследването са различни, но изборът на проблем за изследователска работа винаги е конкретен. В постановката на проблема, при оформянето на концепцията на изследването, се излага именно тази конкретна оценка на избора на проблема по посочените обективни фактори.

1.1.2. ФОРМУЛИРАНЕ И ОБОСНОВКА НА ТЕМАТА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО.

Темата на изследването се формулира на основата на изведения проблем. Тя трябва:

• да съдържа проблема, да отразява неговото противоречие;
• да уточнява и локализира проблема в конкретната ситуация на изследването.
• да съдържа по-силен по трудност проблем, но разрешим.

Първоначалната формулировка на темата е “работна” и тя се доуточнява, стеснява и конкретизира в хода на изследването за да достигне до вида който максимално отразява  замисъла и идеята на изследването. Към формулировката на темата на изследването се поставят определени изисквания (Фиг. 5).

 

 

Фиг. 5. Изисквания към формулировката на темата

В концепцията се изисква обосновка на темата на изследването – на необходимостта от разработката на тази тема. В методологията на педагогическите изследвания са оформени три аспекта на необходимостта: обществено-политическа, теоретическа и практическа.

Обществено-политическата необходимост от разработката се свързва с по-широки обществени, социални промени в страната и в образованието, напр. с провеждана реформа в образователната система, нова стратегия за образованието,  въвеждане на ДОИ и т.н.

Теоретическата обосновка се изразява в научния анализ на решените и нерешените проблеми на педагогическата теория, които имат пряко отношение към темата на изследването.

Практическата обосновка се свързва с учебно-възпитателната практика, с необходимостта от непрекъснато й усъвършенстване, във връзка с обществената необходимост от разрешаване на изследвания проблем (7).

1.1.3. ПРЕДМЕТ И ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

#Предметът на педагогическото изследване# обхваща най-съществените страни на обекта (свойства и отношения), които са особено важни за решаване на актуалния теоретически или организационно-практическия проблем. Предметът обозначава границите (качествени, времеви, пространствени), в които обектът се изучава в конкретно изследване.

Ако обект на едно изследване е учебната дейност на учениците от началния етап на основната образователна степен, то негов предмет може да бъде усъвършенстването на формите, методите или организацията, с оглед повишаване ефективността на учебно-познавателния процес в тази образователна степен. Така че предметът предполага обекта, но без да се свежда до него, тъй като той изразява съдържателната страна и обхваща неговите важни страни, свойства и характеристики.

#Обект на емпиричните педагогическите изследвания# е дейността (учебна, преподавателска, ръководно-контролна, трудова, обществено-политическа, спортна, културно-естетическа и др.) на участващите в педагогическия процес (за емпиричния етап), а така също и получаваното по този път знание под формата на понятия, правила, принципи, закони и закономерности (за теоретичния етап на изследването). Обектът не зависи от познаващия субект, за разлика от предмета.

Предмет на емпиричните педагогически изследвания са реалните процеси на обучение и възпитание на подрастващото поколение. Предметът обхваща най-съществените страни, аспекти, особености, проявления на обучението (историята на развитието на обекта, теориите за него, съществените му свойства, законите на развитието, логическият апарат и методите, необходими за формирането на обекта и т.н.).

Един и същ обект може да е предмет на различни изследвания. Отделянето на обекта става на основата на анализа на проблема на изследването. Цялостна и пълна характеристика на предмета и обекта на едно конкретно емпирично педагогическо изследване се получава на основата на целенасочено запознаване с теорията и практиката по изследвания проблем. Поради това първата задача, с която започва един изследовател и която продължава в хода на цялото изследване е запознаването с литературните източници, както и тясно свързания с тях добър педагогически опит. На базата на установените резултати и изводи от теоретичния анализ се достига до уточняване на онези места от замисъла на изследователя, които не са решени в практиката и не са осветлени достатъчно пълно и в литературата.

Изследването на педагогическите обекти всъщност е изследване на масови явления. Поради това прякото и всестранното им изследване е невъзможно. При тази ситуация самото емпирично изследване се извършва върху емпиричен обект (извадка) - реално локализиран по време и пространство, а теоретичният анализ и обобщенията се правят върху идеализиран обект (генералната съвкупност).

1.1.4. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕЛИТЕ И ЗАДАЧИТЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Целта на изследването изразява основното, което е предмет на изследване, което се търси, което трябва да се докаже, да се достигне. Тя отразява проблемните аспекти на темата и представя прогнозираното състояние на обекта, проектирания резултат, показва как ще изглеждат нещата, когато целта се постигне. Целта не е нищо друго, освен представата ни за резултатите (7). В педагогическите изследвания към целта се поставят определени изисквания (Фиг. 6).

Фиг. 6. Изисквания при определяне на целта на изследването.

Целта трябва да е разчленима на междинни цели (задачи). Задачите на изследването произтичат от целта и трябва да осигурят реализирането й. Те конкретизират целта на изследването като я правят по-уловима, по-обозрима в практическо отношение. Емпиричните изследвания предполагат поставяне и формулиране както на теоретически, така и на практически задачи и в зависимост от характера и насочеността на конкретното изследване едните могат да преобладават над другите, но обикновено те взаимно се преплитат и допълват. Задачите отразяват логиката на изследването - определена последователност от действия, минимизирани и степенувани по важност и йерархически разположени във времето. Обикновено в едно педагогическо изследване се формулират 3-4 основни задачи.

Първата задача е свързана с преглед и анализ на литературни източници за разкриване същността на теории, принципи, системи, технологии, понятия и др., свързани с темата на изследването и установяване състоянието на проблема в теорията и практиката.

Втората задача - с анализ на нормативни образователни документи, учебно съдържание, основни понятия и др. и разкриване на практическите възможности и условията за осъществяване на определено педагогическо въздействие.

Третата и четвъртата - с разкриването на общите способи за преобразуване на обекта, за построяване на негов модел и със създаването на конкретни методики за педагогическо въздействие и за изследването им (13) .

Към формулировката на целите и задачите на педагогическите изследвания се поставят специфични изисквания (Фиг. 7).

Фиг. 7. Изисквания към формулировката на целите и задачите.

1.1.5. НАУЧНИ ВЪПРОСИ И ХИПОТЕЗИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО.

След формулировката на целта и задачите следва извеждане на основните научни въпроси, на които изследването трябва да даде отговор. Изходна база за това са резултатите от запознаването с предмета на изследването, набелязаните нерешени проблеми в теоретически аспект и резултатите от анализа на добрия педагогически опит. Научните въпроси в едно педагогическо изследване конкретизират темата, тъй като тя най-често е свързана с известно ограничаване при решаване на възможни въпроси от областта на учебно-възпитателния процес. Към постановката на въпросите се поставят определени изисквания. Научните въпроси трябва да отговарят на редица условия (Фиг. 8).

 

Фиг. 8 Изисквания към постановката на научните въпроси.

Според Г. Бижков “Формулировката на основния научен въпрос (въпроси) може да се разглежда като преходен етап за намиране на най-сполучлив езиков израз на научната хипотеза... Представата за техния вероятен отговор се нарича работна хипотеза” (7, с.112).

Под #хипотеза# се разбира научно обосновано предположение за:

• характера и същността на връзката между изучаваните педагогически явления и факторите, определящи тези връзки;
• за закономерностите на педагогическия процес, за механизма на функционирането и развитието му;

Хипотезата е предположение, изказано във форма, която прави възможна емпиричната проверка на истинността му. Тя се основава на непълната информация, тя е допускане, предвиждане. По своята дълбока същност е едно съждение за същността и взаимовръзките между явленията и процесите на обективната действителност, което има вероятностен характер.

Формулировката на хипотезата конкретизира целта на изследването. В педагогическите изследвания тя има съществена методологическата роля, поради това че:

• показва вътрешната логика на изследването;
• тя е свързващо звено между теоретичната концепция и методиката на изследването;
• чрез нея се разкриват факторите и могат да се подберат онези факти и резултати от изследването, които са необходими за решаването на основния проблем;
• тя предопределя действията на изследователя, показва пътя, по който най-добре могат да бъдат представени установените факти и резултати. (10, 14, 16)

Научната хипотеза се формулира само в резултат на предварителен анализ на изучавания обект. Процесът на установяване на истинността на хипотезата това е процесът на емпирическото й обосноваване, на проверката й в хода на педагогическото изследване. В резултат на такова изследване хипотезата се опровергава или се доказва и се достига до теоретична постановка, истинността на която е вече доказана. 

По съдържанието на предположенията, отнасящи се до изучаваните обекти  хипотезите в педагогическите изследвания  се класифицират на описателна, обяснителна и прогностична.

Описателната хипотеза, това е предположение, отнасящо се само до структурата, функционалните връзки и класификационните характеристики на изучавания обект (наблюдаваните процеси и явления) в количествено отношение. Тя дава отговор на въпросите какво, кога, къде, кой. Проверката й не изисква активно педагогическо въздействие върху обекта.

Обяснителната хипотеза, има за цел да посочи, колкото е възможно по-точно причините за промените в наблюдаваните явления и процеси. Тя е научно предположение за причинно-следствените връзки в изучавания обект. Разкрива каузалната връзка между условия и резултат, като дава отговор на въпросите: защо така се извършват промените; какви фактори определят промените; на какво се дължи съотношението на данните. Тя изисква задължително експериментална проверката.

Прогностичната хипотеза разкрива тенденции и закономерности, свързани с бъдещето, формулира условия, при които планираните резултати ще бъдат постигнати. Проверката й става чрез педагогически експеримент (7, 16, 19).

Към хипотезите в педагогическите изследвания и към формулировката им се поставят определени изисквания (Фиг. 9).

Фиг. 9 . Изисквания към съдържанието и формулировката на хипотезата.

Хипотезата се формулира обикновено под формата на утвърдително или на импликативно съждение - “Ако... то...”. Например за изследване ефективността на работата по групи, хипотезата може да има следната формулировка: ако системно и целенасочено самостоятелната работа в часа се организира по групи, с елементи на състезателност и взаимна оценка, то се очаква постепенно засилване у учениците на стремежа за доказване, повишаване на интереса към изучаваните явления и процеси и постигане на по-високи учебно-познавателни резултати.

След провеждането на изследването и анализът на установените емпирични данни във всеки научен труд задължително се формулира отговор, относно потвърждаването на хипотезата или нейното опровержение. Именно с това се дава обективната реална оценка на извършеното педагогическо изследване.

1.1.6. УТОЧНЯВАНЕ НА ПОНЯТИЙНО - ТЕРМИНОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА.

Важна процедура в педагогическите изследвания е съпоставянето на теоретичните положения с емпиричните данни с цел по-нататъшното емпирично обосноваване на хипотезата на изследването. Това може реално да се осъществи само при условие, че е налице ясно уточнена понятийно терминологична система.

В какво се състои проблемът?

Научното понятие е концентрация на човешкия опит и ефикасно средство за ориентация в множеството единични явления и процеси. То обективизира знанието, прави го независимо от субекта на познание. Терминът е концентрирано изражение на понятието. Значението на всяко понятие се уточнява чрез дефинирането му в конкретно определение. Но научната терминология, като органична съставка на науката, носи белезите на естествения език (многозначност, експресивност, подвижност, обществено историческа обусловеност и др.) и на изкуствените езици (включва и абстрактната символика).

Именно тук се открива проблема ...

Терминологията на педагогиката, както и на много други науки също се характеризира с многозначност - всеки термин има най-често няколко значения и това от една страна ограничава точността на научния обмен, а от друга създава условия за научна дискусия, с възможен негативен резултат. Освен това в нея е налице и: синонимията (за едно понятие се срещат повече от един термин),  многословността на термините (някои се изразяват не с една, а с множество думи), битовият характер на много термини (16).

Реалното състояние на понятийно терминологичната система на педагогиката създава определена трудност при научните изследвания. Това налага при планирането и подготовката на изследването задължително да се направи опит за разкриване и уточняване съдържанието на използваните основни понятия, като се пояснява техния смисъл.

Уточняването на понятийният апарат на изследването трябва да се извърши от гледна точка на принципите за:

• аспектна чистота - строгост на приложението на аспекта, в който се интерпретира понятието и еднозначност през целия изследователски процес;
• предметна определеност - строго ограничаване на съдържанието на понятията и всеки термин да означава едно понятие (27).

Процесът на уточняването на смисъла на понятията се нарича #интерпретация#. Всички основни понятия, свързани с конкретното изследване, трябва да бъдат интерпретирани.

Разкриването на съдържанието на едно понятие може да бъде пълно само в този случай, ако неговата интерпретация се води в две направления: съпоставяне на даденото понятие с други понятия (теоретична интерпретация) и съпоставянето му с данни от наблюдението и експеримента, т.е. с емпирични данни (емпирична интерпретация). В първия случай се разкрива теоретичното съдържание на понятието, а във втория – емпиричното.

В практиката за решаване на въпросите, свързани с уточняване съдържанието и смисъла на използваните в конкретното педагогическо изследване понятия се прилагат различни подходи.

Първи подход. Уточняване, поясняване смисъла на използваните понятия, като се посочва какво се разбира под това понятие, чрез проследяването им в литературата, в теорията и практиката.

Втори подход. Декомпозиране на основното понятие (понятия) на отделни случаи, които ще се разглеждат в изследването като синоними на това понятие.

Трети подход. Прави се опит за теоретическо или емпирическо определение на понятието, като се проследява обемът и съдържанието на това понятие в непосредствена връзка с педагогическата практика, с практиката на емпиричните педагогически изследвания.

Всички основни понятия и техните термини в едно конкретно изследването трябва да бъдат интерпретирани не сами за себе си, а в рамките на определена понятийна схема, така че уточняването в съдържателно и смислово отношение трябва да се прави паралелно.

С уточняване на понятията, което продължава през цялото изследване, се завършва методологическата част на концепцията – изяснени са основните проблеми, определени са целта и задачите, формулирани са хипотезите. Успешното решаване на тези въпроси е от съществено значение за цялостното изследване, тъй като на тази основа се разработва и конкретната методика с нейните проблеми.

1.1.7. ФОРМИРАНЕ НА ИЗВАДКА И ГРУПИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Всяко изследване е свързано с известна вероятност да не бъде достатъчно точно. В областта на обучението и възпитанието тази вероятност е също налице. Педагогическите изследвания се провеждат върху масови обекти, което почти винаги води до статистически процедури. В съответствие с това е необходимо да се изяснят три основни понятия – генерална съвкупност, извадка и групи.

#Генерална съвкупност#. Цялото множество от елементи, имащи някаква обща, точно определена и интересуваща ни характеристика (свойство). Предмет на изследване са признаците и свойствата на генералната съвкупност, а не самата тя.

Извадка. Тази част от генералната съвкупност, която подлежи на непосредствено изучаване.

Групи. Те се образуват чрез делене на извадката, когато изследването е свързано с необходимост от контрол на резултатите, с установяване на каузални и корелативни връзки (Фиг. 10).

Към извадките в емпиричните изследвания се поставят определени изисквания:

1. Да отговарят преди всичко на извадката за случайност (непреднамереност) на подбора на включените в нея елементи.

2.  Да е с достатъчна представителност (репрезентативност). Включените в извадката елементи (лица, случаи и др.) трябва да отразяват същността на генералната съвкупност, да отразяват най-общите и типични качества на тази съвкупност. Извадката трябва да представлява един умален модел на генералната съвкупност.

3.  Да има оптимален обем. 

Фиг. 10. Генерална съвкупност. Формиране на извадка и групи.

Случайността при формирането на извадката се постига чрез:

• точно и недвусмислено определяне на обекта на изследването;
• съставяне на пълния списък на елементите от изследваната съвкупност;
• избиране на единиците за изследване на лотариен принцип;
• недопускане на подмяна на единиците за изследване.

Представителността (репрезентативността) на извадката, това е способността й да отразява особеностите на генералната съвкупност. Разглежда се от две страни:

• количествена (статистическа): отразява отношението обем на извадката - обем на генералната съвкупност;
• качествена - отразява съответствието на структурите на извадката и на генералната съвкупност.

В съответствие с вероятностния характер на резултатите при педагогическите изследвания се въвежда и термина грешки на представителността. Обособени са два вида грешки:

• случайни – следствие от недостатъчно статистическо съотношение, от непълен обхват на елементите на извадката и др.
• систематически – поради неадекватност на вида извадка на задачите на изследването, следствие от неправилен избор, а в някои случаи и от подмяна на едни елементите на извадката с други, по-достъпни.                                           

Обемът на извадката се характеризира с броя на отделните елементи включени в нея. За оптималността й, не е от решаващо значение само отношението на включените в нея елементите (n) към общия брой елементи (N) в генералната съвкупност (n/N).  За педагогическите изследвания извадката се счита за малка, ако включва до 30 елемента, средна – от 30 до 100 и голяма - над 100 елемента (7).

От елементите на една генерална съвкупност могат да се формират различни извадки, с характерни особености. В зависимост от последователността на избора извадките се разглеждат като:

• едностепенна – формира се пряко от генералната съвкупност;
• многостепенна - всяка следваща извадка се прави от предходната, напр. от област, община, селище, училище, клас;
• многофазна - многостепенна извадка, при която всяка следваща степен се прави по задълбочени критерии.

Според начина на подбор извадките са: случайна, типична (квотна), механична, серийна, гнездова.

При случайната извадка подборът на елементите се извършва от цялата генерална съвкупност чрез случаен избор, напр. на лотариен принцип се отделят необходимия брой единици.

При типичната (квотна) извадка генералната съвкупност преди подбора се дели на групи (квоти) по някакъв признак, след което се прави случаен избор от всяка група. Групите трябва да са достатъчно типични по отношение на изследвания признак.

При механичната извадка предварително генералната съвкупност се разделя на равни части и от всяка част се взема по един елемент. Ако се излезе от списъка на елементите, то може да се отделя по един елемент на определен интервал. Например ако общият брой елементи е 1000, а за изследването са необходими 100, то по списъка се отделят 10-ият, 20-ият, 30-ият и т.н.

При серийната извадка генералната съвкупност се разделя на серии, като от всяка серия по метода на случайния избор се вземат елементи за изследване. 

При гнездовата извадка единицата на подбор е статистическа серия (гнездо) - естествено групирани единици - училище, клас, детска градина, група и т. н. В този случай се прави избор на гнездата, а не на единиците в тях. При тези условия изборът концентрира изследването на едно място. Това е типичен случай на формиране на извадка при педагогическите изследвания.   Необходимо е да се спазват определени правила - гнездата да са еднотипни и съставът им да е нееднороден, в смисъл близък до този на генералната съвкупност (Фиг. 11).

 

Фиг. 11. Видове и формиране на извадки.

След като се формира извадката с необходимия оптимален обем, от нея по-нататък се образуват групи, в които ще се проведе изследването. Изискванията към формирането на извадките важат с пълна сила и при определяне на групите.

В практиката широко разпространение намира деленето на групите на контролни и експериментални. В експерименталната група се изпробва новия метод, новата организация, новия подход, докато контролната група работи по традиционния похват, не се отличава от масовата практика. В резултата на това се достига до ситуация, при която резултатите от експерименталните групи почти винаги са по-добри от контролните, хипотезите се потвърждават и изводите са позитивни. 

При този начин на делене напълно вероятно е в хода на изследването да се получи внасяне на елементи на работата от експерименталната група в контролната, при което се нарушава чистотата на изследването и получените резултати не отговарят точно на предварителните постановки. Отчитайки тези недостатъци, в методиката на педагогическите изследвания започна да се прилага по-различен подход – работа по варианти:

• в предварителния етап на изследването може да се използва класическия подход (контролна и експериментална група), за да се потвърди в известна степен резултатността на нововъведението;
• в основния етап всички групи в изследването работят по новия метод, но се различават помежду си по вариативността на условията и факторите, обхванати и контролирани в съответните групи.

При такава постановка на изследването се сравняват резултатите, получени от различните варианти на работа, като се търси най-ефективния вариант при дадени контролни условия и фактори, най-оптималната комбинация между новия метод и вариантите на неговото практическо внедряване.

Най-често педагогическите изследвания (а експеримента почти винаги) се провеждат в две или повече групи. Съществено условие за определяне ефективността на изследвания вариант е формираните групи да имат равни възможности. Сравняването на  установените резултати, с цел разкриване на влиянието на даден фактор, както и на системата от корелационни връзки, пълноценно може да се направи само ако на входа на експеримента групите, в които се провежда, са идентични по показатели, те. те са еквивалентни (равни). Еквивалентността се търси както в количествено, така и качествено отношение. Количествената както и социално демографската еквивалентност се постигат сравнително по-лесно, но качествената - много трудно.

В практиката изравняването на групите обикновено се прави по успех, по учебни възможности и т.н. За осигуряването на по-пълна еквивалентност на групите може да се използва по-широка програма, включваща параметри като:

• Биологически особености на личността - възраст, пол, темперамент, здравно състояние, физическо развитие.
• Познавателни възможности - фактически знания, специални умения, навици за учебен труд, успеваемост.
• Психически свойства на личността - интелектуално развитие, развитие на волевата сфера, развитие на емоционалната сфера.
• Насоченост на личността - потребности, интереси, отношение към ученето, училището, учителя, морални черти на личността, възпитаност, поведение, дисциплинираност.
• Ефекти на социалното обкръжение - семейство, приятелски кръг, материални условия на живот.
• Особености на групата - сплотеност, психически климат, екипно самоопределение (19).

Проблемът за образуването на групите и тяхното изравняване в емпиричните социални и педагогически изследвания придобива нови измерения във връзка с т.нар. критериален подход в измерването и диагностиката.

Основната идея на критериалното тестиране и измерване се заключава в това, че в качеството на критерии за оценка на конкретни образователни резултати не се използват предварително създадени по емпиричен път норми, а целта на обучението, която е била поставена. Тази цел се конкретизира (операционализира) до равнище на конкретност, което позволява нейното непосредствено наблюдение, регистрация и оценка. При такъв подход не е необходимо въвеждане на изследване в контролна паралелка. Важно е да се анализира задълбочено новия подход и да се изведат условията и факторите, които оказват влияние върху развитието на учениковата личност и да се подложат на изследване в различни варианти най-съществените от тях.

 

1.1.8. ПРОМЕНЛИВИ ВЕЛИЧИНИ. КРИТЕРИИ И ПОКАЗАТЕЛИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО.

1.1.8.1. ПРОМЕНЛИВИ ВЕЛИЧИНИ.

С термина “променлива” се обозначават онези причини, условия, фактори, резултати, предпоставки и др., които имат определено значение за конкретното изследване, които са важни за разкриване на системата от каузални зависимости в това изследване. В педагогическите изследвания се прави разлика между количествени и качествени променливи и между зависими (резултативни) и независими (факторни) променливи.

При педагогическите изследвания възможните обекти на изследване обикновено са ученици или деца от предучилищна възраст, с присъщите им характеристики, чийто промени се проследяват в хода на конкретното изследване. Установените учебни или възпитателни постижения на дадена група лица е една количествена променлива, защото се изразява с определена система от мерки и числа. Ако се разглеждат поотделно постиженията на момчетата и на момичетата, то тази променлива - “пол”, е вече качествена.

От друга страна, в хода на изследването се наблюдават различни промени в познавателно отношение, в средната успеваемостта, в единичните постижения и др. Всъщност учебните постижения се променят в зависимост от действието на различни фактори. Те могат да се повишават или понижат. От тази гледна точка те се зависими променливи. В края на изследването промяна с пола не е настъпила. Поради това полът е независима величина. При едно конкретно педагогическо изследване независими променливи могат да бъдат учебните цели, методите, формите и средствата за обучение, учебното съдържание и др., а зависими променливи са знанията, уменията, постиженията, отношенията, компетенциите, интересите, поведението и др.

Независимите променливи характеризират по-точно предмета на изследване като фактор за въздействие върху обекта, състоянието и промените на който се изучават. Зависимите променливи дават по-точна характеристика на обекта на изследването. За едно конкретно педагогическа изследване са важни както независимите, така и зависимите променливи. Важно е да се уточнят както факторите (независими променливи), оказващи влияние върху промените в изучаваните обекти, така и самите промени (зависими променливи), позволяващи да се разкрие ефективността на проведеното педагогическо въздействие. Поради това е важно при определяне обекта на изследването да се подбират такива характеристики, които се проявяват външно и се изследват непосредствено (чрез наблюдение) или опосредствено (чрез тестиране и др.).

1.1.8.2. ОПРЕДЕЛЯНЕ КРИТЕРИИ И ПОКАЗАТЕЛИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Резултатите от всяко изследване, подлежат на определена оценка (качествена и количествена), на сравнение помежду си за разкриване на тяхната ефективност и по-нататъшна приложимост. Сравняват се  измененията в изходното и крайното състояние на обекта, измененията в различните варианти на работа, получените в отделни групи и в цялото изследване резултати и др. Дава се оценка на изследваната иновация (методика, модел, система от задачи или определени средства и др.) по отношение на съответните й характеристики  като степен на усвояване на съответните знания и умения, степен на развитие на познавателните способности, степен на формиране на някои личностни качества на учениците и др. За тази цел се определят т.н. критерии и показатели на оценката. Те не се наблюдават непосредствено в изследванията. Това са всъщност понятия и термини, които отразяват с различна степен на общност реално съществуващи явления и процеси в обективната действителност (6). Поради това самите те не могат да се измерват.

#Критерият# е мярка, образец, еталон за сравнение, съобразно с който се съди за ефекта от изследването. “Под понятието критерий в педагогическите изследвания следва да разбираме онази мярка, онзи образец или еталон, които служат за сравнение на получените учебно възпитателни резултати от изследванията или от масовата практика.” (7). Обикновено критериите имат твърде широка степен на общност. При педагогическите изследвания често се използва критерия “съответствие между очакваните (планирани) и получени резултати”. Но това е много широко и много общо. За по-точна оценка на изследването следва този критерий да се разчлени, декомпозира на подкритерии с по-малка степен на общност. Например, степен на усвояване на знанията и уменията, степен на развитие на способности, степен на формиране на качества на личността и др.

Изведените подкритерии могат допълнително да се декомпозират, докато се достигне до емпирично уловими и наблюдаеми проявления, които по-нататък не могат да се разчленяват. Тези крайни резултати от декомпозицията на критерия са всъщност неговите #показатели#. По този начин се достига до определяне на системата от показатели - свойства или характеристики на изучаваното явление, съвкупност от променливи, които могат да се наблюдават.  (Фиг. 12)

 

Фиг. 12  Практически критерии и показатели

Системата от показатели представя пълната характеристика на променливата в измерими величини. За числовото изразяване на всеки показател се определят съответни параметри. Ако, например, избраният показател е количествена променлива величина се използват параметрите “средно аритметична на променливата”, “дисперсия” и “средноквадратично отклонение”. При качествените променливи величини, избрани като показател, се използват абсолютната и относителната честота на проявление на тези величини. Това е предмет на глава 4.

Двете понятия показват всъщност, че с критериите се дава качествена характеристика на промените в състоянието на обекта, а с показателите се прави количествена оценка на постигнатите резултати. т.е. на установените различия в променливите величини (знания, умения, способности, интереси и др.).

За целите на педагогическите изследвания най-често се определят практически критерии и показатели, заложени в учебните програми. В съдържателен план това са степен на усвояване на знания и умения, степен на развитие на интелектуални способности и на качества на личността

В последните години се налагат и се използват и таксономични определени критерии и показатели. Таксономичният подход е по-разпространен и прилаган в света. Сред многото таксономии, като най-подходящи за ролята на критерии и показатели за изследване на резултатите от педагогически изследвания са тези на Блум, на Гилфорд, на Д’ Ено и др.

1.1.9. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕТОДИТЕ И РАЗРАБОТВАНЕ НА ИНСТРУМЕНТАРИУМ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕТО.

Усъвършенстването на изследванията в педагогическите науки, повишаването на тяхното качество и ефективност непосредствено зависи от степента на разработеност и рационално използване на изследователските методи. Един от ключовите етапи в изследователския процес се състои в това, на основата на реална оценка на състоянието на проблема, да се подбере най-икономичния комплекс от методи, в съответствие с формулираните цели и задачи на изследването. Методите на изследване системно еволюират, усъвършенстват се под въздействието на другите науки, а така също и от различните области и етажи на педагогическите науки. В педагогическите изследвания се използват както специфични методи, така и взаимствани, от психологията и социологията.

Оптималният, най-икономичният избор на методи за конкретни педагогически изследвания зависи от различни фактори, които трябва да се познават и съблюдават. Основните от тях са:

• предмета на изследването, който е отразен чрез основните научни въпроси и хипотези;
• познанията на изследователя. По принцип се работи само с методи, които се познават добре, за да бъдат правилно приложени.
• времето, с което разполага изследователя.

Основно правило при изследователската дейност е да не се използва само един метод. Всеки метод решава строго определени специфични задачи и с него – колкото и съвършен да е – не може да се обхване цялото многообразие и страни на изследвания обект (явление, процес). За по-пълното изследване и достигане до оптимални резултати винаги се използват няколко метода едновременно.

Реализацията на всяко педагогическо изследване е свързано с използване на различни материали (работни листи, тестове, анкети, аудио и визуални средства, програмни продукти и др.) и на редица технически средства (аспектомат, шрайбпроектор, компютър и др.). #Инструментариумът# на изследването обхваща всички материали, с които ще се проведе изследването – материали за провеждането на педагогическото въздействие и за тяхната проверка; за установяване на резултатите и тяхната обработка и анализ и т.н. Създадените условия и добрата материална база са най-важните условия за успешната реализация на едно изследването, за получаване на обективна, надеждна и валидна информация и осъществяване на научно обоснован анализ. Това налага в подготвителния етап на изследването да се включва работа по създаването, изработването и проверката, и използването на инструментариума  в конкретното изследване.

Създаването на инструментариума включва набавянето и размножаването на: учебно-помощни материали за работа на изследваните лица в процеса на изследването; създаване на нови материали в съответствие със спецификата на изследването; разработване на тестове и анкети или на други средства, с които ще се измерват резултатите от изследването; подготовка на формите за представяне и на средствата за анализ на установените резултати.

За получаване на обективна, надеждна и валидна информация е необходимо да се осъществи цялостно или частично изпробване на разработените материали. Те трябва да отговарят на определени изисквания и при необходимост трябва да се осъществи подобряване на техните качества и характеристики. Проверката на инструментариума се осъществява при провеждането на предварително изследване.

 

 

1.1.10. РАЗРАБОТКА НА МОДЕЛ ЗА КОЛИЧЕСТВЕН АНАЛИЗ НА ДАННИТЕ

След определяне на обекта и формулиране на хипотезата на изследването, уточняване на методите и инструментариума следва изграждане на модел за анализ и оценка на емпиричните резултати. Едно педагогическо изследване не се свежда само до събиране на данните. Трябва да се докаже или опровергае хипотезата. Целта е да се даде научно обоснована интерпретация на фактите, а това от своя страна изисква необходимост от обработка и анализ на данните. За доказване на хипотезата е важно предварително да се уточни как, с какви средства ще се фиксират данните, как предварително трябва да се обработят, как да се представят за улеснение при анализа, какви диагностични процедури и техники са необходими да се приложат, ще се търсят ли корелации при статистическите величини на разсейване, как ще се докаже хипотезата и т.н. Това изисква предварителна подготовка на модел за анализ на данните от изследването, който включва:

• форма на протоколите за събиране на изходните данни;
• форма на представяне на данните от изследването;
• методи за диагностика на средствата;
• методи за проверка на разпределението;
• методи за проверка на хипотезите и др.

На практика посочените елементи се изпълняват в обратен ред. В съответствие с характера на данните, използваната скала, вида на променливата (променливите), съблюдаваните фактори и др. се определят методите и техниките за статистически анализ на данните. Те от своя страна изискват строго определени форми за предварителна подготовка и представяне на данните, особено в случаите на използване на електронна техника за анализ (Фиг. 13).

Фиг. 13.  Разработка на модел за количествен анализ на данните.

 

След окончателната разработка на всички посочени до тук елементи на концепцията авторът я оформя писмено и я представя за обсъждане и приемане. При оформянето на текста съществува едно правило: тема, предмет, цел, задачи, хипотеза и изводи и заключения трябва да звучат еднакво (Фиг. 14).

Фиг. 14. Изисквания към концепцията.

Приетата концепция е съставна част на научния труд и при структурирането му се включва изцяло в неговото съдържание: във увода или към глава втора – Методика и организация на изследването.

1.2. ОРГАНИЗАЦИЯ И ПЛАНИРАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО.

Организацията на едно педагогическо изследване представлява комплекс от дейности за обезпечаването на изследователския процес, за създаването на необходимите условия, за успешната реализация на разработената концепция. Това изисква определяне и правилно разполагане на основните му структурни елементи във времето и пространството (31). Организацията на изследването е свързана с уточняване на процедурите по разработката на различните видове стратегически и организационно методически планове.

С предварителното планиране на изследването се осигурява оптималната подготовка на бъдещата дейност, набелязване на пътя, маршрута, по който ще се постига целта. С разработката на процедурите на изследването се уточнява последователността от познавателни и организационни действия, необходими за решаването на основните задачи на изследването.

В зависимост от целите и задачите на изследването, състоянието на знанията за изучавания обект,  характера на изследването и редица други фактори за всеки конкретен случай се разработват различни планове, включващи определени дейности, изпълнявани от изследователя.

Състоянието на знанията за изучавания обект определя процедурата и характера на т.н. стратегически планове. За педагогическите изследвания най-характерни са: разузнавателен, аналитичен и експериментален план.

Разузнавателен план се прилага в тези случаи, когато изследователят няма ясна представа за проблема или обекта на изследването, когато не се разполага с достатъчно знания и информация относно изследваното явление процес. Целта на “разузнавателното” изследване е получаване на информация и като краен резултат формулиране на проблема и извеждане на хипотеза на изследването.

Аналитичен план се използва когато наличните знания за проблема позволяват да се отдели обекта и да се формулира описателна хипотеза, т.е. хипотеза, отнасяща се до структурно функционалните връзки и класификационните характеристики на изучавания педагогически обект. Целта на този план е да се провери изградената хипотеза и в случай на потвърждението й да се получи точна качествена и количествена характеристика на изучавания обект.

Експериментален план на педагогическо изследване се използва, когато наличните знания за обекта позволяват да се формулира обяснителна хипотеза. Целта на този план е да се установят причинно-следствените връзки в обекта и основно причините, обуславящи неговото функциониране и развитие (7).

В реалната практика трудно се осъществява такава стратегия в чист вид. Обикновено в едно изследване се съчетават и трите плана: започва се с търсене (разузнаване), след това се извежда описателна хипотеза (аналитичен план), а по-нататък постепенно се изясняват причинно-следствените връзки по пътя на реализация на експериментален план на изследването.

Цялостната организация и планиране на едно педагогическо изследване включва още разработването и на следните организационно методически планове, със съответните дейности в тях:

• изследователски план ( за изследователския процес) – формиране на извадка и групи, определяне на променливите, определяне на методите и видовете експерименти, видове и начини на измерване при всеки основен етап на изследването;
• структурен план - описание на основните етапи на изследването; 
• календарен план ( на времето) - система от календарни срокове на дейностите;
• бюджет (определя потребностите и разпределението на ресурсите, необходими за достигането на целта) –материали, техника, оборудване, финансови средства и др.

Оптималната разработка и цялостното изпълнение на всички тези планове гарантира ефективността на провеждане на едно конкретно педагогическото изследване.

Изследователският план като цяло е най-трудният и най-отговорният, но при изготвянето му се следва представената форма на изграждане на концепция на изследването. Структурният план, като поредица от процедури, е по-непознат, а от неговото точно изпълнение зависят качествата на установените резултати. В предходната глава представихме структурата основните етапи на едно цялостно педагогическо изследване. Тук ще представим по-обобщено три различни структурни плана на три различни педагогически изследвания, които в следващата глава ще придобият още по-голяма конкретизация.

При провеждането на едно педагогическо изследване се използва усъвършенствана структура, включваща следните основни етапи:

• предварително изследване (или експеримент);
• основно изследване (или експеримент);
• заключително измерване на резултатите;
• допълнително изследване; отсрочена проверка и оценка на резултатите.

Всеки от тези етапи включват конкретни дейности, насочени към максимално постигане на поставените за етапа задачи, съобразно с целта и задачите на изследването. Това са етапите на едно цялостно емпирично педагогическо изследване, включващо установяване на състоянието, изследване на промените и формирането на определени качества у личността на подрастващите. В зависимост от характера и целта на изследването не е задължително да се преминава през всичките етапи.

В педагогическата практика най-често се сблъскваме с необходимостта от провеждане на дидактически, възпитателни и диагностични изследвания.

На Фиг. 15 е представен структурен план, който отговаря изцяло на изискванията на дидактическите експериментални изследвания. В него са отразени само дейностите по основния етап на изследването – експерименталната част, в съответствие с общата структура на едно педагогическо изследване, дадена в предходната глава.

Фиг. 15. Структурен план  на дидактическо експериментално изследване.

При възпитателните експериментални изследвания, както и при диагностичните изследвания структурния план се променя в различна степен спрямо този на дидактическия. Целите и средствата за реализация на двата експеримента са различни, което определя и различието в структурните им планове, особено в експерименталния и заключителния етап. Докато дидактическият експеримент завършва с даването на серия от заключителни тестове, при възпитателните експерименти резултатите се извличат пряко от работата в групата, от беседите и анкетите. При възпитателния експеримент в сравнение с дидактическия се наблюдават значителни различия във всички етапи. (Фиг. 16).

 

Фиг. 16. Структурен план на възпитателен педагогически експеримент.

Важно място в педагогическите изследвания заемат диагностичните изследвания. Те имат за цел установяване състоянието на изследвания обект в конкретен момент или последователно регистриране на настъпилите промени в него в хода на изследването. Установените резултати могат да се използват за диагностика на състоянието на обекта, на качествата на методите и средствата, с които се реализира изследването, на промените в обекта и тяхната статистическа значимост, откъдето се определя и ефективността на цялостното изследване. В зависимост от поставената цел на диагностиката, в структурния план може да се предвиди само едно регистриране на данни (Фиг. 17. А) или поредица  от измервания (Фиг. 17. Б), с които да се даде оценка на учениковите постижения, оценка на средствата или на изследването като цяло.

Фиг. 17. А. Еднократно регистриране на данни

Фиг. 17.  Б. Структура на диагностична процедура 

При диагностичните изследвания (в учебно-възпитателния процес, в социалната сфера и др.) се осъществяват главно два основни етапа: предварително (пилотно) изследване и основно изследване, чиито структури са обект на разглеждане в следващата глава.

Ключови понятия: генерална съвкупност, извадка, инструментариум, интерпретация, концепция, предмет и обект на изследване, проблем на изследването, критерии и показатели на изследване, организация на изследване, планиране на изследване, представителност на извадка, процедура на изследване, хипотеза.

Задача 1. Представена е работна тема за педагогическо изследване с много широк периметър. На тази база формулирайте най-малко 3 теми за по-конкретно педагогическо изследване по двата варианта (А и Б).

Съображения при формулиране на темите за педагогическо изследване:

1. Ограничаване до 1-2 основни понятия;
2. Ограничаване до 1 методически или психологически проблем;
3. Използване на едно средство;

Червеният цвят Ви предлага вариантивност при формулировка на теми.

 

Вариант А.

„Повишаване на вниманието, интереса, мотивацията и познавателната активност на учениците в 1-4 клас в часовете по математика за по-резултатно усвояване на действието събиране (изваждане, умножение и деление) на числата до 100, чрез системно използване на задачи с практическа насоченост, ролеви игри, природни материали и работа по групи.”

 

Примери:

1. „Повишаване на мотивацията на учениците в часовете по математика за по-резултатно усвояване на действието събиране с числата до 100, чрез системно използване на задачи с практическа насоченост.”
2. „Една възможност за по-резултатно усвояване на действието събиране с числата до 100, чрез системно използване на задачи с практическа насоченост.”

 

Вариант Б.

Повишаване на вниманието, интереса, мотивацията и познавателната активност на учениците  в 1-4 клас в часовете по български език и литература за по-резултатно овладяване на правописа, (пунктуацията, граматиката) чрез системно използване на дидактически задачи, задачи с игрови елементи, ролеви игри, природни материали и работа по групи.

 

 

 

 

Задача 2. Представени са темата и предмета от концепцията на проектирано педагогическо изследване. Направете оптимален подбор на методи за изследването по трите варианта (А, Б и В):

Вариант А.

Тема: Дидактичните игри в урока по математика и тяхната роля за повишаване на познавателната активност на учениците.

Предмет. Влиянието на дидактичните игри върху познавателната активност на учениците в обучението по математика.

 

Вариант Б.

Тема: Развитие на детската изобразителна дейност чрез използване на компютърните технологии.

Предмет на настоящото изследване е влиянието на компютърните технологии върху развитието на изобразителната дейност на децата.

 

Вариант В.

Тема: Установяване състоянието на знанията на учениците в обучението по Човекът и природата 4. Клас.

Предмет на настоящото изследване са методите и средствата за диагностика, техните основни характеристики и изсквания за прилагането им, както и подходите за подобряване на дидактическите тестове.

 

ЗАДАЧА 3. Изведени са методите и инструментариума от концепцията  на проектирано педагогическо изследване. Преценете съответствието между направения подбор на методи и средства, в съответствие с поставената тема по двата варианта (А и Б):

1. Кои методи или средства са излишни;
2. Какви методи или средства да се добавят;

        Вариант А.

Формиращо педагогическо изследване на тема: Повишаване на познавателната активност на учениците в обучението по математика чрез използване на дидактичните игри.

 „В съответствие с формулираната тема, за реализацията на изследването е необходимо да се използват следните методи:

1. Наблюдение за установяване на психофизиологичното състояние на учениците в хода на изследването.
2. Тестиране за установяване на резултатите от обучението.
3. Анкетиране за установяване мнението на родителите към използваните средства в учебния процес.
4. Социометрични методи за разкриване проявата на лидерски качества.

 

Прилагането на подбраните методи е свързано с разработката на следния инструментариум:

1. Тестове за входна, междинна, заключителна и отсрочена диагностика.
2. Анкети за ученици в началото и в края на изследването.
3. Таблични форми за първичните резултати.
4. Програмен продукт за статистическа обработка на установените резултати.
5. Материали за провеждане на учебния процес.” 

 

Вариант Б.

Еднократно диагностично изследване на тема: „Диагностика на резултатите от обучението по Човекът и природата в 4. клас – раздел .............“

 „В съответствие с формулираната тема, за реализацията на изследването е необходимо да се използват следните методи:

1. Анкетиране за установяване мнението на учениците към използваните средства в учебния процес.
2. Социометрични методи за разкриване проявата на лидерски качества.
3. Математико-статистически методи за анализ на установените резултати.

Прилагането на подбраните методи е свързано с разработката на следния инструментариум:

1. Дневник за отразяване на резултатите от наблюдението в хода на изследването.
2. Тестове за входна, междинна, заключителна и отсрочена диагностика.
3. Анкети за родители след края на изследването.
4. Таблични форми за първичните резултати.
5. Програмен продукт за статистическа обработка на установените резултати.
6. Материали за провеждане на учебния процес.”  

ЗАДАЧА 4. Разработете концепция по примерна тема, избрана от предложения списък или формулирана от Вас.

Общи указания:

1. Концепцията се оформя чрез разработка на следните логически свързани помежду си познавателни процедури:

• Поставяне на проблема
• Обосновка и формулировка на темата на изследването
• Определяне на предмета и обекта на изследването
• Поставяне на изследователска цел и задачи, предопределящи организация на етапите на активното изследване
• Формулиране на работна хипотеза, разкриваща механизма на функциониране на явленията в изследваната система.
• Избор на методи на изследването
• Разработка на подходящ инструментариум за провеждане на изследването
• Определяне на критерии и показатели за оценка на изведените резултати и цялата дейност по проведеното изследване

2. Изисквания към оформяне на текста

• Концепцията е един общ свързан текст, без заглавия и подзаглавия, без общо номериране;
• Елементите на концепцията не се номерират, но задължително се „повдигат” – с получер шрифт или подчертаване;
• Номерация се използва само при конкретно изброяване на задачите, на методите и на средствата, включени в  инструментариума;
• Приемливо е да има свързващ текст между отделните елементи;
• Желателно е текстът де се разработва в първо лице, ед. ч.;
• Оптимален обем на текста до 5 страници.

3. Примерна схема за разработка на концепция на педагогическо изследване

В схемата са дадени примерни свързващи текстове между елементите на концепцията, а с многоточия се обозначава мястото за допълване с текст, съобразно проблема и темата на вашето изследване.

 

Тема на изследването  ..........................

Текстова част

.......... (постановка на проблема;  обосновка и формулировка на темата) ....................................................

Приемливо е тази част да завърши със заключителна мисъл, напр.: Представеният кратък анализ ме насочва към изследване на проблема ............................................. и формулирам темата на изследването:

................. (формулировка на темата на изследването) .....................

При така формулираната тема, предмет на изследването е: Влиянието на ...... (взаимовръзката между .....; закономерностите при .....) ............................................................................................................................

Обект на изследването са: учебно-познавателните дейности на ..... (участниците в ....) ... и установените резултати в хода на изследването.

В съответствие с формулираната тема, предмет и обект, целта на изследването е: Да се разработи и апробира методика (набор от задачи, казуси, самостоятелни работи .....) за …….. чрез ……………..

За изпълнение на поставената цел е необходимо да реализирам следните изследователски задачи:

1.  Преглед и анализ на литературата по проблема за разкриване съдържанието на основните понятия …………. и състоянието му в теорията и практиката.
2.  Анализ на учебна документация (нормативни документи ...) за  установяване възможностите за включване на ……… в …….
3.  Разработка и апробиране на методика (набор от задачи, ситуации, казуси ...) за  установяване тяхната  резултатност.
4.  Представяне и анализ на установените резултати.
5.  Изводи и заключения

В съответствие с поставените цел и задачи формулирам хипотезата на изследването: Ако в процеса на изследването системно се използват ....... то очаквам засилване на интереса и повишаване на вниманието на учениците (децата, възрастните), повишаване на тяхната активност и в резултат на това достигане до висока степен на усвояване (овладяване, преодоляване……) на …….……...

За установяване и обработка на резултатите в хода на изследването използвам следните методи:

1. Наблюдение – за установяване на психофизиологичното състояние на изследваните „лица“, тяхната наблюдателност и внимание, настъпване на умора, бързината, правилността и точността на изпълнение за поставените задачи, активността им при участие в …
2. Анкета – за установяване на мнението и отношението на изследваните „лица“ към използваните методически похвати и средства (към разглеждания проблем) …
3. Тест – за установяване на постигнатите резултати …
4. Математико-статистически анализ – за установяване резултатността на разработената методика и средства …

 

За изпълнение на поставените цели и задачи и доказване на хипотезата разработих следния инструментариум:

1. Дневник за отразяване на резултати от извършено наблюдение
2. Анкета – за ученици (родители, учители,  работодатели, …)
3. Теста – за входно, междинно и крайно отчитане на постиженията на изследваните „лица“ и за отсрочена проверка
4. Социално-психологически тестове …. за установяване на …..
5. Психологически тестове за ….. с цел установяване на …..
6.  Набор от задачи (казуси, игри .....)...
7. Работни листи – за работа на учениците ...
8. Природни материали ..... 

За оценка на установените резултати използвам следните критерии и показатели:

• Първи критерий: ........................

Показатели:

1. ......................

2. ......................

3. ......................

• Втори критерий: ............................................

Показатели:

1. .........................

2. .........................

3. .........................

 

В съответствие с учебната програма на курса „Методология и методи на педагогическите изследвания. Дипломно проектиране”, студентите разработват като самостоятелна работа концепция за педагогическо изследване на основата на примерна тема. След успешна защита на разработката студентът получава определения брой кредити.

Концепцията се представя на хартиен носител, с титулна страница съгласно ISO.

Приетата концепция е съставна част на научния труд (дипломна работа, дисертация) и при структурирането му се включва в неговото съдържание.